Възпитанието

  • 25 988
  • 1 008
# 30
има нещо привлекателно в бунтарите, много е ласкателно човек да се самовъзприема като бунтар, но често се забравя, че бунтарът не е само харизматична личност, а може да бъде и аутсайдер. Отделно, има два вида бунтари - едните са наивни до глупост и вярващи в добротата на хората, а другите са опортюнисти и се бунтуват, само когато имат полза.
Виж целия пост
# 31
И с какво ще допринесе за обществото една добре възпитана личност, без никакви други качества.
Предпочитам да изтърпя газовете на Айнщайн и интересен разговор пред една добре възпитана личност, която не може нищо да ти каже.

Възпитанието служи, за гладко движение в обществото на обикновения човек. То е инструмент.  
Гениалността не е точно статус на нормалност, и затова не виждам връзката с възпитанието честно казано, а дори да предпочитам да се срещна с "Айнщайн", едва ли ще ми се случи, защото такива хора са единици сред човешкото множествои то в различно време.
Освен това не е задължително един гений да е асоциален персонаж, повечето хора с принос към света не са такива.
Виж целия пост
# 32
Само глупакът винаги е убеден във всичко. Умният човек се съмнява

Не съм съгласна. Увереният в себе си човек е искрено убеден в своите ценности и увереният в себе си е силният човек. Всъщност, това е основополагащо качество за постигане на каквото и да било в живота.
Съмняващия се е слабакът. Той винаги във всичко се съмнява.
Виж целия пост
# 33
увереният често е просто самоуверен и за неговите грешки плащат трети лица, защото той е достатъчно самовлюбен, че дори Земята да затрие, пак другите "сами ще са си виновни".
Виж целия пост
# 34
Да, понякога изпитвам съмнения, но не в собствените си ценности към момента, а в това дали точно тези ценности ще са полезни на децата ми. Всеки живее в своето си време, което означава, че времето на децата ми може да се окаже много, ама много различно. Дали ще са подготвени с ценностите, които аз им дам?

Това говори че твоите ценности не са в крачка с времето. Времето диктува промени във възгледите и за да бъде една личност хармонична и успяваща, тя трябва да успява да се адаптира към променящата се среда. Да възпиташ в детето си липса на консерватизъм, откритост към новото и способност да се учи непрекъснато от живота и средата, това е също изключително важна част от възпитанието му.

Цитат
увереният често е просто самоуверен и за неговите грешки плащат трети лица, защото той е достатъчно самовлюбен, че дори Земята да затрие, пак другите "сами ще са си виновни".

Да правим разлика между увереност в себе си и празна самовлюбеност! Двете неща се различават много. Увереният в себе си никога никого не вини за собствените грешки и като правило тази увереност е подплатена с реално постигнат успех.
Виж целия пост
# 35
не, лизет, това говори, че съм наясно, че ценностите в едно време могат да променят ценността си или дори да отпаднат в бъдеще време, и ако моите ценности са си на място в моя свят, могат да се окажат ненамясто в света, вкойто ще живеят децата ми след десет или двайсет години. За мен работата на родителя е И да излезе малко от собствената си уютна времева черупка и да се опита да види по-далеч от носа или задника си, защото децата биват родени в "сегашно време", но ще живеят в това, което за нас е "бъдещо време". Един далновиден и мъдър родител може да даде добро ве-нулево на детето си, а не само апартамент в наследство.
Виж целия пост
# 36
има нещо привлекателно в бунтарите, много е ласкателно човек да се самовъзприема като бунтар, но често се забравя, че бунтарът не е само харизматична личност, а може да бъде и аутсайдер. Отделно, има два вида бунтари - едните са наивни до глупост и вярващи в добротата на хората, а другите са опортюнисти и се бунтуват, само когато имат полза.

Да бъдеш бунтар в живота е много важно и полезно качество. Само по себе си то може да не донесе особена полза ако не се използва правилно. То е "почвата" в която трябва да бъде посято правилното семенце за да стане тази личност успяваща.
Виж целия пост
# 37
Вчера жената на брата на мъжа ми /етърва ли се казваше накратко Crazy/ ме застреля със следното изявление: винаги била искала и си представяла, че има деца /макар че трудничко се нави на първото си, което роди на 35/, не защото го е чувствала отвътре и заради самите деца, а за да има възможността да даде на света една перфектно възпитана личност Shocked
Смятате ли, че някой може да твърди, че именно възпитанието, което той смята за ценно и качествено е точно такова и е универсално? А и откъде тая абсолютна сигурност, че детето като пластелин ще се поддаде на нейното оформление и представа за "възпитана, ценна личност"?
Макар че, засега натам вървят работите, прецизност отвсякъде - детето се роди точно на термина си, не плаче никога и за нищо, усмихва се по команда, яде, пие, ака и спи под точен час без никакви отклонения Crazy
Чувала съм всякакви мотивации за имане и нямане на деца, но такава не.
А може би е нормално да искаш да имаш дете, за да "дадеш на света" качествения си морал?

