Сарухан Хюнел-Saruhan Hünel-сега в "Araf zamanı" -тема 19 *KY-31*

Адска жега, африкански пек!
За горещината-казват-няма лек-
нито климатика те спасява,
нито бирата прохлада дава,
щом е Слънчо пощурял
и разсипва вредом жар!

Да! Но днес е вторник,
Слънчо нека е злосторник,
ние вкъщи ще стоим,
Фокс-а  жадно ще следим,
че след по-малко от час,
захарчето ще е тук при нас!

Али от жегата ще ни лекува,
Назлъ край него ще ликува,
Серкан за нея ще тъгува
и Сааре за целувки ще бленува.
А мама Мелиха?
Дали ще стреля по целта?

Какво ли ще ни поднесат?
И как нещата ще се подредят?
Ще видим тази вечер, знам
ще ни омайва пак и пак
     любимият ни Сарухан!!!!!

Как ги подреди Али,
направо свят им се зави!!!!
Вейсел пред бившата любов се озова
и ...  изгубения син позна.

Пистолетът не направи поразия,
но Хакановата подла мръсотия
повали железния Алтай
и приближава бавно неговия край!

Хакан с Есра победата празнува,
но май само ще си я сънува
и много скоро сам ще разбере,
че първороден син-наследник той не е!

Есра от злоба нека да се гътне,
Хакан граматиката си да глътне,
Гюлшен и тя да се опули,
че много със Аху са се надули.

А докато това се случи
и всеки истината я научи,
Али да стъпи здраво на земята
и якичко да хване той юздата.

Стига се е мятал раздвоен
и от миналото си смутен.
Животът трябва пак да продължи,
но вече без измами и лъжи!!!!

  Бризче, супер! Добре си го описала 
Ех, че серия беше снощната. На един дъх я изгледах. Вейсел откри изгубеното си дете в лицето на човека, на когото се доверяваше най-много и когото беше приел почти като син, само за да разбере, че през цялото време Али го е ненавиждал и се е опитвал да го унищожи. Сааре окончателно се прости с илюзията, че Али може да избере нея. Мъчно ми стана за нея. Дълбоко в сърцето си винаги е знаела, че Али не я обича, така както обича Назлъ, но как да се откажеш от любовта. 
Семейство Алтай ще се изядат един друг. Вейсел не е издъхнал още, а те вече не могат да си поделят къщата. Хакан и Есра, ей няма такава наглост и безочие. С нетърпение чакам момента, в който ще разберат, че усилията им са били напразни. Дано и пъклените им дела излязат на яве. Хехе как ли ще се почувства Есра като разбере, че е заложила на грешния брат 

Аз пък от сутринта разсъждавам над образа на Мелиха. Сякаш сценаристите искат да ни обяснят защо Господ на бодливата крава, рога не и дава. Значи няма такова студено същество на земята. Всичко, което прави си е чист егоизъм.
Съжалих я, когато Вейсел я остави, плаках, когато я захвърли в канавката. Дори донякъде оправдавах постъпката и-да открадне бебето на Вейсел за да му отмъсти, но как да оправдая студеното и майчино сърце. Та хората осиновяват чужди деца, често знаят какви са били родителите им- и престъпници, и проститутки и какви ли не долни твари- но са се опитвали да дарят децата с цялата обич, на която са способни. Често са били готови и собствения си живот да дадат за осиновеното дете. А мама Мелиха?!
Уж обича синчето си, уж се страхува да не го загуби, а непрекъснато му създава проблеми. Иска от него безпрекословно подчинение- да прави това, което тя смята за правилно. Защо???? Не е ли достатъчно, че го е лишила от собствената му среда, от хората, които са го обичали и са кроили планове за бъдещето му?
Аз не съм убедена, че в сем. Алтай, той щеше да бъде възпитан погрешно. Не съм убедена, че ценностната му система щеше да е сбъркана. Та нали и Серкан е възпитаван в това семейство- нима той е по-лош от Али? Болно ми беше, когато Али смяташе себе си  виновен за отношението на майка му след провалената сватба с Назлъ. Несподелената  тайна за отмъщение на Вейсел му струва ненавистта и на майка му и на любимата му. Той скри намеренията си за да ги предпази, за да не ги въвлече в тази война с богатство и влияние, а после се чувстваше толкова виновен, особено пред майка си. Той смяташе, че е сгрешил, че я мами по този начин, затова и толкова упорито търсеше нейното внимание, затова направи всичко по силите си да я върне отново до себе си. Милия, едва ли е предполагал, че това, което го караше да се чувства измамник, всъщност е порастнал с него-тайната. Тайната за неговия собствен произход! И тази, пред която се чувстваше измамник, всъщност го е мамила цял живот, че е негова майка. Не мога да простя на Мелиха и това, че го тласна към Сааре, каквито и да са били основанията и. Добре! Тя видя, че Сааре го обича, видя, че може винаги да е до него и да го подкрепя, но защо не го остави да преживее любовта си към Назлъ? Защо го притисна да се сгоди за нея? Защо не остави времето  и живота да покажат има ли бъдеще тази връзка? Тя отново мислеше за себе си! Сааре се грижеше за нея, Сааре разбра жестоката и тайна, Сааре не я осъди за това, което е сторила, затова и тя беше единствената възможна снаха, която тя иска.
 И по-нататък- след като истината лъсна с цялата си жестокост-желязната лейди отново взе нещата в свои ръце. Вместо да търси начин да се помири със сина си, вместо да намери пътя към сърцето му, което тя поряза с остър нож, мамичка реши да убива Вейсел. Защо?   Какво и е виновен той? Дори не се замисли за новото положение, в което се оказа най-близкото и същество- човекът, когото нарича свой син! Дали ще се решат проблемите и ако беше убила Вейсел? Та нали така щеше да лиши отново сина си от баща. Без значение как точно го приема той- дали го харесва или не! Това също беше тема, над която тя трябваше поне да се опита да разсъждава- да разбере как точно Али възприема новооткритото си семейство. Тя дори не знае какво мисли той за тях. Да не говорим, че Вейсел има голямо семейство- има и други деца. Как така с лека ръка ще тръгнеш да убиваш?! Да не говорим, че въобще не се замисли как това семейство ще погледне на Али след това, не се замисли за проблемите, които ще му създаде. Отново важната беше тя! Никой друг и нищо друго нямаха значение!
  След тази случка- отново егоизъм! Надяваше се Сааре да и го върне обратно у дома и когато това не стана реши отново да излезе на преден план. Решението и да се самоубие! Глупости! Та тя не е загубила сина си, защото дори не го е търсила. Той я качи в таксито и каза, че няма да тръгне с нея, защото има още работа с Вейсел, но не е казал, че я напуска, че я отписва от живота си. Да вярно, преди това каза, че не иска никого да вижда, че не знае кой е, че иска да се махне от всичко това, но тази реакция е нормална. Нали трябва да осъзнае случилото се, да подреди мислите си. Защо не иска да му даде време за него самия? И ето ти я мамичка, понеже не стана както тя иска, хайде сега ще си сложа край на живота. Ама няма да го направя тихо, ами ще информирам Али че ще го направя! Е не е ли това егоизъм. Написа му писмо. Що не го остави на масата и да се качи на въжето, ами го прати с Назлъ? Защото отново не беше искрена, защото се надяваше писмото да стигне до него преди да е направила фаталната стъпка.
    И най-интересното е, че в сценария това не е направено като за филм, а е една точно определена брънка в характеристиката на Мелиха. Затова и филма толкова ми харесва, защото нещата следват своя логичен ход. Няма нищо излишно и нищо непремерено. Всичко си е точно на място и се вързва с характерите на героите. Няма излишни сцени, герои и случки за пълнеж, всичко си върви като по часовник и то така както би се случило в живота.


  Лелееееее пак се олях! Огромен пост стана!

Мама Мелиха подпали моторетката-
на Вейсела щяла тя да види сметката.
Грабна пистолета на Сабри,
в чантата си черна хубаво го скри
и към Холдинга пое
правосъдие да раздаде!

Али, от притеснение ще се побърка,
всеки в раната му го човърка.
Мелиха отново го притисна-
как от нея не му писна-
хукна той да я спасява,
че убийца да не става.

Мелиха със хитрост в холдинга се вмъкна,
в кабинета на Вейсел се пръкна,
пистолет в главата му насочи
и коя е тя- посочи.
Ала в стаята Али влетя,
както винаги не закъсня.

Пистолета изгърмя,
ко куршумът се заби в стена,
Али, майчето прегърна
бързо вкъщи той я върна,
после пред Вейсел застана
и истината блесна на мегдана.

Гюлшен, джакпот удари май
със кризата на страшния Вейсел Алтай.
Забрави, че от къщи щеше тя да бяга,
че чакаше я тук Вейсел с тояга.
От стаята странична се измъкна
и към болницата с гордост се помъкна.

Загрижена била за своя мъж,
че даже и сълзи зарони изведнъж.
Наляво и надясно тя се пери,
от нея всичко иска да трепери.
Шамар забърса и на Дария
а и Вилдан- със тона си-попари я!

Махмуд я върна у дома,
но тя и тука вкара нови правила-
начело на дома стои
и всеки трябва да се подчини.
Вилдан изхвърли тя навън,
но Есра вмъкна се отвън.

Как ли двете всичко ще делят
като не могат мирно да стоят?
Али ще се наложи да намести
алчните си брат, снахи, невести.
Мирно трябва да стоят,
уважение му те дължат!

И мен ме порази решението на Мелиха да сложи край на живота си. Разбирам, че и нейния свят се разруши, за пореден път, но как изобщо си помисли да причини това на Али Не си ли даде сметка каква огромна тежест ще стовари на плещите му и как отново ще разбие живота му. И аз мисля, че Али не би могъл да я загърби завинаги. Та той дори и за Вейсел Алтай се разстрои, когато разбра, че положението му е критично.
И съм напълно съгласна, че образът на Мелиха е много последователно изграден.  Стъпка по стъпка, с всичките й действия, които така точно си описала, сценаристите ни показаха една жена твърда, непреклонна, непрестъпна дори, която действа импулсивно, без да се замисля какво ще причини на хората около себе си. Вярва само в своята правота, затова и не умее да прощава. Показаха ни и защо се е превърнала в такава. Не малко удари е понесла в живота си. Така че не я одобрявам, но я разбирам. Изобщо наистина много хубаво филмче 

Тая снимка как ли се е появила в нет пространството като е от времето на Кайболана?

Не е стара- чистак новичка си е- от снощи.
Ето още:

Ето и линк към предаването.

http://www.videoizleyim.com/Aziz-ustel-ile-gecenin-konuklari-kon … agustos-2012.html

Страхотен е Сару. Такъв е сладък бърборко 

Чудесен Сару! Толкова естествен, непринуден, весел, шегува се, обяснява и говори, говори. С голямо удоволствие изгледах предаването  Единственото нещо, което не ми хареса е, че обяви края на Araf Zamani