Литературен клуб - XI

  • 56 913
  • 745
# 135
Свет, писах ти и в др. тема, но пиши за Грег Мортенсън. А и Маркес ,ако не си го чела ще чакам да ти чуя мнението.
Гунди, пиши малко повече за тази книга  Simple Smile
Ами да си призная честно от както съм бременна малко се разсейвам и ми беше на места лееко суха материята (ако някои др. тип Халед беше написал тая история книгата щеше да е потресаващо интересна и завладяваща), но историята е много интересна- невероятна е , не ми се вярва чак ,че има такъв човек. Малко(вс. много ) му се кефя, че застава срещу американците след 11 септември, казал им е много добре някои неща(не смея да обяснявам подробно,че ще издам какво за какво става дума). Имаше и това което очаквах обаче- за бита, за самите държави- това ме изкефи много. Абе книгата обезателно трябва да се прочете от всеки , които се интересува от тоя край на света, а и не само. Знам,че никак не обяснявам добре, но не знам защо- въпреки че имам печелени олимиади по литература, нещо се излагам Joy Wink
Виж целия пост
# 136
Прочетох "Синът на Ной" и много, много ми хареса.
Повече от "Господин Ибрахим и цветятя на Корана". В "Синът на Ной" - почуствах по-близки героите, вероятно, защото са им по-разгърнати образите...
Виж целия пост
# 137
Аз пък прочетох "Оскар и розовата дама" и това е една от най- приказните книги, които съм чела. Прекрасен поглед върху вярата.
Виж целия пост
# 138
Започнах в Читанката "Паула". Като цяло ми харесва ми, обаче на места, моментите, в които говори на дъщеря си, малко досадни ми изглеждат. Някакси не ми звучат напълно искрено. Не казвам, че наистина е така. Просто аз имам това усещане. Като излезли от ученически лексикон ми се струват.

На моменти пък ми звучи като напъни да наподобява на Маркес, само че мн. бледо копие.Защото Маркес е велик писател.
Напр, някой беше цитирал по-нагоре с изтръскването на мъжки долни гащи в/у нея, било достатъчно, за да забременее. Толкова плодовита била /неточен цитат/.

Мисля, че Къщата на духовете ще е по-добрата й книга. Само че съм гледала преди години филма. А аз не правя това - да чета книгата, след като съм гледала филма или да гледам филма, след като съм чела книгата.

След Паула в Читанката съм се насочила към Чужденецът на Камю.
Виж целия пост
# 139
Аз сега започвам "Къщата на духовете" и ми е първи сблъсък с авторката.

Обаче съм леко предубедена към нея, не знам защо - вероятно от множеството коментари, които съм изчела...
Виж целия пост
# 140
Най-сетне прочетох "Три чаши чай"- много е вълнуващо да знаеш, че има хора да правят такива неща...направо е невероятно.

Дано наистина го правят...http://en.wikipedia.org/wiki/Three_Cups_of_Deceit и http://byliner.com/jon-krakauer/stories/excerpt-three-cups-of-deceit

Искам обаче да уточня, че лицемерието и злоупотребата с дадена кауза не обезценява самата кауза - невероятно е, че могат да се правят такива неща и нека се надяваме, че ще става все по-вероятно да се правят.
Виж целия пост
# 141
Прочетох "Синът на Ной" и много, много ми хареса.
Повече от "Господин Ибрахим и цветятя на Корана". В "Синът на Ной" - почуствах по-близки героите, вероятно, защото са им по-разгърнати образите...

Да, и аз повече предпочитам разгърнатите образи, макар че не съм чела още Синът на Ной.
В господин Ибрахим всичко беше толкова кратко и ясно ...  Rolling Eyes
 Разбира се въпрос на вкус е, но лично на мен повече ми допадат развитите герои, които приемам едва ли не за свои познати, заобичвам ги, позволяват ми да надникна в главата им и да ги опозная.



Виж целия пост
# 142
Гунди, съвсем ме заинтригува с коментара ти за Трите чаши чай, а и вече ме зарибихте за г-н Оскар.
Олеле, сега прочетох подробности за книгата- наистина ще е моята книга  Heart Eyes

Някой от Пловдив може ли да ми услужи с г-н Оскар или 3 чаши чай?

Фам, на мен Паула ми хареса, но е тежка като история. Докато на трилогията се наслаждавах напълно  Peace-Къщата на духовете, Дъщеря на съдбата и другата.
 Даже ме вдъхнови-нали имаше една бизнес дама с голям размах, амбиция и страхотни идеи. Та тя зареждаше с пресни плодове, зеленчуци и прочие новите земи  Simple Smile Възхитих й се от сърце  Peace
Виж целия пост
# 143
Прочетох "Синът на Ной" и много, много ми хареса.
Повече от "Господин Ибрахим и цветятя на Корана". В "Синът на Ной" - почуствах по-близки героите, вероятно, защото са им по-разгърнати образите...

Да, и аз повече предпочитам разгърнатите образи, макар че не съм чела още Синът на Ной.
В господин Ибрахим всичко беше толкова кратко и ясно ...  Rolling Eyes
 Разбира се въпрос на вкус е, но лично на мен повече ми допадат развитите герои, които приемам едва ли не за свои познати, заобичвам ги, позволяват ми да надникна в главата им и да ги опозная.

