В момента чета ... - 10

И на мен първия път ми се стори надуто и неясно философстването във въпросните глави на „Елегантността на таралежа”, но при втория прочит реших да им обърна по-сериозно внимание и разбрах, че имат смисъл по отношение на същинското действие и героите. Беше една от забележителните книги, които съм чела през 2011 г. Заради това, че е различна и много дълбоко ме развълнува. За мен беше събитие. И съм плакала (не на края), и съм преписвала (и от „философските” части) и я помня и обичам героите й – и тримата!
А не може да се каже, че обичам „сложните” книги. Примерно при „Сатанински строфи” на Рушди останах безчувствена (за разлика от „Среднощни деца”).

Сега започнах „Нататък билетът не важи” на Ромен Гари. Най-точната дума, която мога да използвам за началото, е „уверено”. Много подходящ преход ми се струва след „Рицарят, Дяволът, Смъртта” на Елена Алексиева, ако наистина и книгата на Гари е за „неостаряващите страсти и тъжната любов през есента на живота”. Усещам същата дълбочина на чувствата като в другата негова книга „Сияние на жена”, но ми се струва, че няма да е толкова меланхолична и потискаща...  

Още не съм я прочела. Действието се развива бавно, с леко натрупване на напрежението. В чуденка съм какво ще стане на края.

Аз за първи път пиша в тази тема, макар че съм страстен любител на книгите. В момента всъщност нищо не чета, но съвсем скоро прочетох един роман, който страшно много ме впечатли. Отдавна не бях попадала на толкова хубава книга. Казва се "Нишките на съдбата", с автор Мария Дуеняс. Не знам дали някой от вас я е чел, но аз определено се влюбих в тази книга. Препоръчвам я на всеки.

На мен ми хареса, дано да ти допадне и на теб.
Аз чета "Преди да умра" /тийн четиво, подмладявам се /

а дали просто преводът не е кофти  , кажи страница да погледна в моето книжле (на италиански)
не помня да ме е дразнел стила с подобни неща
съвсем леко и приятно се 4етеше

започнах "елегантността..." на английски и се отказах от нея точно защото не ми се четеше нещо написано по горе-посочения начин... не вярвам причината да е в преводът, но пък нямам възможност да чета в оригинал точно тази книга.

gioia., цитатът е от главата "Червения октомври". И аз не мисля, че е от превода, мога да извадя доста такива цитати.
Надявам се, г-н Озу да внесе малко свежест

Хайде да сменя темата.
 Чета "Калната река". Допада ми. Хем не отегчава с прекалено с революционната тематика, хем и другите сюжетни линии са интересни.

благодаря, намерих го, според мен преводът е потресаващ, жалко за хубавата книга ...

Аз съм на Борис Виан. Свалих този сборник разкази от Читанка. За мен това беше непознат автор, но любопитството ми се събуди, след като четох няколко пъти името му да се споменава в този подфорум и отзивите бяха интригуващи.
Стилът на писане ми е интересен и ми допада, но не винаги успявам да разбера какъв смисъл има написаното (например разказът "Пътуване до Коностров"...). Разрових се в интернет за малко биографични справки за автора и сякаш някои неща ми се наместиха и изясниха малко повече:) Ще продължа да го чета, приемам препоръки и за негов роман, с който да продължа (+ евентуално линк, от където да го сваля, може и на френски).

Чета "Белият тигър" 
Не очаквах толкова да ми хареса 

Харесах повечето разкази, а "Антекера в отразеното небе" и " Организация на тялото в криза" са изключителни.

Потребителите, препоръчващи ни Любомир Николов, четат и коментират единствено негови книги. Може би е съвпадение, но все пак, не ни подценявайте моля ! При мен тази натрапчива реклама има обратен ефект, вчера видях негова книга в библиотеката и я подминах, подразнена от тези постове в темите ...

Аз пък да си призная, такава корица като горепосочената, никога не би ме привлякла, дори напротив - би ме отблъснала. По тоя повод, вчера се разхождах из една немска книжарничка, не че бих си купула книги на немски да чета, но просто така  - обичам да се ровя в книжарнички, да докосвам книги и така - направи ми впечатление, че кориците на повечето бестселъри , защото там основно спрях вниманието си, много ми харесаха - едни такива красиви, със старинен почерк - заглавията, коя от коя по-хубави. Повечето заглавия бяха исторически романи, което също ми направи впечатление. Дори фантастиката бяха с уникални корици, така ми се прииска да си ги взема всички, само и само да се любувам на външния им вид, нашите издателства защо така ни ощетяват? пу да му се не навиди, чак им завидях на германците. Айде пак се отплеснах,,,,

Аз всъщност влязох да споделя впечатлението си от " Играта на ангела", която току що завърших, ами хареса ми, даже доста, в интерес на истината ми се стори по слаба от " Сянката на вятъра", четох ги една след друга и лесно направих този паралел. Хариса ми как пише Сафон, бих се докоснала пак до него с удоволствие, големи мистерии, интриги, завръзки, любови, всичко си има,,,интригата винаги се разплита чак в последните страници, държи в напрежение

Сега чак се чудя на каква вълна да се отплесна  - дали да се принеса в Китай, ходи ми се и до средновековна Англия и династията на Тюдорите, ама планирам почивка във Франция - дали пък да не подкладя огъня с френския двор,,,,,ще мисля и утре ще видя с какво настроение ще се събудя,,,днес ще осмислям и ще се отдам на впечатлението си от току що завършената книга

И на мен "Сянката на вятъра" ми хареса повече от "Играта...", но и втората не беше лоша. "Марина", както съм писала няколко пъти, за мен е най-слаба от трите (излезли на БГ), но тя е от по-младежкия период на автора и вероятно затова...
Аз се наслаждавам на "Любов"  и междувременно съм почти накрая на "Кабулските лястовици", чета я в движение  , хареса ми много от средата нататък