В този миг сърцето ми трепти над тестчето със две черти - тема 93

Пате ако те разбирам правилно цикъла ти е 28-30 дни, това значи, че той варира в някакви граници .. при О. на 17-18 ден, в месеци когато цикъла ти е над 28 дни, тогава да речем, че ЛФ я бива, но в месеци, когато е 28 или по-малко дни, тогава ЛФ е ужас .. тази непостоянност говори за проблем с функцията на ЖТ и за частична прогестеронова недостатъчност, която при едно евентуално оплождане,  да попречи на имплантацията на ембриона ..
Кафенце раадвам се да те видяяя

Меци - аз малко вместо Патето се изказвам, но тя за първи месец засича толкова късно овулация, затова се чуди дали е нормално.
При това положение очакваме нов цикъл ок. 32 ден, а току-виж и след 9 месеца, стига да не се ослушват и да се мятат тази вечер  
 Мишки - разбирам те, аз също бих нагънала цяла кутия тестове, добре че нямам подръка   .Все пак старая се да гледам философски - шансът да не ни дойде е 50%  .

Пони аз това го разбрах, че за сефте засича толкова късно О., но също така разбрах, че обикновено овулацията й е статична на 17-18. ден от цикъла, което от своя страна значи, че ако някой месец нейния цикъл е 28 дни с О. на 17-18. ден, то ЛФ е 10-11 дни, което е крайно недостатъчно за оплождане, пък кво да говорим за имплантация .. също така разбрах, че нейната О. е статична, а не променлива /като изключим този месец разбира се/, откъдето предположих и че ЛФ й е променлива, което е проблематично /вече казах защо/ .. ако нейната О. обаче не е статична и всеки месец варира в периода 13-18. ден от цикъла, тогава няма никъв проблем .. та така сега и аз съм объркана, кой какво и защо го е разбрал, кой крив и кой прав и т.н.

Момичета, да се отчета и аз, че все нямам време...
Да знаете, че се радвам на всички за положителните резултати, от изследвания, тестове, на всички, не искам да пропусна някой...продължавам да стискам палци на всички...
Аз срам не срам да си кажа , че не можах да отида на лекар в бг заради кафеникавото лечение, просто нямах възможност да остана в сф за да посетя лекар...взех си иначе утрогестан и но шпа и пия по едно на ден, колкото да се каже, че не е без хич...но ту имам пак кафеникавото течение, ту спира, не знам какво да мисля....
Сега на 12 съм пак на преглед и пак ще повдигна въпроса, но като знам тук лекарите какви са загрижени...
Иначе засега съм добре, все едно нищо ми няма..прегредки на всички..

Меци-  Патето като влезе ще изясни какво е имала точно впредвид . А за ЛФ от 10-11 дена си напълно права, че би била вероятен проблем 
 Мая -  дано ти обърнат повече внимание този път тамошните лекари и да те зарадват на прегледа  .
Лека и бебеносна, дами 

Благодаря, Понио, дано...
Еее, това 'бебеносна' много ми хареса,  , бебеносна и от мен за вас от сърце 

Добъе вечер, милички   
Честита Баба Марта!!! Бъдете много здрави, щастливи и обичани 
Аз не съм ви чела, за което се извинявам Нямам сили, изпаднала съм в някаква депресия и няма излизане... Чувствам се много зле, отчаяна съм, толкова много искам бебенце... Днес разбрах, че на ММ брат му и приятелката му чакат бебе и вместо да се зарадвам аз се разревах зверски и не искам да ги виждам  Много ме е срам от постъпката ми! Аз самата немога да се понасям.
Известно време няма да пиша,но ще се постарая да ви следя! Успех на всички, а на очакващите скоро срещата с бебо, много кураж и леко раждане! Обичам ви 

V_K    

Момичета аз тези дни не съм от най активните в тесктописането, но во следя да знете. На гости ми е сестричката май ще в придърпвам да живее в Бургас при мен и за сега ще остане при нас. Имаме място , детската стая засега е празна  .

Блонди, как си мила, радвам се, че вчера е минало нормално процедурата, сега стискам палци за резултати  

Аз си лоча вино да ви кажа, нямам никакво усещане, че нещо е станало та съм му отпуснала края.....пък каквото това. Блъскам и кормни преси на воля тези дни......та каквотот- това, но наистина нямам никакви признаци, дори не съм се подула, както обикновено ми се получава през втората фаза, от прогестерона. Само гърдите са ми натежали и ме болят, та за това този път съм убедена, че не е нашият месец. Но следващият ще е маратон, ще си правим Лондончанче  


Гушкам ви и нека само хубави новини.

В_К. ще мине и това настроени. Познато ми е и те разбирам. В началото тръпнах и денонощно мислех за това, като малко се забави бебео, се изследвах и следях денонощно....сега, сега.... чак се плаша от бездушието си и се чудя, дали не трупам някакви неизявени емоции и ако вземе бебео да дойде, дали ще мога да му се зарадвам така искрено и непринудено и истински, както си заслужава и дали ще може това да е един миг на чудо и изненада или няма да успея. Даже се страхувам , че дори и да стане няма да успея да се израдвам и да го изживея истински ...та така. Почини си дай си време и те чакаме при нас пак с нови сили, гушки  

В-К знам, че каквото и да напиша едва ли ще ти стане по-леко, но поне да знаеш, че не само при теб е така. Наскоро разбрах, че на един приятел жена му е бременна  и като ревнах - страшна работа, от тогава когато се обадят да излезем все си намирам някаква работа, само и само да не ги виждам - просто нямам сили, не мога да понеса, че всички забременяват, а при мен/ в мен е празнота. Вече усещам ужасно безсилие, отчаяние и колкото повече време минава толкова повече потъвам надолу. Прегръщам те и се моля съвсем скоро да се измъкнем от дупката по единствения възможен начин - с бебче/та в ръцете.

V_K , напълно ми е познато състоянието ти! Все още е минало прекалено малко време, не се обвинявай! Всичко ще се оправи, ще сбъднеш мечтата си, убедена съм! Просто имай малко търпение и ще видиш как съвсем скоро ще се чувстваш по-добре. 

Аникааа, гледах те ! Браво и стискам палци 

V_K, 

V_K,  и аз знам как се чувстваш, мила. Напълно те разбирам, защото съм го преживяла. Нормално е всичко, което чувстваш, за това не се обвинявай. Горе главата, всичко ще се оправи с времето! Надявам се скоро да се почувстваш по-добре. Силно те прегръщам, защото каквото и да кажа няма да промени болката ти. 

Ние започнахме маратона, пък да видим какви ще ги свършим този месец  Пони, благодаря за палците (ако са за мен, че се обърквам понякога с Яница)  И аз ви стискам палци, момичета, дано, дано, дано всички се сдобием с най-хубавите мартенички 

Перу май ми се губи напоследък  сигурно се е заровила в отчети 

Лека и бебеносна и от мен!!! 

Момичета, не изпадайте в депресии !!! Аз много често се замислям над това дали си заслужава, ако се окаже наистина, че не мога да имам деца по естествен път, да се тъпча с хиляди медикаменти, да ходя по лекари, да давам излишни пари, които мога да дам за друго. Според мен има доза егоизъм в желанията непременно да сме бременни и да раждаме, колкото и естествени да бъдат те. Дали това, че ще родим ще ни направи по-добри и по-щастливи родители?
И това, че съм осиновена, не ме прави пристрастна, наистина. Просто има адски много чужди деца, които се нуждаят от това, от което се нуждаем ние- да бъдем родители. Може би е първичен инстинкт да имаш поколение, твоя плът и кръв, може би е много, много важно, но това ли е най-важното? С годините започнах да разсъждавам по  друг начин. Като малка исках корем, не че сега ще го върна, исках приказна сватба, не, че и ако се случи няма да се радвам, но осъзнах, че не това е моята мисия на земята. Да вземеш дете от дом е равносилно на това да дадеш живот. Да, не прилича на теб, не го носиш 9 месеца, не го кърмиш, но обичта е същата.
Това, което написах може би ще засегне много от вас, и го знам. Не искам да си мислите, че плюя на всичката ви мъка, на всичките месеци прекарани в борби. Просто аз така гледам на нещата и не искам да изпадам в депресии, не искам да страдам, защото тялото ми не може да създаде живот. Сигурна съм, че моето дете е някъде в бъдещето, дали от щъркел или от дом, то пак ще бъде моето съвършено, прекрасно и обичано дете !
Не ми се сърдете момичета, не ме упреквайте. Имах нужда да споделя с вас как се чувствам и аз. Колкото и да се радвам на успехите на всяка, толкова се страхувам и от неуспехите, които да се надяваме ще намалеят драстично. И все пак, не се отчайвайте !!! Всички ще бъдем майки някой ден, без значение как. 

Теичка, не мисля че някой ще ти се разсърди, нали за това сме тук, всеки да сподели какво му е на сърцето.  Сигурна съм, че много от нас са мислили за осиновяване и алтернативи изобщо, но природата си е природа, всеки си има разбиранията.  Аз умирам от страх от идеята, че трябва да износя и дам живот на бебе, но прегръщам мисълта за осиновяване без да се замисля.  Не мисля че едното или другото ще ме направи различен родител, все ще съм си аз.  Мъжа ми пък иска първо да направим всичко възможно да си имаме наше, тогава да търсим друг вариант.  Това не ни прави потенциални лоши родители, нали?  Но нека дадем шанс на всеки да извърви пътя си и сам да вземе решение кое е правилното за него.  За едни едно е страшно, немислимо, правилно, неправилно, подходящо, както искаш го наречи, а за други друго.  Казало котето и се облизало под опашката, нали така 
Обичам ви много всичките, отчаяни или не, това сме си ние и ще си се борим кой както може 
А сега да ви кажа, че моя приятелка роди тази сутрин близначета, в 35-та седмица, естествено заченати, момченце и момиченце.  И тримката са добре, да са живи и здрави.