, го беше споменала още в първата тема, и аз още тогава му обърнах внимание. И се убедих сама, че е така.Херцен, за Сатурн - Слънце, нож с две остриета

Мисля, че вече съм на години, в които съм осъзнала този аспект и съм го отработила отчасти. Честно да си кажа, гордея се с нещата, които съм успяла да променя у себе си през годините.
От малка нещата ми се отдаваха без никакви усилия - езици, спорт, рисуване, и тук, е първото проявление - не обичах да бия на очи, да говорят за мен, не обичах публичност. Била съм спортистка 16 години. Не давах на родителите ми да идват да ме гледат, просто се прибирах от състезание, носих си медалите, слагах ги в шкафа и толкова. Спечелила съм нещо, отличила съм се, казвах им, какво толкова, нищо особено. Не обичах да говорят за мен, да се хвалят с мен.
Към днешен момент, е почти същото, в очите на другите съм постигнала много, според мен нищо особено, защото всъщност го правя от вътрешна потребност, а не какво ще кажат другите. По-голямо значение има какво съм постигнала вътрешно.
Второто проявление, с което не съм се справила мисля - винаги действам по правилата, принципите на честност и справедливост, на моменти като консервативна изглежда. Пример, във фирмата ни определена услуга струва 15 лв, и аз ще кажа на клиента 15 лв. Съпругът ми обаче, който е от съвсем друго тесто, преценява по клиента или по това, че съм се мъчила и казва 20, 25 лв. Аз не мога така, некомфортно ми е. И като наивно дете, очаквам и другите да действат по правилата.
Трето проявление - когато бях дете, и спорех с баща ми или друг близък човек, винаги плачех. Защо? Резултат от възпитанието и уважението ми към по-големите, да не им противореча, или дори покажа грешките, борба с вътрешното ми аз, че съм права. Плачех, защото не съм в позиция да им противореча, като безпомощна някак си. И не защото ме беше страх, а защото нали по правилата, по установения ред, се очаква от мен да съм добра и послушна.
Това го отработих през годините - когато станах на 18 просто се изнесох и винаги съм живяла отделно. Оттогава се научих да споря с близките си, без да се разстройвам. За това всъщност ми помогна животът отделно, някак си отхвърлих тази психическа зависимост.
Страшно независима съм. Каквото и да се случи, знам, че мога да се справя, нямам страх от нищо. Не мрънкам, не се обаждам примерно на майка ми да се оплача или да споделя. Просто си действам, и мога да и кажа чак след 5-6 години даже, ако благоволя.
Не мисля, че е много хубаво. Защото всъщност по този начин показвам, че мога да се справя с всичко, и нямам нужда от никого на помощ. И затова един ден бях много разстроена, защо всички си мислят и казват, ти може да се справиш с всичко, и как не помисли някой, че и аз мога да съм слаба. А то всъщност аз така съм ги научила сама.
Винаги с много отговорности, задължения, организирана, от 6 годишна водех и съседските деца на английски с мен, от квартал в София до центъра, по автобусите. Вярно, че бяха други времена, но все пак... другите ги водеха, баби и дядовци, родители, аз все сама исках да ходя.
Точно в момента съм в период на лекуване на работохилизма си, опитвам се да снижа отговорностите и задълженията си до минимум.
? Чела съм насоки за хранене и спорт при липса/излишък на елементи, но какво друго можем да направим за да уравновесим и стабилизираме стихиите ?
Машинистка е Луната.
Значи Луна и Плутон?
! Определено не е нито едно от изброените. Цялата тази бъркотия обаче, образува звездата на Давид.