А за липсата на време - аз съм точно тип от описанието на Troy - майка, работеща на пълно работно време с неособено помагащ мъж. Също не бих могла да започна нещо преди детето да е станало малко по-самостоятелно. Разчитам на късмета си общо взето, на спрея и на това, че ако ми се случи (не дай Боже!) да попадна на по-смел тип, да реагирам по-адекватно. Вече доста след инцидента, във влака попаднах на странен непознат. Заговори ме директно, усетих, че има нещо нередно с него, поговорихме си доста дълго и ми се размина инцидент, поиска ми 10 лв., аз му дадох 5.
И дори съвет ми даде - "Аз ако бях на мястото на мъжа ти, не бих те оставил да пътуваш сама вечер с влак, помисли си."
(Че бях и бременна тогава, но не ми личеше още.)Но и зависи от обстоятелствата - ако те нападнат в тъмното няма време за разговори, трябва да реагираш.




Защо не нападнат някой 2м висок и 150 килограмов мъж???
