
Празнувате ли?
Ние не. Ще си остана с празника градината, няколко китки и това е. А да, картичка със снимка на Н., още една картичка от градината, това е. Доволна съм. 
Джуджи, не се кахъри. Всички мъже са еднакви.

Да си споделя проблема, нали обещах. Н. има ужасно поведение понякога. Не знам кога точно започна, скоро май. Посяга ни, всяка втора дума му е - Гадна си!, независимо дали към мен, баща му, или кака му. С отварянето на очите от сън много често започва с ритници към нас, блъскане, споменатото обръщение, посяга. Разбира се в други моменти е много любвеобвилен, гушка се, целува ни. Признавам, че го шамаря, не се издържа. Ето например снощи, малко преди да тръгна за работа. Той ме рита, аз го удрям, той ме рита, аз го удрям, можехме да продължим до безкрай, но нервите ми не издържаха и го завлякох в спалнята, затворих го там, казах му, че е наказан, и го оставих сам. Стоя сигурно половин час. Почна да се заключва-отключва, после излезе от там, мина малко време и оплю кака си. Пак го затворих в спалнята. Всичко това съпроводено с викове от моя страна, и рев от негова. Затварям го, млъква. Стоя гол сума ти време. Хвърлих му дрехите да се облича, рупнах го на земята и му казах, че докато не се облече, няма да дойде при нас в хола. Затворих го. Отивам след малко, нашто седнало на земята, кръстосало крачета, стои и само гледа и мига, дрехите на една страна, той напикан.
Развиках се на нова сметка. Разбирам, че протестира, но защо??? Да, иска си вниманието, да, нямаме възможност да му го даваме непрестанно за съжаление. Факт. Преди малко пак - гадна си, гадна си, а аз му отговарям, че го обичам. Това се случва като не му разрешавам примерно да нареже някоя книга с ножица. или като забраня нещо друго.
Може би трябва да го поощрявам с нещо. В момента се занимава с нещо много любимо - снима с фотоапарата. Надявам се да не го потроши, но по-добре, отколкото да го дърпам от ръцете му и пак да го изнервя.
Трябва да помисля и за други любими неща за такива ситуации. 
и нека започнем петъчния ден с:

Сладурка! А ти къде беше кат' те нямаше
Само живи и здрави да са 
Не е нищо особено и не е много въодушевен, но на този етап е екстра!
Той млъкна и така се разделихме баща му като го заведе на градина. Ще ходя аз да го прибирам, но разбира се няма да се държа като сърдита, той вече го е забравил, а и аз.
Ако знаеш как ти завидях. Едно време Д. като беше малка ми беше много хубаво да си я обличам, да си я глася, прически, плитки, ала-бала.
Сега естествено сама си подбира дрехите и вечно имам забележки, ама кой ме пита, аз не разбирам.
Аз просто се надявам да е период и да отмине.
ММ ми купи гривна за крака и съм мноУ хепи
Като го гледам Ник какво сладко ангелче(мишле) е на 8-мартенското тържество,направо не мога да повярвам,че се държи с вас по този начин