Парфюмни размисли и страсти - 153

Денси, ти сега направо наливаш масло в огъня на желанието на Нели  ,

незнам защо, но много исках да си паска и с черната орхидея и с виолетовата блондинка, но.... нито аз,нито околните ми ги понесоха

Airborne, за мен Смирната на Акуа ди Парма е една от няколкото обици на ухото. Ужасно го харесвах пръснат на ръката - тръпчив, леко смолист, зелено свеж, но се оказа че не мога да го нося, не знам защо. И както отбеляза vivinka, трайността му внезапно се увеличи.

Все още го смятам за много добър, но баналният Бергамот от същата серия, Портокалът също са по-приемливи. Ето този http://www.fragrantica.com/perfume/Maurer-Wirtz/4711-Acqua-Colon … Verbena-5831.html е също  кратък, но много хубав. И техния Lemon & Ginger ми хареса - чист лимон.

Бергамота на Аква ди Парма е наистина много добър.

idomeneus , разбирам, явно има нещо досадно в него.
В такъв случай не знам дали си струва да си купя 120 мл кухненски ароматизатор

..Обичам бергамот.. 

Airborne, не разбрах конкретно цитрус ли се търси или нещо ново, различно от това, което имаш? Да отбележа, че аз не съм от големите любители на цитруси, но любимият ми лимон, лимонови листа и хвойна са в Escale a Portofino, има изумителна трайност, пробвай го, ако не го познаваш.
Пробвай отново и Нинфео Мио, аз го отричах две години този аромат, и аз го усещах като теб, но скоро красотата му се разкри пред мен, и да знаеш, че цитрусите са невероятно кисели, искрящи и разхлаждащи, опитай с хубаво пръскане При мен този парфюм върви в две успоредни линии - свежи цитруси, които не изчезват, както повечето цитрусови аромати и смокинова дървесина. Чудесно се допълват.
Нели Марч, нали дъщеря ти ще избере парфюма, остави я тя да се води, щом й харесва She wood защо си обременяваш главата дали друг е по-подходящ? И аз го харесвам много, траен е, забелязва се от околните, и да, младостта е страхотно предимство, прави ароматите да изглеждат още по-красиви За новите Флори не можеш да получиш много мнения, те излезнаха миналата седмица в София и едва ли някой може да каже как се държат на носене. Тук можеш да прочетеш много мнения, но е важно на нея какво й допада, как я отразяват приятелите й, забелязват ли парфюма и т.н, за тях са важни тези неща.
Като казах как младата кожа отразява парфюмите не мога да не споделя, че при последните ми две посещения в БЗ, моето дете ме изнуди да го напръскам с Омния Корал, а при другото посещение с L`Eau d`Issey Florale Issey Miyake(все розови си ги избира, а нямаше тестер на Снежанка ). Никога не съм харесвала цветни аромати, но върху нея и двата стоят божествено , толкова ми харесваха, че я душех непрекъснато. И двата са цветни, нежни, ефирни, разпръскващи младост. Пробвайте ги и вие, може да стоят добре на дъщеря ти
И понеже ми стана едно носталгично, да питам вие спомняте ли си кой беше вашия първи, истински и само ваш парфюм. Как го получихте, какъв беше повода, бяхте ли мечтали за него? Моят първи парфюм беше Fatal на Coty Получих го за РД в шести клас, на въпроса какво искам отсякох, че искам мой собствен парфюм, който да не деля с майка ми и сестра ми Майка ме заведе в Кореком-а на Жданов и ми позволи аз да си избера. Прехласнах се по невероятната кадифено синя кутия, обсипана със златни орхидеи, ароматът ме заплени и нямаше по-щастлив и горд човек от мен в този момент Носих го с голяма доза любов и до скоро си спомнях с много мило чувство за него. А при вас как беше?

Ковачева, наистина ли? Сега вече ще имам още по-специално чувство към Фатал  
Аз много харесвам темата за най-най-първия, въпреки че вече сме писали няколко пъти за това, всяко възраждане на въпроса ми действа носталгично и приятно, с удоволствие чета.
Моят най-първи парфюм беше този Clin Doeil:

но в тюркоазеният му вариант. Получих го като подарък за абитуриентския си бал от семейни приятели. По-късно излезе и това:

но моят беше първият, сплаш е. След многократното ми местене по студентски квартири тук и в чужбина му изгубих следите и мислех, че е изчезнал завинаги. Обаче учудването ми беше голямо, когато най-неочаквано го открих в дъното на шкафа в банята при майка ми, изпарен до остатък 1/4 от шишето, потъмнял, с леко променен аромат, но след първоначалното изместване се завръща към каквото трябва да бъде. Много му се зарадвах, а майка ми се хвана за главата и каза, че го е смятала това за някаква есенция, масло, и смятала да го дава на неин познат, който прави ръчно изработени сапуни, да го вложи в някой сапун, ама не щото нещо специално, ами защото няма друго в момента подръка   Аууу, такава обида за изчезналото ми първо парфунче   прибрах си го веднага  

Атти, не знам откъде изрови тези снимки, но и моят първи парфюм беше Clin D`oeil, шишето му е същото като това, тюркоазеното, на втората снимка, но моя беше лилав. Сама си го купих, с първата стипендия като студентка в първи курс.
А като ученичка нямам спомен с какво съм се пръскала, сигурно с нещата на майка ми. Един от парфюмите и беше Кобако и все се ядосвах, че тя като се напръска с него, всеки я забелязва и и прави комплименти, а мен с него, въобще не ме отразяваха... Детска му работа.

Ами как няма да е и твоят първи, Белла, като това е било по едно и също време, понеже сме почти наборки  Даже открих един такъв в един турски сайт и веднага подпалих моторетката, докато превърнах цената от турски лири в лева... над 100 кинта излизаше. Хмммм, изстина ми ентусиазмът веднага 

Лилавият беше много хубав. Тюркоазеният беше по-свеж. И него съм го ползвала. Имаше и в жълто, но сладостта му ми идваше малко в повече. Лилавият беше уникален, цветен мирис.

Най-първият парфюм, който беше истинско съкровище за мен, беше ето този Amazon. Беше сплаш, с кафява капачка, в ето това шише.



Подари ми го жената на братовчед ми, която беше страшна мадама като млада и имаше купища парфюми, и козметика, все от чужбина и това беше доста невероятно за онова време.(тя е доста по-голяма от мен и сега е на около 57-8 години) Беше мнооого отдавна... и бях още дете. Пазех шишето много години и ароматът вътре се усещаше дълго, след като не беше останала капчица в него. Мисля, че добре съм стартирала бойното си парфюмно кръщене с парфюм на Hermes! По същото време се прехласвах и по Yatagan Caron, който пък ползваше братовчед ми.
После, през 1984-5 година си купувах едно стъклено шише с тоалетна вода и пластмасова капачка, което беше внос от Германия с червена и синя букви CD. Миришеше на чисто и на луксозен сапун.
После на един пловдивски панаир Ален Мак направи фурор с няколко парфюма. От тях си купих Мадам Крез и Rose de nuit. С втория парфюм бях на първия си бал. Тогава излезе и прелестната Джулия, която не успях да си купя, както и един парфюм, чието име не си спомням, но беше в същия огромен 100 милилитров флакон като на Мадам Крез, но с капачка в цвят "слонова кост" и име, започващо с Е.
На втория бал бях с Pulsions, но във варианта спрей с вградена капачка, защото имаше и сплаш вариант, който имам и в момента.
След тях последва тюркоазеният Clin D`oeil, който пазя и до днес с 2 мл на дъното. О-бо-жа-вах го! Купих си го от мотел "Черната котка" заедно с едно Кобако. После си купих Кобра
.
Не помня сватбения си парфюм, обаче.
После мъжът ми ми подари Лагуна и един след друг тогавашните издания на Ив Роше -  Shafali, Nuit d`Orchidee, Vie Privеe, Ming Shu и 8e jour, в койт осъм влюбена и до днес, и който лети от Натали насам
Първата ми размяна тук беше точно Shafali. А първият ми скъп, истински парфюм беше J`adore, който така ми се напласти в обонянието, че до днес не понасям силно цветните аромати, защото той за мен е преди всичко цветен. Плодовете в състава му, не ми се натрапват.
Това е моята ретроспекция. Изненадана съм с какви подробности помня тези неща.

Това беше моят първи парфюм.Купих го през 1986 г. за 18 лв.Бях взела заплата за 5-6 дни - 25 лв.
Майка ми беше потресена от мен.

Хубав е, да. На мене повече ми харесва от оригинала. Ще е добър за лято, ако някой търси свеж и розов аромат.  

