Аз ли съм се чалнала.. или камъчето отдавна е обърнало колата-детските площадки

Пак не разбрах. Ако може с малко повече точки и по-кратки изречения. 

Каква полза ще има ако аз забранявам,а после обеснявам 4е малките деца не разбират и това е игра.

ivito 6, какво ще обясниш ти на твоето дете, аз не мога да кажа. Казвам какво обяснявам аз на моите. Като гледам, както Касита добре е казала, да не наблягам върху това какво е другото дете, да не квалифицирам, а да поставям фокуса върху действията.
Аз лично не забранявам хвърлянето на пясък по принцип, предлагам алтернативи. И обяснявам кога и къде не бива да се хвърля пясък.
Може и в мен да е проблемът, но продължавам да не разбирам основната ти мисъл.

Ползата е, че детето ти ще е добре възпитано и ще има т.нар. социално (а не асоциално) поведение. Плюсовете изпъкват с възрастта и съм убедена, че дори децата правят разлика във връзка с възрастта.
А на 2 г. трябва да му се каже Овреме как, къде и как може или не може.
За съжаление, при много родители е изпуснато положението, та е трудно то да бъде "хванато" при децата им.

Тъкмо се чудех аз ли съм единствената.
Само редовно виждам родители, които контролират дистанционно, дразнят ме, защото викат непрекъснато. По-лесно и бързо е да спре да яде слънчоглед, да стане от пейката и да отиде до детето, но пък няма никой да я забележи. Друго си е да подвикваш като хамалин. Но и с такива не съм имала проблеми.

Да.  В един момент, обаче, детето обръща внимание на действията на другите и пита те защо правят така, като не е хубаво. При нас голям успех е обяснението, че детето още не се е научило, че така не се прави. Но ще се научи и то, както тя (дъщеря ми) вече се е научила.

Мисис Т, това е добра идея за обяснение 

Голяма драма с тоя пясък...  Чакайте да станат на 12 да видите как пясъка ще ви се вижда проблем-мечта. 
Аз пък на 2 год изобщо не съм ги пускала в пясъчници, защото изяждаха па половин кубик пясък. Започнах към 3, когато вече съвсем добре разбираха, че пясъкът не се яде и не се хвърля.

колкото и странно да ти се вижда, драмата с пясъка е сериозна. Дъщеря ми обичаше от 1,5 г. да играе в пясъка, седи си кротко, слага в кофичката, обръща я и не яде от пясъка. Много е гадно д0а дойде едно по-яко момченце или момиченце, първо да и вземе или да се опита поне да и вземе лопатка или пък да да и изсипе кофичката с пясък на главата, защото смята, че това е весело. А през това време майка му, не само да блее, но и въобще да не направи забележка, че хвърлянето на пясък в очите на децата и поливането по главите им е лошо и не трябва да се прави. Дъщеря и досега си играе в пясъка, защото и харесва. синът ми обаче, който в момента е на 1 г. и 9 м., въобще не искам да пускам пясъка, защото той пък харесва да сее с лопатката пясък на високо. Не е приятно, обяснявам му, че не се прави така, показвам му как се играе, но на него му харесва да хвърля пясъка и това е. Затова него не го водя на площадки с пясъчници.
За "дистанционно управление на децата": Аз лично досега не съм отрила метод как едновременно да стигна до 4 г. си момиченце и да го сваля от дървото или да го върна на площадката, ако се е отдалечило и същевременно да гоня 1 г. и я и брат в другата посока. Особено, когато 2 ми дете все още не е наясно, че люлката, до която се е доближил в гонене на топката, може да му отнесе главата. Така че, ако се налага да тичате в 2 различни посоки и сте намерили решение как да бъдете на 2 края на площадката, за да не подвиквате, моля дайте съвет. Защото аз лично за раздвояване на личността съм чувала, но физическо раздвояване не съм виждала. Това за съвета е сериозно. Може би savina_33 има някакво действащо решение, понеже знам, че тя пък има близнаци.

Дени, никога не би ми хрумнало да погледна накриво майка, която вика по едното дете, докато пази другото, или да кажа за нея, че е с диснанционно.
Мисля, че и ти си виждала типа майки с дистанционно управление, които визирам, те си седят на пейките в компанията на себеподобни, пушат или люпят семки и подвикват общо взето проформа.

Е аз говорех за съвсем друго нещо - майката седи на пейки и яде слънчоглед, или пуши цигари и пие кафе в заведението и вика непрекъснато. Иначе майките с две деца съм виждала как трамбоват - но и от тях има непукисти, естествено. Иначе това с пясъка, което прочетох е ужасно, още не съм попадала на такива дечица да сипват пясък по главите.
П.П. Писали сме заедно

Бърди, Ирина,
тези и аз ги познавам, ама спасение от тях няма.  Пък съм научила, че в повечето случаи подвикването просто не върши работа, трябва да се отиде на място и човешки да се обясни или строго да се каже, че тази игра е опасна.  Иначе детето спира за малко и после пак си продължава.
Ирина,
добре, че още не ви се е случвало, много е неприятно. После вкъщи, ако детето е било без шапка е много трудно да се измие косата от пясъка, още на площадката, докато чистиш детето то се дърпа и плаче. Да не говорим, че може да попадне и в очите, но дори и да няма попадения в очите, нападнатото дете се разплаква и е трудно да го успокоиш.

Предполагам, че ще го срещна, щом е толкова разпространено. Там където ходим на пясък все още само си зариват краката. Побийват се за някоя кофичка, но общо взето повечето родители реагират бързо.

Явно и аз изкарвам късмет по площадките.
В единия град, където живея (през 6 месеца от годината) никога не съм имала проблеми на детските площадки. И не само аз, ами всички деца (на пръв поглед) си играят "тихо-кротко" Слагам го в кавички, защото има и такива, които бягат, викат нещо,смеят се, но става въпрос за нормална игра. Като говоря за много голям открит детски кът в центъра на града. Всички родители-възпитани, децата и те...Чак и аз се зачудвам сега, докато го пиша, но е факт.
В другия град където живея  (пред останалите 6 месеца)... Там веднъж на кварталната площадка, в чудо се видях с дете на около 4г.-5г. оставено самичко да играе. Без родител. Ей така-само! Оглеждах се около час, защото все си мислех, че някой придружител го наблюдава от някоя мнооого отдалечена пейка примерно. Но не би! По едно време майка му се зададе по алеята.  (Може би трябва да уточня, че според мен детето беше от ромски произход и не знам защо, но този факт някак си прави по-поносима идеята, че е било само!?)
В случая детето беше на площадката без свои играчки и постоянно издърпваше от ръцете на 18м. ми дъщеря току-що закупените и от мен кофичка и лопатка. ОК, нали, за малко да ги види, да поиграе-добре. Ама то направо си ги присвои. Най-любезно го молих и няколко пъти ги връща и ги взима..., абе ужас. А от друга страна не мога да си грабна детето и да тръгна, защото то тъкмо е получило кофичка и лопатка и си умира от кеф в пясъчника (а и няма къде другаде да го заведа)
Та това да "общуваш" с "не възпитано дете" на тази възраст(!), играещо само на площадката..... УЖАС
Много дълго ми се получи Ама бях в потрес изпаднала

Пошегувах се просто. Естествено, че е гадно. А ти какво правиш на майката на въпросното дете, което сипва пясък на главата на твоето? Ако си мълчите в такива случаи и си дърпате вашите деца, ще има още дълго нахални и невъзпитани и майки и деца. След като си живеят необезпокоявани...