Вътрешната си потребност те могат да удовлетворяват и вкъщи, нали така? Могат да пеят, да рисуват и да се изявяват всячески за своя и фамилна употреба. Само че някои от творците имат нужда не само от изява, но и от широка трибуна, а широката трибуна от време оно изисква отговорност. Когато доброволно се съгласиш да влизаш в къщите на хора от цял свят например и да им доставяш изкуството си, ти се съгласяваш да им предоставиш до известна степен и личността си, в замяна на тяхната любов и твоя успех. Наясно си, че някои от тях ще искат да са като теб, защото те харесват (друг тип пристрастяване, за което разговарям с децата си); други ще вземат наготово мислите, думите, жестовете ти, защото си нямат свои, а трети просто ще те обожествят и ще попиват ценностите ти. Ако тази алтернатива не ти допада, запазваш личния си свят за себе си и не подписваш договор; ако ли не те притеснява, започваш да живееш живот наполовина за себе си и наполовина за другите.