Нека започна с това че наистина се възхищавам на жените тук. Толкова силни, оптимистични и борбени! И се извинявам предварително ако мнението ми не е много по темата..
Аз съм една млада девойка, която винаги си е мечтала да направи семейство с правилния човек. Обаче все още не се чувствам съвсем готова (поради моите страхове, не за друго), та се задоволявам с четене на този форум. Обаче много от темите, особено тази тук, много ме плашат и натъжават.. Искам да създам семейство с правилния човек, искам децата ми да са щастливи и обичани от двама, но тази тема все повече ме убеждава, че това не е възможно. Толкова много разбити сърца (особено детски!), толкова много мъже които в началото са били страхотни и невероятни, а в последствие си показват дяволските рогца.. Мозъкът ми не може да възприеме такава коренна промяна у обичания човек...
В момента съм с един невероятен мъж - уникално грижовен, мил, отдаден, забавен и интелигентен, всеки ден благодаря че го имам в живота си. Той вече намеква за сватба и бебеправене. Това е моята мечта от както се помня, но сега ме е страх и се дърпам.. Сигурно сме говорили поне 20 пъти за 99% от житейските въпроси като "Кой ще мие съдовете? Как ще възпитаваме децата? А колко да са?" и винаги стигаме до съгласие... Ами ако си направим дете и след като се роди той стане поредния със синдрома на БНД?! Аз едвам преживявам раздели, а ако видя детето ми да страда.. Не знам откъде ще намеря сили да го преглътна и да продължа напред.
Та.. В крайна сметка въпроса е.. Има ли хепи ендове? Останали ли са щастливи бракове, крепящи се на любов и уважение? Или има само прекрасни дечица и ужасни БНД.. Иска ми се да бъда като вас, да знам че ще се справя и сама, но сърцето ми ридае при мисълта, че мое детенце би страдало! Искам да дам на децата си това, което аз никога не съм имала.. Щастливо семейство с мама и тати.
Отново се извинявам ако поствам в грешната тема(моля, кажете ми къде да си напиша поста ако е грешна), но четейки тук тези мисли ме налягат най-тежко!
Целувки и много уважение,
Цвети