страховитите лайна по тротоарите

Нямам нищо против кучетата, но когато някой реши да си отглежда такова, е нужно да му осигури съответните условия, а в кварталите в Сф, въобще в градовете в Бг, няма такива. Кучето си е за къща с двор.
Или най-малкото да си почиства след любимците, просто ми е писнало от минирани тротоари и все в краката си да гледам и да навигирам детето да не стъпи на неподходящо място Писнало ми е от домашни любимци без каишки или намордници. Миналата седмица в южният парк един 18-20 г. келеш влизаше с 1 девойка и 2 приятели в парка, ние излизахме с детето от алеята, с тях имаше куче от тези бойните, играеха си с него, като му вдигаха и пускаха една пръчка и то скачаше, нямаше каишка, нито намордник. Синът ми го е страх от кучета, точно защото някои са любвеобилни и с несъобразителни собственици. Направих забележка на младежа за това, че кучето му е на свобода, не е редно, а той ми се подхилкна подигравателно зад цигарата, аз ли съм щяла да му кажа. Отвърнах му, че след 10г. ще има деца и друга песен ще пее. Неговите деца нямало да бъдат като моите, страхливи. Малко лайно. Не ми се занимаваше, иначе с удоволствие щях да потърся полицаите в парка, да го глобят, но съм с голям бременен корем и в момента не съм пъргава.
Едно куче иска също толкова много грижи колкото едно дете. Нацията ни застарява, скоро в циганска държава ще се превърнем, а бг малцинство, да вземат младите да си народят по 1-2 деца и да ги отглеждат вместо безчетните кучета.......отделно си имам теория, че хората си вземат кучета, защото са самотни/ но това е моя интерпретация /

Бе то и аз имам нова теория за Големият взрив...

Пънки, ти какво всъщност твърдиш в тази тема или просто идваш да си проветриш междуушното пространство? Освен любов и рози за всички, ама за тези всички, които Пънки одобри?

  Любов и рози за Бъръльо! Изчезвам аз, имам си работа!

И аз това се замислих. Родителите дали осъзнават, че те са в основата и създават страховете у децата си, не само от животни. Още ми е пред очите един 10 годишен младеж, който рева като заклан, буквално се тресеше в истерия, че една котка му се отъркала в панталона и щяла да го зарази с ужасни болести  Това ако не е травма, нанесена от родител...Друго пък, се ужасяваше от идеята да си събуе обувките през август и да ходи боса по тревата. Това беше просто лирично отклонение, за което се извинявам.
Иначе, на мен често ми се случва деца да ме преследват с писъци, искайки да пипат животното (не галят, а пипат, в повечето случаи. Както аз бих пипала извънземно, т.е. нещо, което никога не съм пипала- с един пръст, мушкайки от разстояние  .

Пънки,Пънки...Стопанката гонеше сина ми,защото кучето беше вързано.Та тя търчиподир песа,а детето пищи като щуро и бяга..Оная  го гони в продължение на 30 метра и се заливаше от смях..После вече не и беше смешно

п.п.Псето не нам дали го отнесе..Т.е.агресията ми бе насочена предимно към нея,не животното..Както си е по принцип с кучешкия казус де..Животните вина нямат..


Дали бе само родителите създават страховете?М?Или и простите безхаберни собственици на животни?
Изобщо..Замисляли ли сте се кво е да си метър от земята и срещу теб да налети воняща овчарка примерно..Е,може да иска само да те пооближе..Па ти си дете и тряя търпиш..Щот..Кво толкова ся?Нали трее сме "духовни"? Ъъъ..тва де..да"обичаме" животните:crazy:

Моето дете едва го опазвах (по-скоро едва опазвах кучетата), да им бърка в устите- много и бяха интересни кучешките усти  Има култови снимки точно на годинка с огромни песове до нея, които я гледат като шеф-диригент 
Може би оказва влияние това, че винаги сме имали животни у дома- и по време на бременността ми и като невръстно бебе...Може и моето отношение да оказва влияние 

Ахааа, сега ми просветна...за страха на дъщеря ми от кучета явно аз съм виновна. Е...у нас е заринато от списания "Обичам те животно", всичко издадено в Бг на Джералд Даръл, Джой Адамсън и Бернхард Гжимек, пък и купища чисто детски книжки за животни...но разказите ми за това колко хубаво нещо са животните явно са имали за цел да внушат у нея само и единствено страх от кучета. 
Между другото и боса по тревата не обича да ходи. Това наистина го е наследила от мен, и на мен нерекъснато ми боцка. Но явно като ходиме на палатки непрекъснатото ми насърчаване да ходи боса...с нагледен пример от мен (нищо че ми боцка) пак е единствено и само с цел да й насадя нежелание да усети тревата с краката си.
А пък какви усилия положих да я накарам да не иска да влиза в реката...никакви нагледни демонстрации колко ми е хубаво в реката/морето/басейна не помагаха 3 години...това явно пак е с цел да насяда и този страх у нея.
Ама аз съм упорита гад...и от зор да й насадя купища страхове след доста усилия вече с удоволствие се кисне, ходи на плуване, щрапа боса по полянките (стига да няма твърде много камъчета). Явно с част от насаждането на страхове не се справям. За сега май съм най-добра в това да изпитва патологичен страх от кучета. 
Съжалявам, че постът ми няма нищо общо с темата,  но генерализации в посока на това, че всички деца проявяващи някакъв страх задължително са го придобили заради родителите си ми идват в повече. Сигурно има не малко такива. Ама дали пък няма и просто по-страхливи дечица без родителите им да са виновни за това? 

 Тази нормална ли е била? Какво е смешното в едно ужасено дете 

ПП И аз няма да позволя на сина ми да ходи бос по тревата в Борисовата градина. Кучешка тоалетна е.

Не знам за Борисовата градина, аз говоря за трева на поляна, в двор.
Zvezdichkova, така де- като ти е страхливо детенцето му помагаш да преодолява страховете си. Ако искаш, де...

Аз на моя синковец и в пясъчниците на детските площадки вече не му разрешавам да играе, само в пясъка на морето, другото са кучешки тоалетни. Да не ви разказвам как в квартала родителите направиха пясъчник за децата, сега е препълнен с кучешки лайна,  и не са от бездомни кучета личи си....
Моето дете има страхове от кучета, точно заради безотговорните им собственици, които ги разхождат без каишки, с колко такива идиоти съм се карала.....край нямат, децата им виновни, родителите им виновни

Странно как "ценностите" на отдавна покойната ми баба не са помръднали и милиметър

Това е хубаво, защото ценностите на баба ти са доста по-стойностни от настоящите.

Както казва една майка: "от както имам деца, намразих кучетата, заради кочината, в която са превърнали квартала безотговорните им собственици".

Аз пък, откакто имам кучета, се научих нищо и никого да не мразя, а да се радвам на живота 

Аз пък правя разлика и между отделни хора и между отделни кучкари. Кучетата ги оставям настрана, те също са си с характерчета. 
У нас има каракачанка, да не кажете сега, че мразя нещо и някого.