Докато говорим за Acqua di Parma, да споделя, че си припомнях вчера Magnolia Nobile. Тропическият бял цвят на магнолия в природата е труден за имитиране в парфюми, но понеже съвсем наскоро можах да помириша и самите цветове върху дърво, мисля, че този е по-добрите магнолии, ako не и най-добрата парфюмна магнолия, която съм пробвала. Началото е цитрусово, но не толкова колкото в Мирто, а после се превръща в богат цветен акорд, по-плодов от цвета може би, но разпознаваем като магнолия.  

П.П. Съгласна съм за температурите и Черната Орхидея. На сух климат през лятото, като в София, се развива добре. На топла влага е съвсем друга история 

Вчера гледах, че някой предлага в продавалника точно Yatagan by Caron. Пишеше, че бил много рядък парфюм.

Аз пък нещо не мога да се спогодя с моя Violette Precieause на Caron. Как ли не ги мъча тия виолетки, не ме харесват и това си. А иначе са страхотни! Толкова дъхави и в никакъв случай ненатрапчиви, а и парфюмът започва с някакви свежи акорди в началото (поне за мен. Другите казват че било пипер). Но пръсна ли си на моята кожа и нещата се променят.  Ох, не знам, да взема да го пробвам в по-хладно време ли. 

Да не съм офф темата, моят първи парфюм беше Anais Anais. Подариха ми една 100-ца за абитуриентския бал. Изпръсках си го с кеф като добър човек. Скоро се мъчих да му дам шанс заради доброто старо време и носталгичните спомени. Не стана. Не мога да го понасям и това си е.  Малко след това като студентка си купих Romance by Ralph Lauren. И той сега вече не ми харесва. Толкова много ми се е изменил  вкуса към ароматите. 

Привет и от мен Парфюмни!

Отдавна не съм писала, но редовно чета и не се сдържам да споделя парфюмните си спомени....

Моят първи парфюм беше един наполовина използван Диорисимо , който мой съученик  / с леля в Западна Германия/, задигна от майка си и ми подари като израз на чувства. Аз чувсвата така и не оцених и не споделих, но парфюмът остана завинаги в сърцето ми.

 По - късно, за бала, същият този съученик ми подари вече чисто нова Рома - лелята от Германия го беше пратила специално за мен, /е и този път не станахме гаджета, но ми беше кавалер/. Пазех го почти до края на следването си...Обожавам този аромат и до днес, а скоро си го поръчах, но ми се струва леко променен...
тук.

И двата аромата " Диорисимо" и "Рома" са моите фаворити и до днес / не от сантимент по съученика/ - мога да ги нося по всяко време, чувствам ги като втора кожа.

За сватбата някой ми подари Бюти, но аз така и не се спогодих с него и няколко дни преди събитието, хоп! - отново изненада ! Обажда ми се "онзи" съученик, научил че се омъжвам и на една абсолютно приятелска среща ми подарява това:


http://www.nellbutler.com/MOMENTS_W.html

пазя флакона и до днес - вече 14 години с около 1-2 мл, ухае страхотно / поне за мен/....
 
Така, а сега по същество: Ако "съученикът" ми случайно попадне тук, да знае , че си търся тези
" Моменти" или " Мигове" на Присила Пресли

Искрено ме засмя-този твой съученик те съпътства в парфюмните важни моменти през целия ти живот ! )) ХИХИХИ . То момчето може и да се е надявало преди сватбата подарявайки ти парфюма  да преосмислиш нещата и да избереш човека, който цял живот ще те засипва с парфюми  . Много готина история. И аз почвам да си търся такъв съученик , ще пиша ако намеря ) .

Аз изобщо не помня моя първи парфюм - ако броим имитационната парфюмерия, получавала съм подаръци например BU- That`s my secret    (много му се радвах тогава заради рекламата по ТВ и дори го имах за "скъпарски"  . Иначе първия ми собствен оригинален парфюм е СК оne, подарък за Свети Валентин и много ми харесваше.

пп. С радост ми отпадна един дерт - Le Parfum Elie Saab , днес реших, че ще бъде първото, което ще тествам , при другите май се развива доста по-добре и не толкова сладникаво, но на мен просто ми дойде множко СЛАДОСТТА му .... много сладост много нещо, чак ме заболя главата , представях си го по лек и ефирен, не толкова сладникав.... от такива сладости бягам надалеч. Явно кожата ми не е подходяща за него , и по-добре-дори няма да е в дъното на wish list-a   , излиза отвсякъде и сега трябва да пия хапче за глава.