Да се погрижим и за родителите си

Отидете да живеете в нейния апаpтамент, щом е по-голям.
От опит - ще ти бъде тpудно с нея, свикнала е на внимание, pазвива се и стаpчески егоизъм.

ММ, самоцитирам се и допълвам историята, която вече излиза извън контрол.

Случка от вчера: колежката днес заминава в командировка в друг клон на фирмата и вчера свеки, след 2 часа мрънкане кой ще я гледа през това време, ама много ли се налага да ходи, ама намси кво, отсекла: "И да кажеш на онези в ....(другия клон), че имаш болна свекърва за гледане, стига са те привиквали!". Щях да припадна...Вземи мерки навреме и покажи сега кой е шефът, кой от кого зависи и кой кого трябва да слуша( грубо казано).

Благодаря ви много за отговорите, изпитвам чувство за вина с него ставам,с него лягам,затова си мисля че нещо греша,че нещо трябва да направя за да има мир... Мъжа ми не иска да си сменя квартала,жилището свикнал си е у дома,а и на мен не ми се иска да сменям всичко,това е нов дом...нови порядки. А как да стане иначе... Имам сестра и тя само за няколко дни приюти майка ми и последва изречение от сорта,не искам да живея с майка си,не искам... подробности няма да ви пиша...грозни са включват нетърпимост,досада от друга страна,вмешателство и егойзъм...Дори не съм подозирала че майка ми има такава страна,несъм се докосвала до нея.  Сестра ми работи и след работа вкъщи на компютър и след вечеря сляда пред него,майка ми седи срещу нея и я гледа втренчено ...иска да продължи разговора,да си говорят без край.. Ами аз бях месеци при нея там спях,там седях през деня и говорехме,говорехме,но не мога все пак сме различни поколения,има разлика във виждания,в разбирания.Майка ми е майка,но не и приятел,от там идва разминаването.Искам да се грижа за нея,но не и да живея с нея..ето казах  го...Трябва да ходя на психолог ,ако вървя в грешна посока...може би

Стига, моля те, психолог  ! Просто хората от твоя тип и този на колежката - прекалено добри, отговорни и най-лошото - със силно изострено и ненужно самосъздадено чувство за вина, сте най-добрата мишена в ръцете на възрастните манипулатори. Прекалени много обичам себе си, за да ме поставят в такова положение. ПЪРВО обичам себе си. Достатъчно ме изцеждат децата, но и тях вече ги оставям да се нареват, пък кой каквото ще да иска. Мен май скоро никой  не ме е питал какво искам.
Моята мила майка, която силно обичам, откакто е излязла от болницата през април, не е спряла да говори само за себе си и от време на време, в края на разговора ( по телефона, т.к. живеем в различни градове), се сеща да попита как са внуците и. Добре, че все още се оправя сама. Да му мислят със свекървата, когато дойде време да ми паднат в ръчичките! Няма и на кой друг да разчитат, така че ще се наложи да играят по моята свирка, колкото и да са ми мили. 

Бенисима, много внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се случи...Ако не си гледала болен и стар човек на легло, с комбинация липсващ мозък или особено много злоба...просто се моли да не лягат нито свекърите, нито майка ти...

Мила, не ме мисли мен, професията ми е такава, че съм "отгледала" достатъчно такива, при това чужди.
И от опит споделям какъв тип поведение ще е удачно за гледача. Защо си  мислиш, че тези неща ги говоря наизуст? Това, че може да са моите, не променя принципа, даже е още по-наложително да се спазва, защото те, като на свой човек считат, че може да му скачат на главата отгоре. И да се моля, и да не се моля, ще стане каквото е писано, така че съм готова за всичко.

Цял живот, докато беше жива майка ми, живях с вменена вина, че съм неблагодарница и не правя каквото е редно за нея и баща ми, и конкретно за нея. Ужасно беше! Защото имаше моменти, в които трябваше да правя съдбоносен избор дали да помогна на нея по някакъв начин и да лиша моето семейство или обратното. И грешах, че натрисах безпокойство на децата си, за сметка на нейното спокойствие и доволна физиономия от изпълнение на прищевките и. Светла и памет, че днес я споменавам така, но беше ме докарала до там, че като я видя и се свивам като бито кученце все чувствайки се лошата и неблагодарна дъщеря. Казвах и да не постъпва така с мен, защото има само мен и аз ще съм тази, която ще я гледа, но тя отсичаше категорично "Няма да имам нужда от теб, щом не искаш да си внимателна с мен!". Е, аз я догледах. Почина 7 месеца след баща ми от инсулт... А колко тежко беше, няма да казвам. Взех я у дома, защото техният апартамент е като на онези "събирачи на вещи" от филмите по TLC и вече три месеца не мога да разчистя боклуците
И въпреки, че не можеше да се грижи изобщо за себе си самостоятелно, пак и пак правеше каквото си науми. Но вече не бях същата. Скръцвах със зъби и ставаше така, както трябва, а не каквото си е наумила, докато почти загуби нормална мисъл и тогава изцяло ръководех всяко едно нейно действие.
Не се оставяйте да ви правят на маймуни. Това е неизбежно при повечето стари хора. Не се и сърдете за това, те просто така завършват жизнения си път. Но ако успеят да ви вменят вина, ще е пагубно за вас! Не си причинявайте това, защото то се отразява и на вашето семейство, а то няма никаква вина за това и ще оставите болезнен отпечатък в съзнанието на децата си най-вече. А пък това е недопустимо!

Божеейй, колко много сестри по съдба тука
И аз от тези които се чустват виновни и то не от сега, ами от дете
Писах, трих, писах трих....какво да ви натоварвам ...

Бенке,
Душко тебе шЪ тЪ търся за съвет по къснУ, явно

Бижу,
Пък мойта мама ми казваше още като бях момиченце, че камъни била родила, не дете А аз със глупавото си акълче тогава се чудех ли чудех,....как ще съм камъни

Сложни са тези взаймоотношения...трябва баланс,умело да държа фронта,но как...живота ще ме научи
 Искам майка ми да живее щастлива,а всъщото време искам живота ми да е същия,да живея с дъщеря ми и мъжа ми,да съм домакинята,майката ,съпругата.Като казвам на майка ми, че много майки са сами,тя отказва да говори на тази тема, казва-аз немога,ще отидапри баща ти скоро...А вкъщи като дойде започва,защо мъжа ми си хрърля чорапите,защо дъщеря ми не споделя,трябвало да я уча да споделя /а това не е така,детето споделя,аз съм му й приятел,освен майка/Трябва да превъзмогна тези дразги и да я приюта в къщи,май в кухнята ще бъде/апартамента е 54кв../Не съм мислела, че живота ще ми поднесе нова страница,а е трябвало да се подготвя.

Те, тези неща се стоварват изневиделица. Никой не е подготвен... Бях нощна смяна когато ми казаха, че баща ми е починал и светът ми се промени за половин година напред.
Но нека на майка ти от самото начало и стане ясно, че не тя ще дава тона в семейството ти като я прибереш при теб, мм, и че не е нейна работа къде мъжът ти хрърля чорапи или каквото и да е! Освен това тя навремето не е направила от теб и себе си приятелки, както прочетох по-горе, за да има претенции към твоята дъщеря. Закъсняло разбиране и търси реванш с внучката си, та има тези претенции към нея? Няма грижейки се неизбежно за нея, да и позволяваш да преобръща живота ви!
Мъжът ми е най-спокойният и търпелив човек на света, и докато майка ми беше у дома не ми е казал една дума за това, но има мъже които няма да го понесат незабележимо. Затова пък на единия от синовете ми просто му избиха балансите и след като баба му почина имах проблем с него. Детето ми е чувствително, а с нея нямаше никаква емоционална връзка. Тя не ги е гледала, не ги обичаше, не беше ги виждала 3-4 години преди да и се наложи да живее в нас, не ги разпознаваше и ги бъркаше, докато съвсем си отиде разсъдъка и, и ги наричаше "едно високо момченце"...
Не позволявай на майка си това, ама от самото начало, иначе ще се съсипеш колкото и да и е отредил Господ да остане след баща ти! Понякога такива глезени жени, които нямат силен дух, просто се предават след смъртта на дългогодишен партньор и си отиват скоро след това и така е по-добре за всички, колкото и кощунствено да звучи.
Леля ми е вече 20 години вдовица, вуйна ми остана на 48 вдовица и вече е на 78, но тези жени се оправят без проблем, а майка ми още приживе умираше от страх от мисълта, че баща ми можеше да си иде преди нея и тя да остане сама. Вярно, че инсулт от тази мисъл няма как да е получила, но съдбата ли, кое точно, не ми е ясно, подреди нещата така, че тя си отиде 7 месеца след баща ми, защото се срина преди всичко емоционално.
Извинявам се, че натрапвам историята си като навлизам в тези подробности, но смятам, че е доста показателна за това как се променят този тип възрастни хора след смъртта на единия и давам съвета си, защото след всичката вина, с която живях до преди 5 години някъде, изведнъж я изтръгнах от себе си - едно защото родителите ми бяха хора, които не заслужават да изпитвам тази тежка вина и второ, защото осъзнах, че тя е пагубна не само за мен, а и за децата и съпруга ми, които пък изобщо не бива да бъдат подлагани на такова нещо.

И двамата родители на мъжа ми са легло от около 10 месеца и май няма шанс да стъпят на краката си. Той е единствено дете- ясно е, че няма кой друг да се грижи за тях. В началото мъжа ми ходи всеки ден по 2-3 часа, с помоща на съседи и роднини се оправяха. Но в един момент всички "биха отбой" и на него му стана доста трудно. Намерихме жена, която да се грижи за тях. Сега се чувства по- спокоен.
И него често го наляга чувсто за вина... и защо!?- той никога не е бил обгрижван така през целия си живот, дори подкрепа не е получавал, оставен да се оправя както може, пълна незаинтересованост. Но той винаги е готов да помогне.
В началото ме беше яд, сега свикнах. Трудно или не- магарето си носи самара.

Цяла нощ не спах, явно трябва да взма решение,за да се реши проблема. Вчера разбрах, че със сестра ми сме обявени за жестоки дъщери,не очаквала майка ми, че сме били такива. На въпроса ми какво прави,ревейки и троснато последва отговор-нищо не правя и няма да правя...Тя си е навила едно и не иска да чуе друго мнение.. Ако намеря наблизо апартамент до нас,то май пак си остава проблема,иска в нас..На въпроса защо не се обадиш на приятелка,на позната,отговора беше не искам никой,нямам приятелки...Ами майка ми е,сърцето ми се къса....
Защо не беше от разбраните,тук в кооперацията има две жени останали сами и не искат да ходят при децата си,казват те са млади имат си живот,пък и ще се скараме..

Докато емоцията ти е повече от разума, майка ти ще владее положението! Като мъжът ти избеснее и си събере багажа набързо ще решиш проблема радикално.
Мразя хора-пиявици! Как е възможен подобен егоизъм?!

мм, щом се самообслужва, не виждам причина да се чувстваш виновна. Гледай си семейството сега, а един ден, когато вече не може да се самообслужва, тогава ще му мислиш. На нея може да й прилошее и докато сте на работа, ако живее у вас. На всеки може да му прилошее и да остане на място. Да, тежко й е, но хората са казали "старост-нерадост" и майка ти и другите възрастни трябва да го приемат.

Подкрепям изцяло мнението. Ходете и на гости от време на време. Помагайте за чистене и пазаруване, може би от това се страхува. Извеждайте я на разходка при хубаво време. Оставайте да си поговорите, колкото и да е тягостно. Но всеки да си спи у дома, засега.
Подобен егоизъм за мене е старчески егоизъм. Той е неконтролируем, сякаш е предвестник на деменцията и склерозата.