Литературен клуб - XI

Напълно достатъчно,Tsugumi, благодаря!

Прочетох повече от 1/3 от "Паула". Не мога да кажа, че не ми харесва, обаче има нещо зле скроено в тази книга, макар че е автобиографична, т.е. може би поукрасена, но не вярвам да има пълни измислици.
Авторката откровено ме дразни. Има нещо неискрено в тази жена, поза или стремеж към оригиналност. Нещо такова долавям. Може и да съм предубедена от всички изчетени коментари.
Досадни са ми, както писах и по-горе, разговорите с дъщеря й в кома. Не ме трогват /обик.лесно се разплаквам на филми и книги/ и честно казано, срам ме е да го изреча, обаче изпитвам задоволство като знам, че дъщеря й не се събужда в края на книгата.

Говоря за авторката като за персонаж в книгата, а не като жената и писателката Исабел Алиенде. Разделям ги, въпреки автобиографичния характер на романа.

Чудя се на собственото си възприятие. Ще пиша пак по въпроса.

Фам, аз съм чела само Паула и За любовта и сянката от тази авторка. За мен двете книги нямат нищо общо като начин на писане. Втората ми харесва много, а Паула - не много.

Моето усещане беше същото, с изключение на това, че ми беше безразлично дали Паула ще се събуди и изобщо всичките разкази на Исабел. Не ме докосна, не ме разчувства.
Единственото, което изпитвах докато я четях е нетърпение да свърши.
Чела съм и "За любовта и сянката" - там горе долу нещата бяха идентични с Паула, но поне мъъъничко по-интересна ми беше.
Алиенде определено не е моята авторка.

Все пак прочетох "Повелителка на реките" - магиите и чудесиите ми дойдоха малко в повече. Иначе книгата си е точно в стил Филипа Грегъри. Увлекателна е, точно каквото ми трябваше - разсейващо и неангажиращо мислите ми четиво (макар че един момент в книгата ме накара да ровя из английската история, за да видя до каква степен авторката си е съчинила събитието или просто го е поукрасила и е предложила различно тълкувание от общоприетото). И понеже обичам да има ред, захванах "Бялата кралица" на същата авторка, която хронологически следва гореспоменатата "Повелителка".

Според мен най-силните книги на Алиенде са трилогията й-писахме нагоре за нея 

Не си сама в подобно възприятие. Аз изпитвах подобна досада. Чела съм и други такива мнения, та, спокойно, не си сама

А какво ще кажете за Орхан Кемал - Произшествието, Господарката, Беглецът? 

В момента чета "Парфюми в четири сезона", Калина Гарелова. Изключително увлекателна, свалям и шапка!

Снощи "глътнах" Г-н Ибрахим и цветята на Корана   Хареса ми . Малки са книжленцата на Шмит и стават точно за лека нощ  

Прегледах анотации за тази книга за парфюмите 
Животът е твърде кратък, за да си взема и такава книга да чета  /лично мнение!/

Аз напоследък се дразня, когато трябва да купя нещо и това ми гълта време да обикалям и избирам-искам като с магическа пръчка пред мен да застане търсената стока, за да не си губя времето 

Завърших „Какво обичах” на Сири Хуствет. В началото не можах да си създам ясна представа за героите, в същност и до края така и не можах да ги видя добре физически (може и аз да съм пропуснала нещо). Но като напреднах, описанията на преживяванията и възприятията им станаха толкова „плътни”, че надникнах ясно във вътрешния им свят – сякаш под микроскоп ги разглеждаше авторката; с много детайли, но не от тези, които досаждат и изморяват, а такива, че да се възхитиш на способността да се наблюдава и анализира.

Привличаше ме и това, че героите бяха хора на изкуството, както и градът Ню Йорк с безграничните си възможности за експериментиране, град, към който прииждат всички от всякъде, желаещи да изразят идеите си чрез творчество (идеше ми и на мен да грабна четките и  боите). Няма такъв друг град! Дори мисля, че Париж не е толкова „мега” в изкуствата. Това според мен има връзка и с обрата в сюжета: където няма ограничения, където се загубва представата за границите между екстравагантното изкуство и кича или дори извращенията, където понятието „пазар” взема превес над изкуството, наистина може да се стигне до крайности... 

Частта с по-осезаем „съспенс” ми се стори чужда на цялостния стил на романа. Без да съм чела книгите на съпруга на авторката (Пол Остър), ми се стори, че това по-скоро е в негов стил (може да коментарът ми да е некомпетентен, като не съм го чела, но така го усетих...). Не обичам да сравнявам творци в едно семейство (родители и деца; съпрузи), но в случая просто сякаш започнах да чета друга книга в този „трилър” период, не му повярвах много и чаках да си „дойде” предишният стил... 

В началото на четенето някои елементи ми напомниха на романа „Хляб по водите” на Ъ. Шоу, който никак не ми хареса, затова се притесних да не се разочаровам от „Какво обичах”. Но не се получи така. Като цяло книгата беше вълнуващо преживяване за мен, плуване в едно привличащо море, без да се превърне в много любима книга, може би заради "неравностите", които усетих (като на стълбичка бях - нагоре, после малко надолу, после пак нагоре...)

Сега си „преговарям” "Пинк Флойд отвътре" преди да я върна. Чрез нея музикантите ми станаха още по-близки, а музиката им отново тече във вените ми, иска ми се да я нарисувам...!

Извадила съм „Дванайсет странстващи разказа” на Маркес. Довечера ще помисля наистина ли нея да започна.

Svet65, като спомена за тези разкази на Маркес, видях че са ги добавили наскоро и в читанката, ако някой се интересува.
И аз още съм на Маркес, много, много неподходяща книга си избрах, постоянно се утъждествявам ту с единия, ту с друг герой и все намирам ужасяваща прилика с живота ми. Довечера предполагам ще я завърша.

Животът е достатъчно дълъг, за да можеш да си взимаш от всичко, което ти е на душа. Въпрос на организация... и вкус.

  Аз вече ги преполових. Както писах и в другата тема искам да не бързам и да ги чета по един на ден ,но...

ОО не възможно наистина, обожавам ги тия разкази.