С какво сравнявате родилните болки!

  • 14 026
  • 121
# 30

Е, Слава Богу, при мен адските болки не бяха повече от 40 мин. Но то губиш представа за времето, така че усещането за продължителност е различно.

И при мен беше така. В моя случай - в положителна посока (общо от постъпването в болница до раждането минаха 3 часа, но на мен ми се видяха като 30 минути). Така че каквото и да прочетеш тук за продължителността, едва ли ще те подготви особено  Peace
И при мен така. Странно, но факт - стори ми се по-кратко, отколкото беше Grinning

Да, да, разбрах, че говорите за Ибупрофен и менструални болки. Само уточних:)
Виж целия пост
# 31
Като менструални болки са. С напредване на разкритието стават все по-силни и по-чести. И както менструалните болки, контракциите са на спазми - има начало, пик и малко отпускане, след което пак се започва. При мен напъните не боляха, нищо не усещах. Някои жени твърдят, че и напъните са били болезнени.


И при мен беше точно така Peace
Виж целия пост
# 32
При мен в първите часове приличаха на менструални болки, като се има предвид, че рядко ги имам и не са много силни. С напредване на процеса приличаха точно на спазми от разстроен стомах. После вече не мога да ги сравня с нищо, защото просто не бях изпитвала подобно нещо - много силна болка, която идва като вълна и ти сковава цялото тяло, толкова боли, че не можеш да си намериш място, имах чувство, че умирам. Всъщност това беше първият път след система с окситоцин. Вторият път окситоцинът ми го спестиха, пак болеше много, но не така нечовешки. При пукането на водите нищо не усетих, по-вероятно е да се изплашиш от инструмента. При напъните не съм имала болки, но беше много изтощително, накрая не можех да си вдигна ръката.
Аз мисля, че по-добре да очакваш силни болки и да си подготвена. За мен си беше доста ужасно, но Слава Богу се забравя бързо.
Честно казано преди раждането май не съм изпитвала силни болки по други поводи - бъбречна криза не съм имала, а и цикълът ми не е болезнен.
Виж целия пост
# 33
Аз бих ги сравнила с много силни менструални болки докато направих пълно разкритие и ми се пукна мехура.След това ме хванаха напъните, които както и други са писали асоциирах с позиви за ходене до тоалетна.И то доста силни !!! Общо взето имаше нещо там долу, което се опитваше да излезе навън и сякаш цялото ми тяло му помагаше и го изтласкваше навън, без да мога да го контролирам.Не бяха адски болки,честно казано контракциите в началото ми бяха по-болезнени.За после не зная, качиха ме за спешно секцио.А относно мехура, пъпната връв, водите и тем подобни, лекарят ми обясни, че това са си атрибути на  бебето.Всички те са свързани с него, а не с майката, в тях няма нервни центрове, които да изпращат сигнали до мозъка на майката и съответно манипулациите с тях не болят.
Виж целия пост
# 34
С менструални болки не мога да ги сравня-никога не съм изпитвала.Раждането ми продължи от 9 сутринта до 2 и 30 .Изтощаващото е, че болките стават все по-чести и силни.През цялото време си повтарях, че когато свърши вече ще имам малко сладко бебе и така не мислех постоянно за болката. И от други хора съм чувала, че ги сравняват с бъбречна криза. 
Виж целия пост
# 35
Не мога да ги сравня с никоя болка, която съм изпитвала до сега.
Случвало ми се е да имам много болезнен 1 ден от МЦ, имала съм и жестока двустранна бъбречна криза, като се наложи да ми бият коктейл от обезболяващи на 12 ч.

Накрая контракциите бяха ужасно болезнени (но аз бях със система окситоцин 6-7 часа  Crazy). Хубавото е, че се забравя  Mr. Green
Виж целия пост
# 36
Винаги съм имала адски болезнен цикъл  ooooh! Почти през месец до спешното за инжекции  ooooh! И страхотни бъбречни кризи съм изкарала  Crazy На седем часа обезболяващи... Жалкото в случая е, че така и не изпитах истинска родилна контракция, тъй като родих със секцио. Една от акушерките ми обясняваше след операцията, че болката която чуствам в момента - при прибирането на матката, е като родилна контракция /нали слагат някакви системи за да се прибира/. Де да знам колко е вярно. Иначе болеше, наистина болеше много, но точно като адски болезнен цикъл.
Виж целия пост
# 37
Вместо запис и да се включа по темата за заден план-ибупрофена.Максималната дневна доза е 2 400 мг,тоест може да се пие през 4 часа таблетките от 400 мг.Това е и единичната доза за възрастни,200 м е по-скоро детската разфасовка.
Аз между другото съм по същия начин-нищо не помага,само т.нар.Аулин или Ибупрофен...
Роксана Дарк:"На мен и нурофен не ми помага, дано с ибупрофена да ми провърви! Другия път съм с него! Благодаря много..." Не пробвай,лекарството е едно и също,просто едното е генерично наименование,а другото-търговско.
Виж целия пост
# 38
... Жалкото в случая е, че така и не изпитах истинска родилна контракция, тъй като родих със секцио. Една от акушерките ми обясняваше след операцията, че болката която чуствам в момента - при прибирането на матката, е като родилна контракция /нали слагат някакви системи за да се прибира/. Де да знам колко е вярно. Иначе болеше, наистина болеше много, но точно като адски болезнен цикъл.


Тази тема още веднъж доказва, че няма двама човека, които да изпитват едно и също.
Аз и след секциото нямах никакви болки или други усещания, освен изтръпване и силно стягане в областта на операцията, подобно на мускулна треска (т.е. не болка, а невъзможност да разгънеш "схванатия" мускул).
Виж целия пост
# 39
Здравейте, и аз ще се включа с един въпрос, защото ми предстои чудото, наречено раждане.
Всички ли  сте раждали сами в държавни болници, т.е. без близък човек до вас? Или има такива които са били с мъжа си напр. или с приятелка или с дула? Аз ще бъда с мъжа ми и искам да знам с какво той би могъл да ми помогне на практика-с лек масаж, топли компреси ....? Разбира се освен психическата опора. Искам да родя естествено и всичко да мине без пришпорване на процеса от страна на лекарите - чрез окситоцин, спукване на мехура, скачане върху корема ми и т.н. Отдавна се настойвам положително и засега не изпитвам притеснения или страх, но понеже ще е за първи път знам, че няма да е като да пръцнеш. (извинете за думата)  Embarassed  Но пък е естествен процес който ще се случи.

  bouquet
Виж целия пост
# 40
Лек масаж и топли компреси докато раждаш?  Laughing
Не ми се вярва да ти е до това, но вероятно ще е добре да има на кого да държиш ръката и да излееш яда си ако се наложи. Mr. Green
Виж целия пост
# 41
zapetaja наистина има жени които се чувстват по-добре с някого до себе си (най-вече таткото), но наистина си мисля, че както Хексе каза най-много да му стискаш ръката. Зависи от много неща, като се започне от самите контракции колко са силни, колко време продължава родовия процес, ще издържи ли психически съпругът/придружителя и т.н. Има жени(както по-горе описаните) които са с умерени търпими болки и сравнително лек период преди самото раждане. При мен лично болките бяха жестоки и само ми трябваше мъжът ми да е там, че да го мисля и него ooooh!. Не затова, че ще припадне....а за това, че ще се притеснява като вижда колко ме боли а не може да ми помогне. Аз не можех да си намеря място от болка удрях по стената...постоянно ме вдигаха да ме разхождат, караха ме да клякам после пак да лягам и така в тази ситуация въобще не намирам мястото на придружителя ми.

Отделен въпрос е, че аз раждах в държавно заведение, където не беше позволено близък да присъства.
 
Наистина ти желая едно леко и безболезнено раждане което да ти остави само положителни емоции.
Виж целия пост
# 42
zapetaja, къде мислиш да раждаш?
Виж целия пост
# 43
Аз съм имала по - тежки болки при цикъл, отколкото ми бяха родилните контракции.
Но пък родих с упойка, така че най - силните контракции не съм ги усетила.
Иначе като усещане си беше точно като при цикъл.

Напъните ми бяха по - неприятни като усещане, но не мога да кажа, че са боляли.

А си имам нисък праг на болката, не съм някоя героиня, да знаете  Peace

zapetaja, в Токуда др. Илиев води лекции за татковци, виж на сайта им, можеш да пратиш твоята половинка да се подготви. Моят мъж беше с мен и психическата подкрепа ми беше безценна, но иначе не е помагал с кой знае какво друго, ние не сме и търсили какво може да прави.

Виж целия пост
# 44
Здравейте, и аз ще се включа с един въпрос, защото ми предстои чудото, наречено раждане.
Всички ли  сте раждали сами в държавни болници, т.е. без близък човек до вас? Или има такива които са били с мъжа си напр. или с приятелка или с дула? Аз ще бъда с мъжа ми и искам да знам с какво той би могъл да ми помогне на практика-с лек масаж, топли компреси ....? Разбира се освен психическата опора. Искам да родя естествено и всичко да мине без пришпорване на процеса от страна на лекарите - чрез окситоцин, спукване на мехура, скачане върху корема ми и т.н. Отдавна се настойвам положително и засега не изпитвам притеснения или страх, но понеже ще е за първи път знам, че няма да е като да пръцнеш. (извинете за думата)  Embarassed  Но пък е естествен процес който ще се случи.

  bouquet


Таткото може да помага с масаж, да ти помага за правилно дишане.
Раждането - особено първото - може да е дълго, така че има време.
Има доста неща (пък и е добре да му се намира работа Simple Smile)
Идете на курс за подготовка на раждането и ще ви обяснят.  Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия