Последните февруарчета ги чакат нетърпеливите им майчета - 21- ва февруарска

 R.S. добре си дошла, пиши за раждането, ако не се лъжа беше с голямо бебече, нормално раждане, ще е интересно
 Тук не те пращат на ортопед, може би само ако види нещо обезпокоително педиатъра. Въобще го дават спокойно, на големия никакви изследвания не са правени досега, освен имуниzации, за хубаво и ли лошо...
 Аз тотално луднах, баткото откакто съм родила, 2 пъти на антибиотици, от яслата ли дойде това чудо, не беше се разболявал от 1 г. Стои си в къщи, полудява, а мен двойно подлудява, чудя се на моменти бебето ли да гледам, с него ли да се занимавам, честно казано съм в депресия. Добре, че днес е на ясла, че и аз да се разпиша тука, нямам грам свободно време.
 Криси е добро и послушно бебе, но иска все на ръце, имаме бебешки кош-не го хареса, в столчето за кола стои само като пътуваме, сега ще купя шезлонг, Гого много стоеше в неговия, ама го подарихме, че не мислехме за второ
 Кърмим се, понякога и през час, иначе не се цедя и гърдите не ми преливат, но явно и стига, ходихме на консултация скоро, но не я теглихме там, че имаше кантар в друг кабинет и трябваше и там да чакам ред, а бързах. На кантара в къщи я тегля с ме и днес с дрехите и памперса беше 5,800, значи махам около 300 гр - 5,500 да е, роди се 3,640 кг, надминава и батко си по ядене Вечер много суче за заспиване, снощи-2 часа, взе ми здравето, после поне си поспахме добре - в 3 се събуди и хапна малко и после чак в 7 часа пак.
 Аз не виждам разлика за това как гледам децата си, още ми е прясно всичко от Гого, но усещам, че имам ли възможност, не обръщам много внимание на бебето, че баткото си иска и той своето, вътрешно голяма ревност го яде, въпреки, 4e много иска да я гушка и много неjно я хваща за ръчичката и краченцата. Въобще установих наскоро, че съм си отгледала егоистче в къщи, не дава на друго дете даже и да му пипне играчките, дойде ли някои в къщи, не дава и бебето да вземати се кара 'неее, бебето, не, на мама''- демек само аз мога да го държа. Надявам се с появата на новия член на семейството да свикне малко по малко и да се промени за добро по-нататък.
 Предстои ни да местим квартира след няма и месец, това ще е голяма хамалогия, ама няма начин, сегашната е много скъпа и и на всичкото отгоре изби мухъл навсякъде по стаите, в кухнята е черен тавана!
Избрахме си една малка къщичка с голям двор, че да има къде да си играят децата, дано не ни мине котка път и да успеем да я наемем.

За новата темичка като се местим в Родени ще правим ли колаjчета със снимки на бебетата, в старата ми отчетна така процедирахме. Не, че аз мога да го направя , ако има знаещи и може6ти, мисля, че не е зле да си украсим страничката със малките ни съкровища, тъкмо има и повоd-първа пролет наближава

Мами,които кърмите,пиете ли кафе .Аз се осмелявам да си правя едно слабо нес и повече не смея.Тези от вас които дохранват,как преценяте колко мл да дохраните,при това че не знаем колко е изсукало.Аз на моята се е налагало няколко пъти да дохраня,ами тя колкото и направя толкова изпива,а ме е страх да не се разшири коремчето и после -колики.Ние още не сме излизали навън,преди първото излизане правихте ли постепенно каляване -първо за няколко минути на тераса или прозорец,постепенно увеличаване на времето и чак тогава навън с количката.От утре мисля да се престрашим и да се покажем навън,но още сме хремави,дали е проблем,да не стане по зле нослето.

desita76, аз кафе по принцип не пия, но пия количка и промяна не забелязвам. Едновременно с колата някога хапвам и по някое друго парче шоколад, та кофеинът горе-долу идва същите стойности май.

Ето го и моя разказ за раждане:
Терминът ми беше на 22 февруари, но всички роднини и приятели не спираха да ми казват, че след като вляза в деветия месец мога да родя по всяко време. Затова багажа беше подготвен доста преди термина и чакането започна. Както се оказа по-късно, трябваше да чакам чак до 4 март. На 1 март отидох на консултация и докторът ме прати на запис на тонове в родилното. След като ме сложиха на запис, той се обади на акушерката да ме приемат в болницата. Въпреки, че тоновете бяха добри, трябваше да постъпя в болница поради преносване и за предизвикване на естествено раждане. Аз бях много изненадана и помолих да вляза в болницата на следващата сутрин. На 2 март в 9 сутринта пристигнахме в болницата, около обяд ми сложиха хапче за предизвикване на контракции. То трябваше да предизвика родова дейност обаче при мен не предизвика нищо. Докторът бе много изненадан. Той все още искаше аз да родя естествено и затова на следващия ден ме сложиха на 4-часова система с окситоцин. Първите 2 часа минаха лесно, през 3-я час започнаха контракции на 3 минути, 4-я час имах една цяла непрекъсната контракция. Тогава ми се спука мехура. Аз бях сигурна, че вече имам 8 см. разкритие. Можете ли да си представите моето учудване (както и това на доктора) когато след прегледа стана ясно, че разкритието е само 1,5 см. След цялото това мъчение стана ясно, че при мен отсъства спонтанна родова дейност, имам предвид, че като ме махнаха от системата всякакви контракции спряха. Затова бе взето решение на следващата сутрин да се прави секцио. На 4 март около 6 сутринта ме вкараха операционната. Изобщо не се страхувах, а по-скоро нямах търпение да видя своето бебе. Анестезиологът не спираше да се шегува с мен. По едно време видях, че ме покриват със зелени чаршафи и аз ги попитах дали няма да изчакат докато заспя, а анестезиологът учудено попита „Ти не спиш ли още?”. Точно след тези думи заспах. Това беше най-добрият сън през престоя ми в ОБ, дори сънувах нещо. Даниел проплака в 6:30 сутринта. Когато излязох от упойката в стаята ме чакаха майка ми, мъжа ми и неговите родители. Първото, което разбрах е, че малкият тежи 4350 гр. и бях много изненадана, защото докторът каза, че няма да тежи повече от 3500 гр. Както се оказа по-късно и самият доктор беше изненадан и ме питаше къде съм го крила.

лелии голямо раждане ама и голям човек е излязъл хихи 

ние днес бяхме на първата си консултация - родихме се 3700, изписаха ни 3520, и днес бяхме 4600. демек кило и малко за един месец - доволна съм, надявах се да не е качил много. и 4 см сме пораснали. сложиха  му и ваксината, изрева за няколко секунди и това беше. мъжки мъж кат коцето хахах
обаче да ви кажа ми е много странно - преди няколко дни четох дневника на баткото. там съм писала, че съм му дала около 40-я ден сок ябълка, оттам насетне пюрета, жълтъци и прочие. днес питам ЛЛ кога ше захранваме - сега новата теория била чак след третия месец. и седя и се почесвам, кво й имаше на схемата от преди няколко години, децата ни са живи и здрави, кво толкоз му е било грешното, че сега всичко наопаки - вода да не даваш, с каша да започваш...представям си след още 7 години кво ше е, ше захранваме след първия рожден ден с кебапчета сигурно
излиза, че теории хиляди, и всяка е вярна само за момента, щото скоро някой ще я обори. и как точно ще си гледаш детето няма голямо значение, важното е да не се шашкаш и да слушаш какво ти подсказва майчиния инстинкт, а не да слушаш роднини и прехвалени лекари

баш с двете ръце те подкрепям!хе хе      абе то не с кебап4ета,ами може и някоя бири4ка да се окаже полезно да се дава евентуално,там дрожди-мрожди за изхождане на бебето - кво бе!!що пък не!хех ееееееее аууууу изкукуригахме като родихме:))))))

айде навън с коли4ките,4е утре лято ще е!

Въпрос към ЛЛЛ
Здравейте!Моята Краси се роди на 10.02.нормално 4.330.Още в началото не искаше да хваща гърдата добре  и постоянно ревеше,аз опитах два дни в болницата на гърда,без да и давам адаптирано мляко,но тя будеше цялото отделение и акушерките ме упрекваха,че я държа гладна и бях принудена да дам адапте.Не се цедих около 5 дена само я слагах нея и сега нямам достатъчно кърма.Цедя около 150 мл на ден и искам да попитам дали си заслужава да давам само по толкова,все пак го събирам на няколко пъти и до кога да продължавам по този начин.Опитах с чай за лактация,но тя не е кротко бебе и постоянно реве и просто нямам възможност да се цедя по 8 пъти,а само 1-2.Възможно ли е след толкова време да слезе по вече кърма,ако все пак успявам да се цедя по вече?

Да взема и аз да се разпиша с разказ за раждането и да затваряме тази тема Време е да се местим в нова!
След като цяла седмица ходих на записи, доктора каза в понеделник ще решим. В понеделник направо ми каза -  Утре идваш вечерта да те приемем. И така на 6-ти вечерта мъжа ми ме закара в болницата. Беше ми много гадно, защото за пръв път в живота си въобще влизах в болница. На сутринта в 8 и 20 ми включиха системата, дойде анестезиоложката да ме пита ще искам ли упойка после, аз се направих на интересна и викам - после ще видя Към 11 започнаха контракциите, но разкритие никакво, към 1 и 30 контракциите се засилиха, станаха много болезнени, тогава поисках упойка, но ми се губи момента дали първо ми спукаха мехура и после ми сложиха упойката, или обратното. Знам, че към 3 следобяд вече си бях "надрусана". Както каза мъжа ми -  ти проспа раждането. И между другото, това че мъжа ми беше до мен през цялото време страшно много ми помогна. Без него не знам как щях да се справя. Та в 5 и 20 ме вкараха в залата. 3 силни контракции с по 3-4 напъна при всяка и в 17часа и 38мин изплака моята Никол. 4 кг и 60 грама, 52 см.  Имам няколко външни шева, които вече почти не усещам. Много съм благодарна на д-р Илиев, акушерката Снежи и една друга с къса коса, чието име не видях, както и на анестезиолога д-р Каменова. Та с няколко думи това е. 

Браво, RS, само дето датата не познах! 

Аз чакам и разказа на Жени, за да затворим темата.  Нали още не е писала тук или във ФБ? 

RS,да взема и аз да разкажа и тогава да се местим
Аз както си мислех,че за трето раждане ще е супер лесно,така ми се разказа играта!Във 4.30 сутринта на 19.02,както си спях и взех,че се изкашлях и ми изтекоха водите Сбутах Жоро и му казвам да не се шашка и да ми даде една голяма хавлия.И така се завлякох до банята,постоях си там половин час и водите все си течаха,та до 10.30 часа продължи така.Изпих си кафето в компанията на майка ми, написах си поста в темата и звъннах на доктора към 6.30.Вече имах контракции,но нищо особенно.Каза ми да тръгвам към болницата и в 7.30 часа вече ме приемаха.Оказа се,че съм със 4 см разкритие.Направиха ми клизма,та откарах почти час в тоалетната През това време доктора ми дошъл и идва два пъти да види да не съм родила във вц-то Вързаха ме на тонове,сложиха система с окситоцин,после бусколизин и накрая атропин-нямам идея той за какво беше Почна се едно бъркане през 20-30 мин и яки контракции.При раждането на Рая се е скъсала шийката на матката и са я шили,но аз не знаех.Това усложни раждането доста и за капак и Георги се обърна тилно точно 2 минути преди да ме качат на магарето!Рая ми го врътна същия номер И се почна мъката-аз напъвам,той не мърда!Викам на доктора:Вади я тая гад!Той ми вика:Напъвай! Ей, след половин час мъки,най-накрая все пак ме резнаха яко!Буквално чух как излезе Георги с едно ПЛЬОК и се изправих да го видя!През това време вече бяха викнали анестезиоложката и тя ме попита колко искам да спя,казах й само докато ме шият
Та,в общи линий 6 часа и половина беше целия зор!
Дано не съм досадила!

А, Рони, не си досадила, поне на мене ми беше интересно! 

и на мен ми беше интересно
стискам палци четвъртото да излезе по-лесно

Ох, сладурки, аз забравих вече за раждането, то си беше и без проблеми, а и лесно

И на мен са ми интересни разказите за раждане. Направо ви съчувствам на всички с болежките. При мен си беше направо безболезнено пък уж секциото и то зор.

Дес, последно (мисля в На кафе гледах) разбрах, че когато детето почне да проявява интерес към масата на големите тогава почва захранването. Има 3 начина на захранване - с пюрета, с микродози и даваш му парче и то да си го ръфа. Може и да комбинираш. Общо взето както ти си го усетиш. Иначе късното захранване уж с идеята да се намали опасността от алергии.

Добро утро Аз да ви се похваля, спах 2 часа снощи... Моето мрънкало не спря да мрънка до 3 часа през нощта и не искаше да заспи, плачеше, пъшкаше... Като заспах в 3 и нещо, после в 6 без нещо пак беше огладняла и почна да реве и повече не заспах. Та днес съм 3 волта.
Снощи какво ли не гледах по Телевизията докато чаках малката да заспи.
Накрая се филмирах и чак сънувах кошмари, защото по телевизията даваха, че на 22ри март щяло да има мега земетресение, което да обхване цялата земя... Някви си учени и астролози изчислявали, че заради разположението на планетите на 22ри, земята щяла да пострада....

Вие как сте с килограмите? Аз имам още 8 за сваляне, ама нещо съм в застой. Нищо сладко не съм хапнала от 2 седмици, хляб също. Ям само Активии с плодове, кренвирши, пилешко, кашкавал и супички, надявам се да даде резултат.