, дано да не е нищо сериозно
.
. Как е Мартина? Ох, стискам ви палци да се оправяте много скоро

. Много се радвам , че всичко лошо е вече зад гърба ви 
радвам се че всичко е минало успешно, сега остава да се възстановиш много , много бързо 
Дано си изкарате страхотно с Марти 

.
. Но утре заминаваме в Разград при бабите, където било още лед и сняг, не са си виждали внучето 2 месеца, че с тези ледове и студове, а после нарядите на мъжа ми не остана кога да си отидем.
ами някой е казал това което не те убива те прави по-силен
сега ми е смешно, но преди..... но да това мина и сега минаваме на 2-ра предавка операцията на малкия, утре сме при хирург във Варна да видим какво ще каже, кога как и защо? А колкото до лекарите да може би са притръпнали и донякъде ги разбирам,защото работят под голям стрес,преди да ни изпишат 2 дни лежах в интензивното с него за да е под наблюдение след изваждането от кувиоза и вечерта имаха спешен случай,сви ми се сърцето викаха търчаха и после.....айде няма изпадам в подробности, и все пак става въпрос за едно малко бебе и за уплашена майка аз няма да ми даде сърце да говоря такива неща на едно момиче чиито очи са вечно надяващи се и пълни със сълзи! Но имаше и една лекарка д-р Тихинова която беше човек наистина, да е жива и здрава, тя дойде накрая била в отпуска, но си беше наистина човек!!! Абе да не им попадаш в ръчичките!
първия не стана че на втория с голям зор след 1 час чакане ужас, то се чудеше постоянно как да го махне това чудо оххх майчини неволи, как беше "МАЙКА ДА СИ ИМАШ, МАЙКА ДА НЕ СИ" ехххххх...............
Да са много здрави, послушни и щастливи дечица!!!


И много хубаво си папка! пу-пу
Само до хубави места да ви вози! Със здраве! 

ужасно е това, което си изживяла... обяснимо е защо още не можеш да се отърсиш, но трябва да намериш сили да го направиш заради малкото си съкровище! Дори ако трябва да потърсиш консултация със психолог, знам ли, може да ти е от голяма помощ. От друга страна бебчето което държиш в ръцете си сега, съм сигурна, че ти дава невероятно много сила и кураж... но имай в предвид, че майките, колкото и да сме силни, не сме от желязо... А каква операция ви предстои?! Моля се и за вас, дано всичко се оправи!!!

Дано всичко е наред!!!


Казвам за 100тен път сигурно, ама съвсем не случайно се навихме за второ дете едва сега
и веднъж на едно стъкло от бурканче, което счупи Ралф 
добре, че там поне имаме килим, но въпреки това е адски високо
Изобщо не се притеснявай- на Боян му правиха, когато беше на 2 годинки - Детска Хирургия Варна - д-р Бенчев. Горещо ти го препоръчвам - 2 часа след излизането от упойка, Боян тичаше по коридорите. За майката е по-голямото притеснение, отколкото за детето.
знам че не е сложна операция, но малкия е наистина много буен, постоянно се пъне да става, върти не дава памперс да му се сложи да го обличаш , абе всичко е трудно с него, признавам си че аз не мога да се оправям с него, ще видим каквото стане в смисъл да мине пък след упойката ще е страшно, но и това ще преживеем!
Щом е толков палав, помоли да не му слагат абокат на крачето, на Боян бяха сложили там и не искаха да го махат, ако се наложело да вливат системи. Сто пъти ходих да се разправям, че детето иска да се движи - Накрая се появи Бенчев(хирургът) и веднага го махнаха. Спомням си коментараът му - Това им обичам на малките пациенти, тичат,бягат, играят - все едно не са оперирани преди 2 часа. А възрастните се възстановяваме със седмици, месеци дори 

Трети ден съм с температура 38.5-39.5, вече всичко ме боли,ужасна хрема и депресия вследствие екстрите,но най-ми е мъчно за детенцето ми-гледам да не го доближавам много,почти не го виждам-лежа в другата стая.Ходя с маска,но той ме гледа странно... 
Да е жив и здрав, винаги да се връща на вашия бряг и то с огромен куп подаръци! Пожелавам му също желаното звание, както и още по-голямо занапред! Дано времето в което го чакаш да минава по-леко и по-бързо! А и още нещо - като се завърне да си "поръчате" една сестричка на Едик! 
Сигурно е от преумора това
Аз като съм много уморена направо не знам какво върша и все някакви такива безумия ми се случват! Гледай да си отпочинеш малко! Четох преди и за депресивното ти състояние... ох, така те разбирам само, аз много често съм подвластна на такива емоции и като ме завладеят, едно че много трудно си "заминават", второ, че съм като прегазена с влак, нищо не ми е интересно, нищо не може да ме вдигне и все едно няма за какво да живея
Между другото, откакто си имам Марисенцето значително по-рядко ми се случва и минава по-бързо. Вярвам, че и твоите две прекрасни съкровища ще ти помогнат в този труден момент! Прегръщам те! 
Тя също е много буйна и швъклива, точно както описваш Андрейчо. Просто като беше на системи я държах за краката и ръцете, тя се мяташе, пищеше... не можех да мръдна и това дори по 15 часа без прекъсване
Но нямаше как, трябваше да я опазя. Иначе когато не е на системи, е по-лесно - слагаш едно чорапче, дори и на ръчичката да е и ще се опази абоката. Стискам ти палци! 
Дано не се окаже това, от което се опасяваш!

Според мен обаче, не е редно да се чака бебо сам да пребори вируса... защото такова изчакване може да има лоши последствия! Разбира се, дано да не се случи!
Но има вируси, които се развиват с голяма бързина и сила! Аз не бих изчаквала
Прегръщам те!