За бебета и деца от 0+ месеца, съвети; За бързи въпроси и отговори - 30

  • 30 775
  • 785
# 675
На 8 часа е предписан , пак лис 4 часова разлика?

Да, задължително. Минимум 4 часа трябва да е промеждутъка между прием на Аугментин и пробиотик.
Щом е на 8 часа предписан, тогава 4 часа след приема, даваш пробиотик. Следи обаче по часовник приемите.


Виж целия пост
# 676
Привет и от мен!Момичета,бях ви питала как се справяте с ината на децати си,но заради празниците не получих отговор...Моята като поиска нещо(а тя иска всичко постоянно),започва да ходи назад,напъва се,почервенява,почва да реве с пълно гърло и да си скубе косите  Shocked От 2 седмици добави екстра скубане на косите ooooh! Мъча се да отвличам вниманието й,не става.Помни като слон и може да врещи до дупка.Много инато детенце...А аз явно тапи за уши трябва да си взема,както и да си бетонирам нервите Mr. Green
Виж целия пост
# 677
Бубка, справях се/справям се с поставяне на граници - може/не може.
Дете на година и половина лесно се забаламосва, отвличай вниманието винаги, щом предусетиш криза.
Виж целия пост
# 678
Сърчи,мерси Hug Наистина май не трябва да се предавам.Защото дребка като нададе вой и се заскубе,всичко й давам само да престане Confused Иначе лудницата е страховита.
Виж целия пост
# 679
Затова се скубе - за да й дадеш.
Тя те манипулира, при това много успешно.
Постави граници и строги правила. И изобщо да не ти пука от минувачите, когато изпадне в серия. Минава, но е гадничко, особено ако в компанията ви децата са по-кротки.
Виж целия пост
# 680
Мдааа,на приятелите ни дечковците са много по-спокойни.И при племенницата която е само 2г и 3м.по-голяма всичко е било и е по-лесно и леко.Напълно обратното на нашия случай Confused И честно,срам ме хваща като направи сцена в парка,Мола,някое заведение...Всички ни гледат и все ми се струва че чувам хихикания Tired Само който го е преживял знае за какво става дума...Благодаря ти за куража Hug
Виж целия пост
# 681
Мога да те уверя, че съм минала през това с всички екстри. Започна с прохождането, свърши към 3 години.
Разбрах, че когато взема решение и съм непоколебима "НЕ!" означава "НЕ!" и детето знае. Някак поставянето на граници успокоява децата, нервните кризи стават по-редки и по-леки.
Дори и сега се е случвало да се тръшне за нещо, и тъй като аз не шляпам и за да не го ударя, просто тръгвам напред. Той е гръмогласен и започва серия от рев, вой, сълзи. Минувачи гледат гадна майка и клето разплакано дете - не ми пука. Когато се успокои - говорим.
За съжаление възпитанието често се случва и по градинки, улици, паркове. Истината е, че във всяка ситуация трябва да реагираш мигновено, с милиард подготвени залъгалки от рода "Я виж онзи мустакат чичко какъв шарен чадър носи", "Тази дама бърза, къде ли отива?". Ей така го отвличах.
Вече е голям и говорим за всичко, винаги давам обяснение защо не позволявам или няма да купя нещо. Не винаги е съгласен, но мама е люта и не се предава лесно.
Виж целия пост
# 682
уф с това разстройство ме притесниха значи...дали да и давам тогава да яде спакак , нали е разхлабващ да не стане нещо
Виж целия пост
# 683
Бубка, подкрепям Sourcherry.
Бъди твърда. Да не ти пука за другите. Не те се тормозят.
Някои ще гледат критично, но много гледат с разбиране.

Заставаш пред детето (на негова височина и обясняваш), после тръгваш.

Моника още ги играе тези сцени по някой път, пищи все едно я колиш, много е изморително...

Кураж  Hug
Виж целия пост
# 684
Sourcherry,страхотна си!Всичко което си написала ще ми е от полза още от този момент нататък!Започвам да прилагам твоите съвети,дано кризите на щерката стихнат.Явно ще стискаме зъби поне още 1-2 години,но поне да е по-поносимо и за нас с татко й Tired
Iventse,благодаря и на теб  Flutter
Виж целия пост
# 685
Ивето е напълно права за разговорите на нивото на очите и на двете ви. Но изчакай детето да се успокои или да е спокойно.
И досега преди влизане в магазин, обяснявам, че влизаме само, за да купим храна (ако нямам план да бъде купена поредната играчка, а в хранителните вериги е пълно с играчки). Работи.
Обикновено си избира нещо за душата, но с мое позволение. Границите - в тях е истината.
И пак да повторя - забраната  и знанието докъде може и докъде вече не може, помага на детето да расте спокойно, иначе е хаос, който води до сцени.

И още нещо - сцените са присъщи на децата, които още не говорят или говорят, но не съвсем добре. Когато могат свободно да изкажат своя проблем, тогава комуникацията е улеснена, сцените намаляват и идилията като че ли настъпва.
Виж целия пост
# 686
А да, добре го напомни Sourcherry.
Не само сцени - при нас беше и хапане, дране, скубане, бутане. Всичко беше правилно за да се комуникира.
Откакто проговори се забелязва чувствителна разлика Simple Smile
Виж целия пост
# 687
Нервните кризи са и при нас с пълна сила, то само да беше тръшкането но и пищят до загуба на гласа  Tired За последно днес в магазина Валерия ми спретна такава сцена, че потънах в земята от срам  ooooh! Добре че пожела преди това да се вози в количката иначе като нищо можеше да си открадне така желаните и скъпи бонбони, спря със сцената когато я оставих сама в количката и тръгнах с Миша  Blush За нея граници няма и не иска да има, сестра и се съгласява и приема когато кажа например "Днес взехме това пък утре ще купим другото" (аз си държа на обещанията) а тя не, нито обяснения, нито отвличане на вниманието с нещо друго помагат в чудо съм се видяла с нея. Да не споменавам белите които спретва ей така от нищото за секунди само да се обърна и и хрумва нещо  Crazy
Виж целия пост
# 688
Ох,desitoo и на теб не ти е лесно!А аз си мислех че само моята дребка прави такива сцени Laughing
 Сърчи,малката не говори,само прави опити в последно време да разшири обичайния речник.Наистина съвета на Iventse е точен за разговор с детето като клекна на неговото ниво.На мен преди месец ми го каза нашия GP,той има 2 деца и знаеше доста за възприятията на мъниците.Каза ми че ако съм права,детето го приема като агресия.След това инфо започнах да почиствам  малката след хранене като кляках до нея и тя престана да се нерви.А иначе врещеше и се дразнеше Peace
Виж целия пост
# 689
Снижавайки се до нивото на детето, чисто психологически, то те усеща равен.
Аз пък го научих, когато имаме сериозен разговор да ме гледа в очите - помага много.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия