В очакване на Джансел Елчин със "Спомни си любима" - тема 2

Добро утро 

2април - Световен ден за информираност за аутизма
2април е Световният ден за повишаване информираността по въпросите на аутизма.
Денят има за цел да алармира световната общност относно превръщането на аутизма в глобална здравна криза, да повиши осведомеността и да насърчи ранното диагностициране, и ранната интервенция, които са от основно значение за успешното развитие на децата с аутистично разстройство. Този ден също така има за цел да почете уникалните таланти и способности на хората с аутизъм, да провокира толерантност и съпричастност, да улесни процесите на приобщаването им в училището, и обществото.

Дано наистина се информира обществото .

А аз искам да поздравя специално Римини защото е много лесно да се пишат кухи фрази , а съвсем друго е да гледаш дете с такова поведение .

Римини 

               Добро утро момичета 

Шатци благодаря за Кафето и слънцето над него И от двете имам нужда ,че тези дни хем ме будят рано, хем по парковете ходим с госенчетата ми.


      Приятен  ден и успешна седмица 

     РИМИ , миличка ,много съм щастлива ,че те познавам .Възхищавам ти се за много неща , но като майка си просто неповторима.
     Бъдете живи и здрави 

   Здравейте момичета

   Да бъдем съпричастни с хората  в тази ситуация....,а на   тези които ползват темата ни като кошче за душевни отпадъци -Бог да им помага



                                     

                              Нито е топло ,нито е студено 
                              Може би ,един студен чай ще е най-удачен.






                           

     Още си чуди от къде му е дошло това негативно отношение към него ,но май ХИЧ НЕ МУ ПУКА




                                     



                                           

Себи  , твоята снимка!

Как сте момичета?

Не се кахърете, не се "вържете"...
За мен/нас пишещите ("за онези"  ) каквото и да се каже, не ми е проблем.
За мен проблема е че се говори и пише (типично по махленски), за актьорите, а те, дори и в най-второстепенната роля  да са, си заслужават уважението.
Когато "клъвнеш" някого, не ти пука, но когато ти отвърнат със същото - бреееее, ама то не било приятно...
Момичета, как може да забравите, заради кого (сега) познавате  Джансел???  
Това почитателките са по фанатизирани и от фенките...  

Ами аз да си кажа често не съм забравила и никога няма да забравя, че е заради Томрис.  
Щото заради тази същата Томрис, зрителите познават и Туба.
Какво би накарало  Томрис, при положение, че по улиците на Истанбул, красавици и красавци - колкото щеш, да покани точно него.  Да му звънне по телефона и да го покани?
А всички знаем, че тази жена има нюх... (има ли някой, който да мисли обратното).

Така, че Джансел го познаваме, заради голямата Томрис Гириутолу. Ако не беше го поканила да играе в Пленителката (а беше поканила някой друг актьор) - ние нямаше да го познаваме.  А  той не забравя да го спомене във всяко негово интервю. (който чете наред интервютата, ще разбере,че е така).

Сериалът Пленителката беше превеждан от Ирра, заради един неин любим актьор, участвал  в сериал, в който се разказва, не само за една голяма любов, а и за студенството през 80-те години, който сериал оставя голям отпечатък в сегашното поколение студенти в Турция.

Така, че сме имали щастието да се запознаем с актьори като Мурат Йълдъръм, Туба, Джансел, Берен..., единствено трябва да сме благодарни на Томрис.

Е, и на нашите телевизии, че закупиха турски сериали (боже първия беше 1001 нощ, сериал който много харесвам, но не пиша в темата), иначе нямаше как да се срещнем с тях.




п.п. Относно аутизма, днес доста говориха за проблема по БНР, но не трябдва само в този ден да е така.

