Литературен клуб - XI

Вчера си взех "Норвежка гора" на Мураками.

Прочела съм от него "На юг от границата, на запад от слънцето" - тъпа ми се видя  , а много ми го хвалят. Дано тази ми хареса 

Аз съм на Птиците умират сами.
Чудя се дали наистина има такава любов като на Меги и Ралф де Брикасар? Или е само художествена измислица?

Аз отдавна не съм писала в темите.
Малко впечатления за "Изкушение с дъх на лимони" от Антъни Капела ....
Това е третият роман, който ме потапя в света на Антъни Капела - свят на романтични чувства и изживявания, свят на страстна любов, красиви жени и не дотолкова умни мъже, и свят на.....изключителни кулинарни изкушения.

 Останал верен на стила си, Капела отново забърква вкусна каша от чувства и подправки, но тук примесена и със свежия полъх на току що изцедения лимон.

 Романът потапя във времето на Втората световна война. Мястото е .....Италия...Неапол. Нестандартно и интересно са преплетени исторически събития със забавна любовна история. Темата е класическа - " Любов по време на война", но това, което я прави различна, е призмата на кулинарния свят.  Капела използва метафори от кухнята, за да разкрие сложните взаимоотношения между мъжа и жената - мъжа в лицето на британския сватбен офицер Джеймс и жената - страстната и енергична италианка - Ливия Пертини.

 "- Ливия...за какво беше всичко това с охлювите и граха?

 - Хм, ами и двете ястия са много интересни. Нека да ти го кажа така . Понякога е хубаво да започнеш с граха. Въпреки това най-често ще искаш да започваш с охлювите, след което да опиташ няколко грахчета, а после да се върнеш към охлювите, преди да завършиш с грахчетата. Трябва обаче да си сигурен, че си достигнал до най-последната шушулка...

 ...ти си типичен мъж Джеймс, ще ти се всичко да бъде узряло, за да можеш да го получиш веднага,  А понякога половината от удоволствието се крие в изчакването на правилния момент"

Сблъсък на два противоположни свята, на две различни култури, намерили пресечна точка в силата на чувствата.

 Романът напомня " Мандолината на Капитан Корели" (Луис де Берниер), но докато " Мандолината.." е потресаваща с реалните картини на войната и епическата картина на световната обстановка, то като че ли при Капела тази част стои някак повърхностно и несериозно. Лековатият стил на писане и шеговитият тон  не ми позволиха да усетя трагиката на ситуацията и с досада прочетох последните страници.

 И все пак "Изкушение с дъх на лимони" оставя един свеж лимонов вкус на читателя - кисел, но приятен.

 " Така е редно - всяко поколение трябва да вярва, че само е открило силата на чувствата"

Сега се боря с "Императрицата на сладоледа" пак на Капела.

Изчетох Елегантността на таралежа.
В началото вървеше много бавно и много тегаво, скучна ми беше. Направо си мечтаех малката пикла да умре. Излиянията на портиерката половината не ги разбирах. Много ме дразнеше с това че се криеше каква е.
На инат реших да я дочета.
Като се появи японеца взе да става интересно. Чудех се дали ще има нещо романтично между тях.
Накрая разбрах защо портиерката бяга от света на богатите. Оказа се, имало защо.
Подозирам че ако я препрочета още веднъж ще я схвана. За момента ми убягва "какво е искал да каже автора". 

Какво означава това "сватбен офицер"? Не бях срещала такова понятие.

Ха, сватбен офицер - може би просто лош превод - не става ли въпрос за служителят, който сключва брака или има функции в тази област.

Естел, чела ли си "Осъдени души"? Много силна книга, със същата любов
Убедена съм, че има много такива истински истории

Не, не е този, който сключва брак - по време на Втората световна война британски офицери са сключвали брак с италиански момичета - поне така е според Капела. Та функцията на Джеймс е да одобрява или по-скоро да не позволява подобен род бракове.

Да си призная, преживяла съм подобно нещо; оттогава ме влекат подобни сюжети Убедена съм, че остава за цял живот подобно преживяване и никога, никога не се забравя, а чувствата остават.

Не съм чела Осъдени души.
Питанката ми беше има ли в реалния живот толкова силна любов че да пребори всичко?
От отговорите ви разбирам че има.

Много приятно съм изненадана от едно млада писателка-Вероника Денева и нейният роман "Един друг живот". Страхотна идея и много добър стил, сега съм в началото, да видим...
Задължително ще прочета и другата й книга...

http://www.helikon.bg/books/42/151725_edin-drug-zhivot.html

http://veronikadeneva.com/category/%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%B … 0%B2%D0%BE%D1%82/

Аз прочетох през почивните дни "Елегантността на таралежа". Хареса ми, но адски много ме натъжи краят, не очаквах да свърши така. Тъжна е. Или поне е тъжна за бременни, но пък ще я прочета пак след като родя. А и филм имаше, нали?

Да, аз гледах филма миналата седмица, с малко по-различен поглед е , но е интересен - в книгата за мен лично главния герой бе портиерката, докато във филма- е през призмата на момиченцето.

‎"— Съвсем самичка ли живееш тук?
— Ами! — отговори Пипи. — Та нали Господин Нилсон и конят също живеят тук.
— Да, но аз питам дали нямаш мама и татко?
— Не, нямам — отвърна доволно Пипи.
— Ами тогава кой ти казва вечер кога да си лягаш и изобщо какво да правиш? — попита Аника.
— Аз сама — обясни Пипи. — Първо си го казвам много любезно, ако не послушам, го повтарям рязко и ако пак не слушам, следва тупа-лупа, разбирате ли?"     от "Пипи дългото чорапче" на А. Линдгрен 

                                                                                                                               Днес, на втори април се отбелязва Международният ден на детската книга, денят, в който се е родил Ханс Кристиян Андерсен.

Кливия, пропуснала съм коментара ти, но наистина е така.
Особено това се усеща в "Хайде да крадем коне". Не мога да пиша мн. добре за книгите, които чета като Свет65, но тази последната ти остава едно чувство на топлота и същевременно на празнота.
Препоръчвам я.