Как се справяте ..

  • 5 071
  • 35
# 15
По принцип рядко ми се случва да ме ядоса нещо ежедневно до степен, че да не мисля за нищо друго. Спокойна съм и в доста напрегнати ситуации, но понякога се случва да ме е яд на някой злобар, който ми се бърка и пак бързо ми минава.
Обаче никога не съм ползвала успокоението, че има хора с по-големи проблеми и трагедии, че моите да изглеждат дребни. Съчувствам, но аз съм си аз - с моя живот и моите реалности и ми е напълно естествено да занимавам съзнанието си първо със себе си. И през ум не ми минава да се виня, че слагам преди всичко моите проблеми. Не искам и не мога да се товаря с чуждите.
Виж целия пост
# 16
Не се срамувай, това в един момент започва да докарва чувство за вина за неща, които нямат никаква връзка с теб и може да те невротизира. Едва ли има нормален човек, който да не се е чувствал така засрамен, но не трябва да допусткаш да се превръща в често явление.
Виж целия пост
# 17
Аз вече нямам глава да се ядосвам за щяло и нещяло. Животът си тече без да му пука на какво се ядосваме и кое как възприемаме. Просто се научих! За добро или лошо...
Виж целия пост
# 18
Постоянно ми се случва да се ядосвам за дребни неща.Обаче осъзнавам,че са маловажни,едва когато се сблъскам с трагедията на други хора.Днес например влязох  в подфорума за родители,преживели загуба.Плаках,плаках,плаках.....И изпитах срам,че понякога обръщам толкова внимание на несъществените проблемите .Мисля,че и част от вас са се чувствали така в даден момент.
Всеки път си обещавам да се променя и да гледам на живота по -леко ,но след два дни забравям.Как се справяте с това да не занимавате със злободневни неща
Дребните неща са ежедневие и затова дразнят. Големите трагедии /Слава Богу/ не са толкова често явление и ни парализират...
Защо влезе да четеш в този форум? И защо продължи да четеш....мазохистично ми се струва.
Преди да изхабиш нерви за нещо си задай въпроса "Това ще има ли значение за мен след 2-5 гопдини" И веднага разбираш колко маловаважен е повода, за който тъкмо си щяла да се ядосаш Wink
Виж целия пост
# 19
Как се справяте с това да не занимавате със злободневни неща

Преди време ми се случиха няколко неща, които ме накараха да гледам на живота с други очи... и по-лесно да контролирам дребните ядове, неприятности, проблеми и т.н. Което не значи, че винаги успявам, но все пак  Mr. Green
Виж целия пост
# 20
Трудно е, когато имаш много дразнители. Чуждата мъка наистина може да подейства като шамар за свестяване, но пък трудно ще създаде положителна емоция.
Мен лесно ме изкарват от равновесии всякакви злободневни простотии. Доста твърда глава съм в това отношение, и се старая да се успокоявам с йога, рейки, медитации, което помага, ако все пак си в някакво по-спокойно състояние на духа. Опитвам да се да компенсирам със срещи с готини, усмихнати, креативни хора. Слава богу, голяма част от приятелите ми са точно такива. Но ако не успея да го направя лайф, използвам интернет, телевизия, кино, радио, книги. Много ми е важно да знам и постоянно да се убеждавам, че този свят е пълен с хора, които искат да го направят по-уютно място за живеене.
Виж целия пост
# 21
Пожелавам ти най-добронамерено винаги да се ядосваш само за такива дребни неща!
Виж целия пост
# 22
Как се справяте с това да не занимавате със злободневни неща
Сякаш с годините пораснах за това.
Понаучих се(не напълно) да не страдам и да приема нещата, които не зависят от мен и които не мога да променя. Оставям ги да поемат сами в посоката, която ще изберат и те някак си се случват по-леко.
Виж целия пост
# 23
Не се справям.
Ядосвам се на доста глупави ситуации, дори думи. Въпроса е да се научиш бързо да ти минава Зависи какво ти се случва.
 Понякога трябва да се наплачеш сама и да премислиш всичко, понякога бързо тичам да излея всичко, чрез разговор с близък човек. Друг път си казвам "айдеееееееееееее У лево" и си пускам комедия и се награждавам с шоколадов сладолед.
Понякога чета вицове или се обаждам ей така на най-веселия човек който познавам да ми каже някоя глупост. Та не се отчавай, намери си твоите начини, всички се ядосваме, просто гледай да ти минава бързо (което не е лесно), но не е невъзможно.
Виж целия пост
# 24
Цитат
Защо влезе да четеш в този форум?

Мислех,че става дума за хора,изгубили половинката си .Наскоро комшийка изгуби съпруга си ,знам,че пише във форуми и исках да я насоча.Никога не съм се успокоявала:Аз съм зле,ама я виж хората какво ги сполетя.
Виж целия пост
# 25
защо, това е напълно нормална реакция, която помага на човек да излезе на повърхността! Все нещо служи като тласък, понякога това е разбирането за нечие чуждо нещастие, което прави нашите кахъри бели кахъри. Но този начин действа ограничено време, нататък човек трябва да се мобилизира и да не го влече повече към подобни сравнения, че това може да му навреди. Чувството за вина се среща и така човекът подценява, дори причинява голямо страдание на себе си, като омаловажава своите емоции и мисл, къето пък влошава самооценката.
Виж целия пост
# 26
Не се справям нито със злободневни неща, нито с големите проблеми.
Просто си живея и не се и опитвам.
На фона на всичко останало някои неща ги приемам по- спокойно.
Виж целия пост
# 27
Постоянно ми се случва да се ядосвам за дребни неща.Обаче осъзнавам,че са маловажни,едва когато се сблъскам с трагедията на други хора.Днес например влязох  в подфорума за родители,преживели загуба.Плаках,плаках,плаках.....И изпитах срам,че понякога обръщам толкова внимание на несъществените проблемите .Мисля,че и част от вас са се чувствали така в даден момент.
Всеки път си обещавам да се променя и да гледам на живота по -леко ,но след два дни забравям.Как се справяте с това да не занимавате със злободневни неща

Веднага ще ти кажа-мисля си, че няма маловажни проблеми. Щом е проблем, то той е важен, независимо как изглежда в очите на другите хора. Аз се тормозя за ужасно много неща, като всяко от тях е важно за мен. Човек, който е имал по-големи проблеми от мен, или не е имал изобщо, ще си каже, че се тормозя за глупости.
Това е, душко. Не се тормози. На всеки може да се случи да му почине детенцето. Гадно е, боли много, но ти, колкото и да си съпричастна с него, не можеш да изпиташ болката му, не можеш да навлезеш в положението му, това не значи, че примерно, проблема който имаш с колежката по бюро е маловажен. Защото този, който е загубил детето си, не знае как се чувстваш ти, че те боли от обидите, които ти нанася всекидневно, или че се опитва да те спъва в работата и развитието ти и прочие. И въпросния човек може да си мисли, че твоя проблем е маловажен, защото не е със същата сериозност като неговия, но в крайна сметка ти не го чувстваш така, до момента в който не се сблъскаш с по-голям проблем, бил той и чужд.
Умолявам родителите, които пишат тук и са загубили дете-не ме обвинявайте, че съм писала така. Дадох пример с вас, защото авторката е споменала подфорума за родители, преживели загуба. Съпричастна съм с болката и мъката ви, знам, че това е огромен проблем и не го омаловажавам. Просто смятам, че за всеки човек проблемите му са важни, иначе нямаше да се наричат проблеми.
Виж целия пост
# 28
Когато спрях да се обвинявам, че се ядосвам за маловажни неща на фона на големите трагедии, които се случват на хората, се почувствах доста по-спокойна. Simple Smile Всеки си има някаква драма и за него си е най-голяма, не виждам нищо лошо в това, когато мога да помогна на някой за неговите проблеми, никога не отказвам и даже сама предлагам, но си е факт, че най-тежките ми сълзи и нерви са били от жал към себе си.
Виж целия пост
# 29
Как се справяте с това да не занимавате със злободневни неща

Никак, няма начин да не се притеснявам за нещо си Laughing.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия