Литературен клуб - XI

Надявам се не си се объркала от цитата, който си направила  Не знам какво трябва да ти пиша на лични 

http://lira.bg/?p=33106

„Никога не съм чел нещо толкова лошо написано, което да се публикува. Серията „Здрач” изглежда като „Война и мир” пред това”."

Много странно сравнение. Аз не откривам нищо общо между Здрач и 50 нюанса. Първото е пълна боза, второто ми хареса. Но може би има значение, че Здрач я четох на Бг и на места дори не можех да схвана смисъла заради лошия превод. Докато 50 нюанса я прочетох на англ. и изобщо нямам намерение да я чета на Бг. Вероятно ще се разочаровам.
Та... много поздрави на Салман Рушди 

И в Здрач имаше повторения на някои изрази, даже още ги помня как си въртеше очите, колко му беше студена кожата и нещо с корема ́и как се въртеше пак, но някак успях да ги преглътна, обаче тази боза с нюансите, която все още си я причинявам, едва се понася. През 5 реда чета колко е красив, как всички припадат по него, пак през толкова влагалището ́и е в очакване, и тук си въртят очите и още глупости, които дразнят. Ама на прехвърлих половината и реших да я довърша.
Здрач ми е по-симпатична, даже си е почти наред. Това другото чудо обаче е ужасно долнопробно за моя вкус. Не заради еротиката и порнографията, а заради боклучавите изразни средства, които не вярвам да са плод само на лош превод.
Преводачката между другото има блог и там бях чела, че нещо се оправдава.

Вчера завърших биографията на Еразъм Ротердамски от Цвайг и с дълбоко разочарование отбелязвам, че не ми хареса - не  ми хареса книгата, стила, обема и натрапчивия анализ на личността. Не съм  предполагала, че една малка книжка от 150 страници ще ме изтормози толкова. Харесвам Цвайг, пише увлекателно и точно, но с тази си творба определено ме разочарова, очаквах много повече.
Преди няколко години, когато за първи път посетих Ротердам и се снимах пред статуята на Еразъм, осъзнах, че нищо кой знае какво не знам за тази историческа фигура , която е била емблематична за епохата си, която е безспорен авторитет и  която получава признание и слава приживе. Личност за която са се борили да привлекат в дворовете си   и на своя страна всички монарси по това време, вкл. и  Хенри VIII, която  е принуждавана да застане на страната и да вземе отношение в току що разярилия се спор и конфликт между папската църква или евангелистите, личност която остава докрая на живота си в неутралитет. Изключително интересна персона, за която обаче Цвайг пише малко и по-скоро прави анализ на личността, вместо да остави читателя сам да си вади изводите. ( Осъзнавам, че употребих думата личност повече от необходимото, но не е случайно )
Несъмнено той е човека, който припалва  пръв огънчето в полза на протестанството, но никога през живота си той не застава открито  на страната на Мартин Лутер, дори напротив - счита се, че Лутер е неговия унищожител, с неговия фанатизъм и последиците от необузданата му страст.

Направи ми впечатление обаче няколко други паралела, които направих за себе си -
- колко много живота и идеите на Цвайг и Еразъм си приличат ( като че ли Цвайг е бил ревностен привърженик на този велик ум, като че ли се стремял да следва в живота си неговите стъпки и идеи), невъзможно е това да убегне от погледа на всеки, който поне малко се е поинтересувал от писателя, а именно:

- счита се, че Цвайг е привърженик на идеята за създаване на нова европейска цивилизация и на европейски обединени щати,,,,,,,,а това всъщност е и стремеж на Еразъм, обидинението на Европа чрез култура, просвета и един общ наднационален език - латинския. Еразъм цял живот се стреми  към това . Днес не случайно холандците го считат за национален герой, дори програмата за чуждестраните студенти и размяната им между Европейските университети носи неговото име.

- Еразъм е гражданин на света, той няма дом, живее в различни държави, за него граници няма - дома му е там, където е културата и просветата, където няма конфликти, а спокойствие да твори.Живее в Германия,  Франция, Англия, Швейцария. Не може да ми убегне от погледа подобния живот на Цвайг - абсолютно по същия начин той бяга и няма дом, също живее като гражданин на света в Англия, Франция, в Щатите и накрая в Бразилия, където се самоубива, защото не издържа на този скиталчески живот- без дом, приятели, мир и спокойствие и защото мечтите му за такова кътче са рухнали.

Не съжалявам, че прочетох тази книга, защото - да , днес - вече знам кой, какъв , за какво се е борил и какво е оставил след себе си Еразъм, но съжалявам, че тя беше в такъв малък формат и по-този начин написана.

Хора, защо си го причинявате това нещо ?  

Звучи ми долнопробно и  порнографски пошло ,не бих си тровила ума с него.

И аз не знам защо. Защото е нашумяла може би, защото има много високи оценки и да не изтърва и аз нещо.
Помня колко дълго отлагах и дори нямах намерение да чета Хари Потър точно заради истерията свързана с него. Добре че синът ми се захвана и видях колко му е интересно, та се зачетох и аз и разбрах какво съм изпускала. От тогава все се надявам да се повтори Хари, но няма и няма.

За kiki29 става въпрос!!! 

току-що видях отговора на моя въпрос с угризенията по повод четене за удоволствие и удовлетворение на лични търсения в статията на форума "Факти за майки": "Факт: Щастливите майки са добри майки. Ето защо никога не трябва да се чувствате виновни, ако имате нужда – и отделяте – време за себе си. Да, пазаруването на нови обувки (ако това е, което обичате) може да ви направи по-добър родител." Да, така е - може да се съотнесе към човек изобщо това твърдение 

Аз не изпитвам угризения. Всеки си има лудост. Приятелят ми пък играе на компютърни игри и конзоли. Братовчедка ми гледа филми. Най- добрата ми приятелка играе тенис. Нашето хоби не е по- различно от на другите 

Аз съм я чела на английски преди време, странна и леко безмислена книга, донякъде увлича, после стигаш до края, за да откриеш, че на практика няма край. Не бих я препоръчала.

Благодаря ти за линка, и аз изчетох статията...

На мен ли ми се струва, или има нещо силно НЕдемократично в забраняването книги, които по-реалистично от всички други показват света?

Не разбирам това с вината – мисля, че е чист мазохизъм човек да се (само)вини за какво ли не...
А по темата - имам още 100 стр. от

„Мистерии” Кнут Хамсун
С една дума - „стъклена”.
С повече думи – мъчително общуване и размишления в монолози и диалози, нещо като „психологически портрет” на характерен особняк. Олекотяването идва от абсурда, който буди смях на повърхността (болезненото е „отдолу”).

Главният герой Нагел - интересна, ексцентрична личност, размърдваща застоялото – но... неспасяем самотник. Провокативен, фин манипулатор. „Плътен” образ въпреки загадъчността, чудатостта и липсата на информация за предишния му живот. Контраст между „студената” обвивка и страстната му, настъпателна любов. „Цар” на монолога – и „пиянския”, и трезвия... Дори когато е в диалог с някой от другите герои, излива поток, който се превръща в монолог по дължина и самовглъбеност.

Присъства и забавното политиканстване и типичното „пенене” при сбирки на мъже, претендиращи за положение в обществото и защитаващи политическите си (и други) възгледи (непременно на чашка-две и повече... )

Похвати, които сигурно съществуват и при други автори, но не съм ги срещала май досега:

- смесване на различни глаголни времена в едно изречение или един параграф: 
„Вътре, под сводовете, отново се натъквам на малкия човек. На едната стена имаше запалена лампа и аз го виждах съвсем ясно, той дойде да ме посрещне, сякаш в бил в кулата през цялото време, беззвучно ми се изсмя, прав, вгледан в мене...Внезапно чувам зад себе си леки стъпки, извръщам се и виждам да влиза млада жена”...
Това създава известно напрежение, изпъкват вътрешните преживявания, "хиперактивност" и неуравновесеност на Нагел...

- редуване на учтива и „обикновена” форма за 2 лице
„Дано Бог да даде никога повече да нямам нужда от теб! Но от мен да знаете: не заради парите дойдох днес, независимо дали ми вярвате или не...Господи, дано не се обидиш, умолявам те, и наистина повярвай в моята искреност...”
Така се пресъздава чувството за неувереност и обърканост, променливост на настроенията и отношението.

Нещо безкрайно различно е тази книга и ме убеди в литературния талант на автора (малко нахално може да звучи аз да го оценявам... ). Чак силно желание да прочета друга негова книга нямам, защото не е леко четенето, но е интересно и бих го направила, за да сравня, да открия подобен стил и умело писане, но и може би нещо различно.

Това не е книга, с която да се отпуснеш, леко напрягаща е като цяло, но пък на моменти и доста забавна. Понякога се чувствах на нокти като изпила ненавременно силно кафе, но в други моменти бях усмихнато ококорена от приумиците на Нагел и перфектното им изливане на страниците от страна на Хамсун.

Свет, както винаги мн. добре си го написала. В смисъл не съм чела книгата, но увлича това, което си написала.
Защо не си станала лит. критик. 
На тази книга й се чудя поне от 1г., въпреки пословичната ми любов към скандинавската литература. Може би ще се престраша.

Дафодил, благодаря.

Ми вина - не четеш професионална лит. да речем, ами за удоволствие
Вина-невина, хубавата книга с чаша червено винце след като съм приспала домашните и съм се мушнала в топличкото легло, няма как да откажа, това е моята "книгомания"
Свет, от Кнут Хамсун четох "Виктория" и "Глад" като и двете ми харесаха, но първата доста повече - не само защото изчетох на един дъх, но и тематиката, повествованието, стила. Препоръчвам ти ги и двете!