Кали  

Освен да постна последното интервю на Джансел  от 18.02.2012 друго не виждам.
Ако искат могат и да прочетат какво говори .Ако не здраве да е 

От пръв поглед ни вдъхновява с това, че е уверен в себе си и е постоянно усмихнат. Красивият Джансел Елчин е роден в Измир, Турция на 20 септември 1973 г.
На десет емигрира със семейството си във Франция.
Винаги е мечтал да се снима в  киното, но по волята на семейството му първо е учил икономика и социални науки.
По-късно постъпва в едно от най-известните театрални училища -  Ecole Florent, където учи в продължение на три години.
Участва във филми и сериали на френската телевизия, както и се снима в реклами, една от които на френския телеком.
В същото време има интерес към режисурата, в сътрудничество със своя приятел Емануел, той режисира  "Papillon" („Пеперуда").
Има роли и в други канали, докато през 2006 г. животът му се променя, когато Томрис Гиритлиоглу  му предлага да играе Джамал,  роля в „Пречупени криле”, сериал, който има  голям успех в Турция.
Така открихме ново лице, нов актьор.
Джансел рано напуска сериала, като смъртта на героя му Джамал разбива много  сърца.
Томрис му предлага да участва в  „Спомни си, любима” в ролята на Ахмет от 2006 г. до 2008 г.
Турските зрители бяха запленени от двойката Ахмет и Ясмин  и се възхищаваха на тяхната любовна история. Тогава бяха открити двама големи актьори.
През 2010 - 2011 Джансел умело се въплъти в ролята на  Мурат оджа в "Пленителката на сърца". Брилянтно показа характера на учителя по музика и пианиста.
Партнира му една от най-красивите турски актриси Туба Буюкюстюн.
Джансел е играл с най-красивите актриси сред които  Берен Саат,  Туба Буюкюстюн и други.
Този човек ни впечатли с актьорската си игра в Турция и извън нейните граници, както и неговите фенове от цял свят.
Насреща ни е великодушен човек.
Показва го чрез своята непретенциозност и близка връзка с феновете си от една страна, а от друга поддържа и някои благотворителни организации като тази за подкрепа на болните от аутизъм в Турция - ”Tohum otizm vakfi” ( Погрешно схващане и разбиране, аутизмът не е болест.).
Благодаря ви Джансел.
Ако искате да научите повече  за този разговор,  не го пропускайте, на 18 и 19 февруари от 19:30 по Радио МИТ.
J: Ало.
C: Здравейте.
J: Здравейте Джансел, как сте?
C: Добре, как сте вие?
J: Добре съм, благодаря.
С: Как се казвате?
J: Моето име е Gonca Kilicaslan.
C: Gonca .
J: Да
С: Приятно ми е да се запознаем Gonca.
J: На мен ми е приятно също, как се чувствате, докато сте с нас в Rадио MIT?
C: Много щастлив и много благодарен за това, благодаря ви. Предпочитате ли да говорим на френски или на турски?
J: Както желаете, няма никакъв проблем.
C: Нека да говорим на френски език.
J: Чудесно тогава, няма проблем. Ние сме толкова щастливи, че сте с нас днес по Радио MIT. Мисля, че напоследък бяхте доста зает.
С: Не, не съм толкова зает, както знаете "Лъжовна пролет" беше спрян от екран, така че имам  много време да  обърна внимание на себе си и да пиша сценарий, и това е добре.
J: Мисля, че прекара празниците напоследък в Париж, нали ?
С: Не, но ще отида  да прекарам новогодишните празници там и да видя семейството си, също ще отида на обиколка в планината и да покарам ски.
J: Прекрасно, доколкото знам това е любимото хоби на французите.
С: Аз не знаех това.
J: Нека се върнем към нашата тема, искам да ви задам няколко въпроса, бихте ли се представили за тези, които не ви познават, кой сте вие и как започнахте кариерата си в изкуството?
