Щъркелче с добро сърце МАРТенички ще ни донесе! - 11

Силвенце, сладко още малко  И аз нямам търпение
пламс аз съм чувала за бебета родени със зъбчета Сигурно е много нестандартно на външен вид.Знам,че се случва рядко,но все пак си е прието за съвсем в реда на нещата макарда е изключително рядко.До колкото аз съм запозната това "зачатъче" се отстранява за да е лесно кърменето.Но ми е адски чудно поради какви причини се прави.Първо то е меко и второ така или иначе има бебета,които започват да се сдобиват със зъби на 4 месец.Майките им си ги кърмят безпроблемно ине преустановяват процеса заради зъб.Много майки кърмят до 2-3 годишна възраст,а тогава всички зъбки са налични в устната кухина.Ти посъветва ли се със стоматолог?Според мен е добре да го направиш.
Честито ни ново попълнение! Леле колко много бебета си имаме.Кога си говорехме за тестове,тупкащи сърчица и първи изследвания.Кога всичко това остана тоооолкова назад и темите са колики,кърмене,грамчета,запек,плач Много е хубаво
Чо-ко радвам се,че сте си у дома Добре,че ме подсети като се самоизвести,че и аз не бях поискала тел на моята вестителка Много положително ми действат разказите за ресекцио.Искам да те попитам ако може-Боля ли те глава след упойката?По-болезнено ли е след самата операция от първия път?По-продължително ли беше?Усети ли нещо повече от натиск докато поставяха упойката?На първо време това са ми въпросите.Когато можеш тогава ми отговори.Много ми е полезно да събера инфо
И пак да помоля родилите мами-пишете за раждането си.Да знаете,че е много важно за нас,които още сме в очакване.Нищо,че на някои ни е второ!Особено лично аз бих искала да п0омоля мамите със секцио! Благодаря предварително

Хайде и аз чакам разкази от родилите мами !
Разкажете и мамите с второ детенце които са родили вече как се справяте с 2-те деца ,има ли ревност от по голямото , ще ми е любопитно ?!
Честито на новите мами , останахме малко чакащите но малко остана и ние да си гушнем мъничетата !

И аз да споделя за моето раждане. След цял ден обикаляне по магазините на 23.02 бях толкова изморена и с главоболие, че исках само да си легна и да заспя. Легнах някъде към 10:30 и в 11:10 чух само едно "пук" и водите ми изтекоха. Интересно бях доста спокойна, за разлика от мъжа ми Взех си едно душче и отидохме в болницата. Приеха ме с 4 см разкритие ( как и кога съм го получила не съм и разбрала ) и тъкмо започващи контракции. Веднага ме вкараха в пред родилно да чакаме по - голямо разкритие. До към 3 часа си говорихме с мъжа ми, писахме си смс, но след това контракциите станаха доста болезнени. На 8 см ми сложиха и система с окситоцин. Достигнах 10 см, но нямах това усещане да ми се ходи по голяма нужда. Просто като си дойде контракцията си ме болеше, без да ме напъва. Бебчо не искаше да слиза надолу по канала. При контракция се изтласкваше леко , но като свърши пак си се качваше нагоре. И така лекарите прецениха, че е по-добре да се направи секцио по спешност, защото почвали да чуват тоновете неравномерно. И в 7:25 на 24.02 изплака моето слънчице. В момента в който го чух се разплаках от щастие. На следващия ден след като ме раздвижиха веднага ми го дадоха да си се гледкаме.
Мъжа ми го вкараха веднага след като ме настаниха в стаята. Първият му въпрос беше "Искаш ли второ?".
Та така искаше ми се да родя естествено, но важното е че всичко мина добре в крайна сметка

Три въпросчета към ЛЛЛ:
1. Карам настинка на крак - течащ нос, кашлица, но не пия никакви хапчета. За жалост успях да разболея и малкия и сега е в болница. Питах лекарката дали мога да му нося кърма, но тя се съмнява че ще е "заразена" и няма да му се отрази добре. Сега се цедя и замразявам. Въпроса ми е дали може да има вируси или каквото и да е там в кърмата, за да мога като го изпишат да му давам спокойно от замразената (аз все още не съм оздравяла напълно).
2. Мога ли да направя някъде изследване на кърмата? Звъннах в Банката за кърма, но там ми отговориха че не правили биохимичен анализ ( ако това е необходимото изследване )
3. При замразяване на кърмата във фризера - мога ли към вече замразена да добавям прясно изцедена?

