Този път се изнесох окончателно!

  • 3 490
  • 26
# 15
Прочетох темата ти отпреди 2 години. Колкото по-бързо забравиш и простиш (стига да не ти прави нови мизерии) толкова по-бързо ще ти е добре. Миналото няма как да оправиш, но бъдещето можеш. Само си спомни колко хубаво и спокойно ти беше когато започна тази тема. Ще минеш през  разни етапи, само не се поддавай. Hug
Виж целия пост
# 16
Джуф, изобщо не е задължително да прощаваш Simple Smile В моя случай - не мога да простя всички гадории, абсурд е. НО - успях да разбера, да погледна през очите му, да вляза в обувките му, да разбера защо го е правил. Това отново не го извини, прости или оправда в очите ми, но ми помогна да забравя - ей на, половината простотии съм ги заличила тотално, понякога майка ми ми разказва някакви неща и все едно за друг ми говори, не за мен  Laughing
И аз съм нетърпелива като теб, ужас  Laughing Един от любимите ми изрази е "Господи, дай ми търпение - ама ми го дай ВЕДНАГА!"  Laughing
Виж целия пост
# 17
Бърди не мога да се поставя на мястото на някой, който прави мизерии на най-близките си хора. Следователно не мога и да  разбера. Номера със забравянето на лошите неща го владея много добре. Естествено след като е отстранен причинителят.
Виж целия пост
# 18
Защо пък да не можеш да го разбереш? Това не означава, че ти ще почнеш да се държиш така Simple Smile

Но да, за забравянето си права, че трябва да е отстранен причинителя  Peace
Виж целия пост
# 19
Не мога да се поставя в кожата на един мизерник, който тормози близките си. Няма как да разбера човек, който унижава жена си, не се интересува от децата си и още много, много по-драстични неща описвани във форума. Това моят акъл не го побира. Знам обаче, че много често ние позволяваме да се държат така с нас. В името на спасяване на семейството, в името на децата. От опита разбрах-не си заслужава.
Виж целия пост
# 20
Момичета, скоро прочетох това:
"Да простиш не означава да забравиш. Да простиш означава да запомниш, че никой не е съвършен, че всеки от нас прави грешки, дори когато се опитваме да сме честни, че всеки от нас казва неща, за които после съжалява, че всички ние лесно забравяме, че любовта е много по-важна, от това да сме прави, че ние сме много повече от нашите грешки, че приемането на недостатъците на другите ни помага да приемем собствените си, че несъгласията са толкова много, че може скоро да се наложи да простим на самите себе си."
Мисля, че е много, много вярно!
Първо наистина трябва да простиш на себе си и след това на този, който те е наранил, защото наистина прошката ни освобождава и можем да продължим напред със съвсем чисти сърца, души... и т.н., защото докато носиш яд и злоба в себе си - не си нормален. Те се отразяват на всичко в живота ти (вкл. и на външността за съжаление), та затова аз за себе си знам, че трябва да намеря сили наистина да простя (в никакъв случай няма да си позволя да забравя някои неща - най-малкото за да избегна бъдещи такива грешки) за да мога да си стана свежа, усмихната и готина, като преди  Crazy Crazy Crazy
Относно това как някой може да унижава, тормози и др. близките си .... ми това е той, въпреки, че аз вярвам, че хората, които правят това са хора, които в този етап от живота си преживяват единствено и само на ЕГО. Сърце - липсва. За всеки си има време.
Егати колко мъдра съм днес  ooooh! Joy
Но напоследък наистина се убеждавам, че живота е огледало и че това, което те дразни в другите е най-малкото и в теб...... уви!
Виж целия пост
# 21
 Jufi, включвам се за да ти кажа, че те подкрепям, прочетох голяма част от предишната ти тема. Това което мисля е, че си обичала много и за това много време си се надявала да стане нещо, да се промени човека, да се осъзнае. Мъжете почти никога не се осъзнават, а някой жени сме големи мазохисти - в името на любовта, общото благо и надеждата, че все още ни обичат позволяваме да се държат с нас като с предмети, че и по-лошо.  Ти си търпяла  много повече от необходимото. Може би и аз щях да търпя като теб години наред, но не ми се наложи, БНД ми направи услуга като пожела да се разведем и съм му благодарна. Поплаках си посамосъжалявах се, но после открих, че било хубаво да не те унижават и да те оценяват, открих, че не всички мъже са такива купонджии и нощни птици и колко ми е спокойно като всяка вечер приятеля ми си е вкъщи. Мисля, че и ти ще успееш да бъдеш щастлива, пожелавам ти го от сърце.
  Що се отнася до прошката и аз мисля като теб, че е добре да се прости, но не и да се забрави. Омразата  е деградивно чувство, наранява нас самите, а не тези които са ни причинили болката. Трудно ми беше да простя единствено, защото  и след развода продължиха номерцата и простотиите. Но и с това се свиква, научих се (и продължавам да се уча) как да действам в отговор.
 Така че Jufy, мисля че занапред ще ставаш все по-щастлива със всеки изминал ден, който те отдалечава от този "човек".
 Hug  bouquet
Виж целия пост
# 22
Jufi, включвам се за да ти кажа, че те подкрепям, прочетох голяма част от предишната ти тема. Това което мисля е, че си обичала много и за това много време си се надявала да стане нещо, да се промени човека, да се осъзнае. Мъжете почти никога не се осъзнават, а някой жени сме големи мазохисти - в името на любовта, общото благо и надеждата, че все още ни обичат позволяваме да се държат с нас като с предмети, че и по-лошо.  Ти си търпяла  много повече от необходимото. Може би и аз щях да търпя като теб години наред, но не ми се наложи, БНД ми направи услуга като пожела да се разведем и съм му благодарна. Поплаках си посамосъжалявах се, но после открих, че било хубаво да не те унижават и да те оценяват, открих, че не всички мъже са такива купонджии и нощни птици и колко ми е спокойно като всяка вечер приятеля ми си е вкъщи. Мисля, че и ти ще успееш да бъдеш щастлива, пожелавам ти го от сърце.
  Що се отнася до прошката и аз мисля като теб, че е добре да се прости, но не и да се забрави. Омразата  е деградивно чувство, наранява нас самите, а не тези които са ни причинили болката. Трудно ми беше да простя единствено, защото  и след развода продължиха номерцата и простотиите. Но и с това се свиква, научих се (и продължавам да се уча) как да действам в отговор.
 Така че Jufy, мисля че занапред ще ставаш все по-щастлива със всеки изминал ден, който те отдалечава от този "човек".
 Hug  bouquet
И на мен ми хареса поста ти   bouquet И аз имам нужда точно от такъв приятел, като твоя, или по-точно да ми носи това чувство на спокойствие. Защото моя БНД забравяше, че има семейство в момента, в който излезеше от къщи.
Виж целия пост
# 23
lalentse Hug Hug Hug

Много се радвам за теб ! Heart Eyes
Виж целия пост
# 24
И аз много се надявам, че съдбата ми е отредила нещо по-добро!
Просто трябва време.
Детето ми доста страда, но се старае да не го показва, което ми къса сърцето.
Гледам я как се мъчи да се държи "мъжки".
Много говоря с нея...., но и на нея и трябва време.
Тя казва - вие винаги сте се карали, но никога не съм си мислела, че ще се разделите!
Обяснявам, обяснявам, говоря ...... Много ми хареса на Бърди по-горе написаното - "Господи дай ми търпение, но ми го дай ВЕДНАГА".
Ще преживеем всичко и това ще ни направи по-силни, по-мъдри и най-вече ще ни подготви за голямата добра промяна  newsm17 newsm10
Виж целия пост
# 25
Real,  дано дати се нареди живота. Опитай се самата ти да бъдеш спокойна дано да срещнеш  правилния човек .Hug
Happy, благодаря!!!!!
Jufy, дечицата страдат няма как, особено когато са по-големички и са свикнали да живеят по един начин. Но баща ми казва, че кученцата се раждат слепи и по-късно проглеждат. Мисля си, че и твоето момиченце ще разбере много неща с времето и ще се успокои, ще види, че така е трябвало да стане. Нека си обича бащата, но нека и да го знае какво представлява.  Разговорите би трябвало да и помогнат.
   bouquet
Виж целия пост
# 26
jufy, благодаря ти за всичко, което си споделила!
Благодаря ти за всичко, което си преодоляла и постигнала!
Защото благодарение на теб за пореден път разбирам, че не само аз минавам през такива гадости и такива етапи!
Малко съм напред с времето, в сравнение с теб -
при мен развръзката започна около година преди твоята - и
и се мина през гадости, гадости, гадости, любовници... Които и до сега ги има, в известна степен.
Но...
Вече съм прескочила прага, зад който още ме болеше и още си мечтаех за БНД, и още се будех нощем, сънувайки го... И още ставах сутрин и си спомнях какво правехме в тази или онази част на деня, когато бяхме в "добри отношения".
Но когато съзнателно викаме разума си на помощ, рано или късно тръгваме по правилния път.
Надявам се, че и аз съм тръгнала по него, че и ти си тръгнала по него.
Вяра, щастие и успех ти желая!
  bouquet  bouquet  bouquet
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия