Парфюмни размисли и страсти - 150

Днес се осмелих да нося това

Доколкото разбрах е последния аромат на КдГ.Отново е много авангарден и футуристичен,но не е за всеки със сигурност.Интересен е новия елемент-в случая това е "кафяво тиксо"/индустриално лепило/,подобно на мастило,катран,бензин,мокра пръст...Мирише наистина на прясно облепени нови опаковки.Много алдехиди,за капак.Които го правят още по-химичен и жилав.Шафран и кожа са смесени много добре,но усещането е за студ.Определено не е мой,ще мина и без покупката му.Досега само осмиците и Ъндърууд ми харесаха.Остана непробван май само  Авиньон...
 
Сетих се нещо любопитно по темата-скоро гледах пак "Усещане за жена " и там има момент,в който Ал Пачино иска да засегне жената на брат си/когато се самопокани на Коледа/...минавайки край нея и подушвайки я,той казва:-Хм,Мицуко естествено,типично за незадоволените жени!

Сложих Amber Oud By Kilian. Хубав парфюм. Амбров, топъл, добре композиран, но и не чудо невиждано. Стои близо до кожата и търси камини, червени рокли, интимност и едно горещо танго в студена вечер. Ууда е много мек и лек. Тук големия играч е амбрата със стабилно количество ванилия. За да не залитне в гурме посока, а да си остане ориентал е подложен ауд.

Някой ако познава това,моля да сподели повече за аромата!
http://www.fragrantica.com/perfume/CoSTUME-NATIONAL/Scent-2303.html

И аз получих виал Амбр ууд,но съм толкова изморена,че ми е жал да хабя безценната течност и да не мога да го усетя.Много красиво оформление с това стилно черно пликче и писмото,подписано "С Любов" Изкушавам се да пратя на бате Килиан една мартеничка,ама не знам къде.
Темата е много интересна,благодаря,Атти  
Но и писането(и най-вече мисленето) оставям за утре.
Радвам се,че котараците ми не бягат от мен,явно са обръгнали вече на всякакви миризми Колкото до тъмния тамян(Милейди,съжалявам за неприятните усещания,които си имала ) аз го обожавам.Много ме заинтригува с описанието на Fille En Aiguilles.В тази връзка се сетих,че наскоро носих Л'агента.Аз не го усещам тамянен.Обаче идва новата смяна,и един колега пита:"Абе тук не ви ли мирише нещо на тамян?"Предположих,че е от парфюмът ми,то нямаше и от какво друго

Най-чудните коментари съм получавала от Бижу за Пуазон на Диор  Тя да си каже как го нарече

Годдес, ако решиш да разкараш чудната Виза, свиркай.

Сякаш отрова го нарекох... но не помня точно.

Нещо за мухозол и противогаз спомена. 

Познавам го от пробичка само В момента си сложих,но не ме бива хич да описвам на какво ми мирише.В началото е доста силен и сладък,но не лепкава сладост.Като улегне става хубава ,уютна дървесина с лека цветна сладост.Много стилен,много уютен,много хубав.Бях писала наскоро,че ми носи уюта и усещането на Англомания- и двата имат много Амбра и зелен чай

Много теми изпуснах, но все още съм в парфюмния клуб 

Нямам някакви запомнящи се истории с анти-комплименти - от една страна се съобразявам със количествата, а от друга - хората тук гледат да са тактични.

Пример (но за съжаление не мога да си спомня кой е виновника...): старата ми работа, голяма среща, аз се появявам с малко закъснение... колегата до мене, с който сме приятелчета също така, започва леко да подушва въздуха... след малко следва реплика "тук нещо мирише странно"; аз веднага се досещам кой е виновника и си признавам "сигурно е моя парфюм"; той "не, не, не мисля че си ти"  джентълмен беше човека

Сега цяла вечер ще се чудя какво ли носих този ден - беше нещо малко странно и за мен...

   Много съм впечатлена от това,как характеризирате парфюми!От познанията ви и от богатството на възприятията ви! 

   Дали мога да ви помоля да си кажете мнението за този парфюм:
   

   И....Още нещо.....
   Свързвате ли парфюмите с характера или настроението на жената?
   Примерно,еди кой си парфюм  по-скоро ще си сложат еди кой си тип жени.....
   Или ..... този аромат отива по-скоро на такава (или онакава) жена ,дали касае външността,възрастта,социалното положение,професията или друго.....

   Предварително благодаря за мненията!   

Съседке    , Хипнотик Пойзън е почти моноаромат на ванилия и горчиви бадеми, с относително линейно развитие, не се променя много с течение на времето. Интересното за мен е, че тук бадемите не ме дразнят (аз не понасям аромат на марципан - бадемова паста - в парфюм), понеже усещам ясно горчивината им, която балансира иначе доста сладката ванилия. Има една характерна Пойзънска поднотка, която придава дълбочина и пази от елементарност.

Другият ти въпрос е много интересен и може много да се разсъждава по него. Нещата са много относителни. По-скоро за мен ароматът е това, което една жена иска да бъде, а не това, което е. Може би като изключим много млади момичета, които се насочват към леки аква, прозрачни и нежни цветни и спортни аромати, всичко друго ми звучи нормално. При по-зрелите дами може да се наблюдава приоритет към категорични и класически аромати, но нерядко се случва и обратното - да търсят нещо по-въздушно и младежко, за да не подчертават възрастта си. Относно цветови типаж също няма правила според мен. Не бих се лишила от любим аромат, понеже някой някога е решил да го рекламира примерно като подходящ за висока тъмнокоса жена, а аз съм светла, ниска и със заоблени черти. Основното според мен е индивидуалната химия, която всеки създава с кожата си - парфюмът, също както и дрехата, трябва да се пробва, преди да се носи, защото може да се развива добре върху един, а върху друг да се изроди в нещо много неприятно или пък да не мирише изобщо.

Ой, парфюмни  Липсвахте ми тези дни. Скиорствах активно (превод: търкалях се с все ски и щеки из пистите  ) и ми се щеше да похваля Pure Purple Hugo Boss и Hypnose Lancome. Взех само тях и не ме разочароваха - топлиха ме в дивните виелици по пистите и ми лекуваха натъртванията и самочувствието след битките с преспите.

Днес съм с Черната Вдовица и ако можех да благодаря на ароматите, щях да му благодаря (тъй като не мога, ще благодаря на Сънчо -Слънчо, която ме снабди с него  ).  Събудих се уморена и изнервена, а сега ми е спокойно, комфортно и меко. Като любимо одеало е този парфюм. Все още не мога да разбера какво му е страшното. По-меки и умело съчетани подправки в аромат май не съм срещала  .Нищо не излиза на преден план - идеален баланс.

Което пък ми припомни, че миналата година бях наскачала отново да се снабдявам със Слона на Кензо. Пак благодарение на Сънчо се сдобих с малко количество, за да взема твърдо решение дето се вика. Ами, не. Не, бе, не! Пътувах с него към планината - отрови ми душата! (говоря в рими, значи емоцията е силна). Вече ми е груб, прекалено "явен" и леко досаден. Не съм прекалила с количеството (при него и капка може да е "прекалено"), просто ми се натрапваше и навираше показно. Не искам така!

Атти    благодаря за темата  Иска ми се да попиша за моите антикомплименти, ама ще се присещам по-късно. Но ще споделя нещо. Миналата седмица ме обзе желание да понося няколко аромата. Едновременно. Ей така, у дома. Е, поносих - Брачния Амариж - комфортен, без да е досаден и не напрягащ с някаква сложност и оригиналност; Елисейските Поля на Герлен - този парфюм го заобичвам все повече и повече! (предвид мигновената ми любов от първо помирисване...големи страсти и химия между нас се заформя, ей).
И сега...Като деца ни "заточваха" на село за седмица, за да могат родителите ни да направят Голямото-Годишно-Почистване без да им ходим в краката. В един такъв "заточенски период", вероятно съм била на 4-5 години, докато обикалях из двора обута в налъми (любимите ми дървени обувки, за ужас на прабаба) и вдигах шум до бога (не можех да си предствая защо всички хора по земята не ходим подковани - толкова обичах звука от тропането на токчета) ме споходи идея. Гениална разбира се! Какво, ако вляза в курника при кокошките и си постоя с тях върху пръчките им  И аз, с кокошата си душа и налъменото величие се намърдвам при пернатите си сестри, които до преди няколко часа бях тормозида да гоня от полозите им, за да проверявам за яйца! (мен е трябвало със закон да ме забранят). И така, стоя си в курника, оглеждам се, обдушвам обстановката...и ми прилоша! Аромата на пилешките екскременти е специфичен и гаден  Едвам сварих да изляза на чист въздух, после ядох и бой...картинка. Но, всичко това го разказвам, за да знаете, че тази миризма никога няма да я забравя или объркам! И я откривам в L'Instant de Guerlain едп. Потресе ме. Душих, пуших, душих. Ужас! Пак бях в кокошарника!!! Никога повече! Приключих с този Герлен до живот.

   , Оле, със сълзи се смея.
 Как може, бе, как описвате така. Що не сте станали писателки? 

Тествала съм само веднъж и обикновено в такъв случай си мълча, понеже не считам за достатъчно. Правя изключение, защото не видях някой да е отговорил. Валентина ми се стори моноаромат на портокалов цвят - нерол. Силен, прилепчив, кихлив портокалов цвят. Неизбелван, незатихван, напротив - усилен през рупор до границата на кихане. Траен се оказа, а еднообразен. Нищо друго освен белоцветната доминанта не разпознах. Би следвало да е за пролет и топли дни по същността си, но заради интензитета на нагнетяване би бил силно задушлив в такова време. Пак да повторя, впечатленията ми са само от един тест на кожа. Не поисках да пробвам отново, не видях особен смисъл. Еднотактов.


Ценна тема, Атти.   Мадам Оче маркира доста номинации.  

Никога, никъде, при никакви обстоятелства не съм получавала антикомплимент.   Отдавам на това, че пред хора нося изключително и само познати аромати, които усърдно съм съчетала с излъчването си за деня и повода. Разучаването на нов мирис правя винаги сама и не рискувам да се появя с нещо изненадващо. Рядко, в името на експеримента, съм си позволявала изключения, но след като се почувствах пасмантерийно веднъж с Tease Paris Hilton в местно учреждение, се отказах от експериментаторския си дух. Интересно в моя случай е, че не само антикомплименти, а и комплименти не съм чувала. Според ХН въздействам респектиращо за да си позволят да коментират нещо по мен. Има предвид, че си ограждам полето и не давам вид да толерирам ремарки от какъвто и да било тип пред самата мен. "Не смея да кажа нищо за парфюма ти, страх ме е как ще ме погледнеш и ще ме сложиш на място", е най-честата му реакция като му се тикам да ме оценява.  


Подобно на Атти приемам, че парфюмът носи, тоест допълва определено излъчване, което избираме съзнателно или под. Първосигналната ми реакция като помирисвам нов аромат обаче, винаги е свързана с конкретен типаж. Силна, стилна, нерешителна, хлевоуста, миловидна, обгрижена,....,  инертна жена. Не мога да се отърва от такива първични пренасяния на аромата върху определени черти. От опита ми знам, че парфюмерите не бъркат ароматите по конкретен прототип или поне така твърдят всички в хор. Обикновено разказват интересни приказки за вдъхновилата ги идея, а на мен ми се струва, че буквално бутват една конкретна жена в бутилката и я зазиждат за основа. Плува ми на дъното после и не мога да се отърва от нея. При някои парфюми е толкова силна асоциацията, че ми изниква даже и с името на определена жена, която познавам. Личната химия и индивидуалната реакция са доказани филтри за изкривяване на аромата, ама за мен той си има изначално собствен характер и мога да го разглеждам като самостоятелен субект.


ПП  Милейди,  . Може ли да си добавиш някъде едно Милейди из подписите, щото да не се чуди никой.


ПП 2  Сетих се! Получавала съм един комплимент и то за Ароматикса, и то от Денс. "Добре ти стои"

мацки, ще поръчвам шУшета - ако някой иска да си каже 
който вече е казал  - записала съм си