Момичета помагайте и вие с мнения....

Честита радост на всички мамчета,които гушкат своите съкровища!Да са ви живи и здрави!Много любов, радости и щастие на вашите семейства!

Благодаря на всички ви за прекрасните пожелания! Ние с Бела сме добре, от вчера сме си в къщи. Изцяло е на кърма от първия ден, не съм й давала добавка, беше през цялото време при мен в болницата. Суче доста настървено и много добре ми стимулира гърдите,пупу, дано така да е и занапред.
Самото раждане мина много бързо и лесно.На 8 март разбрах,че моят доктор  ще е нощна смяна, обадих му се по телефона и му казах,че тази нощ така и така ще е на работа ,ами да свършим и моята работа ,хахаха.Казах му,че съм вече с 4 см разкритие и отлепен мехур ,така че с малко помощ от негова страна може да родя.Той не беше очарован от предложението ми,тъй като нямах контракции,но аз бях толкова обедителна,че не можа да ми откаже:))))))И така, отидох в болницата в 19.30ч на 08/03,прегледа ме- бях вече с 5 см разкритие, 70% изгладена шийка,но без контракции.В 20.45ч ми включиха системата с окситоцин и зачаках контракциите.Мина 1,2,3 часа,но болезнени контракции така и не усещах.Хванаха се за главата с мен,а аз само им се хилих.Въпреки това, докторът ме прегледа да види дали все пак няма промяна в състоянието и се оказа,че вече съм с 6-7см разкритие и на 80% изгладена шийка. В 11.45ч започнаха силните и болезнени контракции една след друга.В 12.ч изплака Белослава.Не съм си и мечтала за такова раждане,особено след първото ми. Пожелавам от сърце на всички майчета,които чакат още своя миг такова раждане.

Привет от нас. Аз вече една седмица съм с напълно скъсена шиика и нерегулярни контракции и направо откачам защото нямам никакво разкритие. Моят лекар ми предложи ако искам утре да ми сложи едно хапче и да става по бързо разкритие. В дилема съм. Хем вече ми е некомфортно с тези болки , хем имам още време и незнам това хапче как действа върху бебето. При всички положения доктора каза че ще издържа най много до понеделник така и само може да ми спести мъките, но още се чудя. Какви са ви мненията за тези хапчета

Честито на мама БубаЛина да й е жива и здрава малката принцеса, много да радва мама и татко!

  

1.Докато получиш отговор от ЛЛЛ да кажа от опит:
 човешкото мляко е така създадено , че когато тялото ти произвежда антитела да се борят с болестта, тези антитела преминават директно в кърмата ви, като осигуряват защита и способност да се бори с болестта и на бебето ви.Кърмила съм болна Мири поне 3 пъти.
2.Зашо ти е да си изследваш кърмата?
3. Да, после размразяваш на стайна Т

Дано бързо се оправите

Притеснявам се данеби в кърмата ми да има повишено съдържание на някакви бактерии спомогнали за разболяването на малкия. И аз си мисля, че даже е по - добре малкия да се кърми, така и на него му се предават антитела, но когато лекарката каза, че може да е заразена ме притесни.

Този разказ е специално за Мирето:
Един студен зимен ден, 14-ти февруари, не спах цяла нощ от вълнение и притеснение. Гледах малкото си момченце как спи , което само след часове щеше да е батко, поплаких си  и така до 3:30. Извиках една приятелка да остане при Мири и  ето ме: облечена в рокля, нагримирана, със сълзи на очи целунах целунах детенцето си и тръгнах. В 3:30 , - 18 градуса , сама крачейки в преспите стигнах до болницата и се започна.
Бяха изключително мили с мен, имах си сестра която беше непрекъснато до мен. Метнах една нощница, записаха ми тонове, побъбрихме, гледахме списания и докато ми правеше клизма коментирахме един хубав мъж от списанието. Качиха ме в пред родилна зала, сложиха ми 6 банки нещо си там да тече и гледах часовника пред мен как все повече наближава часа за секциото. Идваха лекари през 5 мин да ме питат как съм, как се чувствам, мина анастезиолога който така подробно ми описа какви са иглите и къде ги мушка, че разказа му продължи 15 мин. Вкараха ме в операционната която ми изглеждаше като тези от по филмите. Сложиха ми упойка, подготвиха ме, метнаха едно платно да не си гледам вътрешностите и се появи моята лекарка с думите: хайде да извадим  най хубавото бебче. Всичко стана за минутки, анестезиолога  остана с мен през цялото време, държеше ми ръката и ми говореше толкова мило, как добре се справям, как скоро ще срежат матката и ще видя моето слънчице. Започна да ми се гади и от натиска на стомаха и този мил човечец ме попита: Страх ли те е? Гади ли ти се? аз отговорих : да, много  ! а той: веднага те черпя един бейлис, сестра 100м нещо си...
И така, стана ми едно лежерно, приповдигнато, весело... минутка след това чух едно ангелско гласче, толкова нежно , толкова мило и я видях, нея, моята прекрасна малка дъщеря. Прегърнах я, целунах я, казах и честит рожден ден и в 6:30 за първи път тя пое своята първа глътка - наречена живот.
Изчистиха я, премериха я  и я закараха за среща с педиатърката , която беше  един прекрасен , нежен и компетентен лекар и човек. Зашиха ме, преместиха ме в  предродилна за 30 мин с едио ледено блокче и торба пясък. По-късно бях в реанимация която изглеждаше по-скоро като хотелска стая, плазми, списания, акушерки като камериерки. Измиха ме, грижиха се за мен толкова добре, през 30 мин ми предлагаха обезболяващи, но ако щете вярвайте чувствах се толкова добре... В всеки момент в който се чувствах по-адекватна си исках бебето и сестра ми го носеше. Гушкахме се, гледахме се, сякаш времето беше спряло. Слагах я на гърди и се кърмехме с малкото коластра която имах. Този студен зимен ден, ми изглеждаше толкова слънчев и топъл, сърцето ми беше пълно с любов и нежност. На денят в който всички се обичат, дори и сама, аз бях по-влюбена от всякога- в моето малко детенце.
На следващият ден, станах сама, дори нямах нужда от рехабилитатор, нямах търпение да ме преместят в отделна стая само аз и тя.  За лукса и вниманието  няма да разказвам. Вечерта на втория ден вече имах кърма и бях една щастлива майка , кърмеща своето слънчице  и горда от успеха си. Не допуснах грепките с първото дете, отказах всякаква форма на АМ и залъгалки, както и възможността бебето да му направят режим.
След още 2 дена вече бяхме в къщи , все пак имам още едно пиленце което имаше нужда от мама. И така моят малък свят стана  по-голям , по-красив, по-весел, по-шумен и най-прекрасен.

С две думи, както и да раждаме важна е нагласата  и спокойствието.
Мило Мире, и всички други не родили, много успех

Мира, глава не ме е боляла. В интерес на истината неприятния ден беше деня след операцията. Само тогава имах по-силни болки и ми беше по-тежко, въпреки, че кърмих Дара на всеки 3ти час. В самата реанимация си бях супер, даже се раздвижих още първия ден, станах, обиколих леглото, сядах в него. За всеки случай си вземи една опаковка парацетамол. Главата ме боля на 2рия ден за малко и тогава ми дадоха парацетамол.
За самата операция- не мога да ти кажа. Първия път, както казах, не ме хвана упойката и поспешност ме интубираха и ме приспаха, така че спомен от секциото нямама. Сега операцията продължи около 45 минути. На 7-8мата извадиха Божидара,  после ме "кърпиха", но това ми е 4та коремна операция и казаха, че за това се бавят малко повече.
Поставянето на упойката беше едно леко боцкане в гръбнака, придружено в последствие от по-силен масаж (тип натиск) на същото място , което по-скоро не очаквах и за това трепнах, иначе ефекта беше моментален.... веднага ми се загряха краката, корема и всичко и за около 1 минута вече не чувствах нищо.

С каква диагноза е бебето?

Не видях да е обявено и още едно щъркелче 

Днес стана мама Мims83 на бебе Катрин, 3.250 кг., 49 см. Мама и бебе са добре. Раждането е минало нормално!

Мимс, да ти е честита радостта! Да ти е жива и здрава дъщеричката и нека всеки ден да те дарява с много усмивки! Бързо възстановяване   

Да разкажа и аз за моето раждане.
на 05.03 сутринта в 7ч бяхме с мъжа ми в приемно отделение на Майчин дом.Планово секцио за същия ден.Попълниха документите и в 8ч вече бях минала ултразвук, тонове, взеха ми кръв,вагинален преглед. В 8.30-8.35 бях в родилна зала.Звучеше радио.Анестезиоложката и още една жена ми сложиха абокат, наливаха антибиотик и ме разпитваха за какво ли не.Изобщо не усетих кога сложиха спиналната упойка.Само усетих топлина в краката си-приятна топлина.Обясниха ми всичко което правят и ще правят с мен. Слушахме Уитни Хюстън и хоп в 8:59 ми показаха малкия ревящ Марио.Изобщо не разбрах кога почна и кога свърши секциото.След още 5 мин някъде ми показаха отново Марио-вече не ревящ...изкъпан...спокоен...Целунах го...беше толкова топъл.Всички ми честитиха и аз се разплаках от щастие.Някой ми избърса сълзите, като не спираше да ми говори меко и приятно. Всичко свърши толкова бързо, колкото и започна.В 9.10 вече се возих към реанимацията.Там всичко беше чисто и модерно.Леглото подвижно...жените там отзивчиви. Донесоха ми веднага багажа и аз започнах да звъня на роднини..започнах да си чувствам вече и краката, нямаше главоболие,нямаше болка.След малко мъжа ми дойде в реанимацията с доктора...целуна ме...беше щастлив...Поговорихме малко и заминаха да видят бебчето, което вече беше на  12 етаж.На следващата сутрин след раздвижване се качих на 12етаж.Бях изумена колко бързо станах, тръгнах и не ме болеше нищо.Взех си бебчо при мен в стаята и от тогава не сме се разделяли.Същия ден тръгна коластра и от втория ден на бебчо сме само на кърма.Малкия спеше и папкаше в болницата...както и сега вкъщи.Послушен ми е. Всеки ден ми идваха на свиждане роднини и приятели и изобщо не усетих, че съм в болница.На 09.03 ни изписаха.Оттогава сме си вкъщи и си се гледаме.Неописуемо е чувството да станеш майка! Такава любов изпълва сърцето и душата ти....
Изключително БЛАГОДАРЯ на др Любомир Джеров и на целия екип ..и на всички в МД за прекрасното отношение и за грижите , които получих там!
Днес ми свалиха конците-дори не усетих:)
Имах очаквания за болка и страх от секциото, но сега имам прекрасни спомени от моето раждане и мога да споделя, че няма нищо страшно.Няма болка...няма страх...


Честито на всички нови мами!Да са им живи и здрави бебчетата и бързо възстановяване!

Момичета , не знам дали и на вас ви се случва, но в мен бушуват още много силни емоции около раждането - от разказите ви цялата наструхвам , а силвето успя и да ме разплаче даже.
Минали са само 6 дни, а имам чувството че съм готова отново да преживея всичко. Като че ли не съм била бременна.... вече ми липсва (сигурно звуча като пълно ку ку)
 Честито на мама Mims83.  Да й е жива и здрава малката принцеса