Живеещи в Италия - 122

ми не, маркрит, уни никъде не е необходимо в италия, само контакти
мога и кораб да карам без уни, че и зъб да вадя

офф Лени , що понякога си така сприхава .. Съвсем добронамерено попитах .
Естествено че за има професии без учене и диплома не става .
Интерисуваме сега през последните години как и къде успяват да се реализират младите ?

ще работи, какво? Тук сме  в Брианца : малки фирми с бренч офиси из Европа, или бренч-офиси на Европейски фирми. с езици като немски и френски (англ. си е задължителен и просто не се брои), възможности има  
трите езика се предполага, че ще ги знае на завършване. инак, liceo linguistico кара, принципно, това са училищата, подготвящи за университетско образование, нямат много конкретика за изява с едното гимназилано образование.
бяхме записали туристически, уж че е вид наш техникум и излизат с практически познания, плюс същите 3 езика, но (мисля бях писала), първата година бе драматична, дори и за принципно неученолюбимата ми щерка. при това ни извикаха учителският съвет да ни питат що сме я записали там и да посъветват да я преместим, както направихме. (проблемът в момента е липсата на тази първа година в сносно училище : тя е просто назад с базата на някои предмети).

както и да е, това го разказвам с причина : бях се зарекла да не си избивам амбициите върху децата и съответно я записах в нещо, което ми изглеждаше реално за нейните възможности. обаче, в пубертета, нещата са различни, изключая децата, които съвестно (или семейно) са решили, че Ще продължават да учат.
масата, към която принадлежим, се нагажда към условията : ако са ниски, се снижаваме, щото е ясно че с минимум усилия ще ги прескочим. но това не ни носи нищо  
ако са високи, ще вгорчим живота на родителите, които насила са ни вкарали там, дето не ни е мястото (особено при грешка като нашата, с 1 изгубена година).
въпросът е  : надолу или нагоре ще се нагаждат? по-добре нагоре, ако ще и за обща култура да е. но ги бях подценила тези неща.

"вишу"-то... ми само щото виждам, че ироничното му споменаване в бг-те форуми го изписва така, нямам други причини  

понеже сте повечето с малки деца, искрено се надявам да съм ви полезна със споделянето един ден  
 

пп. ако не съм се обяснила : туристическият беше вид паркинг за деца от проблемни семейства, които трябва да се докарат до диплома 
и явно не е само до избраното училище, защото един от съучениците и, който дойде във втори курс е от друго училище със същата специализация 

ама защо да съм сприхава:)) съвсем от интерес попитах за ученето, ти ми скачаш за какво й било вишу.  И много ясно, че се учи за да си адекватен на пазара, не за да имаш тапия.
Иначе разбор на трудовия пазар не мога да  правя, в моя район се тачат примерно самолетните инженери -  та все някъде намират къде да рабоят висшистите, не само като продавачки  и баристи.

аз честно казано страдам от това, че родителите ми са ми давали някакви свободи през пубертета
може би бих предпочела да имаха по-ясна визия и насочване
без нотка на обвинение, бяха тежки и неясни години
та, не знам, стига детето да е умничко, що да нямам род. амбиции

сега разликата с 'мое време' е, че тя може да започне да работи и по някое време да се сети какво й се прави занапред и да се запише и по-натам. преди това беше рядкост.
имам съученичка, сега прави MBA, a сме на 38. Аз ако вляза в среда, която ми е интересна и искам да се развивам също тутакси ще запиша мастер, пък нека съм на 40, дреме ми, има толкова форми за обучение..

ми щото времената са още по-тежки и неясни 
и щото не е редно да имам амбиции-претенции към нея. имам само отговорности : да и дам възможности и да и покажа гледната си точка.
останалото е нейна работа и не бива да е подчинено на мойте амбиции.

Що се отнася до по-късното идване на акъл и ученето на "стари" години : о, един куп народ около мен го направи това. поживя, докато аз работех и учех и се дипломира, когато аз вече гледах дете 
никакви проблеми нямам с късното съзряване, само че няма да плащам за него. или учи кога му е времето, или си намира начин да си плаща образованието. (т'ва сега така наизуст и принципно, щото после е ясно, че ше помагаме  )

Може би това е драмата на всяко поколение - времената никога не са добри:)))

мислиш ли? 
за Италия, специално, ми се струва ,че днешните деца и младежи, са първите от след военното поколение насам, които ще слизат надолу в социалната стълбица в сравнение с родителите си. или, ако са късметлии, просто ще запазят статус куо-то 

какво разбираш под социална стълбица
някакво разбиване на средната класа ли, падане на доходи (възможности) , статус -  това ли

аз към италия имам вече някаква лична стретегия да видим как ще се превърне в реалност
бих си отгледала детето тук, спокойно е, във форли ср. образование е в топ- нивата, за средно говоря. езици и навън. ние ще блъскотим в усилие да дадем именно образование, друго не се сещам да измъква човека , който не брои пачките по принципо от (по-ниско) социално ниво.

е, ако е момиченце, да е някоя убавица да попадне на някой джентълмен от близкия изток да я третира добре ... и ние ще качим нивото 

да, това точно 
италианците от моето поколение, са в по-добро състояние от родителите си (благодарение на родителите).
децата на моето поколение, обаче, и говорим за средна класа, може само да са доволни, ако запазят стандарта, на който са свикнали. (после, аз съм на разположение за дискусия що е стандарт и нужно ли е всичко това, което ни се струва необходимо  )

за съжаление, не образованието променя статуса, а редица случайни (и не толкова) обстоятелства. както и данни за предприемчивост, някакъв конкретизъм, съчетан с фантазия - все неща, които имат общо с културата, но не задължително с образованието 

за момиченцето, знам че се шегуваш 

феиам, щерка ти ако нау4и добре 3 езика, вишуту може да по4ака, докато не си изясни идеите.... ако въобще и се прииска/наложи да се пробва
на мен още ми е рано за конкретика, като гледам има образования, които са тежки и престижни, но са само губене на време (освен ако не си от такава фамилия), демек много неща се предават по наследство, има и един куп образования в които лЕб нЕма, колкото и да са интересни някои
абе сложна работа, интересното е, 4е срещам все пове4е хора, които съжаляват, 4е са си губили времето и нервите  да у4ат нещо си, или са си добавяли степени и мастери, вместо да запо4нат от рано да работят

Трети ден съм с ужасна хрема, едва дишам  .
Аз и преди съм го споменавала, ще направя възможното, което зависи от мен, да тласна децата си извън Наполи и извън Италия да учат, ако проявят желание да учат де, но принципно не виждам бъдеще за тях тук, пък да видим къде ще им излезе късмета. А аз определено не планирам старините си тук. Няма смисъл да правя разбор на положението, защо и как, на доста от вас ви е ясно.
Малко офф - моят малкият разказал на маестрата си в детската градина, че мама имала incidente със скутера, ударила се в стена и въпреки, че била с какса, се ранила лошо. Та тази сутрин маестрата загрижено попитала мъжа ми как съм  . Това детската фантазия край няма, как му е дошло на ум да измисли подобно нещо, нямам представа.

аз по-скоро старините си представям тук
спокойна, социална зона, добро здравеопазване, болницата близо, в парка танци-манци, гробищата и те наблизо,... полети за Кения/Тайланд за по-държеливите старци евтини, да си топля кокалите по плажовете докато спестяват от газ зимата
Не споделям много идеята на 'емигранта' - да си отида в българия да си карам старините.
Старец в България без не-един близък да го подпомагат е загубен , виждам по дядо ми сега - ако беше един сам старец, който няма кой да го погледне (чест случай), аз не мога дори да си представя каква щеше да му е съдбата

Не само старините, но и живота си не искам да прекарам в България. И децата ми, ако ги имам дай Боже, не искам да живеят тук. Иначе за млад човек според мен да се реализира в Италия за мен е невъзможно без връзки, затова и толкова юркам сестра ми да сменя мястото като завърши. Голяма грешка, че започна да учи там, но вече е късно да се връща назад, да завършва и да се маха. Днес сутринта даваха едно момиче, завършило в Англия и после направило магистратура в България и после още една в Оксфорд и вече една година си търси неуспешно работа като държавен служител в София....абсурди колкото щеш...

десита, ама добре ли си наистина, много ли се удари със скутера? 

Наистина ли не познавате хора, които са си намерили работа и се реализират добре, без връзки?!
За вас самите, работещите, не съм чула да казвате, че имате работата си благодарение на връзки.