Вярвате ли в теорията,че човек има една единствена половинка и трябва точно нея да намери ? 
Виж целия пост
Точната половинка ?!
- Публикувана: 20 фев. 2012, 19:11 ч.
- Последно мнение: 27 фев. 2012, 14:16 ч.
# 2
20 фев. 2012, 19:22 ч.
Не. Вярвам,че съм цял човек, а не половин, което автоматично изключва възможността някъде другаде да скита втората ми половина. 
Виж целия пост
# 3
20 фев. 2012, 19:40 ч.
Да, вярвам че има хора, с които ми е приятно, с които се усещаме, разбираме без думи и сме на сходни мнения по много и основни въпроси ... тези са точните хора ...и е чудесно да срещнеш и да се влюбиш в точния човек
Защото ако всеки път трябва да разчиташ на аргументи, а не на чувства, нещата се амортизират и счупват по- бързо
Виж целия пост
Защото ако всеки път трябва да разчиташ на аргументи, а не на чувства, нещата се амортизират и счупват по- бързо
# 5
20 фев. 2012, 20:19 ч.
Вярвам , защото съм я намирала ... Няма такова чувство - на спокойствие , удовлетвореност , пълнота . Разбирателство без думи , действия като едно цяло ... за съжаление нямаше начин да я задържа 
Виж целия пост
# 6
20 фев. 2012, 20:26 ч.
И кое те кара да мислиш, че на света няма друг, човек, който би те накарал да се чувстваш по такъв начин? Все пак няколко милиарда сме.
Мисля, че хората придават такова съдбовно значение особено, ако не са задържали някоя голяма любов.
Не, че не вярвам, че можеш да срещнеш хора, които да те карат да се чувстваш по такъв начин, но не мога да приема, че е само един и ако не го намериш или не дай Боже го загубиш си обречен на нещастие и празнота завинаги.
Да не говорим какво влияние има момента, в който срещаш даден човек. Ако се срещнете 10 години по рано или по късно, може да се усетите по коренно различен начин.
Виж целия пост
Вярвам , защото съм я намирала ... Няма такова чувство - на спокойствие , удовлетвореност , пълнота . Разбирателство без думи , действия като едно цяло ... за съжаление нямаше начин да я задържа
Мисля, че хората придават такова съдбовно значение особено, ако не са задържали някоя голяма любов.
Не, че не вярвам, че можеш да срещнеш хора, които да те карат да се чувстваш по такъв начин, но не мога да приема, че е само един и ако не го намериш или не дай Боже го загубиш си обречен на нещастие и празнота завинаги.
Да не говорим какво влияние има момента, в който срещаш даден човек. Ако се срещнете 10 години по рано или по късно, може да се усетите по коренно различен начин.
# 7
20 фев. 2012, 20:27 ч.
Вярвам! Всеки човек има някъде там някой, с когото могат да се разбират само с поглед.
Ако прекалено много стараеш, може би не си заслужава. Ако си с човек, с когото правиш прекалено много компромиси и прекалено трудно случват нещата, може би не е той и не си заслужава
.
Да поясня, че "прекалено много" зависи само и единствено от собственото светоусещане.
Виж целия пост
Ако прекалено много стараеш, може би не си заслужава. Ако си с човек, с когото правиш прекалено много компромиси и прекалено трудно случват нещата, може би не е той и не си заслужава
.Да поясня, че "прекалено много" зависи само и единствено от собственото светоусещане.
# 8
20 фев. 2012, 20:41 ч.
Не.
В противен случай, след раздяла или смърт с партньора трябваше да оставаме сами до нашата смърт.
Виж целия пост
В противен случай, след раздяла или смърт с партньора трябваше да оставаме сами до нашата смърт.
# 9
20 фев. 2012, 20:44 ч.
Ами ако държиш да ти с "твоята половинка" - да, но има много други хора, които могат да ни направят щастливи.
Виж целия пост
Не.
В противен случай, след раздяла или смърт с партньора трябваше да оставаме сами до нашата смърт.
В противен случай, след раздяла или смърт с партньора трябваше да оставаме сами до нашата смърт.
Ами ако държиш да ти с "твоята половинка" - да, но има много други хора, които могат да ни направят щастливи.
# 10
20 фев. 2012, 20:46 ч.
Абсолютно вярвам! С уговорката, че съм реалистка, не съм суеверна, не вярвам в "шменти капели" трябва да споделя, че преди години четох една книга "Пътят на душите", където всичко това беше много простичко обяснено:душите намират начин да се познаят.
А че може да има някъде там, в Австралия и Нова Океания някой, който евентуално би ме карал да се чуствам прекрасно - не знам пък и трудно ще проверя
Виж целия пост
А че може да има някъде там, в Австралия и Нова Океания някой, който евентуално би ме карал да се чуствам прекрасно - не знам пък и трудно ще проверя
# 12
20 фев. 2012, 21:02 ч.
Свети, "Пътят на душите" не се ли отнасяше за Отвъдното? Там душите трябва да са ужасно много.
Абе какъв е шансът човек да има една-единствена половинка и да я срещне в рамките на 70 год, имате ли идея?
Виж целия пост
Абе какъв е шансът човек да има една-единствена половинка и да я срещне в рамките на 70 год, имате ли идея?
# 13
20 фев. 2012, 21:07 ч.
Нищожен.
Но защо тогава често хората казват : ,,Намерих половинката си! Още в първия момент,в който го зърнах,знаех,че е той!,, ?
Виж целия пост
Свети, "Пътят на душите" не се ли отнасяше за Отвъдното? Там душите трябва да са ужасно много.
Абе какъв е шансът човек да има една-единствена половинка и да я срещне в рамките на 70 год, имате ли идея?
Абе какъв е шансът човек да има една-единствена половинка и да я срещне в рамките на 70 год, имате ли идея?
Нищожен.
Но защо тогава често хората казват : ,,Намерих половинката си! Още в първия момент,в който го зърнах,знаех,че е той!,, ?
# 14
20 фев. 2012, 21:11 ч.
Не.Обаче вярвям в сродните души.Имам една такава,но е от женски пол .
Виж целия пост
# 15
20 фев. 2012, 21:13 ч.
И на някои им се случва по 10, 20 и повече пъти в рамките на един живот 
Виж целия пост
Но защо тогава често хората казват : ,,Намерих половинката си! Още в първия момент,в който го зърнах,знаех,че е той!,, ?
# 16
20 фев. 2012, 21:17 ч.
И на някои им се случва по 10, 20 и повече пъти в рамките на един живот
А....това ли са имали впредвид
Виж целия пост
Но защо тогава често хората казват : ,,Намерих половинката си! Още в първия момент,в който го зърнах,знаех,че е той!,, ?
А....това ли са имали впредвид
# 17
20 фев. 2012, 21:20 ч.
Но защо тогава често хората казват : ,,Намерих половинката си! Още в първия момент,в който го зърнах,знаех,че е той!,, ?
Не знам дали е често. Все пак това е едно моментно чувство, ако се случи да се влюбиш от пръв поглед. Има различно влюбчиви хора. И колко ли хора са си мислели като видят някого, ето това е моята половинка, която обаче изобщо не мисли така за тях. Или след време въпросната половинка да не искаш дори да я погледнеш.
Виж целия пост
Но защо тогава често хората казват : ,,Намерих половинката си! Още в първия момент,в който го зърнах,знаех,че е той!,, ?
# 18
20 фев. 2012, 21:21 ч.
И на някои им се случва по 10, 20 и повече пъти в рамките на един живот
това все едно аз съм го писала
Няма такова нещо като "точната половинка". И колкото по-рано това бъде осъзнато, толкова по-добре!
Виж целия пост
Но защо тогава често хората казват : ,,Намерих половинката си! Още в първия момент,в който го зърнах,знаех,че е той!,, ?
това все едно аз съм го писала
Няма такова нещо като "точната половинка". И колкото по-рано това бъде осъзнато, толкова по-добре!
# 19
20 фев. 2012, 21:22 ч.
Reni, за отвъдното е, ама се притеснявам да не разводня темата
В резюме, концепцията беше, че има души, които са си дружки от векове и винаги намират начин да се познаят. Това, което се сещам е, че автора беше дал пример за това, как мъж познал жена си по червената рокля/шапка
И да, не е задължително сродните ни души да са именно настоящите ни половинки, но когато се случи е най-готино
Виж целия пост
В резюме, концепцията беше, че има души, които са си дружки от векове и винаги намират начин да се познаят. Това, което се сещам е, че автора беше дал пример за това, как мъж познал жена си по червената рокля/шапка
И да, не е задължително сродните ни души да са именно настоящите ни половинки, но когато се случи е най-готино
# 20
20 фев. 2012, 21:25 ч.
Нямам точен отговор
Със съпруга ми съм почти убедена, че Съдбата ни събра, имам си причини да го мисля, но пък от друга страна никога не се знае какво ни чака утре
Надявам се, че има точен човек за всеки от нас и дано съм го намерила, защото се чувствам добре
Виж целия пост
Със съпруга ми съм почти убедена, че Съдбата ни събра, имам си причини да го мисля, но пък от друга страна никога не се знае какво ни чака утре
Надявам се, че има точен човек за всеки от нас и дано съм го намерила, защото се чувствам добре
# 21
20 фев. 2012, 21:26 ч.
При толкова много хора, може и двойници да има, но дали ще е половинката ми...
Половинка означава да се допълваш или припокриваш?
Виж целия пост
Половинка означава да се допълваш или припокриваш?
# 22
20 фев. 2012, 21:26 ч.
Следователно тези две души умират в рамките на плюс-минус 10-20 години? Понеже една млада вдовица, който преживее 40-50-годишна възраст има много малък шанс да си намери половинката в следващия живот.
Хубав въпрос.
Виж целия пост
Reni, за отвъдното е, ама се притеснявам да не разводня темата
В резюме, концепцията беше, че има души, които са си дружки от векове и винаги намират начин да се познаят. Това, което се сещам е, че автора беше дал пример за това, как мъж познал жена си по червената рокля/шапка
И да, не е задължително сродните ни души да са именно настоящите ни половинки, но когато се случи е най-готино
В резюме, концепцията беше, че има души, които са си дружки от векове и винаги намират начин да се познаят. Това, което се сещам е, че автора беше дал пример за това, как мъж познал жена си по червената рокля/шапка
И да, не е задължително сродните ни души да са именно настоящите ни половинки, но когато се случи е най-готино
Следователно тези две души умират в рамките на плюс-минус 10-20 години? Понеже една млада вдовица, който преживее 40-50-годишна възраст има много малък шанс да си намери половинката в следващия живот.
При толкова много хора, може и двойници да има, но дали ще е половинката ми...
Половинка означава да се допълваш или припокриваш?
Половинка означава да се допълваш или припокриваш?
Хубав въпрос.
# 23
20 фев. 2012, 21:44 ч.
Вярвам.
Нас някой там горе ни събра.
Пътищата ни са се пресичали на няколко пъти, преди да се срещнем, "нещо" е искало да ни събере.
Но при едно от пресичанията ни се видяхме, дадохме си, кой каквото няма и продължаваме да си го даваме до ден днешен.
Виж целия пост
Нас някой там горе ни събра.
Пътищата ни са се пресичали на няколко пъти, преди да се срещнем, "нещо" е искало да ни събере.
Но при едно от пресичанията ни се видяхме, дадохме си, кой каквото няма и продължаваме да си го даваме до ден днешен.
# 24
20 фев. 2012, 21:51 ч.
В теорията за половинките не вярвам.
Вярвам в Любовта... и в сродните души... и в това, че всеки човек има няколко личности в живота си, с които непременно е трябвало да се срещне.
Виж целия пост
Вярвам в Любовта... и в сродните души... и в това, че всеки човек има няколко личности в живота си, с които непременно е трябвало да се срещне.
# 25
20 фев. 2012, 21:52 ч.
Ами то обикновено в живота е така
Тц. Душите не се прераждали толкова бързо, поне едно 100-200 години, докато се навият да се върнат обратно.
Ох, много спиритично стана, признавам, че имам късмета да живея с увереността, че съм си "намерила капачето". Следващия път мога да пробвам с Австралия и Нова Океания
Виж целия пост
Следователно тези две души умират в рамките на плюс-минус 10-20 години?
Ами то обикновено в живота е така
Понеже една млада вдовица, който преживее 40-50-годишна възраст има много малък шанс да си намери половинката в следващия живот.
Тц. Душите не се прераждали толкова бързо, поне едно 100-200 години, докато се навият да се върнат обратно.
Ох, много спиритично стана, признавам, че имам късмета да живея с увереността, че съм си "намерила капачето". Следващия път мога да пробвам с Австралия и Нова Океания
# 27
20 фев. 2012, 22:07 ч.
Последно десет - Точната половинка е Сродната душа /мое убеждение/
Виж целия пост
# 28
20 фев. 2012, 22:16 ч.
Хубав въпрос.
И двете. Допълваш една четвъртина до половина и припокриваш другата четвърт.
Едва ли е само една личността, с която можеш да сътвориш една цялост и завършеност... Но са трудно откриваеми такива.
Виж целия пост
При толкова много хора, може и двойници да има, но дали ще е половинката ми...
Половинка означава да се допълваш или припокриваш?
Половинка означава да се допълваш или припокриваш?
Хубав въпрос.
И двете. Допълваш една четвъртина до половина и припокриваш другата четвърт.
Едва ли е само една личността, с която можеш да сътвориш една цялост и завършеност... Но са трудно откриваеми такива.
# 29
20 фев. 2012, 22:24 ч.
не
остава двете половинки да се позиционират (свише) в радиус 100 км, за да се срещнат, защото ако единият е в Исландия, а другият в Мексико - много хора ще си ходят нещастни
Виж целия пост
Вярвате ли в теорията,че човек има една единствена половинка и трябва точно нея да намери ?
не
остава двете половинки да се позиционират (свише) в радиус 100 км, за да се срещнат, защото ако единият е в Исландия, а другият в Мексико - много хора ще си ходят нещастни
# 30
20 фев. 2012, 22:26 ч.
Не,не вярвам.
Виж целия пост
Вярвате ли в теорията,че човек има една единствена половинка и трябва точно нея да намери ?
Не,не вярвам.
# 31
20 фев. 2012, 22:42 ч.
аз откога дебна тази точна половинка, ама късмет пусто, дявол го взел, и някак все се разминаваме в нея/по-точно него / по трасето. или поне в този живот, за другия не знам още
не знам какво точно е това половинка/по дефиниция/, защото след мислене, се оказа, че на мен ми трябват поне три такива половинки за хармонично допъление . та очеизвадно е - няма да ги срещна. може моята половинка/ 3 в 1/ да броди из ледовете на някой пол1с и да спи в иглу, пък аз имам силна непоносимост към студ и ей , на, пак се разминахме....
Виж целия пост
не знам какво точно е това половинка/по дефиниция/, защото след мислене, се оказа, че на мен ми трябват поне три такива половинки за хармонично допъление . та очеизвадно е - няма да ги срещна. може моята половинка/ 3 в 1/ да броди из ледовете на някой пол1с и да спи в иглу, пък аз имам силна непоносимост към студ и ей , на, пак се разминахме....
# 32
20 фев. 2012, 22:48 ч.
Не. Вярвам, че има точен момент, в който двама души се срещат.
Как да вярвам в подобно нещо, щом съм срещала повече от една "половинка"?
Виж целия пост
Вярвате ли в теорията,че човек има една единствена половинка и трябва точно нея да намери ?
Не. Вярвам, че има точен момент, в който двама души се срещат.
Как да вярвам в подобно нещо, щом съм срещала повече от една "половинка"?
# 33
20 фев. 2012, 22:52 ч.
Как да вярвам в подобно нещо, щом съм срещала повече от една "половинка"?
Е,то едва ли има човек,който е срещал само една
Акцентираме върху точната.
Виж целия пост
Вярвате ли в теорията,че човек има една единствена половинка и трябва точно нея да намери ?
Как да вярвам в подобно нещо, щом съм срещала повече от една "половинка"?
Е,то едва ли има човек,който е срещал само една
Акцентираме върху точната.
# 34
20 фев. 2012, 22:57 ч.
Как да вярвам в подобно нещо, щом съм срещала повече от една "половинка"?
Е,то едва ли има човек,който е срещал само една
Акцентираме върху точната.
Ми те си бяха точните, за точния момент. 
При едната трябваше да минат над 8 години, за да стане яасно, че вече май не е точната. Дотогава баш "точната половинка" си беше.
Виж целия пост
Вярвате ли в теорията,че човек има една единствена половинка и трябва точно нея да намери ?
Как да вярвам в подобно нещо, щом съм срещала повече от една "половинка"?
Е,то едва ли има човек,който е срещал само една
Акцентираме върху точната.
При едната трябваше да минат над 8 години, за да стане яасно, че вече май не е точната. Дотогава баш "точната половинка" си беше.
