Най-страхотният момент с новия човек до мен

Аз всеки ден благодаря на Господ и съдбата, че имам втори шанс.... когато вече не мислех за това.

Щастлива съм, че за партньора ми най-важните и с  приоритет са децата ми. Ама вече те са "наши" деца. Той винаги идва с мен на родителски срещи, "фука" се на учителите колко са умни дечицата, как бързо научили езика и как станали пълни отличници в класа за отрицателно време. Много е горд, че децата учат в училището, в което и той е ходил. Обръща им много внимание, никога не се отегчава, помага им, заедно обсъждат теми, които интересуват децата, или за които са учили в училище. Има подръка книга за всяка обсъждана тема (направо съм изумена - за каквото и да стане дума, той все има книга, вади, отваря, четат, обсъждат). Гледат филми заедно, слушат коментари на сценаристи и режисьори, правят анализи. И прочие, и прочие.... Ако трябва да генерализирам - баща, та баща!!!!

И мен ме глези. Не ми казва мили думи всеки ден, пестелив е откъм това, но иначе нищо не му се "изплъзва" от ушите. Споменала съм някога, разглеждайки каталог или интернет сайт, че филм, книга или парфюм ми харесва, и следователно съм забравила. Ама той си го записал в "харддиска" и хоп - ме изненадва. В случаи като този материалната придобивка ме радва, но това, което ме прави безкрайно щастлива е, че за него моите желания, колкото малки и мимолетни да са, са важни за него.

Това са само ежедневни примери от нашето битие, и за някои биха могли да се сторят тривиални, но хора като мен, изживели в "предишния" си живот разочарования, непълноценни връзки, събрали обиди, игнорирани, психически "тъпкани", биха ги оценили.

Иначе всеки ден заедно е поредица от страхотни моменти. Защото съм се научила да оценявам красотата и в малките радости.

Страхотни сте! Моля, споделете къде ГО срещнахте новия човек, как се случи ..началото на тези красиви приказки

    Напълно споделям мнението ти  и  аз също се радвам на прекрасното отношение и търпението към сина ми на моята половинка.

Днес си мислех върху този тип мъже.
И се питах - много от нас също декларират тук и заявяват, че не им трябва мъж - да цапа, да мърмори, да го обгрижват, да му готвят... Значи отчасти и ние сме такива, защо се чудим, че и мъжете са...
Може би е просто период в развитието на тези мъже и късно да им дойде друга мисъл.


Работихме заедно по един проект и така... от дума на дума....

Запознахме се в една игра, която играя в нета - икариам. Тя е доста социална - строят се градова, правят се битки м/у съюзите и така. Аз бях генерал на съюза ни и той дойде нов при нас. Пишехме в един общ чат на съюза в скайп. Аз тогава бях в една доста сериозна депресия /бях останала без работа около 2 г., БНД ме тормозеше психически и физически постоянно и т.н./. В началото пишехме в чата, после започнахме да си пишеме на лични. Беше много добър слушател, а аз имах нужда да поговоря с някого. След това дойдоха финалните разправии и скандали с БНД, разделихме се, аз започнах да излизам с него, за да се откъсна от самотата и те нещата си се случиха от самосебеси. Помогна ми да се отърся от всичко преживяно, вдъхна ми увереност в самата мен и живота ми потръгна. Намерих си работа, стъпих си на краката, станах по уверена - чувствах се чудесно. И така вече 2 години. Дори хората около мен забелязаха промяната в мен - постоянно ми повтаряха, че съм станала по-красива, по-жизнена, по-лъчезарна.
Благодарна съм му за всичко, което направи за мен. И за това, което продължава да прави за мен и детето ми 

Вяра - А , много хубаво 

Gifty, разплака ме!

А пък аз реших да си "подобря" английския, ... и така, както една от нашите съфорумки писа - "от дума на дума", та се събрахме.

Той създаде дома ни , на моите деца и на мен ,направи хартиен самолет на сина ми и научи дъщеря ми на първите стъпки ... мен ме целуна по челото и ми каза "красива " ... Сутринта направи любимата закуска на малкия , пребориха се , а мама получи кафе , докато госпожицата се наслаждаваше на топлата бутилка с мляко! Обичам го!