Пиша Ви с надеждата да се успокоя и да помисля трезво върху всичко лошо, което ми се случва от известно време. Ще се опитам да звуча максимално ясно, за да ми дадете съвет.
Накратко- с мъжа ми сме заедно от 8 години, имаме дете на 4 и половина. След раждането имахме една година, в която не живяхме заедно, имахме проблеми, които уж загърбихме и през 2008 се събрахме за добро или за лошо за живеем заедно.
Естествено, карали сме се - понякога често . През първата ни година съжителство караниците ни бяха по-скоро спорове с аргументи- да кажем в реда на нормалното.
След тази първа година обаче той страшно се промени и насъбра страшна агресия към мене. Или просто нещо в него се отключи, Бога ми, незнам какво стана
Сега скандалите ни започват от нещо буквално миниатюрно и незначително, той избухва със страшна сила. В състояние е със часове - 3-4 часа да ми крещи, заплашва и най-вече- вменява вина как аз съм виновна за всичко лошо, което се случва и как нищо не правя за това семейство. А Господ ми е свидетел, че загърбих себе си, здравето си и всичко останало за семейството. Както повечето жени.
Вменява ми вина, колкто повече вижда, че се измъчвам- плача, искам да се измъкна от съответната стая, повече се нахъсва, не ме пуска от стаята от стаята - пресен пример от снощи: умолявах го да отида до тоалетната, но ми каза : напикай се тука...
Не ме е удрял, но ме е блъскал, стискал...и предполагам,че унижението и срама от тези действия са същите както ако ми удари шамар или юмрюк...
Дотолкова ми е набивал в главата как е най-прекрасният мъж на света и как не го заслужавам,че не мога да определя дали това, което ми се случва от година насам е домшано насилие или е в рамките на нормалните скандали... Срамувам се да го споделя, но е така
От друга страна не се държи лошо с детето- грижи се за него много добре, за дома също, не пие, домошар е.
Много се измъчвам и срамувам, чувствам се като животно. Снощи ми каза,че ще ме вкара в гроба. Моля ви, посъветвайте ме.