Проблеми с дисциплината- приемам съвети

Офф: Аз го имам този "синдром"от малка, между другото. При мен нещата  са наистина много крайни и отчитам, че проблемът е изцяло мой. Имам абсолютна непоносимост към гледката на хранещи се хора: дори да ядат нормално, най-слабият звук от дъвчене и преглъщане ме дразни безумно, физически настръхвам. А недотам изискано хранещите се персони ме докарват до истерия, която поради възпитанието си изживявам изцяло вътрешно. Случвало ми се е на разни семейни сбирки просто да стана от масата и да изхвърча от стаята, а сред външни хора (семейството поне ми е свикнало) едва се удържам самата аз да не покажа пълна простакеса. За апетит и дума не може да става, разбира се. Съответно съзнателно избягвам всякакви групови хранения, доколкото изобщо е възможно в днешно време.

Гледката на човек, дъвчещ дъвка, ми е безкрайно противна, а ако е съпроводена със звук просто се състарявам с 10 години 

Не твърдя, че детето ти непременно изпитва същото. Но на 6 години определено вече си го носех това бреме и май никога няма да се отърва от него.

Моят кум е сирак и е расъл в сиропиталище в Гватемала до осмата си година. Баща му е един от най- известните психоаналитици в Париж, но и той, и съпругата му признават, че често са се питали как да не изпаднат в една или друга крайност във възпитанието. Т.е. как да не залитнат в естественото си желание да дадат само любов и цялата любов и компенсации на такива деца /защото те са осиновили и сестра му/, да ги засипят с всичко, което могат да им дадат, а те могат много. Или знаейки, че след преживяното децата им ще са с риск от бъдещо девиантно поведение, защото са осиновени на по- късна възраст, да не ги държат прекалено строго и да им нанесат друг тип вреди. Реално, понеже знам много за детството на този ми обичен човек, те са се оливали на моменти, и в строгост, и в глезене.

Разказвам това само като пример, че и на професионалистите е трудно да намерят границата, чудят се, маят се, търсят признаци на нещо нередно. Факт, че сега, след всички детски перипети и кума ми и сестра му са едни от най- изключителните хора, които познавам. И дисциплинирани, и отговорни, и успели в професията си,  и безкрайно състрадателни към несгодите на останалите. Ще намерите пътя и вие, сигурна съм, дори и да правите грешки, те ще са като на всички останали.

И ако се върнем на темата, и специалисти са ви казали, че детето е напълно ок и от описанието не се вижда нещо драматично, не му търсете проблеми зорлем. Прости и ясни правила, ако искате нещо от него дръжте на думата си и ако не искате нещо не го изисквайте от детето, защото другите го го изискват от своите деца.

на мен все повече започва да ми прилича на твърде голямо фокусиране върху детето. То е ясно, ако всеки ден от градината, извънкласните занимания и откъде ли не се започва за "здрасти" с "детето не слуша", то всеки нормален родител ще тръгне да се побърква. Бих казала: не се чувствай длъжна постоянно да възпитаваш! Живей с детето! Ако иска - да закусва, ако ли не, нека с баща си да си правят закуски и кафепиене, ти не се намесвай! Понякога човек просто има нужда да каже стоп.

Точно това е.Всеки божи ден оплаквания от госпожите, откакто аз зададох въпроса дали извеждат децата спряха и да ме информират, но децата го правят още от коридора.

Основното ми притеснение е да не се преповторят тези прояви на непослушание и в първи клас.
Добре, не съм се справила, очевидно и госпожите не са се справили.Понякога човек търпи неуспехи.
Но нямам представа как да се парират подобни прояви -разхождане по време на занимания и клоунско държание в училище.

Светкавица, моят голям син е същия в ДГ. Особено през месеците в които не излизат навън.
Разбрала съм се с госпожите да му дават допълнителни задачи (да оцветява или рисува), за да не пречи на заниманията. Отделно говорим всеки ден, че така не се прави и защо. Обяснявам, че има деца, които искат да слушат уроците в час, че им е интересно и той не трябва да им пречи. Давам му пример, с гледането на детските предавания сутрин преди тръгване на градина. Аз не ги гледам и не са ми интересни, затова заставам пред телевизора, питам го разни неща и го разсейвам. Той естествено не е доволен и се сърди... Ето с такива примери се опитвам да му покажа, защо не трябва да говори заедно с госпожата, когато предава учебния материал. Да ти кажа, след около седмица, две отиграване на ситуацията, засега нямаме проблеми.

Според мен просто трябва да въведеш правила. Аз излизам сама с трите деца и ако някой си позволи да тича сам безконтролно не мога да го гоня. Моите деца са абсолютно уверени, че не говоря с празни заплахи. Ако кажа по време на почивка, че ако не стоят мирно на масата докато закуся и аз и ще се приберем в стаята да стоят затоврени - значи ще го направя. Или ако шофирам, те са сами на втория ред седалки всеки в стола, и някой направи беля - може и да се приберем и да не ходим никъде. Ако се сваля колана на столчето за кола - спираме и чакаме, докато не се сложи колана колата не върви. Такива заплахи, лесно изпълними и близки по време. Поне за моите деца заплахи от типа - ако прекалиш с шоколада ще те боли корем са съвсем абстрактни и нямат никакъв ефект. Мъжът ми ме подкрепя, но поради това, че той работи много като часове и аз прекарвам повече време с децата основният възпитател съм аз. Но все пак и той спазва зададената линия. Иначе големите ми две деца (на 3и на 5г - никак не са големи) са с различен темперамент, като Юлиан е склонен към подобно поведение, каквото ти описваш. Иван-Асен е по-спокоен, по-послушен, като цяло е по-мек характер. За Томи още нямам мнение.

Хубави съвети са ти дали момичетата за непоколебимия тон и изпълняването на заканите.
Аз бих предложила нещо друго, пък ти реши дали е приложимо за вас. Щом не става с наказания - пробвай със стимули. Кажи му, че ако започне да слуша (с подробно изброяване какво включва това), ще стане еди какво си. Казваш, че не го интересуват материалните неща, затова може да предложиш за награда тичане по поляни, ходене на планина или изобщо нещо, което обича и ще му даде възможност да изпусне парата. Или 1 час след детска да правите каквото той каже, да наемеш някой, който да го взима по-рано и да го води на спорт, на английски или нещо такова, което той би искал. Или че ако слуша в детската никога няма да го караш да закусва, когато сте на почивка  . Разбира се, всичко това не може да стане изведнъж, може постепенно да премахвате части от неприемливото му поведение.
В къщи понякога сключваме такива сделки и работи схемата. Дори понякога малкият сам ми казва- Мамо искаш ли да сключим една сделка?

И аз мисля, че си добра майка  !

   Много яко детенце, танцовото изпълнение искрено ме разсмя.
  Не му търси кусури зорлем, доколкото разбирам детето не го свърта и това е всичко. Остави го да си тича, драмата със закуската изобщо не е важна - слагаш един кроасан в джоба, и ако ще да сяда. Голяма работа, че другите седяли. Някои седят, а други - не.

  В нашата група също има такова момче, дъщеря ми всеки ден ми разправя все нови маймунджулъци. Обаче нашата учителка не позволява да бъде нарочвано като непослушнои другите родители да претендират. Като стане го оставя да се поразходи, или го кара да и донесе нещо, или да седне при нея, или го ползва за модел при демонстрациите на ситуации
   Това са малки деца, не могат да стоят мирно, въртят се като шугави. факта, че в предучилищна, или дори в първи клас не е можел да мирне не значи нищо за бъдещото му развитие, примери колкото щеш.

  Вероятно дете, което е било възпитавано в пълно послушание изобщо не би и помислило да изпълни различно движение по време на танца от репетираното - просто ще си знае, че родителите му ще реагират ужасно на такова нещо и няма и да понечи. Моето също не би го направило - понеже се срамува да се откроява, дори и аз да опитвам да го насърча.
  Нали знаеш, че когато нещо не е съвсем наред, не е нужно да го промениш, а просто трябва да го насочиш натам, където ще бъде предимство, възползвай се от тези характерни особености на детето си. не му създавай чувството, че непрекъснато има престъпни прояви , само ги канализирайте в приемливо поведение за определено време, когато e безусловно задължително да седи кротко, и толкоз.

   Честно казано, доста ми е странно защо непрекъснато обявяват напоследък разни деца за хиперактивни, с дефицит на вниманието, неспособност да се съсреоточават и не знам какво и ги прещат по психолози от невръстна възраст.. по мое време беше съвсем нормално едно дете да не може да седи на едно място и непрекъснато да се върти и търчи.
     

Iris04, страхотен пост    ! И учителката много ме изкефи, точно това е и според мен начинът  

защото е по0лесно да се сложи "диагноза" - така и родители, и учители много лесно си измиват ръцете. Става нещо като "ми, той/тя е хиперактивен, така  ще си кара, ние нищо не можем да направим". заради такива, набедени за хиперактивни деца, доста често учебният процес става невъзможен и другите деца и другите родители се сърдят. И с право, според мен, нали всеки си праща детето на градина и училище, за да научи нещо хубаво, на кого няма да му писне в един момент вечно да има един-двама-трима "хиперактивни", да смущават часа. Много удобно оправдание е една псевдохиперактивност.
 А истината  е, че родителите, чиито деца в действителлност са с хиперактивност и други проблеми в развитието, дават мило и драго, работят денонощно с децата си,  за да им помогнат да се справят в градината, в училище и изобщо навсякъде, да станат по-спокойни и контролиращи поведението си. И при действително правилно поставена диагноза, и подходяща работа, децата се справят все по-добре и успяват да потиснат импулсите си все по-добре, подобряват концентрациятта и др.

Iris04, напълно си права за всичко и най-вече, че децата е нормално да са буйни, само въпросът как точно да стане това "канализиране" в случаите, когато наистина се налага? Аз имам племенник на 4 и половина, много сладко и доста палаво момче, но е изключително своенравен. Лошо няма, ама наистина понякога трябва да се държи по определен начин... а няма сила на света, която да го накара, даже напротив - става все по-упорит. Ей за такива случаи човек се надява на някакви практически съвети....

Чакайте сега. Диагнозата "хиперактивност" се поставя от психиатър след обследване в детска психиатрия от няколко специалисти и изобщо не се слага ей така.

Малко темата заби в друга посока, струва ми се. Хиперактивността тук няма нищо общо.

Официално- да, неофициално, ако можехме да четем хорските мисли, щяхме да видим, че на почти всяко по-буйно дете му е залепен подобен етикет.
Особено в училищна възраст нещата ескалират. Освен факторът "родители", в отношението към детето се намесва и факторът "съученици".

Така е, само психиатър може да я постави, и то след обстойно обследване на детето в продължение на доста време, май беше около седмица наблюдения и тестване. Но напоследък забелязвам, че под път и над път учители, психолози, дори логопеди най-недобросъвестно, но абсолютно вярващи в способностите си, лепят хиперактивност на всяко хлапе, което търчи постоянно наппред-назад и упорито не спазва никакви уговорки и правила. Много е удобно, някак пада отговорността на възрастния да положи усилия да регулира отношенията. как пък, интересно, изведнъж във всеки клас се пръкнаха по двама-трима, че и четирима хиперактивни, сякаш епидемия има! И като попита човек дали детето действително е диагностицирано, отсреща се възмущават или гледат гузно.

При дигностициране на ХАДВ отговорността на възрастните да положи усилия със сигурност не пада, а става още по-голяма даже. Не виждам как на някой ще му е по-удобно да седи и нищо да не прави с такова дете, вместо да предприеме съответните усилия за подобряване на положението. Освен ако идеята не е деца с подобна диагноза да се разкарат от съответната ДГ/училище или пък просто да го натъпчат с хапчета.