ОКТОМВРИйчето Стоян е вече батко, вкъщи има бебе сладко

Нали писах тук, че имам малко леки контракцийки и се чудех да слагам ли агнето. Ми реших да не го слагам, а да изчакам и ако ме върнат от МД тогава. Аз тъй или иначе трябваше да отида до там защото бях на тонове, ама не ми се висеше ако няма да раждам.  Та така с леки контракции си откарах до 5.30, когато мъжът ми ме пита няма ли да ходим вече на тонове. Чак тогава му казах, че имам малко контракции и затова се мотам цял ден, ама решихме да тръгваме, че стана късно. Докато оправим децата и тн то стана 6 часа, а на мен ми се засилиха малко контракциите, но не толкова, че да не мога да си разнасям Стоян. Качихме се в колата и малко като ме раздруса и контракциите изведнъж се засилиха и му казах на моя, че ще го изтръскаме сега бебето.  Към 6.30 се разтоварихме пред МД, където ни посрещна охраната и ни пита по спешност ли сме, а аз му казах, че още не знам.  Мен ме вкараха в приемната и акушерката и докторът започнаха да ме разпитват какво що, поскараха ми се, че с тези отоци и това кръвно не съм постъпила по-рано, питаха ме за контракции и тн, аз си им отговарям, акушерката си пише там и така след около 15-20мин стигнахме и до прегледа - качих се на магарето, бърка, бърка доктора и като се опули - вика, ми тя е с 8см разкритие и изведнъж се разбързаха!  Пък аз си се моткам. Бързо за клизма, сипаха ми разтвора и още дет се вика не са приключили ме пратиха в тоалетната, та кел файда от него. Аз пък си се помотвах, нали не ме боли, та не бързам за никъде, а те - хайде, та хайде! След клизмата докторът ме прегледа на ехограф, където и той не можа да види пола, след, което най-сетне се запътихме към родилна. Улучихме точно смяната на екипите и като влязохме беше празно, така, че мен ме оставиха в коридора да чакам, а акушерката и лекарят отидоха да търсят някой да ме поеме. Върнаха се с една родилна акушерка, запознаха ни и тя ме пое. Настани ме на стола, сложи ми абокат за всеки случай, върза ме и ме остави. Там се засилиха контракциите и малко след това усетих първите леки напъни.. Някъде тогава мина акушерката, провери ме, каза, че остава още малко и изчезна. И почти веднага след като тя изчезна като ме напъна и като се плиснаха едни води като водопад, не ами като фонтан! И няма никой!  Почнах да викам "ехо, ехо, изтекоха ми водите" и се появи една сестра ли, санитарка ли, та отиде и извика акушерката. Тя ме погледна, каза ми да задържа малко, надяна ръкавиците и се позиционира за раждане. Накараха ме да напъна 2-3 пъти и това беше. И като видяха, че е момиче, и като почнаха всички да се радват и да викат - момиче, е, момиче е, та и от другите екипи се появиха да се радват, че бебето е момиче, голяма радост, голямо нещо! А то защото едната лекарка като идвала на смяна и засякла долу моите мъже и ги питала какво чакат и мъжо и казал пак момче, та тя като се качи горе и веднага каза на всички, че имало една жена дето трето момченце ще ражда (то и аз я чух) и затова такава радост, че е момиче. Та така, Мая се роди в 19:56ч. 4200, 55см. Като се роди и се видя, че не диша добре, така, че веднага я отнесоха. Оказа се, че от допегита се е родила с подута лигавица на носа, осен това беше с 2 пъти увита пъпна връв около вратлето и веднъж около крачето, та полежа 2 часа в интензивното, където са и капали серум с адреналин за отпушване на носа. Улучихме на смяна в интензивното да е др. Попиванова, която познавам от курсовете на НАПК, така, че на следващата сутрин си я получих за кърмене, иначе щяха да я държат повечко в детската стая.
 Ми това е, ако някой има търпението да го чете.