Когато хората емигрират и търсят съвет в отчетните теми

Аз си помислих същото за "децата", но нали знаеш как в България се обгрижват вечните деца.

Тази информация не би ме учудила преди 10 години.
Лично на мен, българка ми е искала солидна сума за документ, който се издава безплатно.
Отказах да платя и казах, че сама ще си оправя документите, а тя ме заплаши,
че имала връзки в английския хоум офис и щяла да ми саботира разрешителното. Смях.
Но имаше други българи, които й повярваха и си платиха, за да се подсигурят.
Е, аз си получих документите срещу едната такса за препоръчано писмо.

Спомням си и една учителка по литература. От някакво малко градче беше.
Слизаме от самолета в Лондон и тя се обръща към мен-аз не знам сега какво да правя!
Имала тежка седмица, на края й писнало, напуснала работа и си купила билет за Лондон.
Чувала, че може да чисти къщи. Пък на летището винаги имало хора, които търсят новопристигащи.
Не мисля, че ме лъжеше. Изглеждаше точно като учителка по литература от малко градче.
Не живея в Лондон и не знам местните порядки по посрещане и настаняване.
Бързах и за моята връзка, но и оставих телефон. Известно време поддържахме връзка.
Оправи се някак жената. Оплакваше ми се, че все трябвало да се мести от квартира на квартира.
Давали и кофти смени и къщи, но така било в началото. Но ми звучеше, все пак доволна.

Тези преживявания са от преди ехей години.
Мисля си, че сега няма човек в България, който да няма роднина или познат в чужбина.
Как, защо и какво хората говорят на роднините и приятелите си в България,
за да се вдигнеш ти ей-така с куфарите и да кацнеш в Лондон, на едната милост на брата по паспорт?!


Аз много се притеснявам да не подведа някого, когато ме питат за едно или друго тук.
Но ми е правило впечатление, колко избирателно се гледа, слуша и чете.
 

На 25-28г сега са си още "деца" доста българи. А преди ние спирахме да сме "деца" доста по-рано.

Е, какво се хванахте с туй "деца". Мисля, че думата у употребена със съвсем друг умисъл. И не мисля, че написаното е твърде преувеличено. Половин България се е изсипала в Лондон, има какви ли не, и свестни, и супер неориентирани, но повечето исват с една илюзорна представа за Англия и то не без помощта на вече емигриралите тук. Преди, когато някой попиташе за емигриране в Англия имаше една потребителка, която само казваше, ами елате , пък като не ви хареса върнете се. Е, ако и това е информация или помощ!
От друга страна, пък питащите задаваха такива въпроси, че да се чудиш как да отговориш. Една друга бъдеща емигрантка първо пусна цяла тема как да си смени името в Англия. След това поразпита в темата, не и се видя много розово положението, беше преди 2-3 години, точно рецесията, и в един момент изчезна. Появи се след десетина месеца, тръгнала за Англия, тези месеци тук ги описа като ад, но просто никой не забеляза поста и. Бяхме описали подробно положението тук, но явно си мислеше, че лъжехме.
Та мисля, и от едната страна и от другата страна има трески за дялане. След няколко случки с токущо запознала се емигранти, лично аз информация давам само на много близки приятели, за които съм сигурна, че ми вярват.

много зависи и от положението на отговарящия емигрант.
Една изнервена домакиня, която не е намерила призванието си и смята, че в България би имала по-големи шансове в кариерата например, винаги ще изрисува живота в чужбина във възможно най-черни краски.
Има други, които си мислят, че са хванали господ за онази работа и смятат всичко под собствения си стандарт за мизерия.
Много е трудно да се даде обективно мнение, опитвам се да давам конкретни отговори на конкретни въпроси.
Като ме питат например какви са наемите, аз давам за пример най-евтините, защото знам, че бъдещият емигрант се интересува от това, а не използвам възможността да се изфукам че живея в апартамент за xxxx евро и да наричам всички останали по-евтини квартири мизерни дупки!

Това с посрещането на новодошли на летището като бизнес го има и в СОфия на летището.
Не е ново.Винаги има доверчиви хора,които не са свикнали сами да поемат рискове и нямат нищо против някой друг да го прави за тях,понякога и то доста често, в техен ущърб...

На вълка врата му е дебел,защото си върши работата сам.

Аз ако преди да дойда в Холандия бях искала мнение за живота тук сигурно никога нямаше да дойда-студено,все вали,скучно,стиснати холандци,които не обичат тъмнокоси чужденци,неособено благозвучен език и високи данъци.

Откакто живея тук,след контакти с всякакви българи,едва,когато си дадох сметка,че насила няма как да се сприятелиш с някой,само защото е българин, а и не е и нужно,много добре си живея.
Дори си мисля,че ако позволиш на един новодошъл САМ да добие впечатление, да се оправи сам, да си намери каквото търси сам,по-скоро му правиш услуга.Животът на всеки един от нас е различен и няма как да има само едно правилно решение за всички.

И аз така.

Питала съм разни въпроси и в отчетната и на лични. Когато ми отговорят - добре, когато не - здраве да е. Приятелски контакти съм създавала, с коректни и точни хора. Но аз много вярвам в това, чв какъвто си ти, такива хора привличаш.

Обмисляме нова пре-локация. И грам не ме интересува трудно ли било, безработица ли била, чакали ли ни с отворени обятия или не. Ще отидем и ще видим. Така се трупа житейски опит.

Скоро прочетох една статия, която много съвпада с моето виждане за живота в странство. "Аз съм емигрант, не защото бягам от България, а защото искам да пътувам. Не е едно и също. Животът в тази митична, далечна "чужбина" може да бъде много чуден и цветен независимо откъде произлизаш, ако непознатото и различното те провокират, стимулират. Аз обичам "чужбина", защото тя ми помага да откривам нови места, нова хора, нови култури, нови навици и обичаи, нови човешки характеристики и странности...Аз съм емигрант по душа."

Нека поне не се делим на многострадални емигранти и на многострадални останали. Колкото и мастило да изхабим, истината си остава: пълно щастие няма... в и извън България.

Напоследък правя точно това. И който и да ме попита, отговарям еднакво - в момента Испания е последното място, което бих препоръчала за емиграция. И не е защото се чувствам застрашена от новопристигащи сънародници, просто ситуацията в страната в момента изключва икономическа миграция. Оставям настрана тесните специалисти, те са търсени навсякъде и по всяко време. Но общия случай рядко е такъв, да не кажа никога.

И не само на летището. По курортите около автобусните спирки (особено на морето през лятото) винаги кръжи ято "посрещачи" готови да одерат заблудените чуждестранни туристи 

Аз вече си мисля , че и такова животно нема вече 

Пресен пример- много близко смейство ни пращат съобщение на скайп- Ще ви ставаме комшии! И ние с мъжа ми – о Супер, решили сте да идвате насам. И почват да питат за квартири, работа , документи. И аз разказвам ( ние сме пресни емигранти- няма и две години, уж скоро сме го минали тоя път ). И в един момент получавам съобщение- Вие сигурно ни смятате за много тъпи щом ни разказвате че е толкова трудно    Викам- не бе, споделям ви как ние живяхме до момента. и продължавам да обяснявам как се вадят документи, как се наема жилище и тем подобни, а от другата страна мълчание ! и след двуседмично мълчание викам си - чакай да видя тия хора защо се разсърдиха - ами те очаквали да ги взема унас и да ги наема на работа  и видиш ли щом не искаме да го направим не сме истински приятели и повече да не ги търсим 

аз за себе си имам един извод- В чужбинско за начинаещ имигрант най-важна е ИНФОРМАЦИЯТА. Имаш ли правилната всичко можеш да направиш и постигнеш. Ама не всеки умее да я търси и получава 

Еее, защо са казали "ще ви ставаме комшии", а не "ще ви ставаме съквартиранти"?  Аз такивата ги отрязвам при най-малкия намек. Или се правя на неразбрала какво се очаква от мен (да живеят у нас и да им намеря работа) и ги чакам сами да си кажат, за да кажа, че такива услуги не предлагам. 

Аз пък се чудя защо все на някои им се случват случки като подобните. На мен никога никой не е искал да ми дойде в къщи, да иска да остава, да му търся работа или квартира. Но явно е от приятелите, моите приятели ми вярват и мисля, че никога не биха ми се натресли, ако аз не ги поканя.

има супер нахални хора, но това едва ли е национална черта. Нас са ни питали да ставаме гаранти на  познатият, познат. Човекът ме попита, не е настоявал и аз лесно го отрязах, но ми стана чудно, че изобщо му е хрумнала тази идея.
Doret аз сьщо нямам такива приятели или роднини, но никой не е застрахован. Имам приятели, които дойдоха в Канада след нас и нито един пьт не са ни искали помощ (освен информация). В началото им беше много трудно, но лека полека си стъпиха на краката. Такива хора и в къщата си бих приютила, ако имат нужда.
между другото забелязахте ли че авторката отдавна изчезна, явно загуби интерес кьм темата си 

По мои наблюдения, хората, които очакват някой да ги поеме и да им поднесе всичко уредено, са такива, които в България са прекалено обгрижвани от родителите си.

Да,и аз смятам така!

Ама как позна само  И на двамата родителите им ги издържат все още ( на по 30 години са с дете ), едните родители имат фирма , другите са в чужбинско.