страховитите лайна по тротоарите

Боже, новата ни приятелка е открила страхотно решение на проблема. 

Да!    Но наистина щедро и било ако към шапките има и гумени ботуши.

Съмнителна ми е нещо тая нова приятелка.

Здравейте още веднъж, приятелки! 
Да, шапката е много сладка и интересна. Преди години,
ако не греша, и тук, в България, бяха излязли подобни,
но от тях се извисяваха слънчеви очила, а другият вариант
беше с вентилаторче. Много сладки!

Елица, приятелството, като брака, се крепи на доверието.
Не го забравяй!

Тромпеева, проблемът с доверието си е твой, аз не настоявам да крепя нищо.

Явно има защо заглавието да е такова. Явно им защо приятелката ви да се оплаква от наличието на "акита" . А в Турция видяхте ли ла*на по тротоарите?

Мими, Вие сте истинско съкровище 

Приятелко Presi, извинявам се, ако по някакъв начин съм те
засегнала, в никакъв случай не е умишлено. Поднасям ти
моите най-сърдечни извинения и искрено се надявам да ги
приемеш, защото, пак казвам, в никакъв случай не съм се
стремяла думите ми да звучат като нападка.

Ходила съм в много страни, с това е свързана работата ми.
Смея да кажа, че почти всички са двулики. Имам предвид,
че както имат красива, бляскава страна, така имат и грозна,
отразяваща живота на третия свят страна.
Конкретният пример, свързан с почивката ми в Турция, е такъв.
Дотогава бях посещавала корортни градове, където всичко е
изпипано, признавам.
И в Истанбул бях ходила, но за кратко и по работа. Този път
обаче бях със съпруга ми и имах възможността да разгледам
нещата отблизо. Повярвай ми, приятелко, акитата, които
видяхме, бяха най-безобидният проблем.
Преди няколко години, конкретно, преди да родя, бях в
Сомалия. Не желая да описвам видяното, а и всъщност
слова няма да ми стигнат да го направя.
Съжалявам, че заговорихме толкова сериозно. Не бива да
забравяме, че не сме единствената на света националност
с проблеми, било то в икономиката, в културата и още.
И все пак, ако ще разглеждаме даден проблем, е редно да
го правим в пределите на страната ни.
Още веднъж те моля да приемеш най-искрените ми извинения,
мила приятелко Presi.
Здравей и на теб, приятелко Елиас! Благодаря ти, всички сме такива!

 Какво става тука, нови приятелства ли сте завързали, или някой е открил в себе си неизявена шизофренност?

  Стига де. Тромпеева е много мила. Извинява се, ако реши, че е сбъркала, обяснява много добре, изразява се прекрасно. Ама толкова сме свикнали на нападки и лошо отношение, че като се появи някоя като нея, я гледаме като извънземно. 

По темата няма да пиша. Аз съм кучкарка, но побеснявам от самозабравили се кучкари. 

Сега я виждам тая тема... не съм я чела цялата, затова признавам, че влизам малко на ауфтакт, но да споделя собствения си опит от последните месеци.
Живея в голяма европейска столица. Уж цивилизовани хора, интелигентни (поне тези, с които аз общувам край мен - със сигурност), град с култура и история, със самочувствие (че и с покритие, дори). Няма бездомни животни - това кучета, котки: ня-ма. Нито едно не съм видяла. Хората си водят животинките на каишка, за повече от половин година съм видяла само 2, които щрапкаха до стопаните си без повод. Почти на всеки ъгъл има такива кутии с хартиени торбички, в които да се събират кучешките прелести - че и торбички има, колкото щеш. Кучетата, доколкото знам, се чипират (или нещо подобно), защото си имат номерца на нашийниците.
...
И освен всичко това, веднага щом кривнеш встрани от туристическия център, попадаш в минна зона. Дори в София лайната не са така страховити - още ми е трудно да свикна и непрекъснато си гледам в краката, защото в разстояние от 50 метра може да има и 5-6 подобни "подаръка". Разбира се, някои улици са по-чисти от други, но просто не може да не ти направи впечатление.

Често се случва да има цели пътечки по улиците: стъпил някой в първата прелест, после оставил стъпки чаааак до втората. И нея някой я сгазил и.... простете натурализма ми.

Не съм кучкарка, та не ги защитавам (да не си помислите нещо). Просто щом в такава иначе уредена държава не са успели да превъзпитат хората в това отношение, се чудя какво наистина трябва да се направи в България, за да има ефект.  Отвратително е. 

А, да - а като се стопи снегът, какви чудесии почнаха да изплуват... 

 и моя мъж стъпил днес в едно ... не българско   
както казваше някой - хората на всякъде са еднакви и се делят на 4ерни и бели и то не по цвета на кожата 

Е, стига де, отнемате крехката надежда в бъдещето на анти кучкарите. Все пак им остава успокоението, че българският кучкар си остава най- злият, зловреден, нечистоплътен, агресивен и асоциален елемент на планетата.   

А, сакън - не ме разбирайте погрешно. Не използвам ситуацията тук като оправдание за ситуацията в България. Намирам, че кучешките отпадъци нямат място по улиците на която и да било страна, която има известни претенции и/или самочувствие.
И не ми се вижда голяма философия да почистиш след кучето си, така че хората да не се натъкват/стъпват на/в такива гледки.

Целта на мнението ми бе просто да споделя учудването си, че тоя феномен явно не е само българска работа. Иначе ми остава все така непонятен.

Нямам проблем с кучетата, не ме разбирайте погрешно - имам проблем с немарливите им собственици, на които явно всичко им е позволено, щом (вероятно) плащат данъци. Не мога да приема, че има хора, които смятат за нормално кучетата им да се изхождат по средата на тротоара и да не се погрижат за "съкровището" след това. Ама като се позачетох в темата и... явно има и такива.

В моето детство лайна имаше само на село, при това не кучешки. В София нямаше. С почуда слушах разказите на баща ми за Париж, който бил целият осран. Сега Париж е чист, а София е оакана. Как стана така?