Раждане вкъщи 19

Понякога имам чувството, че никога не сте виждали гинекологичен стол. За сведение има различни положения на облегалката.  На четири крака на пода в българска болница не е за предпочитане. Практиката в нашите болници е такава, че се ражда на гинекологичен стол. На места вече се позволява повече свобода на избора, но все още промените стават много бавно. А стават бавно, защото години наред "Естествено" и разни други организации си правят реклама единствено на себе си и имам чувството, че изобщо не им дреме за родилките. По едно време преди около 3-4 години имаше 6!!!!! теми на първа страница в подфорум "Бъдещи майки" против секциото. Имаше тема за една Петиция, която скоро не съм я срещала. Вдигна се достатъчно шум едни жени си рекламираха дейността, нали трябва де се популяризира що е това ДУЛА, за да може някой да плаща за услугите и. Защото имаше жени, които за пръв път чуваха за подобно нещо. Друга пък си рекламира йога студиото.....трета нещо друго и всичко утихна. Останаха само Персимон и Кристиян да се сражават за каузата. 

Не говоря наизуст, раждала съм, на гинекологичен стол за около 5 минути, откакто се качих и родих......не ми беше неудобно. Колко време си мислите, че траят напъните.  Ти не стоиш вързана на този стол с часове. 

Много моля да не се хващате да думите ми относно рекламата и заплащането. Всеки има право да си изкарва хляба както намери за добре. Но факта, че тези потребителки изчезнаха от пейзажа говори, че тяхната лична мисия е изпълнена. Обществената мисия.....промяната....явно е на принципа и сам войнът е войн. 

Абе друго си е да напъваш у дома часове наред в "удобни пози". Само че в БГ стандартът е 30 мин. напъване, не е като в САЩ, дето е два часа и там наистина може и да ти се прииска и от абажура да увиснеш.

Много съм благодарна на българските лекари, че се стремят финалната фаза да трае минутки, а не часове.

Много американски истории са чели хората...

Някоя дама да излезе и с ръка на сърцето да каже какво предпочита- два часа активни напъни или 5 мин. с викане.

А какви пози, като повечето жени не могат и да клекнат като хората, камо ли така да раждат, след като са качили сто кила. Не всички са йога маниачки. На някои обикновени хора са им удобни и обикновените пози.

Верно ли? Как хубаво ни го обясни

Ми.. аз в БГ лежах, лежах в предродилна на едно легло, после когато вече направо раждах, ме вдигнаха - едвам ходех, много ясно - и хаааайде катери се на тоя "удобния" стол, колкото и да ми беше леко раждането едвам се изкатерих отгоре, после там родих, с краката почти нагоре.
В смисъл... некви сложнотии, все кофти.
А на родилното легло е несравнимо по-... всичко. Няма какво да се правим.
Естествено, че има разлика, стига 

Ми вярно е. Обяснявам как е протекло моето раждане преди три години. Как е протекло твоето преди 12 години е друг въпрос. Аз тежах 60 килограма при ръст 168 см, в деветия месец. Никакъв не ми беше проблема да се кача на стола. И да, удобен ми беше, достатъчно голям и широк.

Никой на нищо не се прави.    Такава е практиката у нас. Въпросът е как това да се промени към по-добро и кой трябва да го направи. Защото без подкрепа от лекари и законодатели няма да стане. Или си мислите, че българските жени не искат нашите болници да станат като вашите. Естествено, че всички виждаме разликата. И кое е смешното, че не разбрах.  

Най-обичам някой да извади един абзац от контекста, без да се опита да вникне в цялостния смисъл на написаното.......и да си разсъждава и забавлява. Ама то каквито ни болниците, такива ни и форумите. 

Смешно ми е, че винаги има такива коментари "какво пък толкова говорите пак, екстра си е "
Малко както децата.

Ок, нека аз не вниквам - това да е проблемът, съгласна..  Какъв е "цялостният смисъл" - че не сме много наясно какво е гин. стол - ако е това, виждали сме- предполагам повечето тука , или че.. това, че може и по-удобно са щуротии?

Все тая. Преди 12 или преди 3 години, гинекологичните столове не са особено различни предполагам. И аз се качих. Но няма как да си кривя душата, че е било много гот. То при зор всичко може. Не съм била слон, да давам ли мерки? И моето раждане беше ок, даже екстра - това навсякъде го пиша. Аз рядко се оплаквам, по принцип. Едвам ходех не от тежест, а защото трябваше да се местя, баш когато вече беше.. навремилО 
Раждането си мина добре. Обаче после се оказа, че можело и още по-добре (и съм имала такова за сравнение) и то лесно... е как сега да кажа друго?
И да, щом трябва да е промени, значи някой трябва да го иска. Да негодува, да се опитва и т.н.
Няма наши и ваши болници. Аз в момента не съм там, това нищо не значи. Може да е завинаги - да, но може и да не е...

Сова тук всеки говори предимно на база личен опит.  Този коментар относно драмата да раждаш легнала на гинекологичен стол беше заради това, че сме жени и ни липсва съпричастност. Да, на мен ми беше удобно да родя по този начин. Нямам против още 5 деца да родя така. Но като си спомня как изглеждаха гинекологичните столове преди 12 години.....май не е добра идея.    Има разлика между това и това.

Всички искаме възможности за избор, но за съжаление оборудване и обстановка в нашите болници не предоставят тази възможност. Въртим се в кръг като побъркани. Не става само с негодуване и протести. Трябва да има организация, която да печели обществена и не само обществена подкрепа, подкрепа от лекари, да се водят разговори със законодатели. Но аз освен противопоставяна на пациентите и лекарите, друго не виждам. 

Razel dazel, всеки може да започне организация. Очевидно имаш идеи и предложения как да стане подобрението, нищо не те спира да действаш. Според мен даже колкото повече хора работят за промяна, толкова по-добре. Успех!

Ок, разел - за последния абзац, така е. Ама тука е форум, така и така си.. пишем.
Но ако на нещо като второто трябва се е раждало преди 12г (Може и така да е било някъде - не знам наистина, някой раждал ли е на такъв?), то аз не съм. Нещо като другото трябва да беше, може би без електрониките. Но за ръцете и краката така изглеждаше. 
П.П. На такъв като първия май никога не съм се.. качвала, не само за раждането.. или поне не се сещам, честно 

Бих подкрепила всякакви аргументирано издържани предложения и инициативи, но това не е моята кауза и цел в живота, че да правя организация и да развивам дейност в тази насока. Но като гледам изявите на активистките и си мисля, че това не е и тяхната кауза. И явно в скоро време нищо няма да се промени в положителна посока.    Писала съм още преди години и в темата за Петицията.....но уви както и тук, глас в пустиня. Да, прави сте, тук само си пишем и споделяме лични впечатления. Наясно съм, че не всички жени раждат като мен, както и, че не всички жени раждат като Лорчето.

Сова, относно втория стол и аз не съм виждала подобно чудо, ама Гугъл това ми предостави и ми се видя достатъчно допотопно.    Между другото мноооого старите гинекологични столове не бяха нито първа хубост, нито първо удобство. Не съм раждала на такива, само съм се преглеждала. 

Е те и двата стола са супер в сравнение с тия, на които аз раждах. Моите за изправена позиция не бяха и чули ))
Аз изпитвам ужас от момента на местене точно преди да родиш, толкова стрес, че единия път и раждането ми спря. Страх ме е бебето да не излезе докато се местя.
За да имаш едно хубаво раждане не се искат дори и допълнителни средства. Раждането ми в праисторическа болница беше по-хубаво от това в модерна частна болница. Всичко опира до отношение, уважение и поне малко опит с естествено раждане.

В.В. точно това имах предвид и аз.
А местенето беше едно от най-кофтите моменти на цялото раждане, ако ще да това да е смешно на някой. Съзнавам, че това е от едното в другото помещение, но... ми се стори километър, в момент, в който вече аха аха... Толкова по-лесно и нормнално е това просто да НЕ се случва.
Ето това не иска средства, нито чудеса

Ако трябва да бъда честна аз щях да си родя в леглото. Никой не ми вярваше че раждам в този момент, защото бях отишла в болницата едва преди 40 минути и нямах кой знае какви нетърпими, нечовешки болки. Акушерките стояха и се чудеха. Добре, че все пак доктора, който е виждал какви ли не случаи ме премести на стола. Затова писах пет минути. Мислех, че в други ситуации не чакат чак до последния момент, а имаш малко повече време за да се преместиш.  Ако трябва да бъда максимално честна, лично на мен на стола ми беше по-удобно.

Добре де, как така заемането на пози е по-трудно от няколко метра преместване?

Честно казано, в първия момент не успях да уцеля правилната страна на стола и за малко да се покатеря отстрани, като в класиката. Нищо, че беше висок- в този момент явно съм била леко неадекватна, щото си спомням, че се приготвях за олимпийско движение и изкатерване. Ама ми показаха, че имало стълбичка:)

Пък и нали си имам мускули, та да се сгъна в полуседнала поза!

Кажете де, кажете за американското маратонско напъване.

Ето още един начин, по който пропагандата вреди. Кара жената да чува по различен начин това, което лекарите й казват. Чува го с предубеждение.

Бебето е в дистрес= опитват се да ме притискат за секцио.
Лекарят има нужда да следи какво става= прекалено много прегледи и "каскада от интервенции"
Дай да чуем тонове= каскада от интервенции
Раждането продължава твърде дълго (ама наистина!)= не ми признават уникалния процес, който няма как да не е безопасен за мен и бебето, щото е естествен.
Бебето страда= патриархално натискане да родиш по-бързо, макар малкото наистина да е на тясно и неприятно място, ама на първо място е дишането и експириънса, после бебето. То знае как да се роди.

Изобщо, почти за всяко действие или изказване си има "официален превод" от движението за естествено раждане, така че накрая родилка и персонал може изобщо да не се разберат.

Да не говорим от хубавото промиване на мозъка, че контролът трябва на всяка цена да е в ръцете на жената. В реалния живот има случаи, в които е най-мъдро да се откажеш от опити за контрол.

Ето какво правят американските "акушерки":
http://twitter.com/#!/babydickey

Просто си тръгват, а уж идеята им е да стоят през цялото време до родилката. И така, тези две идиотки оставят жена с неизвестни рискове да си ражда сама...

@1BeautifulSol oh man. my midwife went home & she lives an hour away. my doula lives ~35 min away. Just me and hubby now.

Не ги извинява, че накрая нещата завършват добре. А тука се оплакват, когато за 5 мин. родилката остане сама- но иначе пък трябва да е сама, за да е спокойна...парадокс...

И нещичко за позите: явно не са спасили това бебе от мозъчно увреждане:
http://www.caringbridge.org/visit/journeybegins/mystory

И какво, мили раждащи у дома: ако причините на бебето си мозъчно увреждане заради "личния си избор"...има ли значение кой носи отговорност? Пак е тъпо. Ама Людмил може да го изкара "чиста душа с отворени чакри и кристално дете", вместо ДЦП. Красивичко звучи...