Съдейки по личните си наблюдения, тези хора, които са родени с талант и го проявяват с минимум усилия, са по-склонни да го пилеят и да разсейват силата си по всевъзможни начини и напротив, за онези, родени със способности, но постигнали успех не толкова с талант, колкото с дисциплина и къртовски труд, е почти невероятно да рискуват постигнатото заради чаши и спринцовки. В ума си имам историите на близки и от двата типа, проявили дарбите си в световен мащаб, и действително природно надарените са някак по-безотговорни, опитват всичко, изкушават се от всичко, неуправляеми са в степен някаква, докато другите, пчелите, са просто педантично фиксирани към рутината и ментално-физическата си хигиена, почти непоклатими. И в този ход на мисли, ако детето е свикнало от малко да работи върху себе си, ако постиженията му са равни на положените усилия, струва ми се, че шансът то да бъде отклонено в посока злоупотреба с личността си е по-малък. Не никакъв, много ясно, но занижен. Затова определено бих стимулирала децата си към спорт и изкуство, но не заради блясъка, а именно заради ангажимента и къртовския труд. С други думи, както дядо казваше: "Абе, чудиш се какво да правиш ти, та все глупости ти идват на главата".
Наблюдението е много точно! Само бих добавила, че труд и дисциплина спомагат и за оформянето на силен характер. А хората със силен характер много по- трудно ще се зарибят и поддадат на странично влияние.
Имала съм приятели наркомани през 90- те, някои починаха /вкл. самоубийство/, някои си стъпиха на краката тук, някои започнаха наново в чужбина. Почти всичките бяха по- слабохарактерни, чувствителни и пасивни, поддатливи на чуждо мнение и влияние. Който успя да израсне, оцеля.