# 35
20 фев. 2012, 22:58 ч.
Как да вярвам в подобно нещо, щом съм срещала повече от една "половинка"?
Е,то едва ли има човек,който е срещал само една
Акцентираме върху точната.
Ми те си бяха точните, за точния момент. При едната трябваше да минат над 8 години, за да стане яасно, че вече май не е точната. Дотогава баш "точната половинка" си беше.
Искаш да кажеш,че за всеки момент си има точен човек ?
И,че точният съвсем не може да е точен за цял живот ?
Виж целия пост
Вярвате ли в теорията,че човек има една единствена половинка и трябва точно нея да намери ?
Как да вярвам в подобно нещо, щом съм срещала повече от една "половинка"?
Е,то едва ли има човек,който е срещал само една
Акцентираме върху точната.
При едната трябваше да минат над 8 години, за да стане яасно, че вече май не е точната. Дотогава баш "точната половинка" си беше. Искаш да кажеш,че за всеки момент си има точен човек ?
И,че точният съвсем не може да е точен за цял живот ?
# 36
20 фев. 2012, 23:06 ч.
Може и за цял живот да е, разбира се. Нямало е защо да се разделите - останали сте заедно, добре ви е, обичате се, защо да не е за цял живот?
Но, ако се случи нещо, което ви раздели, се оказва, че "половинките" са повече. В повечето случаи. Има и хора, при които не се оказва, но то е заради разни емоционални избори, не много здравословни. Или, най-често, от ЕГН-то.
Виж целия пост
Но, ако се случи нещо, което ви раздели, се оказва, че "половинките" са повече. В повечето случаи. Има и хора, при които не се оказва, но то е заради разни емоционални избори, не много здравословни. Или, най-често, от ЕГН-то.
# 37
20 фев. 2012, 23:55 ч.
А защо обръщате всичко на любов?
Сродната душа, половинката...непременно ли трябва да сте влюбени в него?
Но наистина има хора, които човек непременно среща в живота си. Но те не са половинки...Те са ...черни учители
Виж целия пост
Сродната душа, половинката...непременно ли трябва да сте влюбени в него?
Но наистина има хора, които човек непременно среща в живота си. Но те не са половинки...Те са ...черни учители
# 38
21 фев. 2012, 00:44 ч.
Това пък откога е проблем за срещата между двама души?
Виж целия пост
остава двете половинки да се позиционират (свише) в радиус 100 км, за да се срещнат, защото ако единият е в Исландия, а другият в Мексико - много хора ще си ходят нещастни
Това пък откога е проблем за срещата между двама души?
# 39
21 фев. 2012, 06:36 ч.
Не вярвам че има един и само един "точен" човек, но вярвам че по принцип има "точни", в смисъл сходни хора с които си подхождаме по-добре отколкото с който и да е друг. Такива може да има няколко в живота на един човек, а може да няма и николко. Въпрос на късмет.
Това пък откога е проблем за срещата между двама души?
А откога не е проблем? Ти колко често пътуваш до Исландия или до Мексико, че да срещнеш идеалната си половинка ако тя се окаже тамошна? Дори и в днешния супер-свързан интернетски свят, не всички в мрежата говорят общ език или могат да се намерят, и това са само хората които са в мрежата. Ами ако твоята половинка в Исландия няма акаунт във фейсбук и не говори дори английски? Проблем е, и още как.
Виж целия пост
остава двете половинки да се позиционират (свише) в радиус 100 км, за да се срещнат, защото ако единият е в Исландия, а другият в Мексико - много хора ще си ходят нещастни
Това пък откога е проблем за срещата между двама души?
# 40
21 фев. 2012, 07:56 ч.
Има точна половинка. За днес.
Утре може друга половинка да е по-точната. Ние, хората, постоянно се променяме. Няма как винаги да се променяме в синхрон с вече "точната половинка". Затова понякога, след време, тя не изглежда така точна.
Не мисля, че има точна половинка завинаги. Това е красива илюзия. Ако Ромео и Жулиета не бяха умрели навреме, докато са си "точни", кой знае колко други точни щяха да намерят. Това е тайната на вечната любов - да свършим, преди тя да свърши.
Виж целия пост
Утре може друга половинка да е по-точната. Ние, хората, постоянно се променяме. Няма как винаги да се променяме в синхрон с вече "точната половинка". Затова понякога, след време, тя не изглежда така точна.
Не мисля, че има точна половинка завинаги. Това е красива илюзия. Ако Ромео и Жулиета не бяха умрели навреме, докато са си "точни", кой знае колко други точни щяха да намерят. Това е тайната на вечната любов - да свършим, преди тя да свърши.
# 41
21 фев. 2012, 08:56 ч.
Аз пък имам чувството, че мъжът ми е точната половинка, никога преди това съм нямала това чувство, а и не сме се срещнали в първа младост 
Уговорката ни е в следващият живот да се срещнем по-рано.
Виж целия пост
Уговорката ни е в следващият живот да се срещнем по-рано.
# 42
21 фев. 2012, 09:10 ч.
+1
Но вместо "нещо" бих написала Някой.
Обичала съм и преди, но чувството, че душата ти познава този човек от векове не може да се обърка. Изпитах го един единствен път, със сегашния си съпруг, при това след 35+.
Най-голямото доказателство за мен, че съществува точен човек за нас е това, че и той самият го е изпитал, по съвсем същия начин.
Виж целия пост
Вярвам.
Нас някой там горе ни събра.
Пътищата ни са се пресичали на няколко пъти, преди да се срещнем, "нещо" е искало да ни събере.
Но при едно от пресичанията ни се видяхме, дадохме си, кой каквото няма и продължаваме да си го даваме до ден днешен.
Нас някой там горе ни събра.
Пътищата ни са се пресичали на няколко пъти, преди да се срещнем, "нещо" е искало да ни събере.
Но при едно от пресичанията ни се видяхме, дадохме си, кой каквото няма и продължаваме да си го даваме до ден днешен.
+1
Но вместо "нещо" бих написала Някой.
Обичала съм и преди, но чувството, че душата ти познава този човек от векове не може да се обърка. Изпитах го един единствен път, със сегашния си съпруг, при това след 35+.
Най-голямото доказателство за мен, че съществува точен човек за нас е това, че и той самият го е изпитал, по съвсем същия начин.
# 43
21 фев. 2012, 09:15 ч.
Да, вярвам.
"Ние сме ангели с едно крило, и за да полетим, трябва да намерим другата половинка."
Не помня къде съм го прочела, но за мен е вярно.
Моят съпруг е моята половинка.От самото начало няма тежки компромиси, всичко се получава леко, лесно, приятно, без психически натоварвания, без стрес, без недомлъвки, усещаме се, разбираме се ,кажи -речи, без думи, липсваме си......
Имала съм и преди него дълги връзки, с никого не съм се чувствала така.
Дори и не дай Боже, ми се наложи да споделям живота си с друг, мисля, че никога вече не бих намерила подобен синхрон и съвършенство на общуване.
Затова вярвам и съм благодарна на Съдбата, че не позволи да се разминем.
Виж целия пост
Вярвате ли в теорията,че човек има една единствена половинка и трябва точно нея да намери ?
"Ние сме ангели с едно крило, и за да полетим, трябва да намерим другата половинка."
Не помня къде съм го прочела, но за мен е вярно.
Моят съпруг е моята половинка.От самото начало няма тежки компромиси, всичко се получава леко, лесно, приятно, без психически натоварвания, без стрес, без недомлъвки, усещаме се, разбираме се ,кажи -речи, без думи, липсваме си......
Имала съм и преди него дълги връзки, с никого не съм се чувствала така.
Дори и не дай Боже, ми се наложи да споделям живота си с друг, мисля, че никога вече не бих намерила подобен синхрон и съвършенство на общуване.
Затова вярвам и съм благодарна на Съдбата, че не позволи да се разминем.
# 44
21 фев. 2012, 09:24 ч.
Точната половинка не значи сродна душа. Защото често сродните души - просто не биха били добри партньори според мен.
Аз съм намирала сродната душа, не ми е половинка в момента. Не знам докога настоящата половинка ще е с мен, подходяща и обичана и не мога да кажа - само един ли е в живота...
Виж целия пост
Аз съм намирала сродната душа, не ми е половинка в момента. Не знам докога настоящата половинка ще е с мен, подходяща и обичана и не мога да кажа - само един ли е в живота...
# 45
21 фев. 2012, 09:25 ч.
Да, вярвам. Но моите причини да вярвам си важат само за мен.
Виж целия пост
Вярвате ли в теорията,че човек има една единствена половинка и трябва точно нея да намери ?
Да, вярвам. Но моите причини да вярвам си важат само за мен.
# 46
21 фев. 2012, 10:37 ч.
В даденото емоционално състояние има точен човек, дето ще ти кореспондира на честотата.
Не съм срещала сродна душа. Срещам съмишленици, но в някои отношения сме като деня и нощта.
Виж целия пост
Не съм срещала сродна душа. Срещам съмишленици, но в някои отношения сме като деня и нощта.
# 47
21 фев. 2012, 11:01 ч.
Вярвам в естественото привличане между хората. До момента в живота си съм срещала "сродни души" и от двата пола, били са винаги много значими за мен и като се обърна назад си давам сметка, че са ми били и необходими.Докоснеш ли се емоционално до някого, това го помниш завинаги.
А точният мъж се появява, когато си наясно със себе си (дори и да си затънала в проблеми и тегоби), когато сърцето ти е свободно и съзнанието отворено.Такива точни мъже срещаш на всеки етап от живота си, дали ще направиш някой от тях своя половинка вече зависи от теб.
Така че, да вярвам в половинката, но в никакъв случай че е само една.
Виж целия пост
А точният мъж се появява, когато си наясно със себе си (дори и да си затънала в проблеми и тегоби), когато сърцето ти е свободно и съзнанието отворено.Такива точни мъже срещаш на всеки етап от живота си, дали ще направиш някой от тях своя половинка вече зависи от теб.
Така че, да вярвам в половинката, но в никакъв случай че е само една.
# 48
21 фев. 2012, 11:05 ч.
Все едно съм го писала аз!
С тази разлика, че за мое огромно щастие е до мен.
Преди и аз не вярвах, че има такъв човек, защитавах тезата, че аз съм цял човек и не може да имам половинка - що за абсурд
. Но това беше докато наистина не я срещнах тази половинка и осъзнах, че колкото и да съм била щастлива не съм била и на половина толкова, колкото съм сега. Наистина няма такова чувство...
Виж целия пост
Вярвам , защото съм я намирала ... Няма такова чувство - на спокойствие , удовлетвореност , пълнота . Разбирателство без думи , действия като едно цяло ... за съжаление нямаше начин да я задържа
Все едно съм го писала аз!
С тази разлика, че за мое огромно щастие е до мен.Преди и аз не вярвах, че има такъв човек, защитавах тезата, че аз съм цял човек и не може да имам половинка - що за абсурд
. Но това беше докато наистина не я срещнах тази половинка и осъзнах, че колкото и да съм била щастлива не съм била и на половина толкова, колкото съм сега. Наистина няма такова чувство...
# 49
21 фев. 2012, 11:48 ч.
Не, не вярвам.
На 20 години половинката ми трябваше да отговаря на някакви измислени критерии, на почти 30 се опитвам да приема Човека такъв какъвто е, а на 40 знам ли с кого ще съм и от какъв мъж ще се нуждая.
Виж целия пост
Вярвате ли в теорията,че човек има една единствена половинка и трябва точно нея да намери ?
На 20 години половинката ми трябваше да отговаря на някакви измислени критерии, на почти 30 се опитвам да приема Човека такъв какъвто е, а на 40 знам ли с кого ще съм и от какъв мъж ще се нуждая.
# 50
21 фев. 2012, 11:49 ч.
Не, не вярвам.
Моментна химия, чувства и розови очилца...
После нещата улягат.
И си викаш, той е перфектния за мен. Ама на практика е... друго.
Има изключения, разбира се... на развод след 20-25-30г. брак. Но там е въпрос да си почешеш егото, не толкоз до чувства.
Виж целия пост
Моментна химия, чувства и розови очилца...
После нещата улягат.
И си викаш, той е перфектния за мен. Ама на практика е... друго.
Има изключения, разбира се... на развод след 20-25-30г. брак. Но там е въпрос да си почешеш егото, не толкоз до чувства.
# 51
21 фев. 2012, 11:54 ч.
Вярвам, че има хора, които просто се намират. Нещата им се получават с лекота, чувствата им се модифицират във времето, но си остават топли и удовлетворителни, споделят пътя, живота, емоциите си, всичко. И не е нужно да се мъчат нечовешки, за да се разберат или постигнат нещо заедно. Имат нужда един от друг и могат да кажат, че са щастливи заедно. Вярвам, че има такива двойки - представям си ги на старини като баба и дядо, които си лягат с целувка.
Дали са "половинки" не знам - звучи ми твърде лигаво, по-скоро са хора, които са се подбрали чудесно. Щастлива смесица от обстоятелства, шанс и адекватни действия могат да ги задържат и няма да има "съдбовна раздяла".
Виж целия пост
Дали са "половинки" не знам - звучи ми твърде лигаво, по-скоро са хора, които са се подбрали чудесно. Щастлива смесица от обстоятелства, шанс и адекватни действия могат да ги задържат и няма да има "съдбовна раздяла".
# 52
21 фев. 2012, 12:13 ч.
Не, не вярвам, че човек има една-единствена половинка. А и предпочитам да гледам на себе си като на цялостна личност, а на човека до мен - като на равностоен партньор; не като на две половинки, които една без друга (или въобще самостоятелно) са непълноценни.
Виж целия пост
# 53
21 фев. 2012, 12:15 ч.
Не. Ако беше вярно човек щеше да може да обича истински само веднъж в живота си и то само ако срещне съответната си половинка. А това не е така. Аз лично съм обичала много и истински поне 3 пъти в живота си.
Виж целия пост
# 54
21 фев. 2012, 12:27 ч.
И аз вярвам в това. Обаче знам, и че хората се променят, особено когато са между 30 и 40 г..и ако промяната не е паралелна, връзката просто се къса.. И идва следващата..
Виж целия пост
Вярвам, че има хора, които просто се намират. Нещата им се получават с лекота, чувствата им се модифицират във времето, но си остават топли и удовлетворителни, споделят пътя, живота, емоциите си, всичко. И не е нужно да се мъчат нечовешки, за да се разберат или постигнат нещо заедно. Имат нужда един от друг и могат да кажат, че са щастливи заедно.
И аз вярвам в това. Обаче знам, и че хората се променят, особено когато са между 30 и 40 г..и ако промяната не е паралелна, връзката просто се къса.. И идва следващата..
# 55
21 фев. 2012, 13:05 ч.
Има хора, срещнали се в точното време, на точното място, били на точните вълни за да се усетят един за друг. Въпросът е, не в това че те се променят, а в това да продължат да се променят отново на една честота. Просто при някои се получава и продължават да живеят на Земята, други отпътуват за Марс и Венера.
Виж целия пост
# 56
21 фев. 2012, 13:16 ч.
Тази идея е много древна, на запад първо Платон май я налага:-)
Не само че вярвам, ами съм намерила моята половина.
Освен, че е духовно усещане, което няма ка да се опише, за да е достоверно на масите, ние имаме и физически белег, който е абсолютно еднакъв , на еднакво място, с еднакви размери, разликата е ляво и дясно. / при мен е вляво, а при съпруга ми в дясно/ Вероятността за такова нещо дори не знам на каква степен е повдигната, за да се случи. Но се е случило:) Ха сега:))
Според мен нещата обаче се различават от сродните души. Сродни души имам поне 20 в живота...
Виж целия пост
Вярвате ли в теорията,че човек има една единствена половинка и трябва точно нея да намери ?
Тази идея е много древна, на запад първо Платон май я налага:-)
Не само че вярвам, ами съм намерила моята половина.
Освен, че е духовно усещане, което няма ка да се опише, за да е достоверно на масите, ние имаме и физически белег, който е абсолютно еднакъв , на еднакво място, с еднакви размери, разликата е ляво и дясно. / при мен е вляво, а при съпруга ми в дясно/ Вероятността за такова нещо дори не знам на каква степен е повдигната, за да се случи. Но се е случило:) Ха сега:))
Според мен нещата обаче се различават от сродните души. Сродни души имам поне 20 в живота...
# 57
21 фев. 2012, 13:22 ч.
Много обичам някой да ми казва как е на практика у дома. Нищо ,че не ме познава и секунда дори не е живял у нас....
Защо правиш подобен паралел?
Аз съм обичала истински 4 пъти,съпругът ми е 4-та сериозна връзка.
Предишните трима обичах, но не бяха моята половинка.
Виж целия пост
Не, не вярвам.
Моментна химия, чувства и розови очилца...
После нещата улягат.
И си викаш, той е перфектния за мен. Ама на практика е... друго.
Моментна химия, чувства и розови очилца...
После нещата улягат.
И си викаш, той е перфектния за мен. Ама на практика е... друго.
Нищо ,че не ме познава и секунда дори не е живял у нас.... Не. Ако беше вярно човек щеше да може да обича истински само веднъж в живота си и то само ако срещне съответната си половинка. А това не е така. Аз лично съм обичала много и истински поне 3 пъти в живота си.
Аз съм обичала истински 4 пъти,съпругът ми е 4-та сериозна връзка.
Предишните трима обичах, но не бяха моята половинка.
# 59
21 фев. 2012, 13:37 ч.
Е няма да хукна по широкия свят с табела "Търся си половинката" Не,не вярвам
Виж целия пост
# 60
21 фев. 2012, 13:48 ч.
Тази идея е много древна, на запад първо Платон май я налага:-)
Не само че вярвам, ами съм намерила моята половина.
Освен, че е духовно усещане, което няма ка да се опише, за да е достоверно на масите, ние имаме и физически белег, който е абсолютно еднакъв , на еднакво място, с еднакви размери, разликата е ляво и дясно. / при мен е вляво, а при съпруга ми в дясно/ Вероятността за такова нещо дори не знам на каква степен е повдигната, за да се случи. Но се е случило:) Ха сега:))
Това е толкова готино, че дори и да не е вярно пак ме кефи.
Виж целия пост
Вярвате ли в теорията,че човек има една единствена половинка и трябва точно нея да намери ?
Тази идея е много древна, на запад първо Платон май я налага:-)
Не само че вярвам, ами съм намерила моята половина.
Освен, че е духовно усещане, което няма ка да се опише, за да е достоверно на масите, ние имаме и физически белег, който е абсолютно еднакъв , на еднакво място, с еднакви размери, разликата е ляво и дясно. / при мен е вляво, а при съпруга ми в дясно/ Вероятността за такова нещо дори не знам на каква степен е повдигната, за да се случи. Но се е случило:) Ха сега:))
Това е толкова готино, че дори и да не е вярно пак ме кефи.
# 61
21 фев. 2012, 14:46 ч.
Това пък откога е проблем за срещата между двама души?
А откога не е проблем? Ти колко често пътуваш до Исландия или до Мексико, че да срещнеш идеалната си половинка ако тя се окаже тамошна? Дори и в днешния супер-свързан интернетски свят, не всички в мрежата говорят общ език или могат да се намерят, и това са само хората които са в мрежата. Ами ако твоята половинка в Исландия няма акаунт във фейсбук и не говори дори английски? Проблем е, и още как.
Е, говоря от личен опит. Не са точно тези страните, но пък и не съм единствена.
Човекът, когото свързвам най-точно с понятието от тази тема, срещнах доста преди създаването на фейсбук - той живееше в САЩ, аз в България. Срещнахме се на улица "Шишман" в София.
Така или иначе съдбата ни раздели след 6-7 години.
След известно време с бащата на дъщеря ми - когото в един друг смисъл също бих нарекла "точна половинка" - живеехме в две различни европейски страни. Но въпреки това се запознахме, също без съдействието на фейсбук и сайтове за запознанства.
Признавам, че интернет много помага за общуването при осъществяване на такива връзки - дистанционните моменти в тях са доста - но повярвай ми, срещи на хора от различни страни (често буквално от различни светове) са били възможни и не чак толкова редки мноооого преди да има компютри.
И всъщност, аз съм хората, които вярват, че ако трябва да срещнеш някого, то непременно ще се случи, независимо колко далеч живеете.
Има една песен на Молоко, в която Рошин Мърфи пее "what's for you, want pass you by..." Еми това е, моите 2 стотинки по темата
Виж целия пост
остава двете половинки да се позиционират (свише) в радиус 100 км, за да се срещнат, защото ако единият е в Исландия, а другият в Мексико - много хора ще си ходят нещастни
Това пък откога е проблем за срещата между двама души?
Е, говоря от личен опит. Не са точно тези страните, но пък и не съм единствена.
Човекът, когото свързвам най-точно с понятието от тази тема, срещнах доста преди създаването на фейсбук - той живееше в САЩ, аз в България. Срещнахме се на улица "Шишман" в София.
Така или иначе съдбата ни раздели след 6-7 години.
След известно време с бащата на дъщеря ми - когото в един друг смисъл също бих нарекла "точна половинка" - живеехме в две различни европейски страни. Но въпреки това се запознахме, също без съдействието на фейсбук и сайтове за запознанства.
Признавам, че интернет много помага за общуването при осъществяване на такива връзки - дистанционните моменти в тях са доста - но повярвай ми, срещи на хора от различни страни (често буквално от различни светове) са били възможни и не чак толкова редки мноооого преди да има компютри.
И всъщност, аз съм хората, които вярват, че ако трябва да срещнеш някого, то непременно ще се случи, независимо колко далеч живеете.
Има една песен на Молоко, в която Рошин Мърфи пее "what's for you, want pass you by..." Еми това е, моите 2 стотинки по темата
# 62
21 фев. 2012, 14:55 ч.
Нещо такова е и моето мнение по въпроса.
Още повече, че съм убедена, че моят мъж е най-точният човек за мен - гледаме в една посока, дори и въпреки факта, че сме доста различни в много отношения. Той е най-добрият ми коректив и човекът, който най-силно обичам.
Но пък онова усещане за свързаност с някого съм го изпитвала един-единствен път и то по отношение на човек, когото срещнах случайно. При него усещането беше същото. Сякаш сме се познавали винаги и знаем всичко един за друг. Усещането беше като среща след дълги години между брат и сестра - дори и това си помислихме в един момент. Преди известно време съвсем подсъзнателно усетих, че му се е случило нещо в един момент. Случайно от общи познати разбрах, че в момента изживява много голяма трагедия. И нас ни делят километри и граници, а общуването ни се свежда до 2-3 мейла годишно. Нямаме и не сме имали връзка в друг смисъл на думата, освен това усещане за допълване на личностите. И двамата описваме усещането с едни и същи думи, между другото.
Виж целия пост
Е няма да хукна по широкия свят с табела "Търся си половинката" Не,не вярвам
Нещо такова е и моето мнение по въпроса.
Още повече, че съм убедена, че моят мъж е най-точният човек за мен - гледаме в една посока, дори и въпреки факта, че сме доста различни в много отношения. Той е най-добрият ми коректив и човекът, който най-силно обичам.
Но пък онова усещане за свързаност с някого съм го изпитвала един-единствен път и то по отношение на човек, когото срещнах случайно. При него усещането беше същото. Сякаш сме се познавали винаги и знаем всичко един за друг. Усещането беше като среща след дълги години между брат и сестра - дори и това си помислихме в един момент. Преди известно време съвсем подсъзнателно усетих, че му се е случило нещо в един момент. Случайно от общи познати разбрах, че в момента изживява много голяма трагедия. И нас ни делят километри и граници, а общуването ни се свежда до 2-3 мейла годишно. Нямаме и не сме имали връзка в друг смисъл на думата, освен това усещане за допълване на личностите. И двамата описваме усещането с едни и същи думи, между другото.
# 63
21 фев. 2012, 15:40 ч.
А замисляла ли си се, да живееш с този човек? Какво би било?
Преди време бях пуснала тема за сродните души. Доста хора казваха, че са ги срещнали, но не са техните половини. На мен се случи същото, човекът, когото до ден днешен смело мога да нарека сродна душа - не остана в живота ми. Дори си мисля, че и по-добре...Плашещо ми е било понякога как знае какво мисля, какво ще кажа, как усещаше всичко на 101%...
Виж целия пост
Преди време бях пуснала тема за сродните души. Доста хора казваха, че са ги срещнали, но не са техните половини. На мен се случи същото, човекът, когото до ден днешен смело мога да нарека сродна душа - не остана в живота ми. Дори си мисля, че и по-добре...Плашещо ми е било понякога как знае какво мисля, какво ще кажа, как усещаше всичко на 101%...
# 64
21 фев. 2012, 15:51 ч.
Нещо такова е и моето мнение по въпроса.
Още повече, че съм убедена, че моят мъж е най-точният човек за мен - гледаме в една посока, дори и въпреки факта, че сме доста различни в много отношения. Той е най-добрият ми коректив и човекът, който най-силно обичам.+1
Виж целия пост
Е няма да хукна по широкия свят с табела "Търся си половинката" Не,не вярвам
Нещо такова е и моето мнение по въпроса.
Още повече, че съм убедена, че моят мъж е най-точният човек за мен - гледаме в една посока, дори и въпреки факта, че сме доста различни в много отношения. Той е най-добрият ми коректив и човекът, който най-силно обичам.
# 65
21 фев. 2012, 15:54 ч.
Няма по-върховно щастие от това да споделяш живота си с човекът, в когото си усетила сродната си душа. Това е най-неземната огромна любов която може да съществува и за която всеки един е готов да си жертва живота дори.
Под "половинки" не се разбират хора имащи огледални белези по телата си, а именно онзи човек- сродна душа, когото срещаш за пръв път и те пронизва усещане че винаги си го познавал.
Виж целия пост
Под "половинки" не се разбират хора имащи огледални белези по телата си, а именно онзи човек- сродна душа, когото срещаш за пръв път и те пронизва усещане че винаги си го познавал.
# 66
21 фев. 2012, 15:54 ч.
Открила съм човек, който ме допълва. Който компенсира недостатъците ми, както аз неговите. Който по някакъв странен начин, доста често, е всичко от което имам нужда. Дали се караме - да. Дали имаме своите кризисни моменти - със сигурност. Дали все още пърхат пеперуди - все по-рядко. Но за мен не в това е смисъла на взаимоотношенията.
В този ред на мисли може би зависи от представите и възприятията. Аз лично смятам, че с всеки човек се чувстваме по различен начин, но има един, с който си на 100% себе си и цял. Преди мъжа ми съм била влюбена, щастлива, но с него съм по. И ако срещнеш човека, който за броени дни да ти покаже, че до този момент не си знаел какво е истинска любов, значи си открил своята половинка. Така си мисля. Може и да звучи розово или прекалено приказно, но така го усещам. Също както вярвам, че на някои хора просто им е писано да се открият, а други успяват да направят себе си щастливи и без точната половинка.
Виж целия пост
В този ред на мисли може би зависи от представите и възприятията. Аз лично смятам, че с всеки човек се чувстваме по различен начин, но има един, с който си на 100% себе си и цял. Преди мъжа ми съм била влюбена, щастлива, но с него съм по. И ако срещнеш човека, който за броени дни да ти покаже, че до този момент не си знаел какво е истинска любов, значи си открил своята половинка. Така си мисля. Може и да звучи розово или прекалено приказно, но така го усещам. Също както вярвам, че на някои хора просто им е писано да се открият, а други успяват да направят себе си щастливи и без точната половинка.
# 67
21 фев. 2012, 17:26 ч.
Много обичам някой да ми казва как е на практика у дома. Нищо ,че не ме познава и секунда дори не е живял у нас....
без да оспамвам много темата...
Ти отдавна си всеизвестна с голямата 10001-годишна любов към съпружеството си. Няма лошо, дай Боже всекиму, но...
НЕ е за теб темата и не се ласкай друг път да мислиш, че някой пише за теб конкретно.
Виж целия пост
Не, не вярвам.
Моментна химия, чувства и розови очилца...
После нещата улягат.
И си викаш, той е перфектния за мен. Ама на практика е... друго.
Моментна химия, чувства и розови очилца...
После нещата улягат.
И си викаш, той е перфектния за мен. Ама на практика е... друго.
Нищо ,че не ме познава и секунда дори не е живял у нас.... без да оспамвам много темата...
Ти отдавна си всеизвестна с голямата 10001-годишна любов към съпружеството си. Няма лошо, дай Боже всекиму, но...
НЕ е за теб темата и не се ласкай друг път да мислиш, че някой пише за теб конкретно.
# 68
21 фев. 2012, 18:51 ч.
Ако имаш предвид мен - не, никога не ми е минавало през главата. Никога не съм гледала по този начин на него. Но бих се радвала да можем да общуваме по-често. Не съм изпитвала физически желания към него, въпреки факта, че е адски красив мъж.
Виж целия пост
А замисляла ли си се, да живееш с този човек? Какво би било?
...
...
Ако имаш предвид мен - не, никога не ми е минавало през главата. Никога не съм гледала по този начин на него. Но бих се радвала да можем да общуваме по-често. Не съм изпитвала физически желания към него, въпреки факта, че е адски красив мъж.
# 69
21 фев. 2012, 20:12 ч.
поредната тема, в която косвено трябва да успокояваме авторката, че всичко и е наред...
Виж целия пост
# 70
21 фев. 2012, 21:32 ч.
Нещо по темата да кажеш ?
Ако ли не - не виждам защо си тук.
Виж целия пост
поредната тема, в която косвено трябва да успокояваме авторката, че всичко и е наред...
Нещо по темата да кажеш ?
Ако ли не - не виждам защо си тук.
# 71
22 фев. 2012, 03:57 ч.
Интернет и възможността за пътувания в днешно време наистина много, много улесняват срещите на хора от различни части на света. Затова сега е много по-възможно да срещнеш половинката си отколкото е било в миналото. Но, твърдението че ако сте създадени един за друг то непремено ще се намери начин как да се съберете, приема за даденост не едно, а две неща - първо, че съществува такава половинка, и второ, че съдбата е решила непременно да ви съдейства да се съберете. Това вече е множко, повече отколкото мога да повярвам. От свършен факт е лесно да се гледа назад и да се мисли че всичко е било предопределено.
Да, и точно такова замисляне ме е отказвало от две сродни души. И двамата ми бяха половинки по душа, имаше и любов и всичко, но просто не можех да си представя да живея с тях и да гледаме деца. Не бяха съпружески материал, така да се каже. Кофти ситуация, но трябваше да послушам разума и сега се радвам че го направих.
Виж целия пост
А замисляла ли си се, да живееш с този човек? Какво би било?
# 72
22 фев. 2012, 08:07 ч.
приеми просто, че понякога и простосмъртните имат съмнения и колебания, както и че няма лошо отвреме на време да си 'сверяват часовника'.
много интересна тема
Виж целия пост
поредната тема, в която косвено трябва да успокояваме авторката, че всичко и е наред...
много интересна тема
# 73
22 фев. 2012, 08:13 ч.
Мисля че пропусна тази думичка за условно наклонение.
Не за всички хора съдбата е отредила такава среща. Някои хора са пратени да живеят не за любов, а с друга цел. Но АКО двама са създадени един за друг, задължително се срещат да. Намират се начини, средства, пропътува се половин свят ако трябва и още много неща във Вселената се променят за да съдействат това да се случи. Дава им се шанса любовта между тях да се случи, а как те се възползват от него вече е друг въпрос.
Виж целия пост
Интернет и възможността за пътувания в днешно време наистина много, много улесняват срещите на хора от различни части на света. Затова сега е много по-възможно да срещнеш половинката си отколкото е било в миналото. Но, твърдението че АКО сте създадени един за друг то непремено ще се намери начин как да се съберете, приема за даденост не едно, а две неща - първо, че съществува такава половинка, и второ, че съдбата е решила непременно да ви съдейства да се съберете. Това вече е множко, повече отколкото мога да повярвам. От свършен факт е лесно да се гледа назад и да се мисли че всичко е било предопределено.
Мисля че пропусна тази думичка за условно наклонение.
Не за всички хора съдбата е отредила такава среща. Някои хора са пратени да живеят не за любов, а с друга цел. Но АКО двама са създадени един за друг, задължително се срещат да. Намират се начини, средства, пропътува се половин свят ако трябва и още много неща във Вселената се променят за да съдействат това да се случи. Дава им се шанса любовта между тях да се случи, а как те се възползват от него вече е друг въпрос.
# 74
22 фев. 2012, 08:19 ч.
лизет, като чета, имам чувството, че някой там отгоре стои с шеф-диригентската палка, размахва я и казва, хайде, ти - през 2 континента в ляво, ти - през три страни в дясно. все едно местим фигурки на игра на шах. представям си само какъв ли ресурс трябва да има този небесен администратор, за да има енергията да ръководи такива движения на /към момента/ около 7 милиарда души, ами ако сметнем преди нас хората.... просто ще да е като перпетум мобиле
признавам, че съм скептична към вселенския разум/?/, но това си е мое възприемане на нещата. тръгнах от думата 'пратени' - кой, къде и защо ръководи това пътуване
Виж целия пост
признавам, че съм скептична към вселенския разум/?/, но това си е мое възприемане на нещата. тръгнах от думата 'пратени' - кой, къде и защо ръководи това пътуване
# 75
22 фев. 2012, 08:36 ч.
Ще навлезнем в материя която няма как да знаем със сигурност. Когато се опитвам да си представя устройството на това управление отгоре, си представям ръководенето на кой да е по-голям бизнес. Предполагам че не е по-различно. Има план и стратегия които трябва да се следват, и има различни звена на управление и контрол. От по-общи които контролират групи, и до съвсем индивидуални, контролиращи всеки човек поотделно. Последните са известни в народа като "ангели".
И така....ако на някой по план му е написана среща със сродна душа и любов, то този план с огромна вероятност ще бъде осъществен. Ако тази среща е особено съдбоносна да кажем, и по една или друга причина (все пак човешки фактор), планът се осуети, планът бива преработван персонално и нещата пак ще се случат по друг начин и по друго време. Дори ако трябва в друг свят. Но ще се случат.
Виж целия пост
лизет, като чета, имам чувството, че някой там отгоре стои с шеф-диригентската палка, размахва я и казва, хайде, ти - през 2 континента в ляво, ти - през три страни в дясно. все едно местим фигурки на игра на шах. представям си само какъв ли ресурс трябва да има този небесен администратор, за да има енергията да ръководи такива движения на /към момента/ около 7 милиарда души, ами ако сметнем преди нас хората.... просто ще да е като перпетум мобиле
признавам, че съм скептична към вселенския разум/?/, но това си е мое възприемане на нещата. тръгнах от думата 'пратени' - кой, къде и защо ръководи това пътуване
признавам, че съм скептична към вселенския разум/?/, но това си е мое възприемане на нещата. тръгнах от думата 'пратени' - кой, къде и защо ръководи това пътуване
Ще навлезнем в материя която няма как да знаем със сигурност. Когато се опитвам да си представя устройството на това управление отгоре, си представям ръководенето на кой да е по-голям бизнес.
Предполагам че не е по-различно. Има план и стратегия които трябва да се следват, и има различни звена на управление и контрол. От по-общи които контролират групи, и до съвсем индивидуални, контролиращи всеки човек поотделно. Последните са известни в народа като "ангели". И така....ако на някой по план му е написана среща със сродна душа и любов, то този план с огромна вероятност ще бъде осъществен. Ако тази среща е особено съдбоносна да кажем, и по една или друга причина (все пак човешки фактор), планът се осуети, планът бива преработван персонално и нещата пак ще се случат по друг начин и по друго време. Дори ако трябва в друг свят. Но ще се случат.
# 76
22 фев. 2012, 08:42 ч.
извинявам се, че отклонявам темата, но кой прави този план?
почти пред всичко стои условното -'ако'.
ами ако цял живот живееш в очакване на порива червен, с цвят на зряла камба да те перне през носа образа на твоята точно половинка, пък някой някой ангел напук на дигигента размести фугурките, какво прави бедната душа - стои на стенд бай и в трепетно очакване цял живот ли?
и каква е вероятнотта - математически изчислено. защото ако ще ми мине живота в чакане, при под 50% - хич не ща никаква душа
пс. шегувам се, но наистина не си представям добре 'модела' за който пишеш. може би просто или съм скептична, или не ми достигат познания. вероятно и двете.
Виж целия пост
почти пред всичко стои условното -'ако'.
ами ако цял живот живееш в очакване на порива червен, с цвят на зряла камба да те перне през носа образа на твоята точно половинка, пък някой някой ангел напук на дигигента размести фугурките
, какво прави бедната душа - стои на стенд бай и в трепетно очакване цял живот ли?и каква е вероятнотта - математически изчислено. защото ако ще ми мине живота в чакане, при под 50% - хич не ща никаква душа
пс. шегувам се, но наистина не си представям добре 'модела' за който пишеш. може би просто или съм скептична, или не ми достигат познания. вероятно и двете.
# 77
22 фев. 2012, 08:56 ч.
Според някоя литература, всеки САМ си избира своя план преди да се роди. Всички трудности и перипетии с които ще се сблъска в живота и всички съдбоносни срещи. С две цели: 1- самият той да се научи на нещо, 2- да остави нещо на света.
Та...ако предположим че ти самият избираш собствения си сценарий, начинът по който ще живееш живота си, ще бъде съобразен с него. Предполагам че ще има очакване ако наистина има шанс това да се случи и обратното- ако не е залегнала тази среща по сценарий, ще си пораснал в повече практицизъм и скептицизъм по отношение на сродни души.
Няма лошо- всеки си има персонална програма която си следва- това е.
Виж целия пост
извинявам се, че отклонявам темата, но кой прави този план?
почти пред всичко стои условното -'ако'.
ами ако цял живот живееш в очакване на порива червен, с цвят на зряла камба да те перне през носа образа на твоята точно половинка, пък някой някой ангел напук на дигигента размести фугурките, какво прави бедната душа - стои на стенд бай и в трепетно очакване цял живот ли?
и каква е вероятнотта - математически изчислено. защото ако ще ми мине живота в чакане, при под 50% - хич не ща никаква душа
пс. шегувам се, но наистина не си представям добре 'модела' за който пишеш. може би просто или съм скептична, или не ми достигат познания. вероятно и двете.
почти пред всичко стои условното -'ако'.
ами ако цял живот живееш в очакване на порива червен, с цвят на зряла камба да те перне през носа образа на твоята точно половинка, пък някой някой ангел напук на дигигента размести фугурките
, какво прави бедната душа - стои на стенд бай и в трепетно очакване цял живот ли?и каква е вероятнотта - математически изчислено. защото ако ще ми мине живота в чакане, при под 50% - хич не ща никаква душа
пс. шегувам се, но наистина не си представям добре 'модела' за който пишеш. може би просто или съм скептична, или не ми достигат познания. вероятно и двете.
Според някоя литература, всеки САМ си избира своя план преди да се роди. Всички трудности и перипетии с които ще се сблъска в живота и всички съдбоносни срещи. С две цели: 1- самият той да се научи на нещо, 2- да остави нещо на света.
Та...ако предположим че ти самият избираш собствения си сценарий, начинът по който ще живееш живота си, ще бъде съобразен с него. Предполагам че ще има очакване ако наистина има шанс това да се случи и обратното- ако не е залегнала тази среща по сценарий, ще си пораснал в повече практицизъм и скептицизъм по отношение на сродни души.
Няма лошо- всеки си има персонална програма която си следва- това е.
# 78
22 фев. 2012, 09:05 ч.
лизет -
нмам време в момента, но ето кое ми напрви впечатление, че друг 'пише', а не човек сам си 'създава' програма:
Не за всички хора съдбата е отредила такава среща. Някои хора са пратени да живеят не за любов, а с друга цел. Но АКО двама са създадени един за друг, задължително се срещат да. Намират се начини, средства, пропътува се половин свят ако трябва и още много неща във Вселената се променят за да съдействат това да се случи. Дава им се шанса любовта между тях да се случи, а как те се възползват от него вече е друг въпрос.
всичко 'говори' за нечие друго дирижиране, и едва накрая става дума, че ако някой пожелае, по своя воля се възползва. но не пише сам сценарий, а следва път, който е изготвен от друг.
кой е този другият
imah предвид - кой е 'отговорник' по 'вливане' в потока/че д аму потърсим сметка евентуално /
кой отговаря за синхронизация/може и по юнг/
или май стана - за синхронията или за казуалността
извинвам се за отклонението.
Виж целия пост
нмам време в момента, но ето кое ми напрви впечатление, че друг 'пише', а не човек сам си 'създава' програма:
Не за всички хора съдбата е отредила такава среща. Някои хора са пратени да живеят не за любов, а с друга цел. Но АКО двама са създадени един за друг, задължително се срещат да. Намират се начини, средства, пропътува се половин свят ако трябва и още много неща във Вселената се променят за да съдействат това да се случи. Дава им се шанса любовта между тях да се случи, а как те се възползват от него вече е друг въпрос.
всичко 'говори' за нечие друго дирижиране, и едва накрая става дума, че ако някой пожелае, по своя воля се възползва. но не пише сам сценарий, а следва път, който е изготвен от друг.
кой е този другият
imah предвид - кой е 'отговорник' по 'вливане' в потока
/че д аму потърсим сметка евентуално /кой отговаря за синхронизация/може и по юнг/
или май стана - за синхронията или за казуалността
извинвам се за отклонението.
# 79
22 фев. 2012, 09:21 ч.
Аз смятам че първоначалната програма някак се изготвя заедно с човека и се одобрява от него. Един вид информирано съгласие. А после вече на етап когато той е роден и живее по онзи план, той вече няма особен контрол върху взимане на съдбоносни решения именно що се касае до първоначалния сценарий. Защото той не знае (не помни) за него. И така по тази логика, човекът би могъл въпреки цялото старание на Вселената и всички предпоставки за друго, да вземе грешен ход на развитие. Т.е. не се възползва от шанса си, а това е нещо от решаващо и съдбоносно значение за цялото му съществуване. Промянта на плана в този случай ще стане отгоре и по доста насилствен начин.
Кой е този другия който ще вземе решение за промяната в плана не знам. Не знам на какво ниво в йерархията на висшите сили подобни решения биха могли да се взимат.
Виж целия пост
А после вече на етап когато той е роден и живее по онзи план, той вече няма особен контрол върху взимане на съдбоносни решения именно що се касае до първоначалния сценарий. Защото той не знае (не помни) за него. И така по тази логика, човекът би могъл въпреки цялото старание на Вселената и всички предпоставки за друго, да вземе грешен ход на развитие. Т.е. не се възползва от шанса си, а това е нещо от решаващо и съдбоносно значение за цялото му съществуване. Промянта на плана в този случай ще стане отгоре и по доста насилствен начин.Кой е този другия който ще вземе решение за промяната в плана не знам. Не знам на какво ниво в йерархията на висшите сили подобни решения биха могли да се взимат.
# 80
22 фев. 2012, 09:31 ч.
Не вярвам в съдбата, а само в личните избори. Защото виждам как именно те променят живота ни. И знам, че само от мен е зависело някое "ако". Тогава животът ми би бил точно в противоположната крайност. Значи съдбата...просто дава безброй шансове, от нас зависи останалото.
Виж целия пост
# 81
22 фев. 2012, 09:49 ч.
Но ако следваме логиката на управление на едно предприятие, решенията в различните случаи ще се взимат на различно ниво в зависимост от сериозността на случая.
Вариантите които се предоставят за избор отгоре са доста ограничени, лимитирани откъм бройка. Човек не трябва да има голям избор за да може да взима верни решения.
Всичките тези неща ги знам И от личен опит. Не са много хората по света върнати от ония свят за да поправят "грешка в осъществяването на плана".
Виж целия пост
Кой е този другия който ще вземе решение за промяната в плана не знам. Не знам на какво ниво в йерархията на висшите сили подобни решения биха могли да се взимат.
Но ако следваме логиката на управление на едно предприятие, решенията в различните случаи ще се взимат на различно ниво в зависимост от сериозността на случая.
Вариантите които се предоставят за избор отгоре са доста ограничени, лимитирани откъм бройка. Човек не трябва да има голям избор за да може да взима верни решения.
Всичките тези неща ги знам И от личен опит. Не са много хората по света върнати от ония свят за да поправят "грешка в осъществяването на плана".
# 82
22 фев. 2012, 09:53 ч.
Няма такава теория, това метафора. Всеки открива подходящият за него патрньор, ако ли не продължава да търси. Аз моят съм го открила и не търся.
Виж целия пост
Вярвате ли в теорията,че човек има една единствена половинка и трябва точно нея да намери ?
Няма такава теория, това метафора.
Всеки открива подходящият за него патрньор, ако ли не продължава да търси. Аз моят съм го открила и не търся.
# 83
22 фев. 2012, 09:56 ч.
Не знам дали има "горе" диригент, Бог, Съдба или нещо друго, но че определено има "Нещо", което контролира и движи живота ни, съм убедена.
Защо съм сигурна?
От 12-13 годишна аз живея втори живот.
Много обичах като дете да си напълня ваната, да си взема книга и да се плацикам поне час ,четейки си ....(и сега обичам, ама нямам вана ).Та така се къпех всеки път,с часове едва ли не.Никога , ама никога майка ми, или който и да било друг не ме е проверявал, докато съм била в банята.
Една вечер, имаме гости, майка ми е супер заета с тях, в кухнята ....
Аз влизам да се къпя.Вана, книга, както си му е реда.След половин час на вратата се чука...майка ми проверява как съм.
Пак повтарям, никога до този момент не го е правила.
След още половин час, вече достатъчно гъбясала, ставам, излизам от ваната, навеждам се напред да си подсуша косата с кърпа и ....спомените ми са дотук.Идвам на себе си в болницата.
Какво всъщност се е случило?
Бойлерът ни беше газов.Баща ми е почиствал кюнците от нагар и е забравил да ги сложи (сеща се за това след като от болницата им казват ,че съм се натровила с отровни газове и затова съм загубила съзнание).Съответно аз се натравям с изгорелите газове от бойлера.Което само по себе си не е толкова фатално.Но когато съм изгубила съзнание и съм паднала на земята, от удара съм си глътнала езика.За незнаещите, при това състояние, ако няма кой да ти помогне, за няколко минути се задушаваш и умираш.Езикът запушва дихателната тръба.
Майка ми, странно защо, решава пак да ме провери.И след като не съм отговорила, вика баща ми, избиват ключалката и ме виждат на пода.Викове, писъци, викат линейка, която идва след 20-25 минути.Междувременно ме пренасят в хола на дивана, кършат ръце и се чудят какво да правят.Започва и пяна да излиза от устата ми, виждат ,че се зедушавам , но в паниката никой не се сеща какво става....почти съм спряла да дишам, когато един от гостите се сеща, че може да съм си глътнала езика.Нямам идея кой какво е правил, но са ми извадили езика от гърлото ,направили са ми сърдечен масаж и съм започнала малко по малко да вдишвам пак....
Когато идва лекарят с линейката ,след прегледа и разказа какво точно се е случило , казал, че ако са чакали тях и не са се сетили да ми извадят езика от гърлото, щели са да ме намерят мъртва.
След това доста пъти съм питала майка ми какво точно я е накарало, защо е решила точно тази вечер да ме проверява....Не знаеше.Казва, че циркулирайки между кухнята и хола, разнасяйки чинии и ястия насам-натам за гостите ,просто нещо два пъти я тласнало съм банята да провери как съм.
Отговорът за мен:Наистина има "нещо" , което контролира живота ни.И моето време на Земята тогава още не е било изтекло.Просто този "някой" е имал други планове за мен.И чрез майка ми ме е спасил.
Съжалявам, че стана дълго.
Исках да съм ясна защо Аз вярвам в Съдбата , Бог, или който там управлява живота ни.
Виж целия пост
...... като чета, имам чувството, че някой там отгоре стои с шеф-диригентската палка......
Защо съм сигурна?
От 12-13 годишна аз живея втори живот.
Много обичах като дете да си напълня ваната, да си взема книга и да се плацикам поне час ,четейки си ....(и сега обичам, ама нямам вана
).Та така се къпех всеки път,с часове едва ли не.Никога , ама никога майка ми, или който и да било друг не ме е проверявал, докато съм била в банята.Една вечер, имаме гости, майка ми е супер заета с тях, в кухнята ....
Аз влизам да се къпя.Вана, книга, както си му е реда.След половин час на вратата се чука...майка ми проверява как съм.
Пак повтарям, никога до този момент не го е правила.След още половин час, вече достатъчно гъбясала, ставам, излизам от ваната, навеждам се напред да си подсуша косата с кърпа и ....спомените ми са дотук.Идвам на себе си в болницата.
Какво всъщност се е случило?
Бойлерът ни беше газов.Баща ми е почиствал кюнците от нагар и е забравил да ги сложи (сеща се за това след като от болницата им казват ,че съм се натровила с отровни газове и затова съм загубила съзнание).Съответно аз се натравям с изгорелите газове от бойлера.Което само по себе си не е толкова фатално.Но когато съм изгубила съзнание и съм паднала на земята, от удара съм си глътнала езика.За незнаещите, при това състояние, ако няма кой да ти помогне, за няколко минути се задушаваш и умираш.Езикът запушва дихателната тръба.
Майка ми, странно защо, решава пак да ме провери.И след като не съм отговорила, вика баща ми, избиват ключалката и ме виждат на пода.Викове, писъци, викат линейка, която идва след 20-25 минути.Междувременно ме пренасят в хола на дивана, кършат ръце и се чудят какво да правят.Започва и пяна да излиза от устата ми, виждат ,че се зедушавам , но в паниката никой не се сеща какво става....почти съм спряла да дишам, когато един от гостите се сеща, че може да съм си глътнала езика.Нямам идея кой какво е правил, но са ми извадили езика от гърлото ,направили са ми сърдечен масаж и съм започнала малко по малко да вдишвам пак....
Когато идва лекарят с линейката ,след прегледа и разказа какво точно се е случило , казал, че ако са чакали тях и не са се сетили да ми извадят езика от гърлото, щели са да ме намерят мъртва.
След това доста пъти съм питала майка ми какво точно я е накарало, защо е решила точно тази вечер да ме проверява....Не знаеше.Казва, че циркулирайки между кухнята и хола, разнасяйки чинии и ястия насам-натам за гостите ,просто нещо два пъти я тласнало съм банята да провери как съм.
Отговорът за мен:Наистина има "нещо" , което контролира живота ни.И моето време на Земята тогава още не е било изтекло.Просто този "някой" е имал други планове за мен.И чрез майка ми ме е спасил.
Съжалявам, че стана дълго.
Исках да съм ясна защо Аз вярвам в Съдбата , Бог, или който там управлява живота ни.
# 84
22 фев. 2012, 10:08 ч.
Да Краси, но това не е съвсем "втори живот". Мен никой не спаси и аз умрях. А не трябваше- мисията ми не беше изпълнена. Не просто ме върнаха на земята, но ме върнаха и във времето.
Сега срещам хора, които познавам отлично, а те мен не познават. Имам ясно поставена цел отгоре и ума ми не го побира как ще я осъществя и какво ще стане ако не успея.
Виж целия пост
Сега срещам хора, които познавам отлично, а те мен не познават. Имам ясно поставена цел отгоре и ума ми не го побира как ще я осъществя и какво ще стане ако не успея.
# 85
22 фев. 2012, 10:31 ч.
Човешкият мозък, както повечето знаем, използва една минимална част от капацитета си. Тези, при които се забелязват "свръхестествени" възможности, просто са отключили още една част от капацитета на този орган - съвършено творение на природата. Краси...* , майка ти просто е послушала интуицията си, която също е плод на мозъчна дейност. Не споря, всеки човек си има вярвания. Просто за мен това, което все още не ни е ясно, е въпрос на време да се изясни - също както сме открили, че планетата ни е кръгла и т.н. Някой ден ще има отговори и на "свръхземните въпроси, които никой век не разреши" (Яворов) - въпрос на време е Науката да отговори. Просто сега ни изглежда неестествено, съдбовно, свише и т.н., защото Науката не е стигнала дотам, но и това ще стане.
В ученическите си години бях убедена, че има души, че се прераждаме, има карма, усвояваме уроци и т.н. Но сблъсъкът ми с науката ме разколеба и сега вярвам, че всичко е въпрос на развитие, емпричен и научен опит - те ще ни дадат отговорите, които сега ни затрудняват.
Виж целия пост
Просто за мен това, което все още не ни е ясно, е въпрос на време да се изясни - също както сме открили, че планетата ни е кръгла и т.н. Някой ден ще има отговори и на "свръхземните въпроси, които никой век не разреши" (Яворов) - въпрос на време е Науката да отговори. Просто сега ни изглежда неестествено, съдбовно, свише и т.н., защото Науката не е стигнала дотам, но и това ще стане. В ученическите си години бях убедена, че има души, че се прераждаме, има карма, усвояваме уроци и т.н. Но сблъсъкът ми с науката ме разколеба и сега вярвам, че всичко е въпрос на развитие, емпричен и научен опит - те ще ни дадат отговорите, които сега ни затрудняват.
# 86
22 фев. 2012, 10:41 ч.
Лизет? Може ли не така метафорично, заинтригува ме.
Съдба има, всеки сам я следва и видоизменя, но има т.е. всеки върви по предначертан път.
Виж целия пост
Да Краси, но това не е съвсем "втори живот". Мен никой не спаси и аз умрях. А не трябваше- мисията ми не беше изпълнена. Не просто ме върнаха на земята, но ме върнаха и във времето.
Сега срещам хора, които познавам отлично, а те мен не познават. Имам ясно поставена цел отгоре и ума ми не го побира как ще я осъществя и какво ще стане ако не успея.
Сега срещам хора, които познавам отлично, а те мен не познават. Имам ясно поставена цел отгоре и ума ми не го побира как ще я осъществя и какво ще стане ако не успея.
Лизет? Може ли не така метафорично, заинтригува ме.
Съдба има, всеки сам я следва и видоизменя, но има т.е. всеки върви по предначертан път.
# 87
22 фев. 2012, 10:46 ч.
Струва ми се, че темата скоро ще бъде преместена в алтернативния.
Виж целия пост
# 88
22 фев. 2012, 10:58 ч.
Вярвам, че има сродни души.
Но не вярвам, че човек има само една такава сродна душа или половинка, както искате го наричайте.
Вярвам и в съдбата. Че има "нещо", което ни кара в даден момент да направим точно това, а не друго.
И че нищо не е случайно.
Виж целия пост
Но не вярвам, че човек има само една такава сродна душа или половинка, както искате го наричайте.
Вярвам и в съдбата. Че има "нещо", което ни кара в даден момент да направим точно това, а не друго.
И че нищо не е случайно.
# 89
22 фев. 2012, 12:06 ч.
Лизет? Може ли не така метафорично, заинтригува ме.
Съдба има, всеки сам я следва и видоизменя, но има т.е. всеки върви по предначертан път.
Това не е метафорично, а съвсем конкретно. Аз умрях есента на 2013г. Сега повтарям пътя си който вече бях извървяла. Тогава загубих всичко което бях постигнала с много труд и се върнах към нулево ниво с това че ме върнаха назад във времето. Това което правя в момента е да си спомням какво стана в миналия ми живот и да вървя по същите стъпки за да си го върна. Естествено тук виждам в какво и къде се отличават даваните ми възможности а кое остава непроменено.
Виж целия пост
Да Краси, но това не е съвсем "втори живот". Мен никой не спаси и аз умрях. А не трябваше- мисията ми не беше изпълнена. Не просто ме върнаха на земята, но ме върнаха и във времето.
Сега срещам хора, които познавам отлично, а те мен не познават. Имам ясно поставена цел отгоре и ума ми не го побира как ще я осъществя и какво ще стане ако не успея.
Сега срещам хора, които познавам отлично, а те мен не познават. Имам ясно поставена цел отгоре и ума ми не го побира как ще я осъществя и какво ще стане ако не успея.
Лизет? Може ли не така метафорично, заинтригува ме.
Съдба има, всеки сам я следва и видоизменя, но има т.е. всеки върви по предначертан път.
Това не е метафорично, а съвсем конкретно. Аз умрях есента на 2013г. Сега повтарям пътя си който вече бях извървяла. Тогава загубих всичко което бях постигнала с много труд и се върнах към нулево ниво с това че ме върнаха назад във времето. Това което правя в момента е да си спомням какво стана в миналия ми живот и да вървя по същите стъпки за да си го върна. Естествено тук виждам в какво и къде се отличават даваните ми възможности а кое остава непроменено.
# 90
22 фев. 2012, 12:08 ч.
Не разбирам. Как така умря? В кома ли си била?
Виж целия пост
. Аз умрях есента на 2013г. Сега повтарям пътя си който вече бях извървяла. Тогава загубих всичко което бях постигнала с много труд и се върнах към нулево ниво с това че ме върнаха назад във времето. Това което правя в момента е да си спомням какво стана в миналия ми живот и да вървя по същите стъпки за да си го върна. Естествено тук виждам в какво и къде се отличават даваните ми възможности а кое остава непроменено.
# 91
22 фев. 2012, 12:09 ч.
Не знам. Нещо не ми се получава с половинките. Три пъти съм имала това усещане, бях готова живота си дам за въпросните мъже - те изобщо не ме пожелаха.
Тръгвала съм и по другата пътека - с разум, пък дано чувствата дойдат - пак не стана. Без чувства от моя страна е жива мъка.
А бе, живот.
Виж целия пост
Тръгвала съм и по другата пътека - с разум, пък дано чувствата дойдат - пак не стана. Без чувства от моя страна е жива мъка.
А бе, живот
.
# 92
22 фев. 2012, 12:23 ч.
Не разбирам. Как така умря? В кома ли си била?
Спомените ми за срещите в ония свят са доста мъгливи. Както и за самия инцидент. Мисля че не беше никаква кома а беше съвсем окончателно, за което там ми се накараха защото не трябвало това да стане. Трябвало да дам още много неща на света и да направя нещо значително.
Виж целия пост
. Аз умрях есента на 2013г. Сега повтарям пътя си който вече бях извървяла. Тогава загубих всичко което бях постигнала с много труд и се върнах към нулево ниво с това че ме върнаха назад във времето. Това което правя в момента е да си спомням какво стана в миналия ми живот и да вървя по същите стъпки за да си го върна. Естествено тук виждам в какво и къде се отличават даваните ми възможности а кое остава непроменено.
Спомените ми за срещите в ония свят са доста мъгливи. Както и за самия инцидент. Мисля че не беше никаква кома а беше съвсем окончателно, за което там ми се накараха защото не трябвало това да стане. Трябвало да дам още много неща на света и да направя нещо значително.
# 93
22 фев. 2012, 12:36 ч.
Лизет? Може ли не така метафорично, заинтригува ме.
Съдба има, всеки сам я следва и видоизменя, но има т.е. всеки върви по предначертан път.
Това не е метафорично, а съвсем конкретно. Аз умрях есента на 2013г. Сега повтарям пътя си който вече бях извървяла. Тогава загубих всичко което бях постигнала с много труд и се върнах към нулево ниво с това че ме върнаха назад във времето. Това което правя в момента е да си спомням какво стана в миналия ми живот и да вървя по същите стъпки за да си го върна. Естествено тук виждам в какво и къде се отличават даваните ми възможности а кое остава непроменено.
Нали разбираш , че това, което пишеш не ми е достатъчмно, а темата е за друго.?Що мъчиш?
Виж целия пост
Да Краси, но това не е съвсем "втори живот". Мен никой не спаси и аз умрях. А не трябваше- мисията ми не беше изпълнена. Не просто ме върнаха на земята, но ме върнаха и във времето.
Сега срещам хора, които познавам отлично, а те мен не познават. Имам ясно поставена цел отгоре и ума ми не го побира как ще я осъществя и какво ще стане ако не успея.
Сега срещам хора, които познавам отлично, а те мен не познават. Имам ясно поставена цел отгоре и ума ми не го побира как ще я осъществя и какво ще стане ако не успея.
Лизет? Може ли не така метафорично, заинтригува ме.
Съдба има, всеки сам я следва и видоизменя, но има т.е. всеки върви по предначертан път.
Това не е метафорично, а съвсем конкретно. Аз умрях есента на 2013г. Сега повтарям пътя си който вече бях извървяла. Тогава загубих всичко което бях постигнала с много труд и се върнах към нулево ниво с това че ме върнаха назад във времето. Това което правя в момента е да си спомням какво стана в миналия ми живот и да вървя по същите стъпки за да си го върна. Естествено тук виждам в какво и къде се отличават даваните ми възможности а кое остава непроменено.
Нали разбираш , че това, което пишеш не ми е достатъчмно, а темата е за друго.?Що мъчиш?
# 94
22 фев. 2012, 12:50 ч.
Нали разбираш че за това което пиша, повечето ще ме вземат за луда? Защо питаш?
Не мога да дам подробности-даже най-близките ми хора гледат с огромно недоверие.
Трябва да си върна всичко, да го извървя отново този път като съхраня връзката си и живота си.
Ако изгубя този човек, ще се върна отново във времето. И докога така не знам.
Виж целия пост
Нали разбираш , че това, което пишеш не ми е достатъчмно, а темата е за друго.?Що мъчиш?
Нали разбираш че за това което пиша, повечето ще ме вземат за луда? Защо питаш?
Не мога да дам подробности-даже най-близките ми хора гледат с огромно недоверие.
Трябва да си върна всичко, да го извървя отново този път като съхраня връзката си и живота си.
Ако изгубя този човек, ще се върна отново във времето. И докога така не знам.
# 95
22 фев. 2012, 13:01 ч.
Нали разбираш че за това което пиша, повечето ще ме вземат за луда? Защо питаш?
Не мога да дам подробности-даже най-близките ми хора гледат с огромно недоверие.
Трябва да си върна всичко, да го извървя отново този път като съхраня връзката си и живота си.
Ако изгубя този човек, ще се върна отново във времето. И докога така не знам.
Да, разбирам. Само исках /няма как стане - знам/ да разбера как помниш, това е.
Виж целия пост
Нали разбираш , че това, което пишеш не ми е достатъчмно, а темата е за друго.?Що мъчиш?
Нали разбираш че за това което пиша, повечето ще ме вземат за луда? Защо питаш?
Не мога да дам подробности-даже най-близките ми хора гледат с огромно недоверие.
Трябва да си върна всичко, да го извървя отново този път като съхраня връзката си и живота си.
Ако изгубя този човек, ще се върна отново във времето. И докога така не знам.
Да, разбирам. Само исках /няма как стане - знам/ да разбера как помниш, това е.
# 96
22 фев. 2012, 13:07 ч.
Как помня е интересен въпрос. Мисля че и паметта също ми се дава по тяхна воля. След връщането нямам никакъв спомен за миналото- спомените идват постепенно и в един момент пъзелът се подрежда.
Виж целия пост
Да, разбирам. Само исках /няма как стане - знам/ да разбера как помниш, това е.
Как помня е интересен въпрос. Мисля че и паметта също ми се дава по тяхна воля. След връщането нямам никакъв спомен за миналото- спомените идват постепенно и в един момент пъзелът се подрежда.
# 97
22 фев. 2012, 13:17 ч.
Как помня е интересен въпрос. Мисля че и паметта също ми се дава по тяхна воля. След връщането нямам никакъв спомен за миналото- спомените идват постепенно и в един момент пъзелът се подрежда.
Пусни тема в алтернативния, там стават интересни дискусии.
Спирам да спамя/редактирах се/.
Виж целия пост
Да, разбирам. Само исках /няма как стане - знам/ да разбера как помниш, това е.
Как помня е интересен въпрос. Мисля че и паметта също ми се дава по тяхна воля. След връщането нямам никакъв спомен за миналото- спомените идват постепенно и в един момент пъзелът се подрежда.
Пусни тема в алтернативния, там стават интересни дискусии.
Спирам да спамя/редактирах се/.
# 98
22 фев. 2012, 13:29 ч.
Как помня е интересен въпрос. Мисля че и паметта също ми се дава по тяхна воля. След връщането нямам никакъв спомен за миналото- спомените идват постепенно и в един момент пъзелът се подрежда.
Пусни тема в алтернативния, там стават интересни дискусии.
Спирам да спамя/редактирах се/.
Нямам намерение да обсъждам с чужди хора лични неща и още по-малко пътуванията ми във времето. Мисълта ми беше все за "половинката" защото всичко това е свързано именно с нея.
Имала съм до тук 4 живота, сега живея пети с едната цел да го задържа. Имам ли лимит от животи и колко е той не знам, нямам спомен. И ако не успея и този път също не знам какво ще стане.
пс. между другото, какъв е този "алтернативен"?
Виж целия пост
Да, разбирам. Само исках /няма как стане - знам/ да разбера как помниш, това е.
Как помня е интересен въпрос. Мисля че и паметта също ми се дава по тяхна воля. След връщането нямам никакъв спомен за миналото- спомените идват постепенно и в един момент пъзелът се подрежда.
Пусни тема в алтернативния, там стават интересни дискусии.
Спирам да спамя/редактирах се/.
Нямам намерение да обсъждам с чужди хора лични неща и още по-малко пътуванията ми във времето. Мисълта ми беше все за "половинката" защото всичко това е свързано именно с нея.
Имала съм до тук 4 живота, сега живея пети с едната цел да го задържа. Имам ли лимит от животи и колко е той не знам, нямам спомен. И ако не успея и този път също не знам какво ще стане.
пс. между другото, какъв е този "алтернативен"?
# 99
22 фев. 2012, 13:41 ч.
По принцип не вярвах в прераждания и подобни, но ми се е случвало да съм за първи път на някое място и изведнъж да ме осени мисълта, че аз вече съм била тук.Мястото ми е познато, чувствам го близко, макар че никога в сегашния си живот не съм го посещавала,не съм го виждала на снимка или подобни.
В началото се стрясках.Мислех ,че съм сънувала....и сега не съм съвсем сигурна дали наистина не е било сън, а не предишен живот.Но дори и сън, откъде ще е толкова еднакъв с действителността?!
И с хора ми се е случвало .Запознавам се с някого, а всъщност имам усещането ,че го познавам от години, знам какво ще ми каже , как ще се държи....
Виж целия пост
В началото се стрясках.Мислех ,че съм сънувала....и сега не съм съвсем сигурна дали наистина не е било сън, а не предишен живот.Но дори и сън, откъде ще е толкова еднакъв с действителността?!
И с хора ми се е случвало .Запознавам се с някого, а всъщност имам усещането ,че го познавам от години, знам какво ще ми каже , как ще се държи....
# 100
22 фев. 2012, 14:00 ч.
Само че в моя случай не се касае за прераждане в истинския смисъл на думата, а във връщане от ония свят в моя си същия живот само че на 3-4 години по-рано. Към момента в който срещам съдбоносния човек. И когато се разделяме аз отново се връщам там към момента на срещата ни.
И така...понеже 4 живота все пак не са малко, имам база за сравнение какви различни възможности по принцип ти се предоставят. Живея по различни сценарии, които в определени точки се припокриват, в други се отличават. Аз примерно помня къде ми беше офиса в предишния живот, а сега там няма такъв. Сега ми се дава друг, близо но не там. Точно тези дни се ядосвах за едно помещение- предишното беше къде по-готино. И това съм го имала по-рано, и онзи "опит" завърши плачевно. Седя и си мисля...ако това е еднакъв сценарий, дали пак така ще свърши?
Ужасен кошмар и състояние на обреченост без право да решаваш ти самия съдбата си.
Във връзка с това помещение ми стана смешно тези дни....само толкова ли им е лимита на отпускане там горе? Повтарят 2 помещения по 2 пъти, едно се е появявало само веднъж. Но то беше и най-смотано, не го искам пак. Тези дни се сетих и за адреса на офиса ми по един друг проект който стартирах в края на лятото 2013г. Трябва да мина да видя дават ли се под наем. Но не се знае дали ще доживея до лято 2013г.
Виж целия пост
По принцип не вярвах в прераждания и подобни, но ми се е случвало да съм за първи път на някое място и изведнъж да ме осени мисълта, че аз вече съм била тук.Мястото ми е познато, чувствам го близко, макар че никога в сегашния си живот не съм го посещавала,не съм го виждала на снимка или подобни.
В началото се стрясках.Мислех ,че съм сънувала....и сега не съм съвсем сигурна дали наистина не е било сън, а не предишен живот.Но дори и сън, откъде ще е толкова еднакъв с действителността?!
И с хора ми се е случвало .Запознавам се с някого, а всъщност имам усещането ,че го познавам от години, знам какво ще ми каже , как ще се държи....
В началото се стрясках.Мислех ,че съм сънувала....и сега не съм съвсем сигурна дали наистина не е било сън, а не предишен живот.Но дори и сън, откъде ще е толкова еднакъв с действителността?!
И с хора ми се е случвало .Запознавам се с някого, а всъщност имам усещането ,че го познавам от години, знам какво ще ми каже , как ще се държи....
Само че в моя случай не се касае за прераждане в истинския смисъл на думата, а във връщане от ония свят в моя си същия живот само че на 3-4 години по-рано. Към момента в който срещам съдбоносния човек. И когато се разделяме аз отново се връщам там към момента на срещата ни.
И така...понеже 4 живота все пак не са малко, имам база за сравнение какви различни възможности по принцип ти се предоставят. Живея по различни сценарии, които в определени точки се припокриват, в други се отличават. Аз примерно помня къде ми беше офиса в предишния живот, а сега там няма такъв. Сега ми се дава друг, близо но не там. Точно тези дни се ядосвах за едно помещение- предишното беше къде по-готино. И това съм го имала по-рано, и онзи "опит" завърши плачевно. Седя и си мисля...ако това е еднакъв сценарий, дали пак така ще свърши?
Ужасен кошмар и състояние на обреченост без право да решаваш ти самия съдбата си.
Във връзка с това помещение ми стана смешно тези дни....само толкова ли им е лимита на отпускане там горе?
Повтарят 2 помещения по 2 пъти, едно се е появявало само веднъж. Но то беше и най-смотано, не го искам пак. Тези дни се сетих и за адреса на офиса ми по един друг проект който стартирах в края на лятото 2013г. Трябва да мина да видя дават ли се под наем. Но не се знае дали ще доживея до лято 2013г.
# 102
22 фев. 2012, 14:43 ч.
Лизет ти си по "пиперлива" и от мен. Само написах предложение, всеки сам си решава, ти така и така споделяш тук, просто предложих.
"Алтернативен" е просто нарицателно.
Виж целия пост
"Алтернативен" е просто нарицателно.
# 103
22 фев. 2012, 15:20 ч.
Няма нищо общо с Мементо. Там героят не помни, а аз помня това което още не се е случило, т.е. бъдещето.
Ако успея да запомня числата от тотото, в следващия си живот(ако има такъв) може да направя удар.
Само че това е сложна задача. Едва успях да възстановя названието на фирмата ми.
Виж целия пост
Ако успея да запомня числата от тотото, в следващия си живот(ако има такъв) може да направя удар.
Само че това е сложна задача. Едва успях да възстановя названието на фирмата ми.
# 104
22 фев. 2012, 15:28 ч.
А защо не правиш като в мементото - записвай си важните неща
Виж целия пост
# 105
22 фев. 2012, 15:32 ч.
Няма начин. Аз се оказвам в друга реалност (време) и аз също съм друга. Онази същата която съм била тогава. Няма къде да бъде записано. Дори с паметта мога да разчитам само на това което ми бъде позволено да си спомня.
Виж целия пост
А защо не правиш като в мементото - записвай си важните неща
Няма начин. Аз се оказвам в друга реалност (време) и аз също съм друга. Онази същата която съм била тогава. Няма къде да бъде записано. Дори с паметта мога да разчитам само на това което ми бъде позволено да си спомня.
# 106
22 фев. 2012, 15:32 ч.
Ако те върнат още няколко пъти на поправка, ще можеш да удариш няколко джакпота накрая
Виж целия пост
# 107
22 фев. 2012, 15:36 ч.
Взе да ми писва да правя едно и също. За тези неща трябва много ентусиазъм. Така че не се знае какво ще ударя...май ще ми писне и ще тегля майната и на мъже, и на успех, и на живота си.
Виж целия пост
Ако те върнат още няколко пъти на поправка, ще можеш да удариш няколко джакпота накрая
Взе да ми писва да правя едно и също. За тези неща трябва много ентусиазъм. Така че не се знае какво ще ударя...май ще ми писне и ще тегля майната и на мъже, и на успех, и на живота си.
# 108
22 фев. 2012, 15:41 ч.
Взе да ми писва да правя едно и също. За тези неща трябва много ентусиазъм. Така че не се знае какво ще ударя...май ще ми писне и ще тегля майната и на мъже, и на успех, и на живота си.
E, че на живота пък защо?
Мъжете - не им отдавай такова значение, и без петли ще съмне.
Виж целия пост
Ако те върнат още няколко пъти на поправка, ще можеш да удариш няколко джакпота накрая
Взе да ми писва да правя едно и също. За тези неща трябва много ентусиазъм. Така че не се знае какво ще ударя...май ще ми писне и ще тегля майната и на мъже, и на успех, и на живота си.
E, че на живота пък защо
?Мъжете - не им отдавай такова значение, и без петли ще съмне.
# 109
22 фев. 2012, 15:45 ч.
Ох, не, тая глупост още ли се върти? Отдавна вече беше научно опровергана, време е да я оставим да почива в мир.
Не вярвам нито в съдба, нито в бог, нито в каквато и да е целенасочена горна сила. Само в случайността и нашите собствени избори. Ако натам ще върви темата, наистина вземете я преместете в алтернативния вече
Виж целия пост
Човешкият мозък, както повечето знаем, използва една минимална част от капацитета си.
Не вярвам нито в съдба, нито в бог, нито в каквато и да е целенасочена горна сила. Само в случайността и нашите собствени избори. Ако натам ще върви темата, наистина вземете я преместете в алтернативния вече
# 110
22 фев. 2012, 15:46 ч.
Е как защо? Ако не повторя всичко и не остана с този мъж, имам 2 алтернативи- или ще съм върната пак с 3-4г., или върната, но там откъдето обикновено се връщат само през утробата на майката.
Виж целия пост
E, че на живота пък защо ?
Мъжете - не им отдавай такова значение, и без петли ще съмне.
?Мъжете - не им отдавай такова значение, и без петли ще съмне.
Е как защо? Ако не повторя всичко и не остана с този мъж, имам 2 алтернативи- или ще съм върната пак с 3-4г., или върната, но там откъдето обикновено се връщат само през утробата на майката.
# 111
22 фев. 2012, 15:49 ч.
Започва да става наистина злокобно, по-добре спри сега, защото назад сама каза - какво впечатление оставят тия думи у повечето...
Виж целия пост
# 112
22 фев. 2012, 19:07 ч.
И на някои им се случва по 10, 20 и повече пъти в рамките на един живот
Разбира се, на мен всеки път ми се случва .
Виж целия пост
Но защо тогава често хората казват : ,,Намерих половинката си! Още в първия момент,в който го зърнах,знаех,че е той!,, ?
.
# 113
22 фев. 2012, 19:21 ч.
Лизет, мисля, че знам точно от коя конкретна книга черпиш "разсъжденията си".
Виж целия пост
# 114
22 фев. 2012, 19:38 ч.
Така ли? Сподели да и хвърля един поглед!
Виж целия пост
Лизет, мисля, че знам точно от коя конкретна книга черпиш "разсъжденията си".
Така ли? Сподели да и хвърля един поглед!
# 115
22 фев. 2012, 19:47 ч.
Така ли? Сподели да и хвърля един поглед!
Дневникът на един ангел хранител?
Виж целия пост
Лизет, мисля, че знам точно от коя конкретна книга черпиш "разсъжденията си".
Така ли? Сподели да и хвърля един поглед!
# 116
22 фев. 2012, 19:51 ч.
http://www.book.store.bg/p21296/pytiat-na-dushite-d-r-majkyl-niutyn.html
Ама много близки идейно ми се видите.
Виж целия пост
Дневникът на един ангел хранител?
http://www.book.store.bg/p21296/pytiat-na-dushite-d-r-majkyl-niutyn.html
Ама много близки идейно ми се видите.
# 117
22 фев. 2012, 20:11 ч.
http://www.book.store.bg/p21296/pytiat-na-dushite-d-r-majkyl-niutyn.html
Ама много близки идейно ми се видите.
Това съм го чела някога много отдавна...сигурно преди 15-тина години, но тогава не ме впечатли особено.
Ангелът хранител не съм чела.
Всъщност езотерична литература почти не съм чела. Всяко съвпадение на възгледи е чиста случайност. Или просто до някои неща съм достигала по свой път- къде опитен, къде интуитивен.
Никога не съм била атеист-материалист, вярата ми е дълбока и по рождение откак се помня. Но не съм зацикляла във фанатизъм.
Виж целия пост
Дневникът на един ангел хранител?
http://www.book.store.bg/p21296/pytiat-na-dushite-d-r-majkyl-niutyn.html
Ама много близки идейно ми се видите.
Това съм го чела някога много отдавна...сигурно преди 15-тина години, но тогава не ме впечатли особено.
Ангелът хранител не съм чела.
Всъщност езотерична литература почти не съм чела. Всяко съвпадение на възгледи е чиста случайност. Или просто до някои неща съм достигала по свой път- къде опитен, къде интуитивен.
Никога не съм била атеист-материалист, вярата ми е дълбока и по рождение откак се помня. Но не съм зацикляла във фанатизъм.
# 118
22 фев. 2012, 20:20 ч.
Как преди 15 години, като е излязла 2000-та година на пазара, а докато я преведат у нас...
Виж целия пост
# 119
22 фев. 2012, 20:26 ч.
Ами значи там когато е излязла. Много отдавна. Една съседка и беше фанатка и ме накара да я чета, аз май така и не я дочетох....
Виж целия пост
Как преди 15 години, като е излязла 2000-та година на пазара, а докато я преведат у нас...
Ами значи там когато е излязла. Много отдавна. Една съседка и беше фанатка и ме накара да я чета, аз май така и не я дочетох....
# 120
22 фев. 2012, 21:19 ч.
Не е възможно. Сигурна съм, че я четох преди 2000 година и то на български.
Виж целия пост
Как преди 15 години, като е излязла 2000-та година на пазара, а докато я преведат у нас...
# 121
22 фев. 2012, 22:44 ч.
Не е възможно. Сигурна съм, че я четох преди 2000 година и то на български.
Уф, да, пак блея - обърках я с една друга негова от 2000, тая е излязла на нашия пазар 1997 г.
Виж целия пост
Как преди 15 години, като е излязла 2000-та година на пазара, а докато я преведат у нас...
Уф, да, пак блея - обърках я с една друга негова от 2000, тая е излязла на нашия пазар 1997 г.
# 122
23 фев. 2012, 04:46 ч.
Ех ама много обичате да поставяте фалшиви знаци за равенство където ви изнася 
Виж целия пост
Никога не съм била атеист-материалист
# 123
23 фев. 2012, 07:27 ч.
Ех ама много обичате да поставяте фалшиви знаци за равенство където ви изнася
Първо, не е знак за равенство, а тире. И второ, макар да са части от едно цяло, двете понятия взаимно произтичат едно от друго и са в огромна степен тъждествени. Атеизмът е необходимо материалистичен, а материализмът- необходимо атеистичен. Материалистичното разбиране за света закономерно води към отрицание на съществуване на Бог.
Маркс и Енгелс, Ленин, Фейербах, Белински и много други.... сатанисти практически слагат равенство. Наричат го още марксистки атеизъм, войнстващ атеизъм, диалектичен материализъм и как ли още не...
Виж целия пост
Никога не съм била атеист-материалист
Първо, не е знак за равенство, а тире. И второ, макар да са части от едно цяло, двете понятия взаимно произтичат едно от друго и са в огромна степен тъждествени. Атеизмът е необходимо материалистичен, а материализмът- необходимо атеистичен. Материалистичното разбиране за света закономерно води към отрицание на съществуване на Бог.
Маркс и Енгелс, Ленин, Фейербах, Белински и много други.... сатанисти практически слагат равенство. Наричат го още марксистки атеизъм, войнстващ атеизъм, диалектичен материализъм и как ли още не...
# 124
23 фев. 2012, 09:28 ч.
Обаче, Лизет - в твоите постове звучи именно материалистично отношение към света...
Виж целия пост
# 125
23 фев. 2012, 09:57 ч.
Много хора биха подхождали на характера и манталитета ми и бих се чувствала пълноценно с тях.
Въпросът е, че винаги някъде има такъв, който да пасва още по-добре. Вероятно има и такъв, който ще пасне идеално.....Но търсенето и напасването може да продължи с години....Не бих искала така да мине животът ми..
Виж целия пост
Въпросът е, че винаги някъде има такъв, който да пасва още по-добре. Вероятно има и такъв, който ще пасне идеално.....Но търсенето и напасването може да продължи с години....Не бих искала така да мине животът ми..
# 126
23 фев. 2012, 11:52 ч.
Това и на мен ми се е случвало, а също и ситуация, която като че ли съм я преживяла идентична.
За това четох някакво научно обуснение от типа на това как едната половина на мозъка възприема за части от секундата по-бързо от другата. И това създава усещането, закоето говориш.
Виж целия пост
По принцип не вярвах в прераждания и подобни, но ми се е случвало да съм за първи път на някое място и изведнъж да ме осени мисълта, че аз вече съм била тук.Мястото ми е познато, чувствам го близко, макар че никога в сегашния си живот не съм го посещавала,не съм го виждала на снимка или подобни.
В началото се стрясках.Мислех ,че съм сънувала....и сега не съм съвсем сигурна дали наистина не е било сън, а не предишен живот.Но дори и сън, откъде ще е толкова еднакъв с действителността?!
И с хора ми се е случвало .Запознавам се с някого, а всъщност имам усещането ,че го познавам от години, знам какво ще ми каже , как ще се държи....
В началото се стрясках.Мислех ,че съм сънувала....и сега не съм съвсем сигурна дали наистина не е било сън, а не предишен живот.Но дори и сън, откъде ще е толкова еднакъв с действителността?!
И с хора ми се е случвало .Запознавам се с някого, а всъщност имам усещането ,че го познавам от години, знам какво ще ми каже , как ще се държи....
Това и на мен ми се е случвало, а също и ситуация, която като че ли съм я преживяла идентична.
За това четох някакво научно обуснение от типа на това как едната половина на мозъка възприема за части от секундата по-бързо от другата. И това създава усещането, закоето говориш.
# 127
23 фев. 2012, 12:47 ч.
Толкова млада, а толкоз умна. И аз мисля точно така, но го разбрах по-късно от тебе.
Виж целия пост
Вярвам, че има хора, които просто се намират. Нещата им се получават с лекота, чувствата им се модифицират във времето, но си остават топли и удовлетворителни, споделят пътя, живота, емоциите си, всичко. И не е нужно да се мъчат нечовешки, за да се разберат или постигнат нещо заедно. Имат нужда един от друг и могат да кажат, че са щастливи заедно. Вярвам, че има такива двойки - представям си ги на старини като баба и дядо, които си лягат с целувка.
Дали са "половинки" не знам - звучи ми твърде лигаво, по-скоро са хора, които са се подбрали чудесно. Щастлива смесица от обстоятелства, шанс и адекватни действия могат да ги задържат и няма да има "съдбовна раздяла".
Дали са "половинки" не знам - звучи ми твърде лигаво, по-скоро са хора, които са се подбрали чудесно. Щастлива смесица от обстоятелства, шанс и адекватни действия могат да ги задържат и няма да има "съдбовна раздяла".
Толкова млада, а толкоз умна. И аз мисля точно така, но го разбрах по-късно от тебе.
# 128
23 фев. 2012, 15:42 ч.
мисля точно така
Виж целия пост
Не. Вярвам,че съм цял човек, а не половин, което автоматично изключва възможността някъде другаде да скита втората ми половина.
# 129
23 фев. 2012, 15:46 ч.
Значи според теб и цитираните специалисти, единственото нематериално е бог който изчерпва всички нематериални измерения на света, и който не вярва в него, непременно, задължително е материалист. Много ограничена философия. Ами любовта, справедливостта, честта, приятелството, надеждата, мирът, моралът, алтруизмът - всичко това според теб би трябвало да са материални неща, защото атеистите вярват в тях. Ами, не искам да те разочаровам, но тези очевадно нематериални неща са абсолютно и напълно възможни без религиозна вяра, въпреки че вие религиозните много обичате да се преструвате че без бог човек е напълно неспособен сам да достигне до тези неща. Така че не, не виждам изобщо как алтруизмът и материализмът са свързани или изтичат едно от друго. Религията не държи монопол върху нематериалните ценности на човечеството, време е да го осъзнаете.
Виж целия пост
Първо, не е знак за равенство, а тире. И второ, макар да са части от едно цяло, двете понятия взаимно произтичат едно от друго и са в огромна степен тъждествени. Атеизмът е необходимо материалистичен, а материализмът- необходимо атеистичен. Материалистичното разбиране за света закономерно води към отрицание на съществуване на Бог.
Маркс и Енгелс, Ленин, Фейербах, Белински и много други.... сатанисти практически слагат равенство. Наричат го още марксистки атеизъм, войнстващ атеизъм, диалектичен материализъм и как ли още не...
Маркс и Енгелс, Ленин, Фейербах, Белински и много други.... сатанисти практически слагат равенство. Наричат го още марксистки атеизъм, войнстващ атеизъм, диалектичен материализъм и как ли още не...
Значи според теб и цитираните специалисти, единственото нематериално е бог който изчерпва всички нематериални измерения на света, и който не вярва в него, непременно, задължително е материалист. Много ограничена философия. Ами любовта, справедливостта, честта, приятелството, надеждата, мирът, моралът, алтруизмът - всичко това според теб би трябвало да са материални неща, защото атеистите вярват в тях. Ами, не искам да те разочаровам, но тези очевадно нематериални неща са абсолютно и напълно възможни без религиозна вяра, въпреки че вие религиозните много обичате да се преструвате че без бог човек е напълно неспособен сам да достигне до тези неща. Така че не, не виждам изобщо как алтруизмът и материализмът са свързани или изтичат едно от друго. Религията не държи монопол върху нематериалните ценности на човечеството, време е да го осъзнаете.
# 130
23 фев. 2012, 15:52 ч.
мисля точно така
ероятно така мислят и дамите, които не желаят семейство и деца.
Но все пак - не е ли по-щастливо да не си сам по празниците? Да има с кого да споделиш красотите и радостите, че дори и неволите - в живота? За такава половинка се говори тук...не че някой ще умре, ако не намери точно нея
Виж целия пост
Не. Вярвам,че съм цял човек, а не половин, което автоматично изключва възможността някъде другаде да скита втората ми половина.
Но все пак - не е ли по-щастливо да не си сам по празниците? Да има с кого да споделиш красотите и радостите, че дори и неволите - в живота? За такава половинка се говори тук...не че някой ще умре, ако не намери точно нея
# 131
23 фев. 2012, 15:58 ч.
мисля точно така
ероятно така мислят и дамите, които не желаят семейство и деца.
Но все пак - не е ли по-щастливо да не си сам по празниците? Да има с кого да споделиш красотите и радостите, че дори и неволите - в живота? За такава половинка се говори тук...не че някой ще умре, ако не намери точно нея
тези дами, които са сами, повечето са такива не по собствено желание. аз бях сама, защото моят приятел отиде да празнува със семейството на покойната си жена...
Виж целия пост
Не. Вярвам,че съм цял човек, а не половин, което автоматично изключва възможността някъде другаде да скита втората ми половина.
Но все пак - не е ли по-щастливо да не си сам по празниците? Да има с кого да споделиш красотите и радостите, че дори и неволите - в живота? За такава половинка се говори тук...не че някой ще умре, ако не намери точно нея
тези дами, които са сами, повечето са такива не по собствено желание. аз бях сама, защото моят приятел отиде да празнува със семейството на покойната си жена...
# 132
23 фев. 2012, 16:05 ч.
Не, не, идеята ми е, че всеки човек - поне повечето - колкото и да са самоуверени, доволни от себе си и вътрешно хармонични - обикновено са още По - с половинка. Не свързвам някак едното с другото.
Виж целия пост
# 133
23 фев. 2012, 16:06 ч.
При мен е точно така, аз се чувствам празна без любовта на мъж до себе си, но...засега стискам зъби и още ще ги стискам, явно.
Виж целия пост
Не, не, идеята ми е, че всеки човек - поне повечето - колкото и да са самоуверени, доволни от себе си и вътрешно хармонични - обикновено са още По - с половинка. Не свързвам някак едното с другото.
При мен е точно така, аз се чувствам празна без любовта на мъж до себе си, но...засега стискам зъби и още ще ги стискам, явно.
# 134
23 фев. 2012, 16:11 ч.
мисля точно така
ероятно така мислят и дамите, които не желаят семейство и деца.
Но все пак - не е ли по-щастливо да не си сам по празниците? Да има с кого да споделиш красотите и радостите, че дори и неволите - в живота? За такава половинка се говори тук...не че някой ще умре, ако не намери точно нея
Вилико, имам предвид,че не се имам когато съм сама за половин човек.Зависи от човека, някои смятат, че едва като срещнат някого имат завършен вид.Сама не мисля че ще бъда по празниците не зависимо с мъжа си ли съм или сама, винаги ще имам приятели около себе си, аз съм много контактна
Освен това, не вярвам, че подходящ човек за някого има само един-единствен на света...Пълна глупост според мен, някаква приказка все едно чакаш принца на белия кон.Може да срещнеш един, може и друг да е.Може да си щастлива и с двамата, или нещастна...Въпрос на обстоятелства.
Виж целия пост
Не. Вярвам,че съм цял човек, а не половин, което автоматично изключва възможността някъде другаде да скита втората ми половина.
Но все пак - не е ли по-щастливо да не си сам по празниците? Да има с кого да споделиш красотите и радостите, че дори и неволите - в живота? За такава половинка се говори тук...не че някой ще умре, ако не намери точно нея
Освен това, не вярвам, че подходящ човек за някого има само един-единствен на света...Пълна глупост според мен, някаква приказка все едно чакаш принца на белия кон.Може да срещнеш един, може и друг да е.Може да си щастлива и с двамата, или нещастна...Въпрос на обстоятелства.
# 135
23 фев. 2012, 16:14 ч.
Вярвай ми - повечето тук не се имат за половин човек.
Повечето имат приятели.
Явно не се изказвам разбираемо...
Виж целия пост
Вярвай ми - повечето тук не се имат за половин човек.
Повечето имат приятели.
Явно не се изказвам разбираемо...
# 136
23 фев. 2012, 16:23 ч.
Това съвсем не означава, че не ти липсва друг човек, като цял човек.
Човек колкото и да е самоуверен и доволен най- малкото му трябва на някой да го покаже или да сподели.
Виж целия пост
Не, не, идеята ми е, че всеки човек - поне повечето - колкото и да са самоуверени, доволни от себе си и вътрешно хармонични - обикновено са още По - с половинка. Не свързвам някак едното с другото.
Човек колкото и да е самоуверен и доволен най- малкото му трябва на някой да го покаже или да сподели.
# 137
23 фев. 2012, 16:31 ч.
Аз по темата разсъждавам, не вярвам че има незаменими хора.Връзка с друг човек не винаги е по-голямо щастие от колкото ако си необвързан, според зависи.
Виж целия пост
# 138
23 фев. 2012, 16:33 ч.
Защо, Снеже - да не е срамно?
Веси - именно - по темата - не приемайте думата "половинка" от заглавието - сякаш и вие сте такива, защото е вложен друг смисъл ...според мен де...
Аз обратното разбрах последните години - без любов - няма смисъл нищо останало, но това си е моя личен опит.
Виж целия пост
Веси - именно - по темата - не приемайте думата "половинка" от заглавието - сякаш и вие сте такива, защото е вложен друг смисъл ...според мен де...
Аз обратното разбрах последните години - без любов - няма смисъл нищо останало, но това си е моя личен опит.
# 139
23 фев. 2012, 16:37 ч.
Ама вили, ти почна да ни казваш как да приемаме темата. Ние си отговаряте така както ние сме я приели. А и тя е доста конкретно и кратко зададена в плоскостта на една единствена половинка. Един единствен мисля, няма какво друго да значи, а половинка ( а не да речем любов ) предполага точно непълнота незавършеност ако не я намериш.
Виж целия пост
Ние си отговаряте така както ние сме я приели. А и тя е доста конкретно и кратко зададена в плоскостта на една единствена половинка. Един единствен мисля, няма какво друго да значи, а половинка ( а не да речем любов ) предполага точно непълнота незавършеност ако не я намериш.
# 140
23 фев. 2012, 16:39 ч.
Кое да е срамно?
Може би има хора които не могат да живеят сами. Винаги им е необходим друг човек, други да не са срещнали техния човек, трети да са по- особени по характер.
Би следвало да съществува твоя "половинка" в преносния смисъл.
Не вярвам, обаче, че всеки я среща или може и да се размине с нея без да забележи или наистина има много половинки.
Виж целия пост
Защо, Снеже - да не е срамно?
Може би има хора които не могат да живеят сами. Винаги им е необходим друг човек, други да не са срещнали техния човек, трети да са по- особени по характер.
Би следвало да съществува твоя "половинка" в преносния смисъл.
Не вярвам, обаче, че всеки я среща или може и да се размине с нея без да забележи или наистина има много половинки.
# 141
23 фев. 2012, 16:46 ч.
Това съвсем не означава, че не ти липсва друг човек, като цял човек.
Човек колкото и да е самоуверен и доволен най- малкото му трябва на някой да го покаже или да сподели.
Горния типост го разбрах като че все едно е някак срамно да ти трябва друг човек и обичта му...
Иначе сме на еднакво мнение очевидно.
О, Пасинет - не, просто чета и оставам с убеждението, че хората не се имат за половин човеци, а просто са по-щастливи - когато намерят някого до себе си.
Виж целия пост
Не, не, идеята ми е, че всеки човек - поне повечето - колкото и да са самоуверени, доволни от себе си и вътрешно хармонични - обикновено са още По - с половинка. Не свързвам някак едното с другото.
Човек колкото и да е самоуверен и доволен най- малкото му трябва на някой да го покаже или да сподели.
Горния типост го разбрах като че все едно е някак срамно да ти трябва друг човек и обичта му...
Иначе сме на еднакво мнение очевидно.
О, Пасинет - не, просто чета и оставам с убеждението, че хората не се имат за половин човеци, а просто са по-щастливи - когато намерят някого до себе си.
# 142
23 фев. 2012, 17:35 ч.
Естествено,че човек трябва да се чувства завършен индивид и без някого другиго.
Но това не означава,че не си намира човек,с коготo да споделят своята цялосност.
Явно някои приемат ,,половинка,, като нещо изгубено от самите нас.Аз не влагам това в думата.
Много цялостни личности се свързват с други такива, защо ?
Виж целия пост
Но това не означава,че не си намира човек,с коготo да споделят своята цялосност.
Явно някои приемат ,,половинка,, като нещо изгубено от самите нас.Аз не влагам това в думата.
Много цялостни личности се свързват с други такива, защо ?
# 143
23 фев. 2012, 18:14 ч.
Както се твърди в една стара мъдрост - не можеш да дадеш нещо, което нямаш. Ако не си щастлив, ако нямаш щастие, как ще го дадеш на друг човек? И още нещо - представям си някакъв мъж, който ще чака аз да го направя щастлив....не бих се натоварила с такава тежка задача. Това ми прилича малко на това да "мотивираш" персонала да работи ....ами то е по желание и работата, и любавта, и щастието......смешно ми е това.
И още - цялата тази концепция за половинката е малко плашеща, защото ако за някой половинката му е благословия, за друг тя може да е и проклятие - навън е пълно с несимпатични, мързеливи, алкохолизирани, пасивни, играещи хазарт, невротици, и какви ли не още.......те също са нечии половинки, нали?
Колкото по-цялостен и завършен си, толкова по-добре знаеш какво ти трябва и съответно привличаш по-качествен партньор. Можеш да си подпомогнеш късмета като си по-активна и по-забележима, експериментираш с нови неща, ходиш на непривични места и т.н. Гаранция няма, но е сигурно че ще се забавляваш!
Виж целия пост
....ами то е по желание и работата, и любавта, и щастието......смешно ми е това.И още - цялата тази концепция за половинката е малко плашеща, защото ако за някой половинката му е благословия, за друг тя може да е и проклятие - навън е пълно с несимпатични, мързеливи, алкохолизирани, пасивни, играещи хазарт, невротици, и какви ли не още.......те също са нечии половинки, нали?
Колкото по-цялостен и завършен си, толкова по-добре знаеш какво ти трябва и съответно привличаш по-качествен партньор. Можеш да си подпомогнеш късмета като си по-активна и по-забележима, експериментираш с нови неща, ходиш на непривични места и т.н. Гаранция няма, но е сигурно че ще се забавляваш!
# 144
23 фев. 2012, 23:47 ч.
Човек се ражда с инстинкта да намери подходящ партньор за семейство и най-вече поколение. При някои хора е по-силни изявен. Но ми е трудно да повярвам във философската идея за наличието на моята единствена и неповторима половинка, най-вече защото всеки човек е една уникална вселена от емоции, опит, световъзприятие. По тази логика, различните хора ще ми дадат различен тип преживяване.
Виж целия пост
# 145
24 фев. 2012, 09:52 ч.
на същото мнение съм. прилича ми тази теория повече на художествена измислица, отколкото на реалност.
Виж целия пост
Човек се ражда с инстинкта да намери подходящ партньор за семейство и най-вече поколение. При някои хора е по-силни изявен. Но ми е трудно да повярвам във философската идея за наличието на моята единствена и неповторима половинка, най-вече защото всеки човек е една уникална вселена от емоции, опит, световъзприятие. По тази логика, различните хора ще ми дадат различен тип преживяване.
на същото мнение съм. прилича ми тази теория повече на художествена измислица, отколкото на реалност.
# 146
24 фев. 2012, 10:13 ч.
на същото мнение съм. прилича ми тази теория повече на художествена измислица, отколкото на реалност.
Не знам дали е художествена измислица, но я има не само на теория.
Аз не знам дали все пак съм намерила абсолютно точната си половинка,но просто не мога да си представя какво още по-добро като отношение и взаимоотношения бих могла да получа.
Виж целия пост
Човек се ражда с инстинкта да намери подходящ партньор за семейство и най-вече поколение. При някои хора е по-силни изявен. Но ми е трудно да повярвам във философската идея за наличието на моята единствена и неповторима половинка, най-вече защото всеки човек е една уникална вселена от емоции, опит, световъзприятие. По тази логика, различните хора ще ми дадат различен тип преживяване.
на същото мнение съм. прилича ми тази теория повече на художествена измислица, отколкото на реалност.
Аз не знам дали все пак съм намерила абсолютно точната си половинка,но просто не мога да си представя какво още по-добро като отношение и взаимоотношения бих могла да получа.
# 147
24 фев. 2012, 10:14 ч.
И аз мисля така. И не знам защо, но смятам, че "половинката за цял живот" и бабата и дядото, дето заспивали с целувка са по-скоро изключение, а не правило в живота. Срещат се такива двойки, но къде и колко са? Сещам се за баба ми и дядо ми по бащина линия. Смятах, че и родителите на майка ми са били такъв случай, но след смъртта на баба проумях, че тя никога не е била истински щастлива всъщност, а всичко е било за "пред хората".
Изключвам, разбира се мамите във форума - те в 90 % от случаите живеят и са омъжени за Точния Човек.
Виж целия пост
Човек се ражда с инстинкта да намери подходящ партньор за семейство и най-вече поколение. При някои хора е по-силни изявен. Но ми е трудно да повярвам във философската идея за наличието на моята единствена и неповторима половинка, най-вече защото всеки човек е една уникална вселена от емоции, опит, световъзприятие. По тази логика, различните хора ще ми дадат различен тип преживяване.
Изключвам, разбира се мамите във форума - те в 90 % от случаите живеят и са омъжени за Точния Човек
.
# 148
24 фев. 2012, 10:17 ч.
Разбира се, че човек може да срещне точната половинка повече от един път.
Ако единия от съпрузите почине - другия след време намери също щастие в нов брак - нима не са точните? Хайде стига с тия абсолютизирания...
Виж целия пост
Ако единия от съпрузите почине - другия след време намери също щастие в нов брак - нима не са точните? Хайде стига с тия абсолютизирания...
# 149
24 фев. 2012, 11:37 ч.
Не. Ако под половинка се разбира нещо, което ме допълва- има хора, притежаващи качества, които аз нямам. Но някак идеята за две индивидуалности, възприети като едно цяло /било то "съвършеното" такова/, не я схващам.
Виж целия пост
# 150
24 фев. 2012, 12:22 ч.
Животът може да те срещне и с много силни личности, с които ако се обвържеш можеш да се загубиш или сериозно да разтърсиш мирогледа си. Например някои от жените на Пикасо са се побъркали след живота си с него, а една от тях казва: "След Пикасо има само Бог". Още една добра причина жената да работи върху себедостатъчността си.
Виж целия пост
# 151
24 фев. 2012, 12:53 ч.
Или дефиниране на собствено Аз.
Виж целия пост
Още една добра причина жената да работи върху себедостатъчността си.
# 152
24 фев. 2012, 14:43 ч.
Тоест, не можеш да си бъдеш самодостатъчна, ако смяташ, че половинката ти те допълва
Колко странен мироглед
Виж целия пост
Колко странен мироглед
# 153
24 фев. 2012, 14:57 ч.
Едното няма нищо общо с другото. Аз съм си напълно самодостатъчна, въпреки че съм много наясно колко съм "непълна".
Да, мъжът ми ме допълва в много отношения, но това е що се касае до взаимоотношенията ни.
Сама със себе си нямам нужда от допълване, добре си ми е
Виж целия пост
Да, мъжът ми ме допълва в много отношения, но това е що се касае до взаимоотношенията ни.
Сама със себе си нямам нужда от допълване, добре си ми е
# 154
24 фев. 2012, 15:21 ч.
Всъщност, според мен, точно хората, които са си самодостатъчни и в мир със себе си, могат да изградят добра и хармонична връзка.
Иначе, ако нямаш вътрешната си уравновесеност и разчиташ на другия да ти даде стабилност, сигурност и хармония...А ако и той очаква същото?
Виж целия пост
Тоест, не можеш да си бъдеш самодостатъчна, ако смяташ, че половинката ти те допълва
Колко странен мироглед
Колко странен мироглед
Иначе, ако нямаш вътрешната си уравновесеност и разчиташ на другия да ти даде стабилност, сигурност и хармония...А ако и той очаква същото?
# 155
24 фев. 2012, 15:26 ч.
Естествено е да го очаква и така двамата тръгвате по пътя, за мен това е смисъла.
Аз определено очаквам мъжът до мен да ми дава.
Виж целия пост
Аз определено очаквам мъжът до мен да ми дава.
# 156
24 фев. 2012, 15:58 ч.
Ами да, точно така.
Аз не съм си самодостатъчна. И не ме е срам да призная, че понякога имам нужда точно от неговата тежест, за да изравня везните.
Самата аз съм везна, и това както се досещате, автоматично ме прави вечно колебаеща се, и никога самодостатъчна. Понеже и моя мъж е везни, двамата взаимно се уравновесяваме, допълваме, изграждаме, насочваме. В това отношение-да, той е моята точна половинка. Дали ще е с мен докато си отиде някой от нас двамата, или ще е с мен още един-два дена, няма значение. За момента той е точния.
Виж целия пост
Естествено е да го очаква и така двамата тръгвате по пътя, за мен това е смисъла.
Аз определено очаквам мъжът до мен да ми дава.
Аз определено очаквам мъжът до мен да ми дава.
Аз не съм си самодостатъчна. И не ме е срам да призная, че понякога имам нужда точно от неговата тежест, за да изравня везните.
Самата аз съм везна, и това както се досещате, автоматично ме прави вечно колебаеща се, и никога самодостатъчна. Понеже и моя мъж е везни, двамата взаимно се уравновесяваме, допълваме, изграждаме, насочваме. В това отношение-да, той е моята точна половинка. Дали ще е с мен докато си отиде някой от нас двамата, или ще е с мен още един-два дена, няма значение. За момента той е точния.
# 157
24 фев. 2012, 16:08 ч.
Въпроса нали не е дали имаме нужда от половинка, а дали вярваме, че за нас и всеки човек има една -единствена точна половинка, която му пасва?
Виж целия пост
# 158
24 фев. 2012, 16:09 ч.
Допълва я в любовно отношение. Аз поне така разбрах нещата.
Виж целия пост
# 159
24 фев. 2012, 16:10 ч.
Вероятно. Но не бях тази, дето започна да говори за половинките - като несамодостатъчност и дори не-самоувереност.
Виж целия пост
Въпроса нали не е дали имаме нужда от половинка, а дали вярваме, че за нас и всеки човек има една -единствена точна половинка, която му пасва?
Вероятно. Но не бях тази, дето започна да говори за половинките - като несамодостатъчност и дори не-самоувереност.
# 160
24 фев. 2012, 16:18 ч.
Много добре разбрах въпроса- и това съм отговорила-да, за момента, това е единствената точна половинка, която ми пасва. И понеже не съм екстрасенс и не виждам в бъдещето, не мога да знам, дали той ще остане такъв.
Прочетох първия пост в темата няколко пъти. Мисля, че всеки човек си мисли в даден момент-това е единствения човек за мен. Дали е така, или не-никой не може да знае.
Има хора, които цял живот остават с половинката си, наясно са, че това е човекът за тях и го доказват. Има и такива, които откриват точния за тях човек, но се разделят в един момент. Намират друг човек, който може да не е абсолютно точния, но все пак се обичат, подкрепят и са щастливи заедно.
Кой може да знае, дали този, с когото си в момента е точния, или още не си го срещнал. Важното за мен е, че съществува такава половинка, независимо колко си си самодостатъчен.
Виж целия пост
Въпроса нали не е дали имаме нужда от половинка, а дали вярваме, че за нас и всеки човек има една -единствена точна половинка, която му пасва?
Прочетох първия пост в темата няколко пъти. Мисля, че всеки човек си мисли в даден момент-това е единствения човек за мен. Дали е така, или не-никой не може да знае.
Има хора, които цял живот остават с половинката си, наясно са, че това е човекът за тях и го доказват. Има и такива, които откриват точния за тях човек, но се разделят в един момент. Намират друг човек, който може да не е абсолютно точния, но все пак се обичат, подкрепят и са щастливи заедно.
Кой може да знае, дали този, с когото си в момента е точния, или още не си го срещнал. Важното за мен е, че съществува такава половинка, независимо колко си си самодостатъчен.
# 161
24 фев. 2012, 16:30 ч.
ето една друга хипотеза - вероятно по света има много "половинки", с които човек може да живее спокойно и щастливо и най-често хората срещат по някоя от тези възможни половинки, споделят живота си с тях и всичко е о.к., без драми, без тъга... но в същото време има само една-единствена идеална "половинка", с която да си паснеш веднага, без никакво напрежение, без думи и без нищо излишно или недостатъчно и понякога, само понякога, някои хора имат невероятния късмет да срещнат точно този перфектен някой...
Виж целия пост
ето една друга хипотеза - вероятно по света има много "половинки", с които човек може да живее спокойно и щастливо и най-често хората срещат по някоя от тези възможни половинки, споделят живота си с тях и всичко е о.к., без драми, без тъга... но в същото време има само една-единствена идеална "половинка", с която да си паснеш веднага, без никакво напрежение, без думи и без нищо излишно или недостатъчно и понякога, само понякога, някои хора имат невероятния късмет да срещнат точно този перфектен някой...
# 162
25 фев. 2012, 07:20 ч.
Аз настоявам че има повече от една идеална половинка. При седем милиарда и такова огромно разнообразие, да е само една единствена половинката - айде пък, не съм чак толкова специална че само един от милиарди хора да ми пасва идеално
Виж целия пост
# 163
25 фев. 2012, 15:12 ч.
Ако чисто хипотетично можехте да срещнете самите себе си, щяхте ли да сте срещнали идеалната си половинка?
Виж целия пост
# 164
25 фев. 2012, 15:26 ч.
Не.
Затова гаджето ми е обратното на мене в повечето случай.
Виж целия пост
Ако чисто хипотетично можехте да срещнете самите себе си, щяхте ли да сте срещнали идеалната си половинка?
Затова гаджето ми е обратното на мене в повечето случай.
# 165
25 фев. 2012, 16:31 ч.
Боже, не, в никакъв случай.
Щяхме да сме се оскубали на втората секунда.....
При нас аз съм сприхавата, скандалджийката, а мъжът ми уравновесява нещата.
ако и двамата сме кибритлии....Ужас!Дори не искам да си го представям.
Виж целия пост
Ако чисто хипотетично можехте да срещнете самите себе си, щяхте ли да сте срещнали идеалната си половинка?
Щяхме да сме се оскубали на втората секунда.....
При нас аз съм сприхавата, скандалджийката, а мъжът ми уравновесява нещата.
ако и двамата сме кибритлии....Ужас!Дори не искам да си го представям.
# 167
25 фев. 2012, 19:37 ч.
Чак идеалната не знам, но мисля че бихме се сговаряли доста добре.
Виж целия пост
Ако чисто хипотетично можехте да срещнете самите себе си, щяхте ли да сте срещнали идеалната си половинка?
Чак идеалната не знам, но мисля че бихме се сговаряли доста добре.
# 168
25 фев. 2012, 19:42 ч.
Аз съм доста приятна , но определено имам по-високи изисквания към половинката си. То, половинката, не е ли онова свръхсъздание, което компенсира всичките ни недостатъци?! Е, ако не сме идеалната своя половинка, защо да смятаме, че сме перфектната половинка за някой друг? 
С което искам да кажа...за каква точна половинка говорим?!
Виж целия пост
, но определено имам по-високи изисквания към половинката си. То, половинката, не е ли онова свръхсъздание, което компенсира всичките ни недостатъци?! Е, ако не сме идеалната своя половинка, защо да смятаме, че сме перфектната половинка за някой друг? С което искам да кажа...за каква точна половинка говорим?!
# 169
25 фев. 2012, 20:07 ч.
Е, няма как да бъда мъж. Има определени чисто мъжки качества, които ме привличат и на които държа, за да се влюбя най малкото ( а аз като жена не притежавам), но при всички положения, ако изключим привличането на физическо ниво, бих се разбирала с мой клонинг в пъти по добре, отколкото с мечтания принц.
Виж целия пост
Ако чисто хипотетично можехте да срещнете самите себе си, щяхте ли да сте срещнали идеалната си половинка?
# 170
25 фев. 2012, 20:15 ч.
Идеални неща и половинки няма /за мен/. Но - с мой клонинг в мъжки вариант бих се разбирала идеално ...
Виж целия пост
# 171
25 фев. 2012, 20:24 ч.
Да, абсолютно.
Виж целия пост
Ако чисто хипотетично можехте да срещнете самите себе си, щяхте ли да сте срещнали идеалната си половинка?
Да, абсолютно.
# 172
25 фев. 2012, 20:53 ч.
Е, стига де - ако говорим само за сговор и мирно съществуване, аз много отдавна съм установила, че 2 жени биха съжителствали прекрасно заедно.
Нямаше да има драми кой ще къпе децата, кой ще изчисти, изпере и сготви, какво ще се гледа по тв или къде да прекараме уикенда.
И от гледна точка на срещите с мъже щеше да е перфектно /изключвам секса при женско съжителство при всички положения
/ - винаги има на кого да оставиш децата .
Обичам мъжете, но честно казано винаги съм се чудила защо е измислено да се живее с тях.
Виж целия пост
Нямаше да има драми кой ще къпе децата, кой ще изчисти, изпере и сготви, какво ще се гледа по тв или къде да прекараме уикенда.
И от гледна точка на срещите с мъже щеше да е перфектно /изключвам секса при женско съжителство при всички положения
/ - винаги има на кого да оставиш децата . Обичам мъжете, но честно казано винаги съм се чудила защо е измислено да се живее с тях.
# 173
25 фев. 2012, 20:55 ч.
Напротив. На пръстите на едната ръка ми се броят жените, които мога да изтърпя за повече от 24 часа близо до мен.
За сметка на това, смятам, че Мъжът е прекрасна компания.
За приятели също предпочитам мъже, не са така подмолни и гадни като жените.
Виж целия пост
Е, стига де - ако говорим само за сговор и мирно съществуване, аз много отдавна съм установила, че 2 жени биха съжителствали прекрасно заедно.
Напротив. На пръстите на едната ръка ми се броят жените, които мога да изтърпя за повече от 24 часа близо до мен.
За сметка на това, смятам, че Мъжът е прекрасна компания.
За приятели също предпочитам мъже, не са така подмолни и гадни като жените.
# 174
25 фев. 2012, 21:03 ч.
Няма да се разберем.
Виж целия пост
Ако чисто хипотетично можехте да срещнете самите себе си, щяхте ли да сте срещнали идеалната си половинка?
# 175
25 фев. 2012, 21:54 ч.
Според статистиките, в страни/щати където законът позволява брак или законно съжителство между две жени, тези семейства са най-стабилните и най-благоприятните за отглеждането на деца. Децата на женските двойки са по-стабилни психически от останалите, растат по-уверени и надминават съучениците си в училище. Което е добър удар срещу хомофобите, които все изтъкват "горките деца" като причина да не се позволяват такива бракове. На горките деца, обаче, явно си им е много добре.
Виж целия пост
# 176
25 фев. 2012, 23:59 ч.
Обичам мъжете, но честно казано винаги съм се чудила защо е измислено да се живее с тях.
сигурно за да носят мамута у дома и за да правят разни хубави неща на жените до тях
Виж целия пост
Обичам мъжете, но честно казано винаги съм се чудила защо е измислено да се живее с тях.
сигурно за да носят мамута у дома и за да правят разни хубави неща на жените до тях
# 177
26 фев. 2012, 00:04 ч.
и аз често съм си задавала този въпрос - защо пък трябва и да се живее с тях..?
мисля, че да - много свестен и готин мъж щеше да излезе от мен!
Виж целия пост
и аз често съм си задавала този въпрос - защо пък трябва и да се живее с тях..?
Ако чисто хипотетично можехте да срещнете самите себе си, щяхте ли да сте срещнали идеалната си половинка?
мисля, че да - много свестен и готин мъж щеше да излезе от мен!
# 178
27 фев. 2012, 08:46 ч.
мисля, че да - много свестен и готин мъж щеше да излезе от мен!
И от мен!
Виж целия пост
Ако чисто хипотетично можехте да срещнете самите себе си, щяхте ли да сте срещнали идеалната си половинка?
И от мен!
# 179
27 фев. 2012, 10:44 ч.
Аз пък все повече се замислям дали не живея с жена ?
Пп:простете иронията, ама идвам освен това от езотеричната тема....днес ми е ден за "размисъл".
Виж целия пост
Нямаше да има драми кой ще къпе децата, кой ще изчисти, изпере и сготви, какво ще се гледа по тв или къде да прекараме уикенда.
Пп:простете иронията, ама идвам освен това от езотеричната тема....днес ми е ден за "размисъл".
# 180
27 фев. 2012, 12:00 ч.
Аз пък все повече се замислям дали не живея с жена ?
Пп:простете иронията, ама идвам освен това от езотеричната тема....днес ми е ден за "размисъл".
Е, това ти най-добре си знаеш
Апропо езотеричното - възможно е мъжът ти да се прераждал като жена предимно и сега да си късметлийка да обереш позитивите от това, в мъжкото му тяло
Виж целия пост
Нямаше да има драми кой ще къпе децата, кой ще изчисти, изпере и сготви, какво ще се гледа по тв или къде да прекараме уикенда.
Пп:простете иронията, ама идвам освен това от езотеричната тема....днес ми е ден за "размисъл".
Апропо езотеричното - възможно е мъжът ти да се прераждал като жена предимно и сега да си късметлийка да обереш позитивите от това, в мъжкото му тяло
# 181
27 фев. 2012, 14:16 ч.
Аз пък все повече се замислям дали не живея с жена ?
Пп:простете иронията, ама идвам освен това от езотеричната тема....днес ми е ден за "размисъл".
Е, това ти най-добре си знаеш
Апропо езотеричното - възможно е мъжът ти да се прераждал като жена предимно и сега да си късметлийка да обереш позитивите от това, в мъжкото му тяло
Е,те за това пък хич не се сетих... 
Виж целия пост
Нямаше да има драми кой ще къпе децата, кой ще изчисти, изпере и сготви, какво ще се гледа по тв или къде да прекараме уикенда.
Пп:простете иронията, ама идвам освен това от езотеричната тема....днес ми е ден за "размисъл".
Апропо езотеричното - възможно е мъжът ти да се прераждал като жена предимно и сега да си късметлийка да обереш позитивите от това, в мъжкото му тяло
Препоръчани теми