Махам вече с малките ръчички - през ОКТОМВРИ ще събуждам всички

Стана ми интересно за какво става въпрос, не съм чувала за подобно нещо ...

   Благодаря за  отговорите!  Знам, че поизбързвам, но напоследък съм толкова ентусиазирана. Мисля за хиляди неща едновременно, докато подскачам и  си подпявам " Ще си имам бебе! Ще си имам бебе!", предполагам, че и други са в такава еуфория като мен. 
    Пресметнах, че  евентуалните месеци, когато ще ми се наложи да започна  захранване, няма да има български плодове и зеленчуци на пазара, а само  нитратните и пестицидни - вносни. Определено мисля да се подсигуря и да замразя  домашни още това лято( поне съм сигурна , че няма да са отровни). Зададох въпроса си толкова рано, за да не изпусна някой плод или зеленчук....  Отново благодаря за съветите!

Здравейте момичета, радвам се че хубаво сте изкарали празника!
Аз изкарах също чудесно, но за съжаление твърде кратко 
Незнам как е при вас, но на мен от около месец изключително много не ми се работи, от както времето стана приятно. 
Незнам какво става, но идвам на работа с такова нежелание  , въпреки че няма някаква причина.
В къщи също ми е скучно, когато съм сама. Чакам само миличкото да е почивка и да пътуваме на някъде, независимо къде. Просто не ме свърта на едно място.
Странно, защото и преди обичах да пътувам на сам на там, но сега направо затова живея цяла седмица, да дойде събота и неделя и да се метнем на колата в някаква посока.
Незнам как да ви предам силата на това желание за пътуване, все едно да не сте яли шоколад от месеци   
Запланувала съм, разбира се ако всичко е наред, седмичните пътувания до след два месеца

Ева, да ти кажа честно няма начин да не се справиш сама, незнам за такъв случай. Неволята учи, както са казали хората 
Аз за себе си съм решила, да се оправям сама, дано и така стане де…. защото не държа да живея със свеки (въпреки, че е страхотна). Таткото разбира се ще помага и така, няма да го оставим неотгледано, само да ни е живо и драво! Това е най-важно!

Здравейте милички!
Мир, любов и здраве на всяка къща!
Относно захранването и замразяването на плодове и зеленчуци-когато аз захранвах малкия си спомням, че бланширах малко зеленчуци и замразих (като на всяка торбичка написах датата на която съм ги прибрала във фризера), но навсякъде четох, че замразените зеленчуци са със срок на годност не повече от 6 месеца, а замразените плодове са със срок 2-3 месеца (това когато се дават на бебета и малки деца-възрастните да си ги ядат когато си искат). Аз лично не бих рискувала да ги съхранявам по-дълго време и да рискувам здравето на детето си. Но наистина има отделни теми за това...а и е рано още за захранване.
поздрави и целувки на всички!

На мен за първи път в живота ми излезнаха херпеси и то точно сега по празниците 
Изкарах ангина миналата седмица и като питах лекарката ми каза,че имунната система отслабва от бременността и е нормално да излезнат.За кремчетата категорично ми забраниха и в аптеката и дерматоложката при,която ходя и за един обрив,който ми се появи от началото и казаха,че съдържат винаги кортикостероид и не стават.Препоръха ми лепенките,от които ефект не виждам,но когато съм в къщи слагам паста за зъби,а за навън прежалих едно червило,което ще изхвърля само да минат-набляга се на самите херпеси и ги изсушава 
Дано съм била мъничко полезна и да се махат по-бързо! 

Здравейте, мами!
Аз с малко закъснение да ви честитя празника и да почерпя виртуално, че мъжа ми имаше Рд в събота:

Да сте живи и здрави всички!

Аз май още не усещам бебчето, или може би-веднъж само, но за сега е едвам доловимо и чакам с нетърпение по-осезаемите ритиничета

Празниците и за мен бяха кратки......цял ден седя  и гледам в компютъра , ама нещо не мога да се наканя да поработя като хората

Искам да ви се оплача за две неща - в събота още със ставането имах някакви болки ниско долу в ляво, като че яйчник ме боли, като придърпване, знам ли аз точно какво, но след като станах ми поминаха и боядисвахме яйца с мъжа ми, но от време на време като се навеждах и пак ме прерязваше. Накрая вече започна да ме боли доста, изпих едно но-шпа и полегнах (знам, че по-добре на ляво), но повече от час не ме отпусна изобщо. Тогава се обадих на лекарката и тя каза да изпия още едно но=шпа и ако не ме отпусне до час, да отида до някоя болница да ме прегледат Мина се още един час (вече беше към 15ч) и като не ми мина, мъжа ми запали колата и отидохме до втора градска, че една позната ми препоръча там да отида, а и тя не е най-близо. Там, естествено имаше само дежурни и едва успяхме да извикаме една докторка, която ме прегледа на ехограф и каза, че с бебето всичко е наред. Това ме успокои, въпреки че аз вътрешно си знаех, че всичко е наред, но все пак цял ден ме боде, придърпва и прерязва, та за това реших да отида да съм напълно спокойна, а и мъжа ми също! Обаче тази докторка, така ме ядоса, че направоо.....     Първо, че изглеждаше все едно е спала до преди малко, прозяваше се и се протягаше като след сън, ама явно толкова не й се работеше, че започна да ми обяснява как с бебето било всичко  наред, ама все пак да отида до Пирогов да изключат вероятността да е от апандисит, но тя като ме гледала как съм се усмихвала и колко съм свежа, едва ли чак и толкова много ме боляло, аз сигурно не съм знаела даже какво е менструални болки, ами по-скоро в паника съм била изпаднала, че ми е първа бременност, че ме било хванало страх сега да не ме оставят в болница през тези празници, как докторите от Пирогов щели да се разсърдят, че изобщо ме праща, "ЗАЩОТО ПО ПРАЗНИЦИ, ЗНАЕТЕ НЕ НИ СЕ РАБОТИ!", но нали разбираш все пак и най-малкото нещо може да се окаже фатално.....дрън, дрън......направо побеснях!! На всичкото отгоре, като си тръгвах и питам - дължа ли нещо и тя, явно искаше някой лев да й дам и ми разправя - еми то, аз сега мога да те пратя ей там на касата да си платиш, че то 30 лв е прегледа, ама айййдеее тръгвай, нали си бременна, а й с оплаквания си дошла, какво да ти кажа друго............!!!!!!!!! Въпросната докторка е Несторова, с тъмна кафяво-червеникава коса до раменете и сини очи. Казвам ви да си знаете, дано не попадате на нея!

Момичета, казвам ви честно там не бих отишла да раждам без да си плащам, а аз определено не мисля да си плащам, та 10000% няма да раждам там!!! Бях в чуденка дали да не се спра на тази болница, защото една близка  ми я препоръча, ама за там четох много противоречиви мнения и явно негативното ми мнение се затвърди. Да не говорим, че отидохме в най-големия дъжд и в родилното отделение така течеше от покрива, че чак имаше огромна локва отпред и всеки, който влизаше и излизаше от там джапаше в локвата доста дълбоко! Само си представих как Октомври ще отида да раждам и ще попадна на тая докторка или пак ще вали и ще джапам по коридорите.......

Така и не отидох в друга болница, прибрах се и малко след това ми мина. Оказа се, че една моя позната е имала същите болки като в яйчника, но това е било дебелото черво, което някъде там се намирало. Аз бях ходила до тоалетна, но точно като се прибрахме ходих пак и веднага след това ми мина. Предполагам, че ако съм яла по-тежка храна и може за това да се е получило така.
Както и да е, мина ми, радвам се, че всичко е наред!

Другото, което искам да ви се оплача е, че същия ден (събота РД на мъжа ми) ходихме на църква вечерта и там едни младежи се бяха изпонапили и се сбиха. Ние нямахме нищо общо с това, даже не ги познавахме, само един-два от тях, но така стана, че точно минавахме покрай тях, когато започнаха да се бият и единия залитна и ме бутна. Нищо ми нямаше, но мъжа ми го хвана за якенцето и му каза да внимава. Този нещастник обаче, явно доста пиян, реши да се заяжда, въпреки че е по-малък от нас, а и ние бяхме с още 3-ма доста големи мъже (става въпрос за някъде 2 метра високи и по 110-120 кг тежки). Той, обаче на мъж се прави и тръгна да се заяжда с нас! Никой нищо не му направи, само накрая мъжа ми го бутна и му каза да се маха, че никой не иска да го бие, да ходи да си допива и да не ни досажда, защото той ни разправяше разни простотии от рода, че майка му не го обичала заради нас, той за това се бил напил и т.н. Неговите приятели си го дръпнаха настрани и всичко приключи - прибрахме се и си продължихме купона. Обаче, на другия ден се прибираме и какво да видим - старата кола на мъжа ми, която седи пред нас и я ползваме само по нужда,  със счупено предно стъкло!!!!!Огромен камък хвърлен и счупил стъклото!! Това 100% е бил онзи пияния от предната вечер!!! Толкова се яодса мъжа ми, ама какво да не се ядоса - тъпаците се напили, сбили, ние минаваме от там и накрая - нашето стъкло счупено! Поне да го бяхме набили предната вечер, че да има за какво да ни чупи стъклото!!

