Дидка, да каже
Ноооо, въпреки всичко, национален празник е все пак, пък аз България си я обичам дори такава мръсна, корумпирана и с надупчени тротоари.Неси, страхотни снимки! Номер 7 ми е любима. И 9 много ми харесва, но 7 е направооооо шедьовър - много настроение има в нея, уникален момент си хванала, няма такъв поглед
Между дрегото днес много си мислех за теб. Иска ми се малко да ми разкажеш за ученето - какво правите, какви домашни ти дават. Много ми е интересно и ако не те мързи, дразни два-три реда, да ми задоволиш любопитството 
Кокетка, това със Стийм мопа ме разби
много сладък лаф 
Честити месечинки на Раян, Ани и Белослава
Много да са здравички и щастливи!anniaiki, това с японския ме разби
galabinatankova, ако не ти се търси, пак ще разкажа за захранването водено от детето, няма проблем.
Аз като човек на емоциите, днес без предварително планиране (мина ми онзи ден през ума, но въобще не го бях обмисляла), сложих едни био картофчета във фурната, целички, да се изпекат и после едно картофче намачках, прибавих малко кърма и метнах Емо в столчето за хранене. В интерес на истината първо самия картоф беше вкусен и сладък, второ от това, че е печен, а не варен беше адски арометн и дори аз, която без сол не може дори да опита ядене (направо онази приказка за принцесата и солта, все едно за мен е писана), като опитах картофчето ми хареса и изядох вънщната част ей така, без да си я соля (нали под обелката е малко по-твърдичко, като се пече така). А като прибавих и кърма, стана супер вкусно пюренце, достойно дори за голям човек, свикнал с подправки. Обаче Емо такава физиономия направи като го опита..... горе-долу с интерес лапна лъжицата, но след това последва най-ужасената физиономия на света. Комбинация от погнуса от самия вкус и възмущение от факта, че си позволявам да му давам такива неща. Аз отлично знам, че всички бебета правят кофти физоиномия при всеки нов вкус, защото все пак племенника ми скоро го захранвахме и помня. За тях няма значение солено ли е, сладко ли е, какво е, физиономията е винаги една, все едно си му дал лимон, но това, което Емо направи беше много повече от това, той потрепери от отвращение, както аз бих потреперила, ако лапна червей (за справка - никога, ама никога няма да лапна такова
дори милиони да ми дават). Естествено после изплю старателно всяка молекула картоф
Утре ще пробвам отново, но този път парче картоф, сам да си го яде на принципа на закхранване водено от детето, да видим дали ще има повече интерес 
Отдавна забравям да ви пиша, че Емо вече почти месец си пъха сам ръцете в ръкавите. Аз откакто се роди, като обличаме бодитата, блузките и пуловерите, на всяко ръкавче казвам "хайде муш" и преди около месец само му казах "хайде муш", без аз самата да нахлузвам ръкавчето и той протегна ръка и си я вкара сам. От тогава така си се обличаме
Освен това от десетина дни като кажа "дай пет" и си подам ръката и той протяга ръка към моята и я докосва, но с отворена длан, точно както трябва
и после се залива от смях
Въобще като кученце ми е дресиран. Може и никога да не се захраним и да си е на кърма цял живот (Дидкаааа, за смях ще станем
), но поне ще знае много номера, да забавлява гостите







Не стига, че гледаш бебе, работиш от вкъщи, майсториш разни кулинарни шедьоври, а сега се оказва, че всеки ден месиш и хляб.