Подсъзнанието може всичко 48(линкове за всички техники на първа страница)

  • 78 589
  • 748
# 540
Вселената или Бог, или това, което вярваме че съществува и изпълнява желанията ни, не прави оценки на действията или мислите ни. Дали мислим добро или лошо няма значение. Важно е в какво вярваме...
Незнам дали обясних добре какво мисля, но се надявам да сте ме разбрали.

Точно това си мислех .... Имала съм подобен случай, в който си мислех, колко несправедливо е, че човек има нещо даром, а аз го нямам... После разбрах, че просто тя не смята, че са и необходими усилия, за да притебава всички тези неща. Явно много дълбоко в мен се е вкоренило усещането, че трябва да положа услия и ако не съм доволна от себе си се критикувам и чувствам виновна. Пък то...
Знаете ли... завистта е социален феномен Simple Smile Интересно е, че завиждаме за неща, които смятаме, че можем да имаме. Ако ние знаем, че не можем да имаме нещо, просто не завиждаме на притежателите му. Например, ако съседката ви е уникална певица с невероятен глас. Вие няма да и завиждате, освен ако не сте певица с по-лоши данни. Ако те забогатее неимоверно може да и завиждате за богатството, защото смятате, че и вие можете да го имате...
Нормално е да се появяват такива чувтсва. Не забравяйте, че колкото повече се борим с отрицателните емоции, толкова повече ги подхранваме.
И другото ... помислете, защо вие нямате това, за което завиждате. Някой път е малко болезнено да си признаем, но пък е ключ към решение на собствените ограничения.
Виж целия пост
# 541
Не мисля така. По тази логика нямаше да съм спечелила ни едно състезание. И не само аз. Вместо това щях да си гриза ноктите от завист, щото мога и аз да имам медал, ама не - по-добре е да си гриза ноктите. Чуждият успех или мотивира, или води до завист и злоба. Единствено конкретният човек може да избере кое ще приеме за свое поведение и естествено, да си носи отговорността за избраното.

Освен това, така написано, на мен повече ми звучи като предварително отказване. Нито амбиция, нито завист, значи пълна липса на реакция. А това как ще доведе до нашия просперитет? Аз като видя ( и сега гледам една такава ) жена, която точно в този момент успява в три неща по начина, по който аз искам да успея, моментално започвам да разнищвам и търся и чета как, какво прави, какви стъпки е предприела, защото аз искам да бъда такава. Ако погледам и си кажа "о, ами аз никога не мога да ги имам тези неща"... Въпросът е предрешен от мен самата.

И третото нещо: "знае, че не можем да имаме" - това е такова огромно NO-NO... Това, което знаеш (защото аз такива работи не знам и не искам да знам!) е факт, това вече е убеждение, а в същото време за положителни неща липсва вяра, задават се едни и същи въпроси - ама как, ама кога! А за подобни върло отрицателни твърдения - хак, и готово. Дори някога да е имало растеж и живот в нещо пожелано, в момента, в който ти му заявиш, че знаеш че е една химера, няма шанс оттам нататък. Мисълта е форма, думите са сила.  Stop
Виж целия пост
# 542
simplyaven,  Hug
аз не знам защо си решила, че само се чака. Идеята ми беше ( явно не съм се изразила правилно), че  моята представа нещата се постигаха с труд, а за някой не. Например, някаква вещ... На някой може да му е подарена, да си я намери, да я спечели от лотарията... на мен принципно не може .... Simple Smile В моята представа за нещата, ако искам нещо ще си поработя и ще си го купя. Нещо подобно. Не знам дали ме разбираш.
За мен завистта беше в момент, в който човек получи даром неща, за които аз си скъсах задника от работа, а дори не си направи труда да оползотвори дадения шанс. Оф... ставаше въпрос за кандидатстудентски курсове. Моя приятелка чрез един законен, но не съвсем правомерен начин се възползва и получи частни уроци и други курсове, за които аз работих като идиот. Накрая тя не ходи редовно, не си научи и пак влезна с вратичка, която принципно нямаше морално право да ползва. Това не ме отказа от кандидатстването или от това да си платя останалите курсове и да си ги изкарам ... Просто тогава се почувствах прецакана от съдбата. Казах си, че не е честно да се боря със зъби и нокти, а някой да го получава наготово Simple Smile Беше преди много време и сега гледам на нещата по друг начин, но ...
А, че всичко е убеждения... абсолютно всичко ... ясно Simple Smile явно не съм се изразила правилно. ама ... напоследък съм леко зашеметена Simple Smile
Виж целия пост
# 543
Объркващо ми звучи малко, да.