И аз обикновено съм много взискателна към "пълнотата" не героите, но в случая с "Господин Ибрахим" сякаш ми бяха абсолютно познати и Ибрахим, и Момо - никакви въпроси не си задавах за тях, не ми трябваше нищо повече - просто добри стари познати...!;) (Но мъжът ми точно като вас оцени "пълнотата" на героите и действието в "Синът на Ной".)

Любима малка книжка от 70 стр, а сега имам любима голяма книга от над 600 стр.

"Среднощни деца" на Салман Рушди.
Основната тема е от тези, които ме вълнуват (съдбата на една нация, представена не само чрез политическите събития, а и чрез отражението им върху живота на хората), стилът е от тези, които ми допадат (алегоричен, метафоричен, силен) - на места имаше такива описания на чувства, събития, места, че сърцето ми сякаш застиваше, започваше да бие не по-бързо, а по-бавно и тежко... Основното препятствие за мен - разказвачът е един голям бърборко... Освен това на места прекалено буквалната информация за политическите събития и личности ми звучеше малко чужда на стила.

Мисля, че Рушди съзнателно е решил да не спести нищо, защото предполагам точно тази негова книга е голямото му обяснение в любов към Индия и израз на огромната му болка за изстрадалата родна страна.

Беше толкова дълга и трудна книга, а като я свърших веднага ми се прииска да я започна отново – от една страна за да осмисля по-добре някои неща, от друга да се насладя отново на местата, от които бях удивена (не събитията, а начина им на описване от Рушди). Започнах и на първите страница срещнах пак това, което ме накара да възкликна първия път - казах си, че ако не сега, може би някога пак ще я прочета цялата. Сега нямам сили – опиянена съм – от умора от обема и стила, от преживените чувства, от получената информация.
Виж целия пост
# 144
Fam, според мен допускаш голяма грешка, задължително прочети книгата, не се осланяй на филма. Аз обожавам да гледам филми и следя почти всеки излязъл филм и също като теб не обичам да чета книги, когато съм гледала филма, но специално за тая - твърдя с две ръце, че филма бе осъкатен от цяло едно поколение, гледах го непосредтвено след като прочетох книгата и бях тотално разочарована.
 
Иначе от трилогията с "Къщата на духовете", незнам защо но на мен по ми хареса втората част " Дъщеря на съдбата", друга любима ми е " Ева Луна".

Оуу Кливия, върна ме към страхотни моменти с корабите и пренасянето на пресните зеленчуци и плодове.... ей тези книги някой ден ще ги препрочитам Simple Smile
Виж целия пост
# 145
Зорница  Hug и аз като теб съм се заканила да ги препрочета, че когато ги чета за първи път-препускам ненаситно и не мога да се насладя напълно  Peace
Виж целия пост
# 146
Най-сетне прочетох "Три чаши чай"- много е вълнуващо да знаеш, че има хора да правят такива неща...направо е невероятно.
Дано наистина го правят...http://en.wikipedia.org/wiki/Three_Cups_of_Deceit и http://byliner.com/jon-krakauer/stories/excerpt-three-cups-of-deceit

Искам обаче да уточня, че лицемерието и злоупотребата с дадена кауза не обезценява самата кауза - невероятно е, че могат да се правят такива неща и нека се надяваме, че ще става все по-вероятно да се правят.

В мен е втората книга на Грег Мортенсън и ще я чета без да гледам отново предложената от x4n информация - четох я, когато бях на "Три чаши чай". Каква е действителната истина, има ли нещо нередно, не знам... Но дори и да звучи наивно, искам да чета книги като "Три чаши чай" и "Училища от камък" вече за Афганистан, а не като "Кабулският книжар" и "Кабулските лястовици"... Промяната там може да стане със сигурност и чрез образование.
Виж целия пост
# 147
Свет, на мен повече ми хареса Кабулският книжар отколкото Кабулските лястовици  Peace

Но доколкото усещам Грег Мортенсън просто ще я "глътна"  Heart Eyes /само да се добера до нея, де   Whistling/
Виж целия пост
# 148


Някой от Пловдив може ли да ми услужи с г-н Оскар или 3 чаши чай?



Имам "Оскар..." Ако искаш, на лични. Но след ок. 15-на мин. няма да ти отговоря, защото си тръгвам от работа, а поч.дни не доближавам комп.

zornitsa, знам, че вероятно допускам грешка. Обаче още не съм се "престрашила" за тази книга. Ще видим...
Виж целия пост
# 149



В мен е втората книга на Грег Мортенсън и ще я чета без да гледам отново предложената от x4n информация - четох я, когато бях на "Три чаши чай". Каква е действителната истина, има ли нещо нередно, не знам... Но дори и да звучи наивно, искам да чета книги като "Три чаши чай" и "Училища от камък" вече за Афганистан, а не като "Кабулският книжар" и "Кабулските лястовици"... Промяната там може да стане със сигурност и чрез образование.
Значи да разбирам, че "Училища от камък" е неговата (на Грег Мортненсън) история в Афганистан?
Кливия , радвам се че те заинтригувах, дано ти хареса книгата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия