
така се радвам, че всичко е минало бързо и успешно, а сега пожелавам скорошно възстановяване 
изтръпнах като четох как е изглеждала пишоната след интервенцията и дано бързо заздравее напълно

за съжаление не мога да помогна със съвет... 
ако мъжът ти те разконспирира, сигурно вече няма да посмее да ти се цупи
това, разбира се, е в кръга на шегата
В момента сме на етап сочене на всевъзможни глупости, които ако не му се дадат на момента и започва да се мята и реве
И все пак си мисля, че не е много подходящо да не се обръща никакво внимание, докато детето се тръшка... аз самата за незначителни неща му угаждам за да има мир, но за опасните неща съм категорична
ясно ми е, че в момента децата ни са на "изследователска" фаза и не трябва да бъдат спирани да изучават света около тях, но някой ден ще се пребие
само му вися зад гъза и той - маймуняка знае, че съм там и е още по-смел 


,ама кой ли 
,елате го вижте само, дава й всичкооооо
, като паста за зъби, да си играе с нея, тя пък вземе че я отоври със зъби и си близне малко, клечки за уши да ги разхвърля, те падат навсякъде, аз прибирам обратно в кутията и така няколко хиляди пъти и накрая цялата кутия заминава в болкука,защото те за нищо нестават вече
, едно фенерче,което хич не го смущава че може да си откърти някъв зъб(че и без това са ни малко
), една голяма кутия с крем на която й видя сметката,поломи капачката и сега крема е без такава!
, пролетта идва с пълна сила при нас и настроението ми е на 6
!
.
) - първата й работа е да го претараши и е много доволна като открие нещо непознато.
. 
...




,иначе вече от 1/2 месец не даваме лекарството,а само червена боровинка пие,а урина все по-трудно мога да й взема,че се събужда много рано към 6.30-7 и или се е изпишкала, или пък ако успея да вземе е много рано,защото лабораторията отваря чак в 8,а трбява да се занесе до 1/2- 1 час след взимането й 




Ходихме само до кухнята, и то с колата ние ходим още, ама как духа...
Дребосъчко пак не издържа да заспи след обяда, незнам онзи ден как се получи, ама днеска омрънка все живо и го приспах, и междувремено телефона ми падна, аз да го взема и как го изритах та се навря под нощното шкафче и сега няма измъкване, довечера мъжо като си дойде, а аз се моля сега някой да не звънне, да го събуди 


и все такива ми ти работи, от спанлята на раклата и от раклата се набира на библиотеката
.... , та мисълта ми беше по хубаво да вика кач, отколкото сам да се катери където му дойде на ума
, мъжът ти заслужава
, и за още се сещам, ама... излез някъде за няколко часа, да го видим как ще се справи
!
.
, но за повече просто не ми остава време
. Като сме вкъщи, го оставям, после като се поуспокои, гушкам и говоря. Но забранените неща си остават забранени
. Гледам да не го ограничавам по принцип - нека пипа, да разхвърля дрехи, вещи, дори и да не са играчки, но не и да гризе кабели или да ми потроши лаптопа, примерно
.
.
.
. Останаха ли други неоциклили се като мен?
. Аз имах малко неприятности, но като цяло са бели кахъри. Например на 8-ми март една заспала шофьорка се надъни с колата си върху моята
. Бях сама и на мен нищо ми няма, слава Богу, но останах без кола, а тя ми е ужасно необходима всеки ден
, при нас няма градски транспорт. Та спешно си търсих нова и в понеделник намерих, отидохме с един приятел и я купих - вече имам нова кола
. А, да поясня, че старата ще се бракува (в Бг щяха да я оправят, но не и тук
. Освен това съм в болнични една седмица (днес последно) с възпален синузит и се очаква от мен да си почивам, а аз цяла седмица не съм се спряла. Пооплаках ви се
.
) и все трябва да го пазим и да го сваляме. А сме го оставили без надзор, а е тупнал от масата с главата надолу
.
Моята кръстница на Ванчето и приятелка от детските ми години, е бременна във 8-ма седмица и за втори път този месец я тръшна грип и няколко дни подържа висока Т, чак снощи я свали, тя има едно детенце на 6 години,но много искат второ, малко след като аз забременях и тя ми каза ,че е бременна, радвахме се как заедно ще си возим бебчетата, нейното трябваше да се роди в начслото на май....но точно на моя рожден ден го изгуби, беше в 6-тия месец
Направо не мога да ви опиша през какъв ужас съм минала, тя си беше изключила тел и тъй като след 2 седмици аз щях да раждам не е искала да разбирам и да се притеснявам...нямахме връзка десет дни, но аз разбрах, че нещо става...когато се видяхме тя само ми стисна ръката и ми каза - няма вече бебе...чак и сега ми става много мъчно като се сетя...Та сега пак милата реве по цял ден и аз незнам как да я успокоя, тя живее над нас в блока/омъжихме се в едийн и същи блок даже, каква съдба/, рухнала е съвсем, дано този път успее да си роди детенцето

А като чета на други как им помагат мъжете...
Прибирам се снощи и майка ми ни жива ни умряла ме гледа, а той се хили нашия 
Уж е важното да сме здрави, ама тия пусти пари.... Мислех кредит да изтегля, но нали с ММ мислим да емигрираме някъде и с голямо задължение няма да мога да напусна страната. Много ми е криво и само за това мисля, нито ми се работи, нито нищо.