На всичко ли реагира така /с плач/? Забележка от госпожата, другарче му взело нещо и го дразни т.е. различни провокации за него.
Виж целия пост
Възпитаване на емоциите при децата
- Публикувана: 29 фев. 2012, 11:34 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2012, 22:04 ч.
# 15
29 фев. 2012, 16:52 ч.
# 16
29 фев. 2012, 17:07 ч.
Ами не, не бих казала,че на всичко.По скоро в ситуации, които той сам определя като тъжни и не може да се справи и почва да плаче.Бързо се отчайва някак и вижда грешките си огромни, дори да не са такива. Дори е имал случай почнали контролна той направил някаква малка грешка в началото, госпожата му обърнала внимание, той се разплакал и до края на контролната, плаче и решава и госпожата казва, всичко решава вярно и сълзите му текат. 
Виж целия пост
На всичко ли реагира така /с плач/? Забележка от госпожата, другарче му взело нещо и го дразни т.е. различни провокации за него.
# 18
29 фев. 2012, 18:31 ч.
Детето ми е 1 клас, добродушен, кротък, неагресивен, с училището се справя нормално, но е свръхчувствителен и лесно се разстройва.
Моят син има подобно поведение. Не плаче, но вътрешно преживява големи драми, за невероятни неща ...
Ще следя темата с интерес.
На въпроса - говорим, много и за всичко... Понякога обаче само това не е достатъчно явно... или пък аз не го правя достатъчно добре...
Виж целия пост
Детето ми е 1 клас, добродушен, кротък, неагресивен, с училището се справя нормално, но е свръхчувствителен и лесно се разстройва.
Моят син има подобно поведение. Не плаче, но вътрешно преживява големи драми, за невероятни неща ...
Ще следя темата с интерес.
На въпроса - говорим, много и за всичко... Понякога обаче само това не е достатъчно явно... или пък аз не го правя достатъчно добре...
# 19
29 фев. 2012, 22:38 ч.
Големият ми син е малко особняк.Не иска да играе с други деца.Как ли не се опитвахме да му помогнем да реодолее това, но не .И се отказахме.Много е важно да не насилваш нещата.
Аз плача като идиот и сега на дърти години .И за добри и за лошо.Кагато бях ученичка мразех да ходя на кино защото накрая винаги плачех -какъвто и да е края.После пораснах и спря да ми пука .Просто си плача.Като магарица.
Всъщност това е вид гордост, която е наранена.С времето ще се научи да се справя.
Сега като питам сина ми той не си спомна тези трудни моменти...
Виж целия пост
Аз плача като идиот и сега на дърти години .И за добри и за лошо.Кагато бях ученичка мразех да ходя на кино защото накрая винаги плачех -какъвто и да е края.После пораснах и спря да ми пука .Просто си плача.Като магарица.
Всъщност това е вид гордост, която е наранена.С времето ще се научи да се справя.
Сега като питам сина ми той не си спомна тези трудни моменти...
# 20
1 март 2012, 13:49 ч.
"Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро" - това е книга, която може да свалиш от нета /копирай в кавичките в търсачката/. Има доста неща, които биха могли да бъдат от полза на всеки родител.
Виж целия пост
# 21
1 март 2012, 18:08 ч.
Единственото, за което се сещам е да му се спестяват /когато е възможно/ неща, които го разстройват и да поддържаш по-тесен контакт с учителката. Мисля, че тук грешиш: Госпожата трябва да е наясно с тревогите на родителя, за да съдейства адекватно, да се намеси при нужда и да помогне. Става въпрос за дете в първи клас, което още не е обръгнало и все още се адаптира към училищна среда, новите изисквания, новия режим...
Деца като твоето - съвестни и чувствителни, се срещат все по-рядко.
Виж целия пост
госпожата няма да седне да се занимава с персоналното успокоение на всяко дете.
Деца като твоето - съвестни и чувствителни, се срещат все по-рядко.
# 22
1 март 2012, 18:27 ч.
Безкрайно си права...
Но знаеш ли колко малко учители са такива ... по една или друга причина.
Виж целия пост
Госпожата трябва да е наясно с тревогите на родителя, за да съдейства адекватно, да се намеси при нужда и да помогне. Става въпрос за дете в първи клас, което още не е обръгнало и все още се адаптира към училищна среда, новите изисквания, новия режим...
Деца като твоето - съвестни и чувствителни, се срещат все по-рядко.
Деца като твоето - съвестни и чувствителни, се срещат все по-рядко.
Безкрайно си права...
Но знаеш ли колко малко учители са такива ... по една или друга причина.
# 23
2 март 2012, 09:50 ч.
Книгата наистина е хубава.
До края на 4 клас иди доиди учителките са като майки...Но от пети клас забрави .Всеки влиза и излиза и само са недоволни от дициплината и така...
Виж целия пост
До края на 4 клас иди доиди учителките са като майки...Но от пети клас забрави .Всеки влиза и излиза и само са недоволни от дициплината и така...
# 24
2 март 2012, 10:11 ч.
Благодаря за съветите и книгата.
Не, че имам оплаквания от госпожата, но просто съм реалист, че няма как да очаквам тя да смогва с индивидуалните особености на всяко дете, все пак 25 са и на главата. Пък и съм наясно, че ако се държи персонално по мило с него вероятността останалите деца да се дразнят е голяма.
Понеже такива по чувствителни деца са по често момичета ( или поне аз такива съм виждала ) , а моето е момче, на мен самата ми е малко трудно да решавам какви са правилните тактики. Бъди мъж,мъжете не плачат - на мен ми е трудно да му говоря така.
Виж целия пост
Не, че имам оплаквания от госпожата, но просто съм реалист, че няма как да очаквам тя да смогва с индивидуалните особености на всяко дете, все пак 25 са и на главата. Пък и съм наясно, че ако се държи персонално по мило с него вероятността останалите деца да се дразнят е голяма.
Понеже такива по чувствителни деца са по често момичета ( или поне аз такива съм виждала ) , а моето е момче, на мен самата ми е малко трудно да решавам какви са правилните тактики. Бъди мъж,мъжете не плачат - на мен ми е трудно да му говоря така.
# 25
2 март 2012, 11:29 ч.
Това онзи, същият Шапиро ли е, психологът?
Е, все пак не можем да избягаме от очакванията момчетата да са по-твърди, та се налага да възпитаваме и това у тях. Поне запред хора да се показват твърди, пък вкъщи да се тръшкат от рев, ако искат. И да се научат да се харесват също е добра стратегия. То е като в живота - винаги печелиш, ако си в добри отношения с началника.
Виж целия пост
"Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро" - това е книга, която може да свалиш от нета /копирай в кавичките в търсачката/. Има доста неща, които биха могли да бъдат от полза на всеки родител.
Това онзи, същият Шапиро ли е, психологът?
Е, все пак не можем да избягаме от очакванията момчетата да са по-твърди, та се налага да възпитаваме и това у тях. Поне запред хора да се показват твърди, пък вкъщи да се тръшкат от рев, ако искат. И да се научат да се харесват също е добра стратегия. То е като в живота - винаги печелиш, ако си в добри отношения с началника.
# 26
2 март 2012, 13:42 ч.
Би било добре да му помогнете да разбере,че:
- безгрешни хора няма. Всички грешим /майки, бащи, учители и т.н./
- грешките са дори нужни, за да можем да се научим
- нищо, което човек прави за първи път не се получава идеално. Колкото повече грешим и повтаряме опитите, толкова по-добре става.
- да анализира определената ситуация / какво се случи, защо, какви реални последици има, как следващия път да я избегна, какво означава за мен/. Самият анализ е важен, защото той постепенно изолира емоцията, а включва по-скоро мисловна дейност. Тя помага да се дистанцира и успокои. Дава шанс да погледне в перспектива, а да не задълбава прекалено в конкретния момент. Това естествено в подходяща за възрастта форма, а не като доклад на професор.
- обичате го винаги, без значение дали и колко пъти греши
Някой спомена спорт като извънучилищно занимание, аз пък бих ви предложила изкуство, дори да не стане добър художник, артист, музикант. То дава чудесно поле за изява на емоции.
Виж целия пост
- безгрешни хора няма. Всички грешим /майки, бащи, учители и т.н./
- грешките са дори нужни, за да можем да се научим
- нищо, което човек прави за първи път не се получава идеално. Колкото повече грешим и повтаряме опитите, толкова по-добре става.
- да анализира определената ситуация / какво се случи, защо, какви реални последици има, как следващия път да я избегна, какво означава за мен/. Самият анализ е важен, защото той постепенно изолира емоцията, а включва по-скоро мисловна дейност. Тя помага да се дистанцира и успокои. Дава шанс да погледне в перспектива, а да не задълбава прекалено в конкретния момент. Това естествено в подходяща за възрастта форма, а не като доклад на професор.
- обичате го винаги, без значение дали и колко пъти греши
Някой спомена спорт като извънучилищно занимание, аз пък бих ви предложила изкуство, дори да не стане добър художник, артист, музикант. То дава чудесно поле за изява на емоции.
# 27
2 март 2012, 18:27 ч.
Да, като го спомена, аз също съм за изкуството. Направо си е като терапия, разтоварват се емоциите, по-скоро се натоварват в продукта на изкуството, също се развиват умения като постоянство и дисциплина, преодолява се страхът от сцената (ако е сценично изкуство), дететоо забравя външния свят и се потопява в съвсем друго измерение. Виждам го по моите колко благотворно се отразява. Някак облагородява душата и тялото. Никой от двамата не се вижда като професионалист в изкуствата, но вече 6-7 години се занимават и дума не обелват да се отказват. И децата от групите са много свестни,някак са си лика-прилика, дори най-лудите и бесните от тях.
Виж целия пост
# 28
2 март 2012, 20:32 ч.
Не мисля, че емоционалността може да се възпитава. С възрастта и натрупания житейски опит се научават да потискат чувствата си, но макар и не изявена, емоцията си остава.
Виж целия пост
# 29
3 март 2012, 18:03 ч.
дъщеря ми също е прекалено чувствителна и докачлива. Това, което най-много й помага, е спортът. Поставям я нарочно в екстремни ситуации - да преплува много дълго разстояние, да пусне стръмна писта, да покори връх, за да добие повече самочувствие, че може да се справя. Според мен в повечето случаи става въпрос за вродена нервна система и темперамент, защото от малка се опитвам да й внуша, че не трябва да обръща внимание на дреболии, че не трябва да приема всичко лично, никога не съм изисквала от нея да бъде идеална, постоянно й повтарям, че не ме интересуват оценките й и най-важното е да бъде спокойна и щастлива, но резултат няма. Продължава да се тръшка и за най-дребни грешки. За капак класната пише щедро двойки за "невнимание". Моето мнение е, че в училище проблемът се задълбочава, тъй като по-чувствителните деца приемат много навътре грубите казармени методи на дисциплина и назидателните двойки. Затова приветствам идеята оценките до трети клас да отпаднат.
Виж целия пост
Препоръчани теми