Юлски деца-Тема 48

Малко като ехо се получава, но наистина искам да те прегърна от сърце Ем  опитай да "изключиш" малко от темата за отношенията ви. Срещни се със стари познати ( тук не слагам непременно мъже), излизай малко сред хора, опитай да си представиш живота без точно този мъж до теб. Чак тогава виж дали има смисъл да се опитваш да изглаждаш нещата. Времената са различни и това да си временно без половинка не е проблем - имам предвид като начин, по който те приемат в обществото.
А иначе също смятам, че рано или късно ще срещнеш, човека, който е твоята половинка или просто ще се съберете със сегашната, ако нещата са поправими.
Не изпадай в самосъжаление, паника и не си налагай изолация сама - опитай да живееш толкова пълноценно, колкото е възможно и най-вече не забравяй, че имаш най-прекрасното нещо - Изабел

Карелия  много ме радват вашите новини  ние сме си последните мохикани във всичко ........... но не съм готова май да го обсъждам ..... явно в някои отношения не съм родител на нужното качество .........

Емили, и аз ще ти кажа, че съжалявам да чуя това. Когато написа, че ти е "много тегаво" и първото нещо, което ми мина през главата е точно това- проблеми вкъщи и другото за което си помислих е за болест /Слава Богу не е това/
Не знам какво да ти кажа, защото аз съм в това положение вече почти три години. Дълго и сложно е за обяснение... Човек разбира истински едно нещо само когато го изпита. Ще кажа това: трудно е много! Ще кажа и аз това, което са ти написали другите момичета-добре, че са нашите родители, в моя случай и свекърва ми, която много ми помага за децата. Колкото и невероятно да звучи- тя много ми помага. Мога много да пиша, но не искам, защото всеки случай е различен...
Желая ти кураж и здрави нерви! Ще са ти необходими.

Отдавна не съм се разписвала, ама ме предизвика. Знаеш ли как ме ядоса. И то точно ти дето си минала през всичко и си отгледала три слънчица. Да не навлизам в подробности, но да не съм те чула повече с такива изявления. 

Ем ще изгрее слънце, да знаеш!

Ния премина последната седмица през вирусна пневмония.  Нито кашляше, нито Т. Имаше някакъв заден секрет и тъй като ние зминавахме на 23-ти за Прага, профилактично я заведох на лекар. И хоп хрипове без външни прояви. Сега си довършваме антибиотика.

Аз почти оганизирах РД-то на детето, подарък купих, торта поръчах, Ели ще снима, ресторант с клуб ангажирах....

Bliss   благодаря ти   просто има моменти, в които така се чувствам.
Много неприятна случка с Ния, добре че сте я хванали навреме 
Забравих още нещо, което ми се вижда важно за Ем - опитай да си подариш нещо хубаво като емоция - някакво хоби ( не е нужно да е скъпо), поддържай се ( фризьор, маникюр) - кой ти го казва само   не съм се добирала до таквиз мероприятия от месеци, но .... като част от терапията са зазължителни.
Но най-вече мисли за себе си - за това, че ти си един страхотен, готин човек, който е щастлив с прекрасното си дете, който има късмет да му помагат родителите му, който има много приятели и който естествено, като му дойде времето, а то неизбежно ще дойде ще има и до себе си нужният човек, с който да дели добро и лошо ....
Не мисли с лошо половинката, всеки може да се подхлъзне - опитай каквото и да става да запазиш поне неутрално-приятелски отношения ( засега) - заради Изабел.
Дай му правото да избира дали да е с вас ( това докато може и докато не се появи и човек до теб).  
И пиши - не се затваряй

Емили, и аз ще кажа, че съжалявам да чуя такива новини. Но пък хората са казали, че всяко зло е за добро. Имаш си родителите ти, Изабел...Всичко друго ще се подреди с времето си.
Тан, и за теб кураж...
Лени, да ги няма такива. Няма родител, дето да не е на нужното ниво.
При нас нищо особено. Кати продължава да си ходи на ясла. С татко и мислим да си ходи и лятото до някое време, няма да имат сборни групи, защото са само едан яслена група. Като се налага да се ходи на село по разни работи /лятото работа дал Бог/ ще си прави по едно - двеседмични ваканции.  Детето има страшен мерак да ходи на детска, а го намирам за една идея по - добър вариант отколкото да засяда пред телевизора.
Обаче..тия дни лекоооооооо ми вдигат кръвното там, защото искат да я оставят още една година в яслената група. Нещо, за което не виждам грам смисъл, при условие че август навършва три години. Чакам да видя какво ще измислят окончателно, и после ако се налага ще се опитам да говоря с директорката, да си отиде в първа група.
Памперси - останаха само по време на сън. В детската я слагат да спи без памвперс, аз в къщи не мога да го постигна туй чудо. Тя обича да си се излежава, с кран не можеш да я вдигнеш, съответно се напикава по някое време и се почва зверски рев.Няколко пъти се пробвах и се отказах - ще спи с памперс засега, пък се надявам че с времето и това ще отпадне.
От няколко дена я оставям да заспива сама в спалнята. И това се получава горе - долу добре. Вика ме от време на време да си поиска прегръдка, но като цяло засипва сама. И като я попитам " Ще спиш ли сама?" отговаря "ДА, сама". Принципно това беше нещо, за което нямах намерение да и давам зор, тъй като така или иначе няма къде да я преместя, за да си спи самостоятелно в стая. Но заспива много бавно, често аз заспивам преди нея докато я чакам и затова реших да опитам. то пък взе че се получи. Или поне засега се получава, че на това дете реакциите не са много предсказуеми.

Eм - много съжалявам за случилото се. Може би ще е за по-добро, но наистина сега ще трябва да преминеш през това.
Лени - недей така, не е лесно да работиш и да гледаш 3 деца, ти се герой, а не смотан родител.
Блис - браво на теб, от рано си започнала подготовката.

Рано, рано, колко да е рано? Другия вторник  Нали винаги откриваме сезона 

Оф, аз забравих, че вие сте по-рано  . На мен края на юли ми изглежда далече. 

Много ви благодаря, Лени, специално на тебе. Първата ми работа беше да се свържа с една съученичка която мина през същото и да получа съвети. За съжаление аз изход не виждам,много мислих, мъчех се да говорим, срещах само наглост и алкохол, кавги, неуважение към мен и труда ми и желание просто да не е в къщи освен вечер да ми замаже очите вероятно. Но проблемите на неговата позната ли е приятелка ли  е ги знаем иначе и й влизаме в положение. Хванах го най-нагло да ме лъже и сега просто не вярвам на нито една дума. Иначе той не искаше изобщо да си тръгва, даже временно.  Ми не е луд който яде баницата я.

Ooo, Емили, комбинацията от неуважение и алкохол е крайно нетърпима и ми е мъчно, че ти се налага да минеш през това. Лени е права и с извинение за клишето - направи си лимонада от лимоните, които са ти се поднесли на тепсия. Изполвай момента да изпълниш всичко, което не си имала възможност с "ядача на баници".

Здравейте момичета,
аз пак към темата с предстоящите РД...
Та значи реших да му взема на Нико Плейдо сладоледена фабрика, защото ми изглежда забавна, а двамата с кака му много обичат сладолед и се надявам да играят заедно. Искам също да му купим някаква хубава количка/джип с дистанционно управление. Моля за предложения, ако знаете някоя наистина здрава кола покрай ваши приятели...

Някой знае ли има ли с какво да ги намажа едни нови сандалки за да не правят мазоли. Вчера купих на Кати нови сандалки на Чипо  , но след 15 минутно ходини с тях се прибра с мазолчета. Носила е техни сандалки като беше на годинка и не е имала проблем, но този път... То като си спомня и миналото лято имахме проблем със сандалите, но тогава бяха една пишман марка, та марката обвинявах...Ама не е честно, хем не и стават почти никои обувки, хеч накрая мазоли правят.

Алекс, освен да ги поноси малко с чорапи докато не са почнали големите жеги, за да се поразширят/ омекнат и да прилегнат на крачето.

Нещо ми се върти - намокряш ги, и ги натъпкваш с вестници или хартия някаква, за обувки съм го чувала, и ги слагаш за една нощ в камерата на хладилника.

Момичета, много благодаря за поздравите и пожеланията за рождения ден във фейсбук. Много ме зарадвахте!   
Съжалявам, че не ви навестявам по-често, но с трима мъже вкъщи, направо съм си малцинство. Все аз съм им виновна, все на мен се карат и все до мен опират.

Емили, не мога да не ти пиша. Дано не допускам грешка като го правя. Предполагам, че не ти е било лесно да вземеш това решение. Надявам се всичко да излезе на добър край и Изабел да е добре. И раздялата, и вечните караници са много травмиращи за децата. Дано избереш по-малкото зло, ако не намерите начин да останете заедно и да сте щастливи. Извинявай, че сипвам сол в раната. Сигурна съм, че ще вземеш най-доброто възможно решение. От начина, по който винаги  си писала съдя, че си енергичен човек със силен характер. Кураж!
 
Лени, всеки съвестен родител изпитва подобни угризения.



Ето две снимчици да ни видите колко сме големи вече. Антоний ходи на градина от март месец, бързо се адаптира, вече не го гушкам по пътя до там, бързо обува пантофките и тича вътре при другите деца. Той е с една година по-малък от останалите, но не им отстъпва по нищо. Най-радостното е, че свикна с режима и там спи, макар че вкъщи не иска. Научи се много бързо да попълва картинки. Изобщо много съм доволна от градината, учителките и лелките. Като ми казаха, че ще остане в тази група и няма да го местят, ми идеше да ги разцелувам. Ако се наложи, ще повторим подготвителна група в началното училище като му дойде времето.
Ето ви примерен диалог с него:
Щях да забравя. Все още силно ревнува от брат си и от там имаме проблеми с дисциплината, но напоследък се заиграват заедно и много ме радват. Мамини сладки! Една съседка ме питаше към кого имам предпочитания, но мога ли да правя разлика между децата си? Обичам си ги и двамата много, много силно.