Прочетох част от страниците и виждам, че има много собственици на кучета, които са се записали тук и се грижат добре за домашните си любимци, като защитават и правата на останалите хора. Моля за съвет най-вече вас какво да направя в тази ситуация.
Живея в Дървеница и наскоро междублоковото ни пространство се превърна в площадка за разхождане на кучета. За съжаление вече е невъзможно да стигна до входа си без някое куче да се спусне към нас или в игри и ръмжане да тича към детето ми, което се страхува от кучета.
Самото междублоково пространство представлява една полянка, която големите деца използват за футболно игрище, а от двете й страни има детски площадки. Друг път за достъп до блока ми няма.
Снощи, прибирайки се към вкъщи на площадката тичаха към 7-8 кучета, повечето немски овчарки (пиша го, за да се ориентирате за големината на кучето). Тъй като знам, че голямото ми дете се страхува от кучета (след инцидент на същата площадка, когато беше на 1 година и малко) най-учтиво помолих събралите се собственици на кучета да хванат кучето, което ни приближаваше, за да може да преминем. Излишно е да казвам, че всички кучета бяха пуснати свободно да тичат и ходеха, както по тревните площи, така и по пътеката, а също и по детската площадка. След като никой не отреагира на първата ми молба отново помолих да хванат кучето. В същия момент кучето застана до детето и то извика от страх. Кучето започна да го обикаля и той започна да се върти около мен, опитвайки се да избяга като приплакваше. След репликите "Къде съм тръгнала?", "Не виждам ли че си разхождат кучетата!", "Защо минавам оттам?" побързах да отведа детето и им казах, че това не е място за разхождане на кучета. Такова място е определено със заповед на кмета на общината. В този момент един младеж се развика да си гледаме работата и че кмета може да дойде и на му...(следват нецензурни думи и движения, специфични за Майкъл Джексън). На което мъжът ми не издържа и както беше с малкото дете в ръце отиде да му обясни, че поведението му е скандално и че тези кучета трябва да се водят на каишка или с намордник. В резултат на това една дама на средна възраст се намеси и каза, че трябва да помислим за възпитанието на детето си, защото не е нормално дете да се страхува от кучета и че виковете му стресирали кучетата

Вече няколко пъти се опитвам да водя нормални разговори със собствениците на кучета като обяснявам кое място е обозначено за разхождане на кучета. За съжаление никой не реагира. Детските площадки са пълни с кучешки екскременти. На тази площадка има и много разкъсани гълъби, които собствениците не си правят труда да изхвърлят. Родителите не смеят да пуснат децата си там, защото или ще настъпят кучешко л.. или носят остатъци от умрели гълъби. Със затоплянето на времето се разнася все по-ужасяваща миризма.
Моля за съвет какво да предприема в тази ситуация. Очевидно постоянните ми опити за нормално общуване не дават резултат. Миналата година едно улично куче ме нападна и разкъса палтото ми, а както споменах по-горе и след инцидент на тази площадка детето ми изпитва страх от кучета. Тъй като и при мен се загнездил този страх ми става все по-трудно да му помогна да преодолее неговия. Надявам се само да не предадем това усещане на малкото дете.
Миналата седмица пуснах жалба в общината. Предложения за други мерки? Как да се държим в тази бих я нарекла враждебна среда?