Литературен клуб - XI

http://prodavalnik.com/quotsporazumenieto-quot-elia-kazan-i6825199 

благодаря ти но, това и аз го видях.... дори я намерих и за 4лв. но не желая да я купувам...
би ми се искало, ако я има в нета да я прочета или, ако някой от вас я има да го помоля да ми извади от там само едни по специални къси текстчета ))

Къде ли не писах за Салман Рудши, но имам още... – станах многословна като него...  

“Земята под нейните нозе” - книгата, която най-малко ми хареса от четените на Рушди (поне по време на прочита – сега като я свърших повече ми харесва). Не помня цял месец да съм чела някоя книга, но не можах да я изоставя заради „проблясъците” на моменти – не в историята, а в „хитринките” на Рушди и някои по-скоро политически и „философски” коментари – като съвпадат с моите виждания, как да го зарежеш?! . Въпреки че първата една трета четях много бавно, после разбрах, че все пак тя ми е  била най-интересна. Когато действието се развиваше в Бомбай, всичко беше по-автентично и силно (никой, включително Рушди, не може да скъса с Индия, след като е бил свързан с нея ). Много реалистична представа получих за града Бомбай и хората му от онова време (след Независимостта). Но когато действието се пренесе в Англия и САЩ – тотален спад на интереса и вълнението... Последните 100 страници отново ми се сториха силни (даже ми се изпълниха мъгливите по-рано образи на всички от „тройката”). А последните 10 стр. ме докараха до сълзи – „простих” за всичко на Рушди. Спомних си всички мои възлюбени оцелели и неоцелели рок музиканти и нелеката им съдба (въпреки всеобщото противоположно мнение), завладяващата сила на музикалния талант; изплуването на миналото в края на живота; дълбочината на майчината любов (дори от неродна майка) и копнежа за получаване на такава любов от всяко дете (както и за ограбения живот без деца); и накрая – въпреки земетръсните вълнения в сърцата ни – как вътрешно всеки се стреми да стъпи на стабилна земя, макар и да не го показва.

От самата любовна история и от представянето на rock’n’roll живота не научих много в основната част на книгата. Може би защото съм чела толкова много рок биографии... Все пак признавам, че беше отделено внимание за особеностите на музиката на двамата главни герои и нейното послание, нещо на моменти даже ми напомняше на Jim Morrison и Pam, а и на толкова други…

В тази книга сякаш имаше най-много преки или скрити препратки към имена от музиката, литературата, киното, митологията, съвремието... Някои ми бяха познати, с други не ми се занимаваше да търся кои бяха (100 % преводачката обаче се е запознала с всички детайли и познава всяка буквичка от книгата – дали години я е превеждала?! – огромен труд!!!).

Почти до края бях безразлична към всички герои (може би донякъде само разказвачът ми беше близък). От това, че не проникнах в образите, не можах да почувствам и любовта между мъжа и жената, нито успях да усетя отношенията между двамата мъже („съперници”), губеха ми се 20-на години от младостта до зрелостта им. Но както е необяснима любовта в „Земята под нейните нозе”, така не можах и аз да изоставя магьосника Рушди... И точно в последните 10-на страници всичко ми се проясни...  

Едно е сигурно – този човек е „свръхерудит”– голяма глава; не просто знания и факти, а дълбоко познаване на история и съвременност, религии, митология, политика, национални особености, чисто хуманни аспекти и собствено виждане по всички тези въпроси/области. Няма да се изненадам, ако има управления/държави, които биха му се сърдили не само заради „Сатанински строфи”, а за всички негови романи...

Последно:
1) Мисля, че книгата е посветена на Милан Кундера
2) Не можах да спя след завършването на книгата след полунощ – въртеше ми се из главата цяла нощ
3 ) След едномесечните „мъки” и дългоочакваното освобождаване от тази книга – отново започнах от самото начало?! Втория път всичко е много по-ясно и забавно – може би ще я „прехвърля” цялата набързичко, поне любимите моменти или някои неизяснени...

Писателят Ричард Бах катастрофира със самолета си
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5100811

Много ми хареса - 10/10.
От типа на Птиците умират сами - дълга семейна история с много подробни обяснения как се чувстват героите.
Действието се развива в Англия.
Грейс, главната героиня, се омъжва за по - богатия Чарлс - нарцистично копеле /простете ама ме дразни много/. Той заминава на война - Втората световна. Тя взима две момчета да ги гледа /родителите им ги изпращат от Лондон в провинцията за да са в безопасност/ против волята на Чарлс. Майка им умира. Получават известие че Чарлс е мъртъв. Грейс започва връзка с бащата Бен. Забременява и е много щастлива. Оказва се обаче че Чарлс е жив...
Флорънс, сестрата на Чарлс, живее щастливо с мъжа си Робърт. Няколко пъти пада по стълбите. Когато Робърт се опитва да изнасили Грейс се оказва че е насилник.
Флорънс си има любовник и забременява от него. Ще роди ли?
Клариса, много красива жена, е бивша годеница на Чарлс и има щастлива връзка с Джак. Войната обезобразява лицето му. Може ли да обичаш любимия като външността му е променена драстично?
Много увлекателни и интересна книга. Ще търся още от тази авторка.



Започнах я. Като приказка е.
В началото съм още - докараха негъра /забравих му името/, прочетох описание на убийството на момиченцата. Сега се появи мишката.
Чудно ми е накрая какво ще излезе. Все пак негъра изглежда добродушен. 




Бавно върви, не ме увлича.
Езика му е характерен, жив и образен плюс така цветистите описания на клетви.
Има разкази, които са актуални и сега.
Например Търговец http://chitanka.info/text/14483-tyrgovets

Май ще оставя We need to talk about Kevin" - мъчно ми върви английския текст, явно е доста съвременен и не са ми ясни цели изрази. Горе-долу схващам смисъла без постоянно да ровя в речник, ама не обичам така, а или всичко, или нищо... Все пак ще опитам още малко, много ми е интересен сюжета и ми се ще да чета, ако не - филма. Някой имал ли е такъв опит с чуждоезична литература и как е постъпил? Огромна разлика в изказа с Паоло Коельо - при  него една-две думи да не знаех на 2-3 страници...

Кевин си е 'тежка' като стил. Аз с американци си говорих и казаха същото. Авторът е използвала наистина възможно най-най-напудрените и книжовни думи, за които се е сетила.  Моят английски също не е такъв, какъвто бих искала да е, но я изчетох с удоволствие, при все срещаните непознати думи на доста места. С изразите нямах проблем, неща от бита са и са ми ясни, благодарение на годините живот тук.
Но пък, тъй като е от първо лице, много добре допълва образа на майката, която си е сноб, ако щете, по един или друг начин.

Много хубава книга, много.

(Филмът е направен брилянтно, с убийствен кастинг.)

Здравейте момичета,

Искам и аз да се запиша в клуба, заради него дори се регистрирах в Bg-mamma, макар че чета във форума отдавна. Буквално 'изгълтах' предишните 10 теми и искам да ви благодаря за всичко, което сте споделили. Плувах в свои води, четейки ви, наслаждавах се на описанията и рецензиите ви и си направих дълъг списък с книги за четене. Благодарение на този клуб най-накрая реших да 'опитам' Мураками и прочетох 'Какфка на плажа' на един дъх. Странното е, че не мога да определя с какво точно ме впечатли книгата, по-скоро не с някакви литературни достойнства, колкото с умението на автора да представи абсурдното като реално.

Срам не срам, никога не бях чувала за Уилям Уортън, пак благодарение на вас разбрах за него, купих "Последна любов' и сега ще я започвам.

Иначе от дете съм 'книжен плъх', изчела съм безброй книги - някои помня, други не, трети буквално 'боготворя'. Някои от любимите ми книги и автори не са обсъждани тук, по-нататък ще споделя за тях. Много се радвам, че попаднах сред 'сродни души' и нямам търпение да обменям впечатления, мисли и идеи с вас   

Фиберия, добре дошла!

Разгледай и другите теми в подфорума. Няма ограничения къде да пишеш. 

Faberia, добре дошла и от мен. Ще чакаме с нетърпение да ни разкажеш и за твоите любими автори и книги

Faberia, има и специална тема за Мураками в този форум - пиши и там   

Момичета, благодаря за топлото посрещане! 

Днес реших да си доставя удоволствие и най-накрая да посетя уж най-голямата книжарница в София. Много съм разочарована, голяма е само като площ, като асортимент е плачевно малка. Няма да навлизам в детайли, ще кажа само че попитах дали имат нещо на Цвайг и иначе учтивата жена на касата ми отговори, че нямат, защото (цитирам): "Цвайг е писал много отдавна, а ние сме нова книжарница." 

Иначе се завърнах натоварена с ето това, почти всичко вдъхновено от вас:



Всъщност отидох за 'Норвежка гора' на Мураками, но я нямаше. Набелязах си 1Q84 за следващото пазаруване.

За да не спамвам само, набързо ще нахвърлям какво прочетох последно преди 'Кафка на плажа':

- 'Милдред Пиърс' - Джеймс Кейн - чете се лесно и бързо, но като цяла книгата е слаба. Характерите ми се сториха изсмукани от пръстите, някакси необосновани и недоразвити.

- 'Тес от рода Д'Ърбървил' - увлекателна, със скрити между редовете житейски мъдрости, макар и звучащи доста наивно на места.

- 'Български дневници' - граф Робер дьо Бурбулон - интересна е гледната точка на един чужденец в България по онова време, интересни са разказите за княза , както и редките, но точни характеристики на българския народ. Тъжното или пък хубавото (зависи от гледната точка) в книгата е, че показва колко малко всъщност сме се променили ние българите като манталитет в последното столетие.

- 'Ограбен живот' - Арнолд Бенет - това е един от любимите ми писатели (почитател съм на английската литература). Хубавото при него е пълната липса на така разпространените в съвременната литература потоци от гръмки мъдрости и истини, сложни форми на изказ и цветист език. Лошото е, че книгата си я купих на старо от един уличен търговец и се оказа, че краят й липсва. Иначе ме заинтргува и увлече, както всичко от този автор, жалко, че е почти непознат в България.


Ох, май тотално се олях, за което моля да ме извините, дано не съм досадила. Хубав ден   

  Страшна логика 

Faberia, а споделяш ли израза в подписа си?

Много умно изказване на книжарката. Аз все повече се отказах от книжните книги и все по-рядко влизам в книжарница. А си мислех, че това няма да се случи. Особено след неуспешни опити да се сдобия с неща, които уж имаха по рафтовете си. Пазарувам все повече електронни книги и все по-малко на български език, разочаорва ме и работата на различни преводачи. Не звуча много оптимистично, но за мен българското книгоиздаване в сериозна криза от избора на издания, през цялостна предпечатна подготовка до последния етап.

Книгата на Томас Харди е една от най-тъжните, които съм чела.

Чета много напоследък, но нямам време да пиша за всички заглавия тук.

Faberia, добре дошла в темата! Приятно ми беше да видя сред заглавията едно не толкова известно- "Български дневници", тъй като и аз ги прочетох с голям интерес.

Аз също напоследък се разочаровам от книжарници- твърде комерсиален подбор на книгите, необучен и незаинтересован персонал. Не може да работиш в книжарница и да не си чувал повечето заглавия и автори.
(Все пак изказването за Цвайг е...как да кажа....рядък бисер ).


Дайте в този ред на мисли да споделим за местата, където наистина ни е приятно да купуваме или дори просто да разгръщаме книгите.