
и аз и давам пловове на парченца, но то е по-скоро колкото да се забавлява и да се радва /за ужас на татко и, който се притеснява, че ще се задави така/. но относителни постижения да и дам да яде някаква храна са били за неща във вид на пюре и предложени с лъжичка, затова и тях споменавам.
но по-сериозното е, че одеве по едно време направо си мислих, че светът се свършва -
толкова драматично и нещастно заспиване не сме имали никога... то не беше рев, ама рев със сълзи и нещастни очички, направо думи нямам...
по едно време реших, че я е страх от чаршафите /имам един сет черни чаршафи, на червени цветя, но те не са нови, но явно Сари ги е забравила/, после реших, че я дразнят блузите, които са на радиатора /което също не се случва за първи път/. После осъзнах, че доближаването на каквото и да е към устата предизвиква истерията... няма особено драматична промяна във венеца, той си е така от известно време. дадох дентокинд, разтривах с пръст, мазах с мехлемчето на бочко - какво ли не опитах. за една вечер имам чувството, че съм се състарила с десетилетие

и през цялото време я виждам колко много и се спи, но няма заспиване...
в крайна сметка, заспа в хола, в скута ми и аз не смеех да мръдна, че да не се събуди... но се пренесохме до спалнята, ама и аз съм заспала до нея. сега се събуждам и си мисля, че е вече поне пет сутринта, а то какво - само час се минал...
какво им става на някои бебчовци напоследък 
,пресен сок от ябълка също не иска,опитах се банан да дам,ама и там ударих на камък.Мен ме е страх парчета да давам,тя с тия 3 зъба просто отхапва и ме е страх да не се задави,може и да греша знам ли вече
.Така ,че нямам и голям избор.Олеееееееле ама ние правим 7 месеца
,хубаво е си видях лентичката.Всяка месечинка е празник вкъщи..Хубав ден момичета. 

Има две бели точки още от третия месец, които я мъчат, ама последните една-две седмици направо ми стопява лагерите. Все едно има въртолет в дупето - не стои и за секунда мирно! Върти се, седи, пълзи, но само назад, прави нещо като лицеви опори, но най обича да я държи някой под мишниците и да скача. Въобще права ли е - много е щастлива - чак пищи от кеф. Със захранването вървим лека-полека - яла е картоф, морков, чушка, тиква, банан, ябълка и от вчера синя слива. Процедирам така - първо й давам парчета храна (от което става на парчета де), а после след като си е поиграла с тях и си е хапнала някакво количество й давам и пюренце. Ядем с две лъжички, защото тя иска сама да си държи лъжицата, но обикновено като я вземе и я изяде, после не ми я дава да я напълня пак. Аз пълня втората лъжица, подавам й я и тя пуска първата. Голяма забава е. Много се цапаме. И хапваме почти всеки ден тиква. И като не иска повече прави като Тарин Емо - игнорира ме тотално все едно не съм пред нея. Аз й готвя засега и мисля така да си остане, макар че е трудо- и времеемко. Този, който готви внася нещо от себе си в храната - така че Koketka, не се отказвай да готвиш за Андрейчо, няма непрояло бебе. 
Крайният ми резултат е прекрасен на вкус, но на вид няма нищо общо с това, което видях от теб... Твоите мъфинчета бяха симпатични, стегнати, с хубава правилна форма, като за изложба, а моите са едни разпльокани, криви, с повече въображение може да ги оприличиш на куп неща
. 2 купи пълни с кифлички и два козунака се пекат в момента. Цялата къща мирише на козунаци...и се върнах в детството си на село, когато баба ми печеше. Само че тя тогава не даваше да ядем до полунощ в събота срещу неделя. А сега...Иво държи и в двете ръце кифли