Случи ми се нещо странно VIII

Нали казват, че понякога ходенето на таралеж се чува като човешки стъпки, може и такова да е, но като чета на няколко пъти Сузие споменава, че отгоре няма нищо...в смисъл е плоча е покрив ли  то все има някакво място м/у двете.
...сутрин като ви чета е ОК и акъл давам, ама по нощите, преди да легна ме хваща шубе 

Точно това имам предвид.Няма нищо, само плочата.
Доста сме на високо,за да може да се разхожда което и да е животно(особено таралеж)   

А аз разбрах, че над вас има още един апартамент, а то вие сте били най-отгоре 
Хм, изчерпах се откъм идеи!

Добре де, щом е плоча не може ли просто да ходят хора? Все се налага от време на време да се качи някой на покрива за нещо.

Toва звучи логично,но  ако  мислех,че  е възможно нямаше да споменавам за случая в тази тема    
Антени и сателитни чинии няма отгоре

[

Е, като гледам снимката е напълно възможно да се качи някой горе - с каква цел вече не знам.

Някакви животинки, предполагам.Излизали ли сте да проверите, когато се "ходи"?

  Аз пък съм пропуснала момента със снимката...
то може и да може да се качи човек, но ако се чува често и то по "никое време" (аз останах с убеждение, че се чува вечер) кой ще се качва по покривите 
Освен следващия път дваминката да се качите и да видите, просто заради пустото Наше любопитство 

Да, и аз изпуснах снимката, а сега ми е  интересно, въпреки, че май си го представям.

Наистина проверете какво става, вече, ако се чуват стъпки, а в същото време се вижда, че няма никой... това е друг въпрос...

Здравейте, доста странни случки изчетох и мисля, че е мой ред да споделя.

Понякога най-често вечер се чува едно много странно тропане от банята, но не е да кажеш просто някакво хлопане по тръбите или от съседите ами е като мелодия. Искам да кажа, че е в ритъм. И почти всеки път си е еднакво. Най-силно се чува от банята, но не знам точно от къде идва.
Освен това съм чувала в хола стъпки, но сякаш е стъпка след това се чува леко придърпване (влачене). Ще съм ви много благодарна ако си изкажете свободно мнението и предположенията. 

Здравейте, момичета!
Случайно попаднах на темата и изчетох първите 3 през последните няколко дни и да си призная, направо ми настръхнаха косите. Поне се успокоих, че не съм единствената която свързва сънищата и случващите се около мен странни неща с  пара-нормалното!
Та моята история е следната. Преди малко повече от година моя много близка приятелка роди, бременността и беше доста тежка и раждането беше планирано. Деня след като роди и звъннах по телефона и я попитах как е тя и съответно малкия Цветан (още когато се разбра пола на бебето с мъжа и единодушно решиха да е Цветан на двете им майки), а тя с рев ми каза, че не е Цветан, а Марио и, че решила в последния момент да го кръсти на нея си (Мария) и се опита да ме убеди, че всичко е наред. Дните след това се чувахме всеки ден, а тя много се ядосваше, че не искат да я изпишат защото вдига температура постоянно. Е изписаха я след 9 дни. В деня в които я изписаха вечерта я сънувам седнала на една маса с баща ми (които почина 5 години преди това точно около датата на съня ми) с които след смъртта на нейния баща станаха много близки и един вид тя виждаше в него закрилата и обичта които вече и липсваха от нейния. Та сънувам я аз седнала на масата с баща ми и за първи път той ми проговаря в сън и ми казва : "Спокойно, кажи им на всички, че Мимето е с мене и ще се грижа за нея.", след думите му аз се събуждам от звъненето на телефона ми, вдигам го и майка ми ми казва, че въпросната Мими е починала през нощта. Направо бях шашната, опитах се да си дам някакво разумно обяснение на всичко това но до ден днешен не мога!
Съжалявам за объркания словоред но не съм много по писането и разказването.

Мимето майката на Марио ли е? От какво казаха, че е починала?

Да. Ами последното което разбрах е, че са усложнения след раждането белодробна емболия, сепсис и още куп други неща, но от там нататък не знам.

E как така умира в деня на изписването си?
Нали за да се изпише една родилка, трябва вече всичко с нея да е наред, а не сепсиси и т.н.?!

Лесно за съжаление! След 300 зора и убеждавания от страна на сестрите й, майка й и всички нас (който за съжаление останаха не чути) я изписаха на собствена отговорност, демек с подпис.