Не го вярвам това напълно  Wink
С оглед на развитието на детето - както сама казваш - тя има вероятно нейното си право да твърди, че ще даде прекрасна личност на света. Няма нищо лошо в това. Но в същото време съм салеч от идеята, че не е имала други мотиви да роди и не е искала, по-скоро трудно обяснява мотивите си.
Виж целия пост
# 38
има нещо привлекателно в бунтарите, много е ласкателно човек да се самовъзприема като бунтар, но често се забравя, че бунтарът не е само харизматична личност, а може да бъде и аутсайдер. Отделно, има два вида бунтари - едните са наивни до глупост и вярващи в добротата на хората, а другите са опортюнисти и се бунтуват, само когато имат полза.

Да бъдеш бунтар в живота е много важно и полезно качество. Само по себе си то може да не донесе особена полза ако не се използва правилно. То е "почвата" в която трябва да бъде посято правилното семенце за да стане тази личност успяваща.

Да, полезно, но до момента към него не са приложили инструкции за правилно използване.
Виж целия пост
# 39
Силният човек не се страхува от съмненията. Слабите са тези, които треперят и не допускат и една мисъл "дали така е най-добре", "правилно ли е да пресека магистралата или има и по-добър вариант".
Виж целия пост
# 40
Ако трябва да избирам между вечното убеждение - права съм, не ме е страх, и разума - дали така е най-добре - ще избера второто!
Виж целия пост
# 41
не, лизет, това говори, че съм наясно, че ценностите в едно време могат да променят ценността си или дори да отпаднат в бъдеще време, и ако моите ценности са си на място в моя свят, могат да се окажат ненамясто в света, вкойто ще живеят децата ми след десет или двайсет години. За мен работата на родителя е И да излезе малко от собствената си уютна времева черупка и да се опита да види по-далеч от носа или задника си, защото децата биват родени в "сегашно време", но ще живеят в това, което за нас е "бъдещо време".

Точно това е ТВОЯТА ценност, която съответно да прививаш чрез възпитание. Именно за това говоря. Ако родителят е убеден, че ценностите не са нещо статично и непроменимо във времето, а е нещо развиващо се под въздействие на променящата се среда, той съответно възпитава в детето си откритост на възгледите, самостоятелност и способност да мисли и пречупва всичко през призмата на собствена качествена преценка.
Виж целия пост
# 42
Без да го заявяват така декларативно, познавам майки, които вярват във възможностите си да възпитават перфектно.И не само вярват, а наистина са го постигнали.

Децата им са мили, учтиви, спокойни , приветливи, с добри маниери.Не виждам защо трябва да се противопоставят останалите положителни качества и дадености на доброто възпитание.

Бунтарите, тъй като стана въпрос и за тях, не е задължително да са грубияни.

Виж целия пост
# 43
Силният човек не се страхува от съмненията. Слабите са тези, които треперят и не допускат и една мисъл "дали така е най-добре", "правилно ли е да пресека магистралата или има и по-добър вариант".

Това което излагаш като пример на съмнение, НЕ Е съмнение. Това е нормално логическо мислене и преценка на това кое е правилно в дадена ситуация и кое не.
Съмненията започват там където се поражда несигурност за предприемане на каквото и да било действие. Всъщност, там свършва всякаква логика. Съмняващият се няма логическо обяснение защо дадено нещо няма да стане, той просто се страхува че няма да стане, затова и нищо не предприема.
Липса на увереност в себе си и успеха на начинанието му. Не си ли се сблъсквала с подобен начин на мислене? Аз непрекъснато виждам това у хората. Той изобщо си няма на идея защо трябва да се провали дадена идея, но знае че няма начин да стане. Съмняващият се изпитва страх от смели идеи и мисли, които го диференцират от сивата маса.
Виж целия пост
# 44
Уважавам хора, които смятат, че Биха се справили перфектно. Стискам й палци.
Много е тежко да се разочароваш и да не изпълниш очакванията си.

А съм от тези, които въпреки отчаяните опити и зверски мерки - отглеждам бунтар, аутсайдер и тн..
За съжаление дори и супер интелигентността едвам му помага да се впише по някакъв начин в този тотално рамкиран свят..
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия