Литературен клуб - XI

  • 56 913
  • 745
# 285
Дочетох "Учителката по пиано" и не харесах края - много "набързо", "сдъвкан" ми дойде някак. Иначе книжката ми беше приятна и любопитна, но нещо недобре изпипано имаше, давам й 8/10. Сега пак съм в чудене какво да почна, от същия тип искам - роман с любовна нишка, за отношения и психология, ако може обогатен и с някакви др. "ценности" (както тук беше линията за войната напр., макар че зловещите неща бяха в повече струва ми се, можело е на тяхно място да има повече история да речем). Имам си у нас варианти, а и "заплюти" такива, но не знам кога ще опра до купуване на нови книжки...
Друго все ми се е въртяло в съзнанието и искам и вас да питам, другите лит. маниаци: имате ли угризения, че четете (за удоволствие)? Аз съм говорила с мъжа ми и той точно така възприема четенето - като един от начините за развлечение и удоволствие (за справка - никога не е бил много "четивен", макар че е чел доста история, трилъри, исторически романи, но откакто сме семейни - 3 г. - не чете хич, не знам защо, предпочита тв...Sad). Та някак несъзнателно ми остава едно чувство, че правя нещо нередно, пренебрегвайки да речем др. приоритети, които също си движа, но по-полека. Не нзма дали обясних, цялата работа е, че ми е малко гузно като чета повече от 2-3 страници преди сън... Някой има ли подобни усещания и (пре)бори(л) ли се (е) с тях?
Виж целия пост
# 286
Здравейте!

Аз рядко се разписвам, но си чета. Затънах във Филипа Грегъри, но нещо взе съвсем блудкава да ми става - сега чета "Вярната принцеса" и започна да ми сладни неприятно на моменти. Чудя се какво да чета след това  Thinking Трябва да си преровя библиотеката или може би да си купя някакво ново четиво.

Да ви питам, някой да знае дали случайно някъде може да се намери Оноре дьо Балзак? Безкрайно много го обичам този автор, чела съм много негови неща, които майка ми има в нейната библиотека. Иска ми се да препрочета някои от тях и разбира се, мога да ги взема назаем от майка ми, но ми се ще и да си ги имам. Нейните са стари издания, от 70те (или може би 80те) години и не знам дали след това са преиздавани. Видях веднъж "Братовчедката Бета" и "Величие и падение на куртизанките" и си ги купих, но не съм виждала нищо друго негово по книжарниците. Ако някой мерне, моля да ми каже!   bouquet

alen mak, никога не съм изпитвала вина за това, че отделям време за четене. И за мен четенето е удоволствие и развлечение, независимо дали чета някое леко криминаленце или книга на по-сериозна тематика, но за мен това никога не е загубено време и не ме е яд, че съм могла да го използвам за друго. Не мисля, че трябва да ти е гузно  Hug
Виж целия пост
# 287
Адинка , опитай тук , не е лош изборът .

В момента по книжарниците има само "Дядо Горио " от ученическата поредица .
Виж целия пост
# 288
alen mak, при мен е обратното- чувствам се гузна, когато не чета. Laughing Независимо дали четеш по-сериозна или по-лека книга, четенето е нещо хубаво, което ти носи удоволствие. Това си е твоето време, твоето занимание- не смятам, че трябва да имаш угризения. Все пак, животът не е само низ от задължения. Wink

 
Виж целия пост
# 289
Какви угризения, Боже...
Човек трябва да прави нещата, които го правят щастлив. Всяко потискано нещо носи в себе си потенциала да изригва!!!

Препрочитам "По-щастлив от Бог" на Уолш, успоредно си чета на Хорхе за себелюбието и егоизма.
Случайно открих, че някои книги мога да ги чета едновременно и даже, че така като комбинация ми харесват повече.  Grinning
Скрит текст:
С мъжете не съм така.  Wink
Виж целия пост
# 290
Адинка , опитай тук , не е лош изборът .

В момента по книжарниците има само "Дядо Горио " от ученическата поредица .

Ах, прекрасно! Много, много благодаря! Тутакси ги закупувам!
Виж целия пост
# 291
alen mak, избягвам да изпитвам угризения за каквото и да е. За книгите единственото ми притеснение беше, че чета прекалено много, бързо и "алчно" и че трупам много книги от книжарници и библиотеки, но сякаш това вече не е така в толкова голяма степен. Дори напоследък се отдадох повече на други изкуства - мисля, че човек не може да живее без хобита и удоволствия...

А сега за първи път толкова осезаемо мога да кажа за книги – моментът не беше подходящ/моментът беше много подходящ. (За неподходящ за съжаление се случи със „Сатанински строфи” – в слънчеви почивни дни – буйно зелени и силно люлякови - май изобщо не ми беше точно до тази книга). Но много подходящ беше периодът за „Островът” на Александър Секулов и „Лятото на неудачниците” на Галин Никифоров. Мисля, че при други условия щях да бъда по-критична към тези български книги и да имам пренебрежително отношение. Но като съм повече сред тийнейджъри напоследък, „Островът” ми беше нещо съвсем естествено на фона на техните преживявания. Колкото и да ми беше познато като атмосфера от филми като „Петимата от Моби дик”, „Васко да Гама от село Рупча”, че дори и „Синьо лято”, прочетох с умиление тази книжка за няколко часа. И „Лятото на неудачниците” започнах непредубедена и точно в момент след среща с хора от младежките години, които не бях виждала от средата на 90-те. Така че макар обикновено в книгите да ме дразнят изрази като „Навремето еди-какво си...”, "По наше време ...", сега нямам нищо против спомените и се надявам до края на книгата да запазя положителното чувство.
 
Виж целия пост
# 292
Хехее, благодаря за подкрепата Hug При мен основно е, че си избрах (или тя ме избра) професия, която иска много четене постоянно (специализирана лит.) и така. Ама не може само работа, прави сте:) Затова мисля да почна "Мандолината на Капитан  Корели"Simple Smile Дано остана с приятни впечатления, напоследък съм много придирчива в това отношение към книгите - нямам никаква търпимост към нехаресвани, може би защото с четенето компенсирам други негативни емоции, та поне то да е добро:)
Виж целия пост
# 293
Не е никак лоша Мандолината  Simple Smile Аз я четох на море-идеална е за целта  Peace

Аз се залежах по неволя и добре, че имах книги под ръка, за да убия 1-2 дни без излишно ставане. Първият ден "Слугинята" на Катрин Стокет-много ми хареса книга и още повече стилът й на писане. На следващият ден "Хиляди сияйни слънца" на Хосейни ми се стори изтъркана леко и банална,предсказуема, та не можах да й се насладя  Confused /а имах големи очаквания/

Даже ми се струва дали повече не ми хареса Хвърчилата му  Thinking

Явно страшно зависи в какво настроение ще е човек  Peace

Свет, дано успееш да довършиш Никифоров, аз не успях  Peace
   Прецених, че не си заслужава да си хабя времето точно с такива клишета от соцспомени. Моите такива са прекрасни и нямам нужда от нечии други  Wink, а и ми се стори точно за тийнейджъри тази книга като стил /само дето те пък не с живели в тези времена и хептен няма да я разберат  : Laughing/
Виж целия пост
# 294
Много бих желала да споделя вълнението си от тази книга
http://www.guardian.co.uk/books/2010/aug/01/room-emma-donoghue-review-fritzl

а това е българският вариант http://www.helikon.bg/books/56/162078_staia.html

Малкия ми беше болен и си стояхме три дни вкъщи- просто не можах да я оставя докато не свърши. Направо преобърна представите ми за връзката с детето, мястото на майката и света в неговото съзнание. Написана е по истински случай, което аз разбрах в последствие. Не е  ново издание, сигурно е коментирана на предните страници, въпреки това дано мнението ми е от полза на някой и книгата бъде прочетена отново.  Hug
Виж целия пост
# 295
Много бих желала да споделя вълнението си от тази книга
http://www.guardian.co.uk/books/2010/aug/01/room-emma-donoghue-review-fritzl

а това е българският вариант http://www.helikon.bg/books/56/162078_staia.html

Малкия ми беше болен и си стояхме три дни вкъщи- просто не можах да я оставя докато не свърши. Направо преобърна представите ми за връзката с детето, мястото на майката и света в неговото съзнание. Написана е по истински случай, което аз разбрах в последствие. Не е  ново издание, сигурно е коментирана на предните страници, въпреки това дано мнението ми е от полза на някой и книгата бъде прочетена отново.  Hug

На тази книга й се чудих точно в Хеликон преди време, но така и не я купих.
Може би сега, макар че като нямам деца не знам дали ще ме докосне колкото теб.

В момента чета, даже почти привършвам "Пяната на дните" на Виан. В крайна сметка я поръчах в Хеликон и за ок. 3 дни ми я доставиха.
Стахотна е книгата. Аз и преди съм чела Виан - "Червената трева". По принцип не харесвам фантасмагории, нереални неща /имам предвид дракони, мечове, тип Властелинът на пръстените/, но Виан е мн. далече от това. Също е фантасмагоричен, даже по-скоро бих казала сюрреалистичен, без да е тегав сюжетът. Не знам, трудно се описва Виан. Който желае, нека опита. Simple Smile

Един цитат, който ми остана в главата, по памет пиша:
"Той напълни запалката си от слънцето"
Виж целия пост
# 296
Fam,вземи си я "Стая"-та, няма да съжаляваш. Независимо дали имаш деца или не, тази книга е такава майсторска работа,че съм сигурна  в успеха и при теб! Книгата докова, какво ти, направо дъх не можеш да си поемеш, не защото си родител , а защото е страшно наситено повествованието, изказът е със скоростта на мисълта, картините са правди, аспектите са неочаквани, а историята е просто ...
Виж целия пост
# 297

В момента чета, даже почти привършвам "Пяната на дните" на Виан. В крайна сметка я поръчах в Хеликон и за ок. 3 дни ми я доставиха.
Стахотна е книгата. Аз и преди съм чела Виан - "Червената трева". По принцип не харесвам фантасмагории, нереални неща /имам предвид дракони, мечове, тип Властелинът на пръстените/, но Виан е мн. далече от това. Също е фантасмагоричен, даже по-скоро бих казала сюрреалистичен, без да е тегав сюжетът. Не знам, трудно се описва Виан. Който желае, нека опита. Simple Smile

Един цитат, който ми остана в главата, по памет пиша:
"Той напълни запалката си от слънцето"
Откровен сюреалист е Виан, но е изключителен.
Щом Хеликон доставят "Пяната на дните" ще си я поръчам, за да си възстановя онази, която не ми върнаха навремето. Благодаря за тази информация!  bouquet
Виж целия пост
# 298

По принцип не харесвам фантасмагории, нереални неща /имам предвид дракони, мечове, тип Властелинът на пръстените/, но Виан е мн. далече от това. Също е фантасмагоричен, даже по-скоро бих казала сюрреалистичен, без да е тегав сюжетът. Не знам, трудно се описва Виан. Който желае, нека опита. Simple Smile

Един цитат, който ми остана в главата, по памет пиша:
"Той напълни запалката си от слънцето"

fam, същите думи мога да кажа за себе си, както и да ме впечатлят подобни цитати. Wink
Така че влиза в списъка този непознат за мен Виан.
Сега съм на вълна опознаване на Ромен Гари, но искам поне 3 книги да прочета за цялостно мнение (сега съм на втора негова и мисля, че чрез нея ("Нататък билетът не важи") и самия автор опознавам повече като личност, освен като творец). Освен езикът му, ми харесва да вдия по-непознат за мен аспект/етап от живота ("есента", и то на мъж).
Виж целия пост
# 299
  От Борис Виан съм чела само "Сърца за изтръгване" много отдавна, в младежките си години и често се сещах за героинята, когато станах майка - хиперболизацията на майчиния инстикт и чувства престана да ми изглежда толкова нереална. Незнам защо не прочетох друга  книга на Виан. Беше ме потресло сякаш заглавието на една от неговите книги -  "Ще ви пикая на гробовете" и реших, че е твърде авангарден за мен. Но ми събудихте интереса и ще потърся "Пяната на дните" .
  
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия