Каква е вината на Фатмагюл ?(Fatmagül'ün Suçu Ne ?)~ 90

Не съм се замисляла за основните правила при създаването на един кинопродукт, защото съм гледала на въпросния изцяло като потребител. Или ме грабва или не. Или ме докосва или не. Много зависи и от състоянието в което се намирам в даден момент. Понякога ми се гледа сериал за паралелна вселена, друг път Гордост и предразсъдъци, трети път нещо от Алмадовар...
Но да не се отплесвам.
Какъв е случаят при мен с този сериал. Буквално ме помете, и имаше около месец и половина в които не знаех на кой свят се намирам. Да се повторя, това е първият турски сериал, който гледам и не мисля да ми става практика. За мен тук формулата е толкова добра, защото са включили в нея чудесни съставки. Перфектен кастинг, добър режисьор, оператор, екип, добре подбрана музика, и не на последно място добри сценаристки. Не може една история да се разтегне във 120 часа примерно и на моменти да не се получи разводняване. Тук го усетих на много малко места. Можеше и без тях, но така са преценили. Както вече видяхме, в този сериал ”Совите не са това, което са” и понякога Едже и Мелек имат някакъв техен си замисъл, който за момента ни убягва, но рано или късно разбираме, какво са искали да ни кажат. Освен това да не забравяме и факта, че действието се развива в една страна, в която манталитета, порядките, и възпитанието са различни от нашите и понякога ни е трудно да ги разберем. Примерно чувството им за чест...
Много пъти увлечена в действието, точно когато се случеше нещо лошо и очаквах то да се задълбочи, сценаристките неведнъж ме изненадваха, като оправяха нещата без да ги протакат излишно.
Не им знам метода на работа, но според мен са направили целият сценарий предварително и в процеса на работа са добавяли и изменяли само дребни детайли.
Аз за себе си кулминацията в сериала я усетих, когато Керим отиде и се предаде, за да й докаже любовта си. Кулминацията на Мустафа я видях, когато се продаде за куфарчето с пари. Отвличането го усетих като част от развръзката, като неговото последно стъпало към падението.
За стрелбата, какво да ти кажа. Малко съм объркана. Не е лесно да стреляш в такъв момент, не мога да си представя дори да се озова в подобна ситуация. Нещата се развиха буквално за секунди. Можеше и да стреля, ако Фахретин не я беше изпреварил. Кой знае? За пореден път сценаристките поставят героинята си в някаква сложна психологическа дилема. В състоянието в което се намираше Фатмагюл, не знам колко адекватно може да действа някой човек. Единият й крещи, другият я моли...
Иначе съм напълно съгласна с теб за отношенията им след отвличането. Въпрек травмата и стреса от него, предположих, че това ще ги сближи.  Подразних се, че ги разделиха в линейките, подразних се, че тя изля душата и страховете си прад Мерием / въпреки че я приема като майка/, подразних се и, че Мерием прекара нощта на стола в стаята й. Исках да видя Керим на нейното място през цялото това време.
Но вероятно са си направили проучването Едже и Мелек и са преценили, че накои хора, примерно с психологическия профил на Фатмагюл биха реагирали така.
Може би и целта им е такава, за да ни държат в напрежение и очакване. Показват ни тортата за да видим колко е вкусна и хоп, скриват я набързо. Но тя си остава в представите, знаем че я има и че е вкусна, просто очакваме да ни я сервират.
Искрено вярвам, че краят ще е хубав. Не допускам друг. И не само заради каузата. Няма логика за лош край. Не виждам никакъв смисъл в целият този оздравителен процес, ако след това някой от героите ще умира.
Мужду другото страшно детайлен анализ си направила. Поздравления. С много неща съм съгласна, с някои не до там. Но кой казва, че трябва да съм. Това е просто сериал, а ние сме просто зрители.