Охх, много изписах аз! Стига съм ви досаждала с моите преживявания:) Желая ви приятен ден!

Ехо ето ме и мен след прегледа, измерихме се и всичко ни е в норма, нухалната кост е наред, абе всичко е перфектно, обаче аз съм с контракции и то много продължителни и пак съм на легло, какво да се прави-ще се лежи няма начин. Иначе сме 70% МЪЖ

Всички са в еуфория, че са бременни, а аз като че ли по-скоро съм малко объркана и не се радвам. Много силно исках да си имаме бебе. Ето, че за много кратко време и се случи, но мисля, че тъй като трябваше да се откажа от някои неща заради бременността и в момента съм безработна, не мога да се зарадвам. Не, че съм тъжна или че страдам, че ще имаме бебче, но ме е страх, страх от напълняване, страх от раждане, страх дали ще се справям. Всеки казва майчин инстинкт. Да, добре, но дали ще се появи при мен. До сега съм се грижела само за себе си. Напоследък и аз не мога да спя нощем и се налага да си доспивам през деня.
за сега залагам на спокойствието, всички ми казват, за да е спокойно и бебето, храна, въпреки че внимавам да не кача много, че имам тази склонност.

Може би всичко това се дължи и на факта, че нямам признаци на бременност и ми е странно, все едно не съм бременна, а съм. Само дето имах запек, едвам се оправих и пак съм на косъм, и сега от 4-тия мес. ми се увеличи апетита, много ми се хапва тесто, от което се и притеснявам.

Дано скоро всичко се оправи, т.е. да си повярвам.

Момичета, ето десет хубави мисли за бременността:

http://az-jenata.bg/article/8619/10-hubavi-misli-za-bremennostta/

 

Привет мамчета:))
Христос Воскресе!
Аз да си  призная си поспивам максимално  и гледам да се възползвам от всяка минута:))Но вече не ми се спинка така както преди. Леле голяма поспалана бх станала по едно време.
Добре дошли на новите мами:))
На всички с негативни мисли-спирайте да го мислите толкова. Бъдете позитивни и сеи се представяйте с малко бебече на ръце след още 4-5 месеца:)) Леле малко остана:))
И на мен не ми се работи, но гледам да работя и да се движа ,за да не се обездвижвам,че още от сега да почна да трупам килограми:))
Да се похваля-станах леля за втори път- брат ми и снаха ми си имат момиченце Сияна. Голяма бонбонка и хитруша:))
  за всички.

Привет, момичета.

Прибрах се от странство. Не съм ви чела и се надявам всичко да е ок.
Минах с един диагонален поглед през предишните странички и попаднах на притесненията на Ева на сцената.  Миличка, ще се справиш, ще видиш. Аз ще съм с бебе и кака на 2г., но не се притеснявам. Няма на кого да разчитам, но съм убедена, че всичко ще се подреди по най-добрия начин.
Добре дошли на новите мамчета - лека бременност и здрави бебчета на финала!

за добро утро от мен една статия на английски, за слънцезащитни кремова - http://breakingnews.ewg.org/2011sunscreen/sunscreens-exposed/sun … urprising-truths/

а аз да ви се похваля, че снощи си счупих стъклото на дисплея на телефона...изпуснах го от няма и 5см, докато търсех със светкавицата изпусната игла...намерих я под стола на Катерина точно...ама сега екрана е пукнат, добре поне че тъчскрийна работи...че иначе директно с кофата...ама сега стотина лева не ми мърдат...а тъкмо си бях харесала едни адидаски-сандалки...

днес се събираме класа от техникума ми...след 9години...

сега си търся  компания да заведа катерина на детски клуб, че да потича, после докато спи ще се боядисам...вчера гледам на лореал боите, ама не се реших да си взема, защото лилаво което слагам е много наситено и го слагам от края на декември и все още русото ми избива и за десетина дена, косата от лилава става розова...та пак си взех патладжан на шварцкопф...

 

Добро утро,
За пръв път ми се случва да заваря темата на страницата, на която съм я оставила предния ден.
За помощта след раждането и аз съм на мнение, че е добре дошла, ако я има, но ако я няма се намират начини за справяне. С първото ми раждане майка ми стоя при мен две седмици, след което трябваше да се върне на работа. Честно да ви кажа, когато останахме двамата с бебето като че ли ми стана по-лесно и по-добре си организирах времето. Вечер мъжът ми помагаше. И до ден днешен предпочитам да го гледам сама. Някак си детето се раздвоява, когато освен мене и баща му, има и още някой вкъщи. Да не говорим, че се и разглезва. С други думи, на притеснените дали ще се справят и как ще сработи майчиният инстинкт, искам да кажа, че не бива да се тревожат предварително. Няма да е лесно, особено първите два-три месеца с нощните кърмения, но с помощ от таткото и много търпение, всичко си идва по местата.
За вълненията покрай бременността при мен - определено съм по-спокойна от първия път, по-малко го мисля и по-малко въпроси си задавам. Преди всяка вечер се опитвах да визуализирам бъдещото раждане, сега ми е ясно всичко и това не ме мъчи особено. Много по-информирана съм и по-трезвомислеща, не се разклащам и разколебавам от всичко, което ми кажат или прочета някъде. По-малко се пазя, гледам да се движа много, но в същото време щадя психиката си и се старая да избягвам стреса, защото съм холерик и паля от четвърт. За мен на този етап спокойствието е по-важно от всичко друго и знам, че ако съумея да го запазя, нещата ще се развият нормално. Този път знам и за риска отново да развия гестационен диабет и се старая да прилагам профилактика, като в същото време съм си решила, че няма да търча по доктори за всяко нещо, защото при миналата бременност ме побъркаха от изследвания и препращания от едно място на друго (накрая като преброих се оказа, че съм посетила 13 различни лекари в няколко различни болници, а в някакъв момент за една седмица ми бяха взимали осем пъти кръв). Въобще сега съм по-уверена в това, което предстои, и го очаквам по-здраво стъпила на земята - без страхове, но и без излишни илюзии.

Здравейте

След приятни празници все още се опитваме да влезем в час с работата тези дни....вчера ходих на ранния в БХС в МД. Ядосах се, защото в четвъртък вечер бях при Марков и той замери всичко нужно на бебока, но нали бяха почивни дни и чак вчера работеха в МД, за да ми вземат кръв..... да ама било късно, не признаха замерванията на Марков и ме караха да отида и на техния ехограф. Честно казано всичко в тази болница е толкова мизерно, не знам как успяват да поддържат такива добри специалисти. Чаках над 1 час да се появи лекаря, апарата беше ужасно стар и снимката, която ми дадоха.... ми не различавам бебе на нея. Какъо и да е.... загубиха ми сума ти време...надявам се поне замерванията им да са добри, че да не ми излязат излишно лоши резултати. Марков премери NT 0,6 мм, а там я изкараха 1,2мм, което си е двойно...но пак е в добрите граници та не се разправях.

Разбирам мамите, които се чудят как ще се справят... и аз съм така...може би заради работата, но дори и сега понякога ми идва нанагорно вечер да си играя и да обгрижвам девойката ни, а като станат двечки... ние разчитаме на бавачка, която е с нас откакто ходя на работа (девойката ни ходи на градина, но много често боледува, затова си плащаме и на бавачката да ни е на разположение, че няма как иначе). Сега все се чудя дали ще ни се наложи финансово да освободим бавачката като изляза майчинство и после къде ще търсим друга такава, на която да можем да се доверим... абе сложно е да си мама...

Искам да се присъединя към Stefkito и да й кажа, че и аз имам такива "тъмни" периоди на моменти. Много се тревожа за килограмите, защото имам склоностт да напълнявам и с режим си поддържам 52 кг, по принцип не се отпускам да си похапвам, но през бременност е по-трудно и все го мисля - да не кача много, какво най-добре да си хапвам - сутрин и вечер задължително се меря. Та - не си сама в тези грижи

Здравейте и от мен, аз сега се прибирам от БХС-то, дадох кръв в майчин дом и така. Като цяло стана бързо, като изключим банката, която отвори чак в 8:30 и бяха ужасно нелюбезни. Относно отглеждането на бебоците, аз пък съм в другата крайност направо се изприщвам като се сетя, че майка ще е все при нас, живеем в една къща, на различни етажи, работи вкъщи, така че помагането не ми мърда . Не знам за вас, но нашия татко започва да става все по-отговорен за малкото човече, хихи вече нищо не ми дава да пипна вкъщи, а след вчерашния преглед и контракциите, съвсем ме пази  Това е от мен за сега, аз след малко ще отскоча до офиса, да си взема малко работа за вкъщи, на всички лек и спокоен ден!