Случи ми се нещо странно VIII

То на детв трудно би се отбрало кое е фантазия и кое не .
Аз самата съм на 25,но имам съвсем ясен спомен как летя  Като малка бях убедена,че мога да летя и явно съм си създала спомен.Да не говорим за всички други неща...на село живееха феи из цветята,даже цветята ми говореха,едната баба беше извънземно с излизаща от корема зелена ръка,а другата сериен убец със странни буркани с вътрешности в килера и огромвн гардероб,който винаги се заключваше.
Тази втората почина пролетта и отворихме заключения гардероб(ключа винаги стоеше в джоба и и неведнъж се опитвах да го взема,докато спи).Всички бяхме убедени,че там ако не някой скелет,то поне има казан със жълтици или тайни документи,че сме наследници на хан Аспарух    Дядо беше вълшебник,който събираше гъби и говореше с лястовчките,а нахалната съседка,баба Пенка беше нещо като баба Яга.
Та много добре си спомням колко реално беше всичко това за мен,нощем съм се промъквала,ходила съм по тавани да издирвам тайни неща.
Била съм на 5,6,7,8 години...та сигурно продължи този период до към 10.

А хубава работа  в крайна сметка не каза какво има в гардероба ... или да ти викаме "О, ювиги!" /както и да се казва там в женски род/ 

И аз. 
 В последствие се опитвам да си обяснявам, че вероятно съм сънувала..

Самият гардероб е много красиво-светло,резбовано дърво...ужасно голям,масивен.Заплюла съм си го,ирично казах на вуйчо ми,че си е мой.Но нямам къде да го сложа сега,та стои при него.
Тази баба междудругото беше прабаба,майка на дядото-вълшебник и свекърва на бабата-извънземно.Отгледала е своите деца,внуците,правнуците и видя праправнучката си.В нашето семейство беше матриархат.На 90 и нещо години та още си командореше и една чаша не се мръдваше без тя да каже,затова и бабата-извънземно напусна дядо,когато бях малка.И досега си има гаджета и разни временни дядовци.
Такава свека не пожелавам на никой.Като баба беше страхотна,но като свекърва...брррр.
Та намерихме кутия с бижута.Една страхотна кутия е с едни рози,камъни,чудеса.Та бижутата са на дъщеря и и сестра на двдо,която почина,когато бях малка.Имаше епилепсия и беше много зле.
Две дамаджани с ракия    Огромни дамаджани стигащи ми до кръста.Как ги е набутала вътре не знам.А ракийката,въпреки,че е дърта,колкото мен сигурно,беше много добра.
Та освен дрехи на прадядо и негови лични вещи имаше сумати документи,стари снимки,медали.Разни писма едно време между партизани,антифашисти...писма до централния комитет да обявят дядо ми за нез нам какъв си комунист.Отказ,защото не бил водил чак такава активна антифашистка борба.Разни други тайни писма,бележки и чудесии.
Вуйчо ми изкаше да ги хвърля,но аз събрах всичко и си го взех.
Ааа и любимата книга на майка ми за рода на цар Борис,която прабаба не и давала да чете и крила.Та майка ми си я взе и каза,че цял живот е чакала да прочете тази книга     
Прабаба ми беше върла комунистка,прадядо е бил там някакъв в партията.На погребението и имаше един смешен момент,когато нейна племенница също комуняга каза няколко думи за нея.От думите и излезе,че баба ми е създатеш на ТКЗС-то,бродела по цели нощи там, защото не можела да спи заради дълга си към партията..
Много шантава баба беше,няма да забравя как съчиняваше вълшебни истории за две от картините на село-едната беше репродукция на една известна,на която жена е легнала полугола в пещера и чете,а другата е с жена в розова рокля,мъж на кон и подава ръка,а до нея седи куче.Та имаше истории за принцеси,лоши ревниви принцове,които ги затварят със кучета с избодени очи.
Много вълшебно детство имах и всичко беше много реално,живеех си в една страна Оз пълна със стари килери,забранени места,невероятни предмети на тавана и феи и русалки в реката(р.Вит) пред къщата.

Момичета , мъжо днес бутна и счупи един много красив кръст в къщи - метален на две. По изплащих се, на добро или лошо е

Според мен - на непохватно

Все си мисля, че вещите и събитията "оживяват" най-силно от менталната енергия, с която ги зареждаме. На принципа на ритуала.

Преди една година имах период около месец, в който се събуждах всяка нощ в едно и също време. Но не това беше най-стряскащото: събуждах се в панически страх без изобщо да знам от какво е породен. Нищо не си спомнях, нито да съм сънувала нещо, нито да съм чула нещо(а по принцип сънищата си ги спомням много добре и то с детайлите). И до ден днешен се чудя от какво съм се стряскала така и то не веднъж, а всяка нощ и то в точно определено време. Дори и сега като се сещам затаявам дъх.

Попаднах на вас докато търсех из нета дали и друг има подобни на моите случки - понякога в къщи нощем нещо шумоли. Все едно някой рови в найлонова торбичка. Преди време беше доста често явление, после се преместих и не се беше случвало до снощи. Останах да спя в апартамента на една приятелка, и посред нощ се събудих от същия шум, който идваше от едно малко найлоново пликче (от тези които дават в дрогериите) на скрина до мен. Беше ужасно! Щеше да ми изхвръкне сърцето, но нещото просто си ровеше в торбичката. Като светнах лампата спря. Помислих си, че торбичката ще падне и затова издава такъв звук и я преместих, така че да стои стабилно. Едва заспах, след малко пак започна, но по-леко. Подържах лампата светната известно време и шумът престана. До сутринта не се появи повече, обаче какво може да е това?

Течение?

Да ти кажа,и аз имах едно време шум,който спираше като светна.Оказа се мишка.

И аз така мисля. Какво имаше в пликчето?

Може да е било и хлебарка, която при светкането на лампата да се е скрила. 

Цвети, кръста е символ на страданието и според мен счупването му е за добро. Не бой се, Цвети!

Ох, и аз си помислих за животинче, обаче наблюдавах плика, преместих го и нямаше нито хлебарка, нито мишка. Щях да видя, пък и нито в моята, нито в нейната къща има такива "животни". Иначе торбичката беше пълна с моите мазилца, крем, дезодорант, грим, ей такива работи. Не знам, ама сигурно сте прави.

Такова нещо и на мен ми се е случвало.