C: В началото, работих със семейството си във Франция, ние имахме една малка фирма. Напуснах колежа след 3 месеца, тъй като се чувствах отегчен. Тогава брат ми и аз създадохме текстилна компания, постигна голям успех, но след три или четири години се почувствах отегчен, и си казах, аз трябва да направя нещо по-важно. Така вечер започнах да посещавам курсовете в Ecole Florent. Спомням си, че се записах за курсовете през август и забравих  за това, през септември ми се обадиха да ми кажат, че курсовете ще започнат през септември. Това беше първият ми път на сцената, аз бях толкова щастлив и реших да го завърша. Тези курсове продължаваха две години и бяха винаги вечер, правих го за удоволствие и забавление, уж не толкова сериозно, но открих, че моето място е на сцената, там преоткривам себе си. След това спрях да работя в компанията, като изцяло се отдадох на театъра. Четири години участвах в театрални постановки, по това време давах курсове на известни американски актьори (във филма „Harem suarй” с реж. Ferzan Ozpetek).
След това интересът ми се обърна към киното, до тогава аз направих три или четири пиеси. През това време играх в една пиеса "Клетка 118", от Alfons Boudard, която постигна голям успех. Имах възможност да се запозная лично с автора, след като пиесата завърши той ни покани на ресторант, ние дори направихме  няколко турнета, всичко беше прекрасно. Така получих шанса да бъда разпознат от директора по каста, тъй като преди участвах в реклами.
J; Като реклами на френския телеком.
C: Да, това бяха малки реклами. След това участвах в някои телевизионни филми, като „Наваро” и "Equilibre де ла terreur"
След това  получих покана да работя в сериал в Турция от Томрис Гиритлиоглу  "Прекършени криле"
J: Аз ще говоря за това, интересувате ли се от история, тъй като "Прекършени криле" се счита за исторически сериал?
C: Да, за да се знае как ще се развиват нещата в настоящето, трябва да се знае от къде идваш и накъде отиваш, така че е твърде важно да се познава историята.
Намирам историята на Франция за много богата, историята на Турция също. Ние всички знаем историята на Турция до смъртта на Ататюрк, тъй като този период от историята се преподава  в училище, но от 1983 г., ние  нямаме толкова много информация, това е период, който не искаме да знаем или да говорим за това.
Ние не говорим за трите военни преврата, от които Турция пострада през 1960 г., 1970 и 1980. Тези сериали дават възможност на турската аудитория да се запознае с част от своята история.
В допълнение към това, сериала " Спомни си,любима".
Бях много щастлив с тези серии, тъй като аз обичам турската история и благодарение на тях  младите зрители стават все по-заинтересовани от историята, четат и купуват книги, свързани с историята, освен телевизията, която помога да са наясно с   историята на Турция.
J: Вие сте прав, телевизията е средство за забавление и комуникация.
C: ”Спомни си любима” не беше само средство за отправяне на послания, но и начин да се накарат младите хора да се поинтересуват от историята на страната си. Смятам, че Томрис Гиритлиоглу създаде много значителни сериали. Обичам темите, които тя засяга, така както в  ”Cemberimde gul oya” се разисква част от историята. (за последната част на изречението не съм сигурна, че е точен преводът)
J: Желаем й да оздравее скоро, тъй като знам, че има тумор.
C: Да, но аз съм сигурен, че тя ще преодолее болестта.
J: Ние и пожелаваме същото.
Турската публика много хареса и обича сериала  "Спомни си, любима". Това беше романтична история, дори успеха на този сериал преминава  извън Турция, феновете  ви познават и обичат от тези серии, какво бихте искали да им кажете днес?
C: Не очаквах, но "Спомни си любима" беше само за вътрешния пазар и не смятам, че ме познават от него. Не смятам, че привлече вниманието извън Турция. Феновете ми извън Турция ме познават от ”Пленителката на сърца”, от ролята ми на Мурат оджа. Не мислите ли така? И след този сериал обърнаха внимание и на предишната ми работа. Получавам съобщения в Туитър от мои фенове от Мароко, Алжир и Близкия Изток, че се интересуват от мен (или че ме следят внимателно).
J: Преди казахте, че сте направили кратък филм с приятеля си Емануел, който ви праща поздрави, вече разговарях с него.
C: Ману?
J: Да, той.
C: Ману, аз наричам го Ману. Познавам го от училището и за кратко време станахме най-добрите приятели, споделяхме всичко, защото е скучно да си купиш сам книга или отидеш сам на кино, но когато си придружен от приятел е по-приятно. Той обикновено носеше  камера със себе си и ние снимахме всичко,  много късометражни филми. С парите,  които спечелихме, ние направихме филма "Papillon" , много се забавлявахме  по това време.
J: Да точно. „Papillion” е прекрасен филм, кара ви да се усмихнете, независимо от  сериозния проблем, който се разглежда в него (инвалидност) и в същото време ви кара да се замислите, в  това е силата и посланието на филма.
С: Всъщност, опрях се на истински случай, докато пишех този филм. За да се обяснят тъжните и драматични неща, най-добрият начин е да се използва Комедията. По този начин може успешно да се предаде посланието. Например,  Чарли Чаплин разказва за трагичните неща по комедиен начин. Обичам комедията, когато е използвана добре и е внимателно написана.
Дж: Какъв е вашият съвет към всички онези, които също като вас биха искали да влязат в сферата на комедията или да станат режисьори или актьори?
К: По-рано аз зададох същия въпрос на Винсент Лендон, докато той ни изнасяше уроци. Имах късмет да работя с интересни личности, и с Одри Тату също. Попитах Винсент, вие сте прочут актьор, имате ли някакъв съвет към мен? Той ме гледа дълго и се засмя, после каза: "яка работа". Засрамих се и съжалих, че съм му задал този въпрос. След това реших,че той е прав, че трябва да работя здраво. Всъщност, актьорската работа е много трудна професия и първата стъпка е да се работи сериозно на началния етап, все едно работиш без пари, когато ние правим нещо, искаме да получим възвръщаемост веднага от работата си, защото искаме да постигнем всичко бързо. А единствената тайна е търпението и да се оставим на времето да определи кое е успех. Това е въпросът, който трябва да си зададем, а не самото появяване на екран. Личният успех е най-важният, а така също най-важното е интелектуалното развитие на нашите идеи. Съветвам младите хора да пътуват в много страни, което със сигурност ще обогати личността им и духа им, а така също ще им помогне да открият нови култури, като по този начин ще придобият нова гледна точка за нещата, а ако имат и талант, всичко останало ще дойде след това.
Надявам се, че думите ми не са ви отегчили.
J: Не, напротив много ми харесаха вашите думи, имам  много приятели, които искат да се развиват в тази  област, мисля да има кажа да поискат съвет от професионалист като вас.
C: К: Първо стои въпросът "Наистина ли искате да навлезете в тази сфера"?
Защото тази професия изобщо не е лесна, продукцията, която ние произвеждаме, не се продава, първо трябва да е добра продукция, трябва да се култивира, преди да се жънат плодовете, трябва да работим здраво.
J: Така или иначе, имате голям талант. Вашите серии постигнаха висок процент гледаемост в и извън Турция. Вие имат фенове от Мароко и Алжир, включително моята приятелка Rizlane.  Аз я познавам от вашия сайт canselelcin.com.tr. Тя ви изпраща специални поздрави.
C: О, благодаря.
J: Тя ви се възхищава. Възможно ли е Джансел Елчин да бъде сред гостите, които ще дойдат в Радио MIT?
С: Не знам, ако имам достатъчно време за това, но разбира се, че има време, защо не?
J: Ние ще бъдем много щастливи, че сте наш гост по Радио MIT, благодаря Ви от мое име и от името на радиото, че имахме възможност да разговаряме и да ви опознаем по добре  като  режисьор, актьор и комик.
C: Благодаря ви за гостоприемството и че ми дадохте шанса да говоря по Радио MIT. Много съм щастлив от това интервю.

Рими


Преди ПС Джансел може и да не се е занимавал точно с аутизма,но проблемите на хората с увреждания явно винаги са го вълнували.

J: Да точно. „Papillion” е прекрасен филм, кара ви да се усмихнете, независимо от  сериозния проблем, който се разглежда в него (инвалидност) и в същото време ви кара да се замислите, в  това е силата и посланието на филма.

http://www.gecce.com/haber/korsanla-mucadele-icin-biraraya-geldiler-187173.html
Май пак е за онова журиране 

Шатси, я погледни това... (май е същото на английски)

https://www.facebook.com/note.php?note_id=336206499762414