Цитат
Интересно е, че завиждаме за неща, които смятаме, че можем да имаме. Ако ние знаем, че не можем да имаме нещо, просто не завиждаме на притежателите му.

Аз развих моята мисъл върху това. И наистина смятам, че подобен начин на мислене е убийствен за всичко, което говорим, ритуалим и четем, и не знам какво още правим в тази тема. Едно такова убеждение е в пъти по-силно, защото, за съжаление, в него вярваме, а в мечтите си - не  или много трудно.  Peace

Цитат
На някой може да му е подарена, да си я намери, да я спечели от лотарията... на мен принципно не може .... В моята представа за нещата, ако искам нещо ще си поработя и ще си го купя. Нещо подобно. Не знам дали ме разбираш.

Честно казано, не, сега не те разбирам. Преди години щях да те разбера. Написаното е в противоречие с принципа "не е моя работа откъде" или за вярващите - "неведоми са пътищата Божи". И защо за теб да не може да е подарена, спечелена? Не заслужаваш ли? Всъщност ти предрешаваш нещата, не знам шегуваш ли се, просто даваш някакви примери ли, но ако това наситина ти минава през главата, мисля че трябва да отделиш време да прочетеш, преосмислиш наново.
Виж целия пост
# 544
Посрещай всичко с усмивка, имаше една книга..
http://www.helikon.bg/books/265/149043_samozashtita-s-dumi.-kak- … ostashtinata.html
може да ти помогне с отговорите на нежелани въпроси Hug

Искам да попитам за тази книжка, дали не може да се намери онлайн, за четене? Търсих доста но без резултат....или ако някой я има в този вид, ще бъда благодарна Simple Smile
Виж целия пост
# 545
Примери са... Явно трябва да спра да пиша, че не се изразявам както трябва Simple Smile
Не казвам, че нямам ограничаващи мисли ... имам, но именно преодоляването на тези, с които съм дала пример, промениха живота ми. То имаше и други неща... съжаление, което привличаше все повече причини поради които да ме съжаляват. Втълпеното от хората около мен, че понеже съм в по-специфично социално положение съм нещо различно от останалите, което не ми позволяваше дори да си мисля, че мога притежавам някакви дори елементарни неща.Толкова дълго живях с всички тези глупости, че още ми се явяват някакви бариери, но пък вече се уча да ги откривам все по-бързо и да се отървавам от тях Simple Smile
Виж целия пост
# 546
А на мен ми е ясно, че трябва да вярвам, че заслужавам много, без да се налага да се боря за него. Ясно ми е, че трябва просто да почувствам, че вече съм го получила за да се прояви в живота ми... /и понякога успявам/. Но ми е трудно да повярвам в това със сърцето си. Винаги имам съмнения. Винаги премислям нещата - достатъчно ли съм добра за това? ще се справя ли като го получа? ... Имам чувството, че се страхувам да имам всичко, което искам, защото няма да знам какво точно ще правя с него и  как ще се справя като го получа. Абе много е объркано.
Но продължавам да работя върху себе си.
Виж целия пост
# 547
Тези съмнения и страхове са повече правило, отколкото изключение. И са резултат и на много погрешно възпитание, израстване... Не всички са възпитавани така, разбира се, но по-скоро повечето са. И не само в България. Изкореняването им отнема време, но е абсолютно възможно. На мен много ми помогнаха афирмациите рано сутрин. Като ми станаха навик, ми препрограмираха мисленето. И така до днес - отварям си очите и си казвам няколко хубави неща за мен самата. Защото ние заслужаваме да си казваме хубави неща! Няма друго "аз" никъде по света, точно такова, уникално, неповторимо. А това заслужава похвала.  Peace
Виж целия пост
# 548
Прочетох за афирмациите. Всъщност съм правила нещо подобно, но май недостатъчно. Прочетох, че се повтарят по 20 пъти сутрин и вечер. Това ще го пробвам, но първо ще дочета всичко, което намерих за тях.
Виж целия пост
# 549
Нищо подобно. Нито някъде има правило по колко пъти се повтарят, нито точно какви да са. Аз много наблюдавам колко усилия с ехвърлят тук за спазване на някакви правила, дати, посоки и не знам си какво. В същото време очевидно не се хвърлят усилия за изчистване от негативните натрупвания. Това е безсмислено. Прави това, което ти идва отвътре! Зарежи правилата! Никой не те познава по-добре от самата теб! И никой не може да напише правила за теб. Отдели си време първо да задълбаеш в себе си, чак там, където боли и е некомфортно, пиши каквото ти дойде на акъла и в написаното търси къде са блокажите, не спазвай дати, не прави ритуали. Когато намериш къде са пробойните, тогава си създай собствени афирмации за тези конкретни твои пробойни! Ползвай чуждите, но само ако отговарят на твоя проблем. Ако в детството си си била подтискана или нежелана, няма смисъл да ритуалиш за любов и успех, защото ти не го вярваш. Изчисти си първо сърцето, прости, отпусни, забрави (само че то става с месеци, а не така с три фрази), не се отказвай, пали свещи, медитирай в пламъка, приеми и изживей болката, за да я сомислиш, и тогава ще можеш да я отпратиш по живо по здраво. И тогава ще дойде ред на афирмациите.  Peace

П.С. Това са само примери, не е задължително всички да са били с кофти детство.  Laughing Но да се намери кое и защо блокира желанията и вярата ни - това е много важно.
Виж целия пост
# 550
Детството ми със сигурност не е било кофти, но въпреки това проблемите ми с ниската самооценка започват от там. Всъщност мисля си, че децата възприемат света по много различен от възрастните начин. Понякога нещо казано от възрастните като дребна забележка, без да е вложено нещо сериозно в нея, може да промени светогледа на едно дете и възприемането на собственото АЗ. Например: не яж толкова много, че ще вземеш да заприличаш на слон; я виж Петьо колко е умен, ама той е син на професор; няма да ти купя количка от 10лв., щото ние нямаме пари... и т.н.  Примери много.
Децата от своя страна са много различни и всяко едно би приело забележката по различен начин. За едни това са стимули да докажат, че могат да са по-добри, но за други е причина да се свият в себе си и да приемат, че не заслужават неща като на останалите.
За себе си вече съм наясно кои са нещата от детството, които са ми повлияли най-много. Простила съм /въпреки, че всичко,което са направили родителите ми за мен е било с най-добри чувства/. Сега остана да се справя и със самооценката си. Никога не съм робувала на ритуали и наистина досега всичко съм правила според желанията и настроенията ми в момента. Нещата се получават, но бавно и понякога имам чувството, че съм в застой.
Друг проблем е, че понякога искам нещо да се случи по определен начин и когато то започне да се реализира, но не точно както съм си го представяла и някак немога да го оценя като успех.
И да попитам: Разпознавате ли интуицията си? В дадена ситуация знаете ли кое е интуиция, кое е страх  или еуфория от случващото се? Случвало ми се е да разбера интуицията си едва след приключване на някакво събитие...
Виж целия пост
# 551
Здравейте, момичета!
Много неща съм изпуснала и бързам да се включа  Laughing
За проблема с "не съм сигурна дали заслужавам..." и "какво ще правя, ако вземе, че се сбъдне..."- и аз го имам и мисля, че идва от детството. Знам, че родителите не го правят умишлено, но резултатът е на лице. Когато те изтъкват, че еди-кой-си е по-добър, то е за да мотивират, но според мен постигат обратното- демотивация. Когато казват "учи повече, иначе няма да се справиш" имат предвид точно това, но детето чува "учи повече, не вярвам в теб достатъчно" и т.н. Аз лично се справям по следния начин- научих се да живея с абсолютната увереност, даже понякога ми се струва прекалена, че заслужавам всичко, което искам, което си пожелавам, към което се стремя. Когато някой ми каже, че това, което искам, е невъзможно или трудно за постигане, просто си казвам на ум "стой и гледай" и никога, ама ни-ко-га! не допускам нечии негативни мисли да ми попречат  Peace
А относно завистта, изпитвам я понякога и когато се усетя, че тайно завиждам на някой за нещо, каквото и да е, просто си казвам, че и аз го искам и че някой ден, възможно най-скоро, и аз ще го имам. И още нещо- не всичко, на което завиждаме, е толкова идеално, колкото ни изглежда. Убедих се сама  Simple Smile
Ииии последно да споделя какво ми се случи онзи ден. Пътувах във влак и беше претъпкано и нямаше къде да седна, а пътят си беше дълъг. Застанах до другите правостоящи в коридора и започнах да си представям как някой слиза от влака и ми предлага неговото място и...така и стана!!! Един мъж щеше да слиза и без да съм го питала дойде при мен и ми предложи мястото си. Не ми се ще да вярвам, че е случайност  Simple Smile
Виж целия пост
# 552
Цитат
Чуждият успех или мотивира, или води до завист и злоба. Единствено конкретният човек може да избере кое ще приеме за свое поведение и естествено, да си носи отговорността за избраното.
Peace  Sподелям , пък и всички сме чували за спортната злоба  Wink и всички подобни които мотивират  Grinning E' на някои им действат мотивиращо на други изяждащо  Sunglasses


Лично аз не виждам нищо лошо в това да си злобейкаш  Laughing стига да не се вреди на някой , освен на себе си  Mr. Green  Затова се чудя какво сте се запритеснявали че някой ви завижда или злобее  Rolling Eyes то си е за негова сметка защо се товарите и вие  Wink
Виж целия пост
# 553
Цитат
Аз много наблюдавам колко усилия с ехвърлят тук за спазване на някакви правила, дати, посоки и не знам си какво. В същото време очевидно не се хвърлят усилия за изчистване от негативните натрупвания. Това е безсмислено. Прави това, което ти идва отвътре! Зарежи правилата! Никой не те познава по-добре от самата теб! И никой не може да напише правила за теб. Отдели си време първо да задълбаеш в себе си, чак там, където боли и е некомфортно, пиши каквото ти дойде на акъла и в написаното търси къде са блокажите, не спазвай дати, не прави ритуали. Когато намериш къде са пробойните, тогава си създай собствени афирмации за тези конкретни твои пробойни!
PeaceНапълно подкрепям това, а и почти всичко от последните постове на simplyaven.
Като се замисля,май няма техника или ритуал,които да съм спазила технически на 100%.Все нещо съм попроменила,така че да ми пасне на мен най-добре.И никога не съм се притеснявала дали това ще попречи на крайния резултат.Най-важно е чувството,което се влага като се прави нещо и вярата,че ти заслужаваш да ти се случи.Всъщност това с безкрайните повторения на нещо много не ми допада,губя му началната висока вибрация и накрая с досада чакам да стане желаната бройка.И съм се отказала да го правя.Въпреки това, нещата като цяло ми се получават.
Аз пък не завиждам.Имам доста неща да постигам  и някои черти от характера си да поомекотя,но  пък точно със завистта проблеми нямам. newsm78Винаги ще има по-богати,по-млади, с по-хубава работа,ами да си ги има.Всеки си кара по своя път и гледа в своята ''паница'' ThinkingКато се чувстваш добре в кожата си,все ти е тая какво имат другите Simple Smile
Виж целия пост
# 554
Цитат
Аз много наблюдавам колко усилия с ехвърлят тук за спазване на някакви правила, дати, посоки и не знам си какво. В същото време очевидно не се хвърлят усилия за изчистване от негативните натрупвания. Това е безсмислено. Прави това, което ти идва отвътре! Зарежи правилата! Никой не те познава по-добре от самата теб! И никой не може да напише правила за теб. Отдели си време първо да задълбаеш в себе си, чак там, където боли и е некомфортно, пиши каквото ти дойде на акъла и в написаното търси къде са блокажите, не спазвай дати, не прави ритуали. Когато намериш къде са пробойните, тогава си създай собствени афирмации за тези конкретни твои пробойни!
PeaceНапълно подкрепям това, а и почти всичко от последните постове на simplyaven.
Като се замисля,май няма техника или ритуал,които да съм спазила технически на 100%.Все нещо съм попроменила,така че да ми пасне на мен най-добре.И никога не съм се притеснявала дали това ще попречи на крайния резултат.Най-важно е чувството,което се влага като се прави нещо и вярата,че ти заслужаваш да ти се случи.Всъщност това с безкрайните повторения на нещо много не ми допада,губя му началната висока вибрация и накрая с досада чакам да стане желаната бройка.И съм се отказала да го правя.Въпреки това, нещата като цяло ми се получават.
Аз пък не завиждам.Имам доста неща да постигам  и някои черти от характера си да поомекотя,но  пък точно със завистта проблеми нямам. newsm78Винаги ще има по-богати,по-млади, с по-хубава работа,ами да си ги има.Всеки си кара по своя път и гледа в своята ''паница'' ThinkingКато се чувстваш добре в кожата си,все ти е тая какво имат другите Simple Smile
smile3508 smile3508 newsm10 И аз така!!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия