Kum zavurnalite se v Bulgaria

Аз се 4удя дали носталгията ни е то4но по България или по-скоро по по-южните, непринудени отношения и топъл климат. Гледам в темата за носталгията споделят майки на-ве4е емигрирали в Канада, Англия , Германия ... имат ли носталгия емигриралите от България в Кипър, Мароко, Гърция ... ?
В4ера слу4айно погледнах в кипърската тема и полу4их голям пристъп на нсоталгия към слън4ев плаж ,  цъфтящи дървета и слън4еви кафененца 

Severina_, носталгията е чувство, свързано с миналото.
Няма как да изпитам носталгия отивайки в Мароко напр.

Виждайки плаж и слънце, ти най-вероятно си изпитала носталгия по лятото. 

Severina_,аз съм в Гърция по някога ми се иска да се върна.
Топличко е,лятото доста но това не ми помага да не мисля за България когато съм носталгично
настроена.Плюс е разстоянието и винаги когато реша мога да се прибера.
За разлика от хората да кажем презокеанско.

На мен ми липсват снежните зими! Сума ти пари даваме зимата, за да отидем да видим планина и сняг, любими ни станаха Алпите  Сега се моля да падне малко дъждец тук, Англия, невероятно но факт Носталгия изпитвам към миналото, което каквото и да правя, няма как да го върна. Детството ми, ваканциите при баба и дядо, морските и ски почивките през студентските ми години. Много неща в България са се променили от тогава, не ми харесват промените и като се прибера и ги видя ми става още по носталгично 

Аз се върнах в Бг след 7 години живот  в САЩ и две родени там деца. Взехме паспортите и се върнахме. Така се казва училището, не бъркаш aas-sofia (през Гугъл ще откриете сайта) и е към американското посолство . Браво на приятелите ти, че се справят с таксите за обучение на децата или може би компаниите, в които работят, плащат обучението. За сведение може да влезете в сайта на училището и на раздел Fees ще разберете за какво говоря. Иначе съм сравнителкно доволна от живота си тук към момента, но не го отчитам като прибиране завинаги. Децата се адаптираха бързо и добре, но те бяха малки, когато ги върнахме-на 5 и 2 години. Голямата вече е в 3-ти клас, а малката ще е в първи догодина. Един ден, да е само живот и здраве, когато дойде време за колежи, а може и малко по-рано, ще ги върна в САЩ. Искам да познават двете култури и двата езика. Говоря за себе си, защото за съжаление нещата между мен и баща им в Бг хич не потръгнаха и пътищата ни се разделиха. Той се прибра обратно в САЩ.

Ако децата Ви са на 10 години определено ще им е трудно тук.
Лично аз, ако имах възможност щях да замина преди време за жалост към момента нямам този шанс.
Има и друга подобна тема, и там писах коментар. 

въх  

да беше си дошла през февруари в Бг  
ама то зима ли не щеш, минус 20 ли не щеш  

пък ако беше отишла в силистренски край, можеше цяла зима да не изплуваш от там 

шегувам се. зимата в Бг тази година беше умопомрачително тежка. такова чудо не помня да е било някога.

,,Там“ не е по-добре от ,,Тук“.
Когато твоето ,,там“ стане ,,тук“,
ти просто ще откриеш друго ,,там“,
което пак ще изглежда по-добре от ,,тук“.
 

Зукини, би ли споделила повече?  След 14 години в America здраво ме е стегнала шапката.  Отвратена съм от системата на здравеопазване и образование.  Отвратена съм от комерсиализма. 

Смазана съм от работа, какво от това че имам средно висок стандарт на живот..  Липсват ми близките ми, липсва ми помощ, липсва ми да мога да изляза на улицата и да видя хора, а не празни улици..  Липсва ми, че децата ми са виждали баба и дядо 3 пъти в живота си (да, 3 билета са 5000 и не можем да си ходим всяка година).

Не виждам причина да съм тук.  Средата ми е много тясна, имам няколко близки приятелски семейства, с българи тук категорично се старая да не общувам (да, когато си бил 14 години извън България, започваш да разбираш защо трябва "да се пазиш от българи")...

Разкъсана съм дали да зарежа всичко и просто да се прибера.  Ако се освободя от вещите, имотите и бизнеса си тук, мога да се пенсионирам в българия...

Събирам впечатления.  И се разкъсвам като авторката на темата.  И аз имам две деца.

Има огромно значение на колко години са децата и какво искат ( ако са по големи, щото ако са на 3 и 4 приемаме, че нямат особено мнение какво точно искат като местоживеене)
Имах колега с дете на 17г, който мигрира със семейството си и единият от аргументите му беше точно заради по доброто висше образование. Е, познай, детето изкара последната година, завърши  и се върна обратно.
Пиша го не защото е някаква драма детето на 18 да иде да учи и живее другаде ( финансовия въпрос не го засягам), а защото мотивацията за едно или друго решение трябва да е много ясна, неемоционална и съгласувана с останалите членове на семейството.

същото важи и за тези в Б-лгария, ако попро4етеш малко в Клю-то . Например виж какво става тук: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=653126.0

Аз съм 12 години в чужбина и не се пазя от българи.
Пазя се от определен тип хора, който не ми допада и с който нямам допирни точки,
произхода е без значение. 

моето се дължи на личен опит (попарване на няколко пъти).  имам няколко много близки приятели българи, но като цяло да изградиш среда от българи в чужбина, е много по-трудно отколкото да си изградиш среда от българи в България. 

Не искам да влизам в безмислени спорове - всеки съди от собствената си камбанария.  Намесих се в темата, защото имам същата дилема като авторката.  Все си мисля, че щом 14 години не намерих покой тук, няма да го намеря и още 14..

Аз си мисля ,че не може в такава важна крачка да се ползва чуждият опит.
Защото всички сме различни,с различни желания и усещания.
Аз не бих се допитвала когато решавам,
поставям на първо място моите и на семейството ми желания и усещания.
Как се е устроил някъде един човек е много относително,
зависи от много фактори и доза късмет.
Което може за мен да не важи.

Но ако някъде не ми е комфортно,се местя.
Животът е прекалено кратък.

Здравейте отново, момичета! Тук съм, чета ви редовно, просто исках да ми се избистрят собствените емоции преди да се включа отново.  Много  точно сте усетили настроението ми, направо ме просълзихте с някои постинги, особено ти Severina със стихотворението на Димчо Дебелянов.
Doret, наистина никой не е настройвал децата отрицателно по отношение на България. Думите им и отношението им са плод само на собствените им впечатления. Може би наистина зависи от кой град си в БГ по отношение на условия за отглеждане на децата. Аз съм от малък град и там наистина няма нито един парк и само 1-2 много малки детски площадки. В София като че ли положението е по-добро, но пак не може и да става дума за сравнение между канадските паркове и поддържането им и тези в БГ. Но всъщност няма какво да се задлъбочавам толкова върху парковете- ако се отнасяше само до материалните условия на живот е ясно, че веднага бих избрала Канада. Въпросът е, че в момента много ме вълнува чисто емоционалната страна на имиграцията и липсата на близките ми хора най-вече.
Mia_Gia и аз много пъти съм си мислила, че ако живеехме в Европа нямаше да ми липсва толкова много БГ, защото бих могла да си ходя много по-често. Но от друга страна пък осъзнавам, че може би в  Европа бих се чувствала много повече имигрант, отколкото тук в Канада. Даже смея да кажа, че тук всъщност нямам усещане, че съм имигрант, тъй като няма никаква дискриминация между имигранти и родени тук. Всъщност Канада е една съвсем млада държава и дори и на родените тук бабите и дядовците им са дошли от някъде, така  че хората са изключително толерантни към имигрантите.
Маймунка, наистина май решението е да си ходя по-често, още повече че след всяка ваканция в БГ се прибирам " изтрезняла" в Канада.
Понякога се замислям, както и много от съформките са усетили дали това не е по-скоро носталгия към детството и младостта, към моменти и атмосфера, която никога няма да се върнат, просто защото сме пораснали. Или пък е просто  тази ненаситна човешка природа, която иска още и още. Истината е, че както писах и по-рано и Канада много ми харесва, тази държава даде толкова много на нас и децата ни! Мога да кажа, че  през повечето време се чувствам  спокойна и щастлива тук. Но някак ми се иска да пренеса постигнатото тук, този уреден живот в БГ, кудето е останалата част от семейството ми, там където са всички познати от детството ми места. Ри45на наистина е отговорила много трезвомислещо. А както е писала и Diorella, май наистина  като  постигнем "тук', почваме да мечтаем за недостижимото "там". И започваме да си задаваме въпроса- "А какво би станало ако бях останала в България, както би станало ако живея живота си там?" Въпрос, на които е невъзможно да се отговори.
Май засега избирам да си стоя в Канада и да си мечтая отдалече за  за топлата атмосфера в родната ми къща, за мириса на пролет и топлото лято в родния ми град. И ще мечтая за повече екскурзии до България и повече срещи с любимите ми хора!